РЕШЕНИЕ

№ 21

гр. Харманли, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100435 по описа за 2023 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба oт „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България" ЕАД/, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к•••• против Д. Р. М., с ЕГН ••••••••••, с която е предявен установителен иск по чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за сумата в размер на 316, 31 лева.

Ищецът твърди, че ответникът Д. Р. М. е сключила с Йеттел България“ ЕАД, договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер 359890423126 от 8.6.2020г., като със сключването на договора получила HUAWEI ВЗ11-221 with Antenna срещу еднократна такса за ползване, като ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от ищеца на 5.1.2021г. (за договора за лизинг —чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).

Ищецът твърди, че ответникът Д. Р. М. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД, допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021г.

Ищецът твърди, че ответникът Д. Р. М. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД, договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г., като с посочения договор закупува HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена.

Ищецът твърди, че ответникът Д. Р. М. не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от ищеца на 10.5.2021 г. (за договора за лизинг —чл.11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия) и предвид това към 15.05.2021 година длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 121, 59 лв., като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 194, 72 лв., формирани както следва:

По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г. сума в размер на 79, 22 лева, представляваща три месечни такси.

По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г. сума в размер на 115, 50 лв., от които 42, 48 лв. — три месечни такси и сума в размер на 73, 02 лева за HUAWEI Telenor 4G MiFi, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

Процесните клаузи за неустойка били обективирани в т.11 от договорите за мобилни услуги и Раздел IV, т.2 от допълнителните споразумения. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили действие и обвързвали страните.

Ищецът твърди, че сумата в размер на 121, 59 лева е дължима за период 15.01.2021-14.03.2021г. и представлява сбор от дължими абонаменти такси и потребление на мобилни услуги по: допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г., договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.82020 г. Задълженията за предходен период в общ размер на 121, 59 лв. били обединени във Фактура № 7316095752/ 15.02.2021г. и Фактура № 7317382972/15.03.2021г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането (приложения към заявлението). Общата стойност на цитираните фактури била в размер на 135, 77лв. от тази сума е приспадната сума в размер на 14, 18 лв., която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на което към настоящия момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 121, 59 лв., формирано както следва: 56, 15 лв., дължими за период 15.01.2021- 14.02.2021 г., от които: по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021г. сума в размер на 34, 03лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г. сума в размер на 22, 12 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.

Общо дължимата сума по фактурата била в размер на 70, 33 лв. от тази сума е приспадната сума в размер на 14, 18 лв., която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите.

65, 44 лв., дължими за период 15.02.2021-14.03.2021г., от които: по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021г. сума в размер на 47, 55 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г. сума в размер на 17, 89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.

Ищецът посочва, че следва да се има предвид, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период”. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. В системата на „Теленор България“ ЕАД ответникът Д. Р. М. е с клиентски номер 006530679.

Всички непогасени и изискуеми задължения на Д. Р. Москово в размер на 316, 31 лева са обединени във Фактура № 7320134933/15.05.2021г. за клиентски номер 006530679, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и. Посочената сума представлява сбор от дължими суми по следните договори/споразумения: 160, 80 лева, дължими по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021г., от които: 81, 58 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г., дължими за период 15.01.2021-14.03.2021 г. и 79, 22 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г., представляваща три месечни такси. Сумата от 155, 51 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г., от които: 40, 01 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г., дължими за период 15.01.2021-14.03.2021г. и 115, 50 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г., формирани както следва: сума в размер на 42, 48 лв. — три месечни такси и сума в размер на 73, 02 лева за HUAWEI Telenor 4G MiFi, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена и към настоящия момент посочената сума не е заплатена от длъжника.

Моли съда да постанови Решение, с което да признаете за установено, че ответника Д. Р. М., с ЕГН •••••••••• дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. ••••, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 316, 31 лева (триста и шестнадесет лева и тридесет и една стотинки), от които: 121, 59 лв. задължение за предходен период формирано както следва:

56, 15 лв., дължими за период 15.01.2021-14.02.2021г., от които: по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г. сума в размер на 34, 03 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г. сума в размер на 22, 12 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.

Сумата 65, 44 лв., дължими за период 15/02/2021-14/03/2021 г., от които: по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г. сума в размер на 47, 55 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г. сума в размер на 17, 89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги.

Сумата от 194, 72 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги формирани както следва: по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г. сума в размер на 79, 22 лева, представляваща три месечни такси, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г. сума в размер на 115, 50 лв., от които 42, 48 лв. — три месечни такси и сума в размер на 73, 02 лева за HUAWEI Telenor 4G MiFi, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Моли съдът да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, както и за разноските направени по ч.гр.д. № 118/2023 г. на Районен съд — гр. Харманли.

Моли, да бъде изискано и приложено образуваното по реда на чл. 410 ГПК ч. гр. д. № 118/2023 г. на Районен съд — гр. Харманли срещу длъжника-ответник, като доказателство по делото, с оглед установяване спазването на срока по чл. 415 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че към него са приложени всички доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който посочва относно допустимостта на иска, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.422 вр.чл.415 ал. 1 т. 2 от ГПК, счита за допустими, доколкото са подадени от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес от предявяването им.

Относно основателността на иска, посочва, че предявените срещу ответника Д. Р. М. обективно съединени иска за сумата общо в размер на 316.31лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, оспорва изцяло същите, като неоснователни и недоказани. Адв. С. в качеството си на особен представител на ответника — Д. Р. М. на основание чл.47 ал.6 от ГПК посочва, че към настоящия момент, не би могла да вземе становище относно посочените в исковата молба обстоятелства, на които ищеца основава иска си.

От друга страна посочва, че само изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, а именно, че доверителката й не е заплатила, претендираните суми така както са посочени в исковата молба, сами по себе си не доказвали, неизпълнението от страна на длъжника, а към настоящия момент твърдението на ищеца, че между страните е налице облигационна връзка, възникнала на основание два договора / Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 08.02.2021г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.08.2020г./ също не било доказано и не било подкрепено с писмени доказателства и договорите цитирани от ищеца, въз основа на които основава вземанията си от ответника не са приложени към връчената й искова молба.

С оглед на горното, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между Д. Р. М. и Йеттел България“ ЕАД, е сключен договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер 359890423126 от 8.6.2020г., като със сключването на договора получила HUAWEI ВЗ11-221 with Antenna срещу еднократна такса за ползване.

Не е спорно, че ответникът Д. Р. М. е сключила с Йеттел България“ ЕАД, допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021г, както и, че ответникът Д. Р. М. е сключила с „ Йеттел България“ ЕАД, договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г., като с посочения договор закупува HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена.

Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006530679.

Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото дружеството е предоставило съответните мобилни услуги и мобилни устройства.

Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление: период 15.01.2021-14.03.2021 г. ищцовото дружество е издало: Фактура 7316095752/15.02.2021г период на отчитане: 15.01.2021 г-14.02.2021г за сумата от 70, 33лв. Фактура № 7317382972/15.03.2021г. период на отчитане: 15.01.2021 г-14.02.2021г за сумата от 135, 77 лв.;

Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество предсрочно прекратило процесните договор за мобилни услуги - по негова вина, като издало крайна Фактура № 7320134933/15.05.2021г. период на отчитане: 15.04.2021 г-14.05.2021г за сумата от 316, 31 лв., която наред с незаплатени месечни абонаменти в размер на 121, 59, начислило и неустойка в размер на 194, 12 лв.

Не се оспорва, че по сключеният с „Йеттел България“ ЕАД, договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г. е закупува HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, като експертът е изчислил размерът на дължимите суми от ответника за мобилни услуги за периода от 15.01.2021г. до 14.05.2021г. с предпочитани № 359892683356 и № 359896835748, след като е установил дължимата сума за месечни абонаментни вноски, стойността на потребление, стойността на потребление извън включените в абонамента, в случай, че е направено такова, както и дали за посочения период са извършени плащания от абоната. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните дължимите суми за предпочитан № 359892683356 за периода от 15.01.2021г.до 14.05.2021г са в размер на 81.58 лв.: такса и допълнителни услуги - 34.03 лв./частично непогасена сума /. Получава се от общо задължение 40. 18 лв.х 20% ДДС - 14.18 лв./предплатени при сключване на договора./15.01.-14.02/; такси- абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги-47.55 лв./ 15.02- 14.03/.

Дължимите суми за предпочитан № 359896835748 за периода от 15.01.2021г.- до14.05.2021г. са в размер на 40.01 лв.: такси- абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги - 22.12 л в./15.01-14.02/ и такси- абонаментна такса и такса да потребление на мобилни услуги - 17.89 лв./15.02-14.03/.

За посочения период 15.01.2021г- 14.05.2021г. са погасени само 14.18 лв. при подписване на договора, които са взети предвид при определяне на задълженията, които са в общ размер на дълга е 121.59 лв. / 81.58 лв. + 40, 01 лв /.

Експертът е изчислил и размерът на дължимата сума за неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по Договор за мобилни услуги с предпочитан № 359892683356 от 08.02.2021 г. и Договор за мобилни услуги с предпочитан № 359896835748 от 10.08.2020г.. Изчислен е размерът на дължимите суми за неустойки при прекратяване на услугите по Договор за мобилни услуги по предпочитан №359892683356 от 08.02.2021г., като по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 08.02.2021г. за предпочитан № 0359892683356 сумата 80.97 лв.; по договор за мобилни услуги от 10.08.2021г.за предпочитан № 0359896835748 в размер на 126.71лв. формирани от: 50.97 лв. тримесечни такси; 75.74 лв., представляващи разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуването на устройството по преференциална цена. Общият размер на неустойките е 207.68 лв./80.97 лв.+126.71лв./ В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. № 118 по описа на Районен съд Харманли за 2023г. От него се установява, че е издадена Заповед за изпълнение № 83 от 10.02.2023г. срещу Д. Р. М., с ЕГН •••••••••• за сумата в общ размер от 316, 31 лв., от които: задължения за предходни периоди на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги- 212, 59 лв., както и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги- 194, 72 лв., ведно със законната лихва за периода от 03.02.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25, 00лв. внесена държавна такса и 480, 00лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 118 по описа на РС Харманли за 2023г., по което има издадена срещу ответника Заповед за изпълнение № № 83 от 10.02.2023г срещу длъжника Д. Р. М., с ЕГН •••••••••• за сумата в общ размер от 316, 31 лв., от които: задължения за предходни периоди на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги- 212, 59 лв., както и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги- 194, 72 лв., ведно със законната лихва за периода от 03.02.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25, 00лв. внесена държавна такса и 480, 00лв. адвокатско възнаграждение.

Цитираната Заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което на Заявителя е предоставена възможност да предяви установите иск. Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер на 121, 59лв. - представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по Договори за мобилни услуги от 15.01.2021г- 14.05.2021г.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношение по силата на сключени: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892683356 от 8.2.2021 г. С договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896835748 от 10.8.2020 г., като с посочения договор закупува HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена.

Съдържанието им е подробно регламентирано в договорите и в Общите условия към него. Тези съглашения са подписани и от ответника, който не е възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно автентичността им или пък от гледна точка верността на съдържанието им, въпреки че е разполагал с възможност за това. Няма спор, че ищцовото дружество е изпълнила точно основните си задължения, като е предоставило потребление за ползваните от абоната мобилни номера: 359892683356 и 359896835748. С оглед на това следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и потребени услуги.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдибно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните като експертът е изчислил размерът на дължимите суми от ответника за мобилни услуги за периода от 15.01.2021г. до 14.05.2021г. с предпочитани № 359892683356 и № 359896835748, след катое установил дължимата сума за месечни абонаментни вноски, стойността на потребление, стойността на потребление извън включените в абонамента, в случай, че е направено такова, както и дали за посочения период са извършени плащания от абоната. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните дължимите суми за предпочитан № 359892683356 за периода от 15.01.2021г.до 14.05.2021г са в размер на 81.58 лв.: такса и допълнителни услуги - 34.03 лв./частично непогасена сума /. Получава се от общо задължение 40. 18 лв.х 20% ДДС - 14.18 лв./предплатени при сключване на договора./15.01.-14.02/; такси- абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги-47.55 лв./ 15.02- 14.03/.

Дължимите суми за предпочитан № 359896835748 за периода от 15.01.2021г.- до14.05.2021г. са в размер на 40.01 лв.: такси- абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги - 22.12 л в./15.01-14.02/ и такси- абонаментна такса и такса да потребление на мобилни услуги - 17.89 лв./15.02-14.03/.

За посочения период 15.01.2021г- 14.05.2021г. са погасени само 14.18 лв. при подписване на договора, които са взети предвид при определяне на задълженията, които са в общ размер на дълга е 121.60 лв. / 81.58 лв. + 40.01 лв /.По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на ответника.

По тези съображения съдът счита, че предявения иск за сумата от 121.59 лв., намиращ правно основание в чл. 422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на иска за сумата от 194, 72 лв. – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти настоящия съдебен състав намира:

По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от право пораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се твърди, а и не се доказва да е отправяно до абоната – ответник по делото писмено предизвестие. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като препис от нея не е получен от ответника, а от назначен особен представител и то след като е бил изтекъл срока по договора, 05.01.2021г. Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като то представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.

По изложените съображения, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка, тъй като безспорно в случая става въпрос за неустойка, дължима при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителния иск за дължимостта на неустойка в общ размер на 194, 72лв. - за предсрочно прекратяване на договорени абонаменти, намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 194, 12 лв., предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за тяхното реализиране. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 1380, 00лв., от които: 200.00лв. внесена държавна такса, 480, 00лв. адвокатско възнаграждение и 400, 00лв. възнаграждение за особен представител и 300, 00 лева за съдебно- счетоводна експертиза. Съобразно уважената част от исковата претенция, на ищцовото дружество, следва да се присъди сумата от 530, 47 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК съдът