Решение № 2510 от 12.3.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2627/2023 г.

Производството е по реда на чл.88 и следващите от ДОПК, вр. чл.20 от ЗМДТ. Производството е образувано по жалба на В. П. П., [ЕГН] срещу отказ, обективиран в писмо МД-Т22010282ВН/03.10.2022 г. на директор дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, за издаване на данъчна оценка на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, м-ст „Ясарлък“, с [идентификатор], по подадено от лицето Искане рег.№ 5305020494 от 28.09.2022 г. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на отказа за издаване на данъчна оценка. Твърди се, че същата следва да се издаде и на лице, което макар и да не се легитимира като собственик, твърди, че е такъв и че относно неговото право е в ход производство /съдебно или нотариално/ по констатиране и установяване на твърдяното принадлежащо му право на собственост върху имота. В този смисъл исканият документ се явява от значение за признаване и упражняване на законни права на жалбоподателката, а неиздаването му води до невъзможност последващите правоотношения да се развият законосъобразно. Излагат се твърдения, че исканото удостоверение е в унисон с разпоредбата на чл.3, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ. Ответникът – Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез писмени бележки изготвени от процесуален представител – гл. ю.к. В., оспорва жалбата, от една страна като недопустима, с твърдения, че отказа подлежи на задължителен административен контрол от страна на кмета на Община Варна, който в случая не е изчерпан. От друга страна оспорва жалбата като неоснователна, с твърдения, че жалбоподателя не е доказал правото си на собственост върху имота и поради тази причина, административният орган правилно е отказал издаването на исканото удостоверение. Предвид изложеното моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено следното: По допустимостта на жалбата: Предмет на съдебното оспорване е Отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо рег.№ МД-Т22010282ВН/03.10.2022 г., за издаване на данъчна оценка на недвижим имот. Издаването на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот е част от производствата по административно обслужване на данъчните субекти от общината по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК. Отказът за издаване на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения е индивидуален административен акт съобразно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 3 от АПК, а в § 8 от ПЗР на АПК изрично е указано, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, (какъвто е и настоящият случай), както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Уреденото в глава дванадесета от ДОПК производство е точно такова - по извършване на административни услуги, главата е озаглавена „Административно обслужване“, като в чл.88, ал.1 от ДОПК изрично се сочи, че обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. В чл.92, ал.1 и чл.95 от ДОПК са разписани специфични правила за оспорване по административен и съдебен ред на отказа за издаване на документ по реда на глава дванадесета. Разпоредбата на чл.95, ал.3 от ДОПК предвижда, че жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. Ето защо, съдът не споделя възражението на ответника, че в случая обжалването по административен ред е задължително. В случая жалбата до съда е подадена чрез административния орган, който е компетентен да я разгледа съобразно правилата на чл.95, ал.1 от ДОПК, до административният съд по постоянния адрес или седалището на оспорващия. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта и в законоустановения срок. От изложеното следва, че жалбата е допустима за разглеждане. П о основателността на жалбата: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Производството започнало по подадено от В. П. П., Искане рег.№ 5305020494 от 28.09.2022 г. за издаване на данъчна оценка на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, м-ст „Ясарлък“, с [идентификатор], за представяне пред нотариус във връзка с обстоятелствена проверка. На 28.09.2022г. заявителя е подал и данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за гореописания имот, в която в т. 4 е описал като начин на придобиване – по давност от 1992г., вид документ за собственост – владение. В хода на производството от ответника е направена справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър, в която като собственик на имота е посочена Е. Ж. П., с документ за собственост Решение на ПК №656 от 22.11.1999 г, издадено от ПК-Варна. Искането на жалбоподателя не е уважено и удостоверение за данъчна оценка на имота не е издадено, а е постановено Писмо рег.№ МД-Т22010282ВН/03.10.2022 г. на директор дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с което се уведомява В. П. П., че исканата от него данъчна оценка не може да бъде предоставена, тъй като за имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, м-ст „Ясарлък“, представляващ поземлен имот с [идентификатор], няма формирана партида. Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи: Обжалваният акт представлява отказ за издаване на документ, който е от значение за признаване и упражняване на права по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В глава дванадесета „Административно обслужване“ на ДОПК е дадена регламентацията на издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, какъвто е удостоверението по чл. 264, ал. 1 от кодекса. Съгласно чл.7 от ДОПК органите по приходите притежават компетентност да издават административни актове в производствата, регламентирани в същия закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ са посочени материално и териториално компетентните органи за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, а именно служителите на общинската администрация по местонахождение на имота. В случая финализиращия производството по искането за извършване на административната услуга акт, е обжалваният отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот с [идентификатор], издаден от Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Доколкото чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ препращат към ДОПК само в случаите на установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, съдът намира, че директора на дирекция не е действал в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи в съответната община изпълняващ правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите, а в качеството си на служител на общинската администрация по реда на чл.3, ал.1 от Приложение №2 от ЗМДТ. С оглед на това отказът да бъде извършена административната услуга по конкретното заявление, обективиран в писмото се явява издаден от материално и териториално компетентния административен орган. Съгласно чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по ГПК, както и в други предвидени от закона случаи. По силата на ал.1 на цитираната разпоредба данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в петдневен срок от подаване на искането. А ал.3 от същата разпоредба предвижда, че когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец. В конкретния случай жалбоподателя е подал искане и декларация по чл.14 от ЗМДТ, като изрично е посочил, че данъчната оценка му е необходима за пред нотариус за извършване на обстоятелствена проверка по ГПК за придобиване на имота по давност. Решаващият орган е издал отказът като писмо, което не отговаря на изискванията за форма. Той е издаден като уведомително писмо, в което е изложено едно единствено съображение, а именно – липсата на формирана партида за имота, поради което се отказва да се извърши исканата от услуга. В писмото не са обсъдени представените документи от жалбоподателя, както и другите доказателства, събрани в хода на административното производство по инициатива на органа, не е формиран изричен диспозитив за отказ да се издаде поисканата данъчна оценка за имота и няма указания за реда и сроковете за оспорването му. Поради това е налице основание за отмяната му по чл.146, т.2 от АПК. Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т.е. да бъде мотивиран. Формата и мотивите на акта имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им е условие за изискваната от закона пълнота на последващата съдебна проверка на издадения акт или изричен отказ. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа съвсем конкретни съобръжения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни тези съобръжения следва да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. Когато актът се издава по искане на адресата, както е в настоящия случай, мотивите трябва да кореспондират с искането, от който трябва да личи ясно становището на административния орган по неговата основателност от фактическа и правна страна. Мотивите следва да сочат и какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотиви, изведено от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. Следователно изискването за мотивиране на акта обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Съдът намира, че в случая оспореният акт е постановен при липса на мотиви, тъй като не са изложени фактически и правни основания, въз основа на които административния орган е отказал издаването на исканата данъчна оценка, което препятства упражняването на съдебен контрол. Наличието на едно изречение, касаещо липсата на имотна партида съдът приравнява на пълна липса на мотиви, доколкото същите и не кореспондират с приложими правни норми. Това по аргумент от чл.59, ал.2, т.4 от АПК /като неотменим реквизит на административния акт/, представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения отказ като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Извън горното съдът намира, че отказа противоречи и на материалния закон. В чл.3, ал.2 от Приложение №2 на ЗМДТ ясно е посочено, че Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи. В случая П е поискал издаване на удостоверение именно за да може да бъде определена такса в производство по чл.587, ал.2 от ГПК. От друга страна липсата на „открита партида“ за имота, както е посочено в процесния отказ, също не следва да се приема, като пречка за издаване на исканото удостоверение за данъчна оценка. Това тълкуване се извежда от разпоредбата на чл.3, ал.3 от Приложение №2 на ЗМДТ, където ясно е посочено, че „Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец“. Именно първото предложение на цитирания текст урежда процесното обществено отношение – когато за имота няма открита партида. В обобщение на изложеното отказът обективиран в писмо рег.№ МД-Т22010282ВН/03.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна следва да бъде отменен на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК и преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на исканото удостоверение. Воден от горното, съдът