Решение № 876 от 11.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5664/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. На 20.07.2023г., СРС 99-ти състав е постановил по НАХД № 9205/2023г. Решение, с което е признал обв.И. И. К. за виновна в извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр.2 т.1 НК, а именно за това, че на 27.07.22г. в гр.София, на Централна автогара, сектор Заминаващи, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) държала високорискови наркотични вещества – коноп с общо нето тегло 9, 03 гр. на обща стойност от 54, 18лв., разпределени в два обекта, Обект № 1 коноп с нето тегло 8, 64гр. с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15% на стойност 51, 84лв. и Обект № 2 коноп с нето тегло 0, 39гр. с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15% на стойност 2, 34лв., като конопът е високорискови наркотично вещество, включено в Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ и случаят е маловажен, като на осн.чл.78а НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000лв. С горното решение първостепенният съд е осъдил обв.К. и да заплати направените по делото разноски в размер на 456, 44лв., а на осн. чл.354а ал.6 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, в случая инкриминираното наркотично вещество. Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.Д.Т., защитник на обвиняемата, с отправено искане за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което обв.К. да бъде призната за невиновна и оправдана за вмененото й престъпление.Във въззивната жалба лаконично и безмотивно се твърди необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК, спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за администрирането й съгл. чл.321 НПК. Атакуваното решение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК. В процесния иницииращ въззивното производство документ не се излагат искания за събиране на нови доказателства.Такова искане не бе отправено и в хода на въззивното производство, а според служебната преценка на въззивния съд, не се налага събиране на допълнителни доказателства. В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на обв. К. - адв.Т. поддържа подадената въззивната жалба на основанията, изложени в нея и отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което обвиненото лице да бъде признато за невиновно в извършване на вмененото му престъпление.В подкрепа на горното искане се излагат аргументи за допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон – съответно защитата се позовава на ниския паричен еквивалент на наркотичното вещество; на засягане на обществените отношения в незначителна степен; на изложени в мотивите към проверяваното решение на определени предположения и хипотези, което е недопустимо в контекста на нормата на чл.303 ал.1 НПК; релевира се и довод за неправилност на извода за липса на малозначителност на деянието и в тази насока се акцентира на малкото количество на наркотичното вещество, на ниската му парична стойност и на това, че същото е само от един вид, на личността на обвиняемата и на световната тенденция за декриминализация на деянието по държане на наркотичното вещество марихуана, чието притежание в редица страни е разрешено. Представителят на СГП намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.В противовес на наведените от защитата доводи изразява становище за липса на малозначителност и/или явна незначителност на деянието по см. на чл.9 ал.2 НК и възприема за основателни изложените в тази вр. мотиви на основния съд, в частност мотивът за обективна възможност за направа от процесното наркотично вещество на сравнително голям брой цигари, чиято употреба би въздействала негативно върху здравето, като по мнение на прокурора, не следва да се отдава решаващо значение на стойността на предмета на престъплението. Самото обвинено лице не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по същество на процесния спор. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши самостоятелна, цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното: На първо място въззивният съдебен състав констатира, че при постановяване на своето решение контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие и спазвайки регламента на чл.378 ал.2 и ал.3 НПК, е преценила събраните в хода на ДП доказателства в рамките на фактическите положения, посочени в Постановлението на СРП по чл.375 НПК. На второ място, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, установена по изискуемия съгл. чл.303 ал.2 НПК несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства, които на свой ред са обсъдени и в изготвените мотиви.Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разп. на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установени и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.При извършената в хода на въззивното съдебно производство проверка не бяха събрани допълнителни доказателства, които да доведат до изменение и/или корекция във възприетата по делото фактическа обстановка, установяваща участието на обв.К. в инкриминираното деяние. Въззивният съд, след като самостоятелно подложи на внимателен анализ събраната доказателствена съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на районния съд. Предвид така посоченото и доколкото между процесните страни не се спори относно релевантни по делото факти, въззивният съд съвсем лаконично ще пресъздаде същите: Обвиняемата И.К. е родена на •••• г. в гр.София, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждан, постоянен адрес в гр.София, ж.к.••••, ЕГН: ••••••••••. На 27.07.22г., около 23.15ч. обвиняемата се намирала в гр.София, Централна автогара, сектор Заминаващи.На горната дата и място тя била проверена от свидетелите С.М. и Кр.Г., и двамата полицейски служители, за притежание на наркотични вещества.Самата обвиняема признала притежанието на такива и дори доброволно ги показала на свидетелите.В случая тя държала в себе си коноп с общо нето тегло 9, 03 гр. на обща стойност от 54, 18лв., разпределен в два обекта - Обект № 1 коноп с нето тегло 8, 64гр. с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15% на стойност 51, 84лв. и Обект № 2 коноп с нето тегло 0, 39гр. с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15% на стойност 2, 34лв. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.Гореизложените факти се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.По делото от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите С.М. и Кр.Г.; писмените доказателства; протокол за доброволно предаване, заключенията по изготвените експертизи, както и приобщените веществени доказателства. Съдът намира, че всички кредитирани като относими доказателствени източници са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят описаните в обстоятелствената част на процесното Постановление на СРП фактически положения. Както правилно е посочил първостепенният съд, в показанията на свидетелите С.М. и Кр.Г. се съдържат данни за датата, мястото и конкретно обективираното поведение на обвиненото лице, като тези данни напълно съответстват на инкриминираните такива.Свидетелските показания са еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което се оценяват за достоверни и правдиви.Нещо повече – даденото от горните двама свидетели фактическо описание е резултат на личните им и непосредствени възприятия, поради което показанията им се оценяват за пряк доказателствен източник, притежаващ висока степен на доказателствена стойност. Процесното наркотично вещество е приобщено към доказателствената съвкупност посредством доброволното му предаване от страна на обв.К., което действие е отразено в нарочно изготвен за целта протокол.Последният е съставен от компетентен разследващ орган и притежава всички законово изискуеми съгл. чл.129 НПК реквизити, поради което и по силата на чл.131 НПК се ползва с доказателствена сила относно вписаните в него факти. На следващо място СРС обстойно е обсъдил и изготвените на ДП експертни заключения. Заключението по назначената Физико-химическа експертиза дава отговор за вида и количеството на наркотичното вещество, а така също и за процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол.От своя страна изготвената и приета за доказателство по делото КСППЕ дава отговор за психичното и психологическо състояние на обвиняемата, за нейната възможност за реално и пълноценно участие в процеса и за формирана съзнателна волева способност към инкриминираната дата. СОЕ оценява стойността на наркотичното вещество съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството. Доколкото относно самите заключения липсва спор между процесните страни, то въззивният съд приема за излишно да анализира подробно същите и в тази насока препраща към мотивите на първоинстанционния съд.В съдържателен план обаче досежно КСППЕ съдът намира за нужно да подчертае както изложеният от експертите факт на системна употреба на марихуана от обв. К. за период от 2-3 години, така и факта на употреба на марихуана на самата инкриминирана дата.В допълнение на мотивите към проверяваната присъда за обективност на изготвените заключения се подчертава също така, че настоящият съд съобрази и факта на извършване на съответните изследвания по процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в съответната област и обстоятелството на дадени от тях пълни, ясни и обосновани отговори на поставените му въпроси. В кръга на писмените доказателства следва да се цени не само визираната от основния съд справка за съдимост на обв.К. с данни за липса на предходни осъждания и налагано административно наказание по реда на чл.78а НК, но и приложеното по делото писмо от УМБАЛ Александровска ЕАД с отразени данни за липса на регистрирана болнична информация за прилагано лечение в Клиниката по психиатрия към болничното заведение.Последното съдържа един отрицателен факт и тъй като тази доказателствена информация е събрана по установения процесуален ред, то съдът дава вяра и приема същата за достоверна такава. При горното СГС прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в процесното Постановление на СРП и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи. При правилно установената фактическа обстановка съдът счита, че правилно е приложен и съответния материален закон. Доказано е, че поведението на обв.К. от обективна и субективна страна се субсумира именно под посочения в постановеното първоинстанционно решение престъпен състав. Т.е. доказано е по безспорен и категоричен начин извършването на престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр.2 т.1 НК. От правилно интерпретираните от основния съд доказателствени източници се извлича информация за конкретното време и място и конкретно обективираната от обвиняемата престъпна деятелност.В случая от свидетелските показания се установява, че на 27.07.2022г. в гр.София, Централна автогара, сектор Заминаващи, без надлежно разрешително тя е държала високорисково наркотично вещество, а именно коноп в посоченото от държавното обвинение количество, процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол и при посочена парична стойност. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“.Марихуаната представлява наркотично средство, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от РБ, както и съгласно ЗКНВП. С оглед малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност и чистото съдебно минало на обв.К., деянието представлява маловажен случай по см. на чл.93 т.9 НК и е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Първостепенният съд правилно е приел за доказан и изискуемия субективен елемент за процесното престъпление – въз основа на събраните доказателства е приел, че обв.К. е действала в условията на пряк умисъл.Същият е изводим от самите действия на лицето – налице е знание от негова страна както за положителния факт по държане на високорисково наркотично вещество, така и за отрицателния такъв на липса на издадено съответно разрешение, като също така съдът отчете доказаното обстоятелство на ясно обективирано от обвиняемата съзнание за горното, тъй като при извършената проверка тя лично излага признание пред полицейските служители за притежание на наркотичното вещество. Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приложил нормата на чл.78а НК и е освободил обвиняемата от наказателна отговорност. Същата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, а за извършеното умишлено престъпление по чл. 354а ал.5 НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева. Настоящият съдебен състав споделя позицията на първата инстанция относно определяне на размера на административното наказание в хипотезата на чл.78 ал.1 НК, като напълно споделими са и изложените в тази насока съображения.За извършено престъпление по чл.354а ал.5 НК е предвидено наказание „глоба" до 1000лв.В случай, че съдът налага наказание на обвиняемата за извършено престъпление по чл.354а ал.5 НК, то безспорно предвид, че не е предвиден минимум на размера на наказанието, е налице възможност същото да бъде от 100 до 1000лв, съгласно общата разпоредба на чл.47 ал.1 НК. След преценка наличието на предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административното наказание, съдът е взел предвид максималния предвиден размер на глобата, който не може да бъде надвишен, съобразявайки именно, че налагането на административно наказание вместо наказателна санкция е винаги по-благоприятният вариант за обвиненото лице. При това положение ограничението на чл.78а ал.5 НК, че административното наказание глоба не може да надвишава размера на глобата, предвидена за извършеното престъпление, не е приложима в конкретната хипотеза, тъй като размера на глобата по чл.354а ал.5 е до 1000лв, което е в съответствие с минималния размер на административното наказание глоба по чл.78а ал.1 НК. В тази хипотеза налагане на административно наказание глоба над 1000 лв. би се явило незаконосъобразно, тъй като ще надвиши размера на глобата като наказателна санкция, предвидена за извършеното престъпление. Същевременно налагане на глоба, по-ниска от минималния размер на административното наказание, посочен в чл.78а ал.1 НК и по- конкретно прилагане на разпоредбата на чл.78а ал.5 се явява необосновано, с оглед съобразяване на обстоятелството, че обвиняемата, която се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ползва привилегията на закона да не бъде наказана за извършеното престъпление с наказателна санкция и последиците от нея. В обобщение при наличие на основание за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за престъпление по чл.354а ал.5 НК единственият възможен размер на административната санкция „глоба" е 1000лв, която е минималната предвидена в чл.78а ал.1 НК и която е съобразена с ограниченията, въведени в чл.78а ал.5 НК да не надвишава размера на глобата като наказателна санкция, както правилно е определил и РС. В отговор на защитната теза за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение при наведени доводи за допуснато нарушение на процесуалния и на материалния закон въззивният съд отбелязва следното: Защитата твърди наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в изложени в мотивите към проверяваното решение на определени предположения и хипотези, касаещи изложената обосновка за стойността на процесното високорисково наркотично вещество, в частност липсата на актуалност и адекватност към социално икономическата обстановка на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г., като същото не съответства на цените на черния пазар за грам коноп.По своето естество твърдяното нарушение за изграждане на изводи на базата на предположения представлява нарушение на нормата на чл.303 ал.1 и ал.2 НПК, която норма по императивен начин въвежда забрана за постановяване на крайния съдебен кат на базата на предположения, а само и единствено при несъмнена доказаност на извършеното престъпление.В конкретния случай действително липсват доказателства относно цената на конопа на т.нар. черен пазар, но така изложеният от основния съд аргумент не е основен такъв при изведената липса на малозначителност на деянието по см. чл.9 ал.2 НК, а е отразен в подкрепа на становището за неактуалност на горното Постановление на МС и в контекста на направената съпоставка между стойността на наркотичното вещество и размера на минималната работна заплата за страната, актуализирана периодично всяка година, каквато актуализация на Постановлението не е правена.Видно от мотивите към проверяваното решение, първостепенният съд е изградил своите фактически и правни изводи на събраните доказателства, в това число и независимо от горното становище изцяло се е съобразил и с регламента на Постановлението на МС. Т.е. действителното вписване на горния аргумент, макар и същият да носи белезите на хипотеза, не се оценява за допуснато процесуално нарушение на чл.303 ал.1 НПК, което да е довело и до нарушение на материалния закон. Последният е приложен правилно и правилно СРС е преценил наличието на съставомерния елемент маловажен случай, респ. правилно не е приел, че поведението на обвиняемата представлява малозначително такова.Изложените в тази насока мотиви на основния съд са доказателствено обезпечени и напълно правилни, поради което са и споделими от въззивната инстанция.В тази вр. възприетият подход е правилен и съобразен с константната съдебна практика, като преценката е извършена на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.Правилно са изброени изключващите приложението на чл.9 ал.2 НК обстоятелства – отчетен е вида, количеството и стойността на наркотичното вещество; разпределението му в два отделни обекта и обективната възможност за направа голям брой цигари.В допълнение към горните обстоятелства настоящият съд следва да добави и процентното съдържание на активния наркотичен компонент и мястото на извършване на престъплението, което място е публично такова и поради това, обективно създава предпоставки за застрашаване живота на други граждани.Следва да се съобрази и личността на обвиняемата, за която са събрани категорични данни и то с източник самата нея за системна употреба на наркотик от вида на процесния с давност от преди 2-3 години, като самата употреба по обективни характеристики включва и държане на този наркотик – подобни данни са отразени в обстоятелствената част на изготвената и приета за доказателство КСППЕ. Т.е. горните обстоятелства са успешно противопоставими на другите, смекчаващи такива за невисока стойност на наркотичното вещество, за възрастта на обвиняемата, чистото й съдебно минало, липсата на криминалистични регистрации, съдействие на органите на разследването и липсата на настъпили съществени вредни последици от извършеното деяние.Именно при изложените съображения съдът не намира наличие на маловажен случай по см. чл.9 ал.2 НК и изразеният в тази вр. защитен довод се оценява за неоснователен такъв.В заключение и за изчерпателност на настоящото изложение следва да се подчертае, че независимо от цитираната от адв.Т. съдебна практика на СРС и СГС по дела с идентичен предмет, то настоящият въззивен съд разполага със собствена самостоятелна преценка на конкретно доказаните обстоятелства, като дори са налични и осъдителни решения на върховната инстанция (напр. Решение № 16/29.01.21г. по н.д. № 974/2020г., Н.К., ІІ н.о., ВКС). Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд, НО, ХII въззивен състав