Решение № 2747 от 17.7.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 9268/2023 г.

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция от ищеца Я. И. С. ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••••••••••• срещу ответника "МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД ЕИК •••••••• със седалище и адрес на управление•••••••••••••••••••• представлявано от Л.Т.К. с която се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да се приеме за установено, на основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № •••••••••••••••••••• по описа на ЧСИ Н. Ж. peг. № 811 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Добрич, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2005 г., издаден на основание чл. 237 б.“в“ от ГПК/отм./ по ч.гр.д. № •••••••• г. по описа на Районен съд – Варна, в полза на „Българска пощенска банка"АД, както следва: 2191, 60 лв., претендирани като неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № •••••••• и 211, 89 лв., претендирани като лихви, в това число и наказателна надбавка в периодите на просрочие от 29.10.2004г. до 16.05.2005г., на осн. чл.237, б "в" от ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 18.05.2005г. до окончателното заплащане, която към 20.07.2023г. е в размер на 4394, 46 лв., поради настъпила петгодишна погасителна давност на посочените вземания. Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Излага се, че ищцата Я. И. С., ЕГН •••••••••• е наследник на своята майка.................... ЕГН ••••••••••, починала на 01.12.2015г. Твърди се, че срещу наследодателя на ищцата.................... в качеството й на поръчител по кредит, е издаден изпълнителен лист от 06.06.2005г., по ч.гр.д. №••••••••г., по описа на Районен съд - Варна, в полза на „Българска пощенска банка" АД. Съгласно изпълнителният лист от 06.06.2005г., .................... е осъдена да заплати солидарно, следните суми: 2403лв., от които 2191, 68лв., претендирани като неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №•••••••• и 211, 89лв., претендирани като лихви, в това число и наказателна надбавка в периодите на просрочие от 29.10.2004г. до 16.05.2005г., на осн. чл.237, б "в“; от ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата за ИЛ - 18.05.2005г., до окончателното заплащане, на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 183, 07лв., представляващи разноски в производството от които 48, 07лв. – държавна такса за образуване на дело и 135лв. адв. възнаграждение, на осн. чл.64 ГПК. С изпълнителен лист от 06.06.2005г., по ч.гр.д. №••••••••г., по описа на Районен съд - Варна, първоначално е образувано изпълнително дело •••••••• по описа на ЧСИ •••••••• което впоследствие е прехвърлено при ЧСИ Н. Ж., под номер дело № •••••••• С молба от 05.06.2008г. е конституиран нов взискател по делото, а именно „МТ Проджект" ЕООД, ЕИК •••••••• във връзка с прехвърляне на вземането/цесия/ от 05.09.2008г. С молба на „МТ Проджект" ЕООД, ЕИК •••••••• с вх. №955/11.03.2010г., е образувано изпълнително дело № ••••••••, по описа на ЧСИ Н. Ж., с peг. №811, с район на действие Окръжен съд -Добрич. Излага се, че по делото са извършвани редица изпълнителни действия, като последното действие е от 08.07.2010 г. и е налагане на запор върху дружествен дял. Към днешна дата изпълнителното дело е висящо. Сочи се, че от сключването на Договор за кредит №973/16.05.2003г. са изминали 20 години, вземането не е плащано, с изключение на сумата в размер на 488лв., удържана от длъжниците през 2006г. и същото е погасено по реда на приложението на общата пет годишна давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. Вследствие на изложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да уважи предявената искова претенция, както и с искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Изразява се, че в случай, че ищецът не се яви лично в съдебното заседание или чрез надлежно упълномощен представител, делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът „"МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД ЕИК •••••••• със седалище и адрес на управление•••••••••••••••••••• представлявано от ••••••••••••••••••••, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че следва да бъде преценена допустимостта на исковата претенция, доколкото, въпреки че ищцата с иницииране на исковата претенция взима отношение спрямо наследствената маса от наследството на нейната майка •••••••••••••••••••• няма данни, дали е налице отказ от наследство или същото е прието по опис. Сочи се, че ищцата не е била призована от районен съд или от съдебен изпълнител, съгласно чл.51 от ЗН, по инициатива на ответника. По основателността на исковата претенция се прави признание на предявените искове, на основание чл.237 от ГПК, като не се оспорва, че действително е налице изтичане на срока на погасителната давност по чл.110 и сл. от ЗЗД по отношение на процесните суми. Моли се разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищцата, на основание чл.78 ал.2 от ГПК, като се счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Приобщено по делото е заверен за вярност препис от изпълнително дело № •••••••••••••••••••• по описа на ЧСИ Н. Ж. peг. № 811 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Добрич, което е инициирано въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2005г., издаден по ч.гр.д. № ••••••••г., по описа на Районен съд - Варна в полза на „Българска пощенска банка" АД срещу •••••••••••••••••••• и.................... които са солидарно осъдени да заплатят следните суми, а именно: 2403лв., от които 2191, 68лв., претендирани като неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №•••••••• и 211, 89лв., претендирани като лихви, в това число и наказателна надбавка в периодите на просрочие от 29.10.2004г. до 16.05.2005г., на осн. чл.237, б "в“; от ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата за ИЛ - 18.05.2005г., до окончателното заплащане, на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 183, 07лв., представляващи разноски в производството от които 48, 07лв. – държавна такса за образуване на дело и 135лв. адв. възнаграждение, на осн. чл.64 ГПК. Установява се, че с изпълнителен лист от 06.06.2005г., по ч.гр.д. №••••••••г., по описа на Районен съд - Варна, първоначално е образувано изпълнително дело •••••••• по описа на ЧСИ •••••••• което впоследствие е прехвърлено при ЧСИ Н. Ж., под номер дело № •••••••• С молба от 05.06.2008г. е конституиран нов взискател по делото, а именно „МТ Проджект" ЕООД, ЕИК •••••••• във връзка с прехвърляне на вземането/цесия/ от 05.09.2008г. С молба на „МТ Проджект" ЕООД, ЕИК •••••••• с вх. № 955/11.03.2010г., е образувано изпълнително дело № •••••••••••••••••••• по описа на ЧСИ Н. Ж. peг. № 811 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Добрич. Видно от изпълнителното дело, последното действие е от 08.07.2010 г. и е налагане на запор върху дружествен дял. Към днешна дата изпълнителното дело е висящо. От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № АУ001013АС от 04.01.2023 г. на •••••••••••••••••••• се устанавява, че ищцата Я. И. С., ЕГН •••••••••• е наследник на своята майка.................... ЕГН ••••••••••, починала на 01.12.2015г. Видно от постъпилата справка от 21.05.2024г., изготвена от Служба Архив при РС-Варна, в същата се посочва, че след извършена проверка е установено, че в особената книга водена при Районен съд – Варна няма вписан отказ от наследство, приемане на наследство или загуба на право за приемане на наследство от ищцата Я. И. С., в качеството на наследник на.................... починала на 01.12.2015г. Посочва се, че е налице вписан отказ от наследство на друго лице, което е наследник на.................... вписан в особената книга под № 26/2016 г. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право; т.е. наведените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, които се основават на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същия положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и че ответното дружество е сезирало съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело № •••••••••••••••••••• по описа на ЧСИ Н. Ж. peг. № 811 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Добрич след образуване на изпълнителното производство към момента на депозиране на исковата молба, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност. Видно от изпълнително дело № •••••••••••••••••••• по описа на ЧСИ Н. Ж. peг. № 811 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Добрич, последното изпълнително действие е от 08.07.2010 г. и е налагане на запор върху дружествен дял. Съгласно Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. № 400/2009г. ІІ т.о. на ВКС-ТК, погасителната давност за установяване недължимост на вземането на взискателя, установено с изпълнителен лист, започва да тече от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие. Изхождайки от това принципно разрешение, съдът намира, че от последното изпълнително действие, извършено на 08.07.2010 г. е изтекла петгодишната погасителна давност, като от този момент до завеждане на исковата молба на 20.07.2023 г. от страна на ответното дружество не са предприемани никакви действия по повод установеното вземане по издадения изпълнителен лист. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. В конкретния случай наложеният запор на 08.07.2010г. е прекъснал давността, тъй като същият представлява принудително изпълнително действие такова съобразно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г., което прекъсва давността. От прекъсването на давността е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането. От изложеното следва, че новата петгодишна давност е започнала да тече от датата на налагане на запора на 08.07.2010 г. и изтича на 08.07.2015 г., ако не бъде прекъсната или спрЯ.. При преценка на фактите следва да бъде съобразена и нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, която предвижда, че изпълнението се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. В настоящото производството от изпълнителното дело се установява, че след 08.07.2010 г. не са предприемани изпълнителни действия. Предвид горното и съобразно т. 10 от ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/13г. на ВКС прекратяването на изпълнението настъпва по право с осъществяване на описания в нормата фактически състав - изтичане на две години от последното извършено изпълнително действие или искането за такова. Прекратяването настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ постановление за прекратяване. Последното има само констативен характер. Давността не е прекъсвана и е продължила да тече до 08.07.2015 г., т.е. до завеждане на иска и след завеждането му за установяване несъществуване на вземането и преди даване ход по същество на спора пред ВРС. Давността не спира да тече, тъй като не ответникът е предявил иск за прекъсването й, а ищецът се е позовал на несъществуване на вземането на ответника. Упражненото от ищеца процесуално право по чл.439 ал.1 ГПК чрез предявяване на иск отричане на вземане по издадената заповед не спира собствената му давност. / аналогия с Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК/. Ето защо и съставът приема, че давността не е прекъсвана и спирана след 08.07.2010 г. Същата е изтекла на 08.07.2015 г., затова и настоящият състав на ВРС приема, че давността за принудителното събиране на вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла, както се посочи на 08.07.2015 г. С оглед на горното, като съобрази разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съдът намира, че давността за изпълнение на процесните вземания е петгодишна, поради което и задължението на ищеца се явява погасено по давност. Вследствие на изложеното, съдът намира, че са настъпили нови факти, след приключване на съдебното дирене в заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, поради което съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена. Съдът намира, че ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, с оглед висящността на изпълнително дело № •••••••••••••••••••• по описа на ЧСИ Н. Ж. peг. № 811 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Добрич, поради което намира, че същият следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 272, 83 лв., представляваща заплатена държавна такса. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството, което съдът определя на 980, 00 лева, определено на основание чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд