Решение № 3633 от 31.5.2022 г. на Административен съд - София-град по дело № 2272/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Д. К. У., чрез адв. А. В.- САК, срещу Решение № 1040-21-72/28.01.2022 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - С. град, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01041375/03.12.2021 г. на за Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ- С. град. В жалбата се твърди, че обжалвания акт е незаконосъобразен, неправилен, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя, неправилно е прието, че осигуряване при осигурител [фирма] не е възникнало, доколкото лицето е престирало своя труд по трудово правоотношение при дружеството и съответно е било осигурено лице по смисъла на § 1. т. 3 от ДР на КСО, за което осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО е възникнало предвид факта, че е доказано упражняването на трудова дейност. Излага доводи, че е налице валидно сключен трудов договор и не са доказани твърденията на административния орган за неправомерно получени суми. Моли съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, в които се поддържа жалбата с искане решението на НОИ да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът– Директорът на ТП на НОИ- С. град, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни аргументи в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд– София град, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното: От фактическа страна: От [фирма], ЕИК[ЕИК] за Д. К. У., ЕГН: [ЕГН] в ТП на НОИ - С. град са представени Удостоверения приложение № 9 (към чл. 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с № Е., № Е. и № Е. изд. за периода от 21.11.2017 г. до 04.04.2018 г. вкл. и Удостоверения приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50. ал. 1 от КСО, считано от 05.04.2018 г. и с данни относно правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 год. възраст на основание чл. 53, ал. 1 от КСО, считано от 05.01.2019 г. В регистъра на осигурените лица (Р.) от името на [фирма] са били подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с отразени дни в болнични и майчинство за посочените периоди, като осигурено лице. Въз основа на тези данни по реда на НПОПДОО няма спор, че на Д. К. У. е изплатено парично обезщетение за 512 работни дни в размер на 18 514, 13 лв. След извършена проверка по разходите на ДОО на [фирма], от контролен орган при ТП на НОИ - С. град е изготвен Констативен протокол № КВ-5-21-00970706/30.07.2021 г. и са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00970727/30.07.2021 г. По данни от регистъра на трудовите договори, от [фирма] е подадено уведомление за сключен с жалбоподателката безсрочен трудов договор на 25.09.2017 г. за длъжност „експерт международно сътрудничество“. Договорът с прекратен на 01.03.2019 г. При извършената проверка от контролен орган при ТП на НОИ - С. град е установено, че дружество [фирма], ЕИК[ЕИК] е вписано в Търговски регистър на 18.02.2010 г. с едноличен собственик на капитала и управляващ Д. П. Т. и седалище [населено място], [жк][жилищен адрес]. Считано от 02.01.2013 г. по партидата на дружеството в ТР е вписан нов собственик и управител И. С. Й.. Съгласно промяна от 08.07.2014 г. в ТР дружеството е преименувано на [фирма], с нов управител и едноличен собственик на капитала - Л. Г. Б.. ЕГН [ЕГН], като седалището е променено на [населено място]. [улица]. вх.Б. Въз основа на издадена Заповед за проверка № ЗР-5-21-00887425/02.03.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО са предприети действия за осъществяване на контакт с дружеството и представяне на необходимите документи за извършване на проверката. До адреса вписан за седалище на дружеството и личния/настоящ адрес на управителката са изпратени задължителни предписания № ЗД-1-21-00854220/14.12.2020 г., но пратките са върнати в цялост, като „получателя отсъства“ от седалището и „непотърсени“ - от личния/настоящ адрес на управителката. С писмо изх. №Ц1012-21-1069#6/15.12.2020 г. е уведомено ТД на НАП- С. град за предприемане на действия по реда на ДОПК. Видно от съдържащата се информация в отговор вх. № Ц1012-21-1069# 11/08.01.2021 г. от ГД на НАП С., офис „Център“ се установява в обобщение, че съгласно данните съдържащи се в ИС на НАП за [фирма] - няма данни за подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г„ 2018 г. и 2019 г. вкл. и няма данни за извършвани ревизии и проверки, няма подавани декларации по чл.73. ал. 6 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. Има подавани такива за 2019 г. Дружеството има регистрирани две фискални устройства с адреси [населено място], [улица] [населено място], [жк] - и двата са обекти за хранителни стоки, отчетени са обороти от м. 05.2011 г. до м. 11.2013 г. За [фирма] има данни за образувано изпълнително дело №[ЕИК]/2017 г., за установени задължения към НАП. В допълнение от страна на НАП са приложени копия на заявления за подаване на документи по електронен път, видно от които - същите са подавани с КЕП на В. И. П. и на В. Г. П. (майка и дъщеря). При установен контакт с В. П. (GSM: 0896/9I0-7I0), от лицето е отказано съдействие по представяне на счетоводни документи с мотива, че “много отдавна е водила дружеството“. С изх. № Ц1012-21-1069#28/09.03.2021 г. е потърсено съдействие от И А “ГИТ“ в рамките на възложените компетентности за извършване на проверка на [фирма] и установяване трудовата заетост на наетите лица от страна на дружеството за периода 2017 - 2020 г. вкл. В отговор вх. №Ц1012-21-1069#40/22.06.2021 г. от страна на Д “ИТ” - [населено място], контролния орган на ТП на НОИ - С. град е уведомен, че въпреки всички предприети действия не е установен контакт с управител / представител на търсеното дружество (дори и след потърсено съдействие от СДВР), предвид на което проверка не е извършена. От страна на контролните органи на ТП на НОИ - С. град с искане изх. №Ц1012-21- 1069#27/09.03.2021 г., е потърсено съдействие от органите на СДВР. В отговори вх. № Ц1012-21-1069#35/09.04.2021 г. и № Ц1012-21-1069#36/15.04.2021 г. от 04 РУ - СДВР и вх. № 111012-21 -1069#39/11.05.2021 г. от 06 РУ- СДВР се установява, че въпреки всички предприети действия контакт с управителката не е установен. От страна на контролните органи при ТП на НОИ - С. град са отправени искания за събиране на сведения и пояснения по реда на чл. 44-46 от АПК от наетите по трудови правоотношения лица в проверяваното дружество (в т. ч. и до г-жа У.). Същите с цел изясняването на факти и обстоятелствата, свързани с възникването на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, г. 3 от ДР на КСО. При явяването си Д. У. собственоръчно е декларирала (вх.№Ц 1012-21- 1069#29/12.03.2021 г.), че чрез познато лице се свързала с В. П., която я назначила „фиктивно” в дружеството с цел получаване на майчинство, като реално не е полагала труд в [фирма]. На 30.07.2021 г. са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00970727/30.07.2021 г., с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, са дадени предписания на [фирма] да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на изрично посочени лица, сред които и Д. У. / под номер 5/. С Разпореждане №РВ-3-21-01041375/03.12.2021 г. на за Ръководител на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- С.-град, на основание чл.114, ал. 2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено Д. У. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от21.11.2017 г. до 19.12.2019 г. в размер на 18 514.13 лв.- главница. Разпореждането е обжалвано по административен ред и с обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-21-72/28.01.2022 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - С. град, е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01041375/03.12.2021 г. на за Ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ- С. град. По делото е приета административната преписка. От правна страна: По допустимостта: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ–С. град, поради което е процесуално допустима. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Потвърденото разпореждане е издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –С. гра д, издадено въз основа на извършения последващ контрол по разходите по ДОО. Обжалвано е по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В мотивите на акта се съдържат фактическите и правни основания за постановяването му, а в разпоредителната част волеизявлението на органа. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Относно спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона: Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено оси