Решение № 431 от 16.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 931/2024 г.

Апелативен съд16.07.2025 г.докладчик Иван Иванов

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1327 от 4.10.2024 г. по т.д. № 604/ 2024 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 22 състав.

  • 5 - Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в едномесечен срок от връчването му на страните.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1327 от 4.10.2024 г. по т.д. № 604/ 2024 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 22 състав е отхвърлен предявеният от „И., В. и Ко“ ООД - гр. София срещу „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ с искане да се признае за установено, че с вписване № 20120706123851 по партидата на „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София в търговския регистър, в частта относно посочения като седалище и адрес на управление на дружеството адрес - гр. София, район „Триадица“, п.к. 1000, бул. „Христо Ботев“ № 28, ет. 4, е вписано несъществуващо обстоятелство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „И., В. и Ко“ ООД - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно.

В мотивите били изложени неотносими за спора факти - идентичност на адреса на управление на ищцовото дружество и Адвокатско дружество „И., В. и Ко.“ - за да покаже връзката с личността на заявителя на вписване по партидата на дружеството, както и предоставяните от адвокатското дружество услуги. Неотносими за спора били и направените на база „обосновано предположение“ изводи, че ищцовото дружество е било наясно с негативните последици от съвпадащите седалище и адрес на управление, доколкото било свързано с адвокатското дружество, чийто служител заявил вписването. Необоснован бил извода, че заличаването на седалището и адреса на управление на дружеството и липсващото вписване на нов адрес на управление би довело до нарушаване на доверието в регистъра, доколкото ще обусловят неприложимостта на редица законови разпоредби. В резултат на пълното бездействие на ответната страна останало недоказано осъществяването на дейност от каквото и да е естество на процесния адрес, но този факт не бил съобразен при постановяването на решението. Непълното и избирателно обсъждане на правнорелевантни факти по делото с цел обосноваване на определен правен извод било съществено процесуално нарушение, което довело до неправилност на съдебното решение.

Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София не е взел становище.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „И., В. и Ко“ ООД - гр. София твърдял, че е собственик на два апартамента, заемащи целия четвърти етаж на сградата с административен адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев" № 28, ет. 4. Посоченият адрес бил адрес на управление на ответника „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София, където последният получавал своята кореспонденция и бил търсен от трети лица, които невинаги приемали за достоверно обяснението, че дружеството не се намира на този адрес. С посоченото неудобство се засягало правото на собственост на ищеца - между ответника и обявеното по партидата му седалище и адрес на управление понастоящем нямало никаква връзка, каквато връзка нямало и между него и ищеца. От изложените обстоятелства произтичал правния интерес от заличаването в търговския регистър на вписаното обстоятелство като несъществуващо.

При тези твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 29, ал.1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ да признае за установено спрямо ответника, че по партидата му в търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 28, ет. 4, което следва да бъде заличено служебно на основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 14, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Ответникът „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София не взел становище.

  • 3 - Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за продажба на недвижим имот, сключен на 26.04.2007 г. с нотариален акт № 93, том I, рeг. № 6243, дело № 83 от 2007 г. на нотариуса Д. С. „АРХ. Инженеринг“ ООД продало на „И., В. и Ко.“ ООД апартамент № 5 със застроена площ от 123.81 кв.м. и апартамент № 6 със застроена площ от 91 кв.м., находящи се на четвъртия етаж на изградената в груб строеж сграда с административен адрес: гр. София, район „Триадица“, бул. „Христо Ботев“ № 28 за сумата 100 000 евро, с включен ДДС.

От справката по партидата на „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София, с ЕИК 203480898 в търговския регистър се вижда, че с вписване № 20150401153644 е извършена първоначална регистрация на дружеството със седалище и адрес на управление на дружеството гр. София, район „Триадица“, п.к. 1000, бул. „Христо Ботев“ № 28, ет. 4, капитал 2 лева, едноличен собственик на капитала и управител И. Ф., гражданин на Република Украйна.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, приема от правна страна следното.

Правното основание на иска е чл. 29, ал.1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и преценката за неговата основателност следва да бъде извършена при съблюдаване на принципните положения в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които вписване на несъществуващо обстоятелство е налице когато е вписано обстоятелство, което по закон възниква с решение на орган на търговско дружество, без изобщо да е налице подобно волеизявление от страна на органа, т. е. налице е неистинско удостоверяване или когато е вписано обстоятелство, което е възникнало с решение на волеобразуващия орган, но по-късно по исков ред е установена нищожността му.

Правната възможност да бъде поискано установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на търговско дружество е предоставена на всяко заинтересовано лице, стига то да е изложило в молбата фактически твърдения за вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно и то към момента на заявяването му за вписване.

В конкретния случай е оспорено обстоятелство, подлежащо на вписване съгласно чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 119, ал.2, вр. с ал.1 и чл. 115, т. 1 от ТЗ, но в молбата не са изложени твърдения относно невалидното му възникване преди вписването му при първоначалната регистрация на дружеството, а именно - не е посочено защо вписаният адрес на управление не е отговарял на действителния към момента на вписването му по партидата на търговеца. Напротив, изрично е изтъкнато, че това несъответствие между вписаното обстоятелство и действително съществуващото в обективната действителност е настъпило едва след оспореното вписване. Принципно положение е, че последващи изменения на подлежащи на вписване обстоятелства не могат да бъдат основание за обявяване на вписаното обстоятелство за несъществуващо, а за заявяване за вписване на ново обстоятелство (промененото). Нормативно то е закрепено в предписанието на чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, според което всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства трябва да го извърши в седмодневен срок от настъпването на обстоятелството.

Неизпълнението на това задължение е предпоставка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на задълженото лице, което не е заявило за вписване промененото обстоятелство (адреса на управление) на основание чл. 40, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. В качеството си на лице, което е засегнато от бездействието на ответника, (което съставлява нарушение на предписанието в чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ), ищецът може да сезира органа по чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ с искане за установяване на нарушението и налагане на санкцията по чл. 40, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

В съответствие с изложените съждения настоящият състав на въззивната инстанция преценява оплакванията в жалбата като неоснователни и поради съвпадането на крайния извод за неоснователност на исковата претенция с изводите на първостепенния съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

Цитирани разпоредби

12