Решение № 13717 от 9.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1771/2025 г.

Производството е по чл. 179 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, представлявано от инж. В. Р., против Заповед № СОЗ-15/11.07.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с която е определена санитарно охранителна зона около водоснабдителна група „Сладка вода“, включваща 2 броя каптирани извори и са определени санитарно-охранителни зони - пояс І около каптирани извори „Гюрлата-1“ и „Гюрлата-2“, санитарно охранителни зони пояс ІІ около каптирани извори „Гюрлата-1“и „Гюрлата-2“ и санитарно-охранителни зони - пояс ІІІ около каптирани извори „Гюрлата-1“ и „Гюрлата-2“. В т.4 от заповедта на оспорващото дружество са поставени условия, от които се обжалват условията по следните точки: 4.1. Във връзка с чл. 41, ал.2 от Наредба №3/2000 г. в едномесечен срок от получаване на акта, Община Дългопол и „ВиК-Варна“ ООД да обозначат границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост. 4.2 Във връзка с чл. 19, ал.1, т.5 от Закона за водите, „ВиК-Варна“ ООД, в срок до 90 дни от влизане в сила на заповедта, да стартира процедура по актуване на земята на пояс I на СОЗ около каптиран извор „Гюрлата-2“ като държавна публична собственост. Актът да бъде съобразен с конфигурацията и размерите на земята, на пояс I-ви на СОЗ от настоящата заповед. Копие от акта да се предостави в БДЧР в срок до седем дни от актуването му. 4.3. Във връзка с чл.41, ал.3 от Наредба № 3/2000 г. в срок от една година от учредяването на СОЗ, следва Община Дългопол и „ВиК -Варна“ ООД да възложат актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. Заповедта се оспорва само в частта на т.4.1, 4.2 и 4.3. В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и поради липса на мотиви за възлагането на вменените с акта задължения на жалбоподателя. По отношение първото от възложените му задължения оспорващото дружество се позовава на разпоредбата на чл. 41, ал.1 от Наредба № 3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците, като счита, че адресат на задължението по чл. 41, ал.2 от същата са съответните кметове на общини и регионални органи на МЗП. В тази връзка намира за необосновано и незаконосъобразно възлагането на задължение на „ВиК – Варна“ ООД да обозначи границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне, както и да отбележи същите в документите за собственост, вместо нормативно определения за това субект – кметът на Община Дългопол. Изразява становище, че вмененото му задължение по т.4.1 от заповедта е в нарушение и на чл. 55, т.3 и чл. 56, ал.1 от Наредба № 3/2000 г., както и че ответникът е допуснал нарушение в процедурите по отразяване на информацията в КК и КР. Поддържа, че възлагането на описаните задължения за „ВиК – Варна“ е довело до противоречие на оспорената заповед с материалния и процесуалния закон. Идентични аргументи сочи и относно т.4.2 от заповедта, с която на дружеството е възложено да стартира процедура по актуване на земята на пояс I на СОЗ около каптиран извор „Гюрлата-2“, което счита за недопустимо, тъй като такива действия могат да бъдат извършени само от лице, притежаващо вещни права върху даден имот, каквито дружеството няма. Твърди също, че задължението по т.4.2 от Заповедта е в нарушение и на действащ договор между асоциацията по ВиК и дружеството, както и че същото е следвало да бъде възложено на Община Дългопол, в качеството й на собственик на публичния актив. Изложените доводи счита за приложими и относно задължението по чл.4.3 от Заповедта, а именно- дружеството да възложи актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ, като отново изразява становище, че с това задължение е следвало да бъде натоварена съответната община. По изложените доводи отправя искане за отмяна на оспорената заповед в т.4.1, т.4.2 и 4.3, както и за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П. В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за нейното уважаване, както и за присъждане на разноски. Ответникът в производството- директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно призован, не се явява и не се представлява, като не изразява становище по жалбата. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Предмет на съдебен контрол е Заповед № СОЗ-15/11.07.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с която е определена санитарно-охранителна зона около водоснабдителна група „Сладка вода“, включваща 2 броя каптирани извори и са определени санитарно-охранителни зони, като на оспорващия са поставени и описани в заповедта условия. Заповедта е постановена по повод издадено в полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД Разрешително № 21510040/27.02.2008г., с което на дружеството е разрешено водовземане от подземни води с цел питейно-битови нужди от водовземни съоръжения-Водоснабдителна група „Сладка вода“, включваща каптирани извори „Гюрлата 2“ и „Гюрлата 2“. Като място на водовземане в разрешителното са отразени географски координати на посочените извори, находящи се в землището на с.Сладка вода, общ. Дългопол. Посочени места на водоползване са с. Сладка вода и с. Боряна, общ. Дългопол. Срокът на разрешителното е продължен с Решение № 1059/27.02.2013г. и с Решение за изменение и продължаване на Разрешително №21510040/27.02.2008г., като с последното разрешението било актуализирано относно информацията за местоположение, географски координати, надморска височина на водоизточниците и относно въведени идентификатори на имотите в КККР. На 21.09.2022 г. дружеството депозирало заявление за откриване на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона /СОЗ/ за водоснабдителна група „Сладка вода“, състояща се от 2 бр. каптирани извори, придружено с Проект за оразмеряване на санитарно-охранителни зони, изготвен въз основа на Наредба № 3/16.10.2000 г. на МОСВ. Впоследствие били приложени и извадка от КККР с регистри на засегнатите имоти и отразени граници на поясите на СОЗ, Shape-файлове на СОЗ за проекта, както и протоколи от изпитване на подземната вода. Според приложения регистър засегнатите имоти, попадащи в пояс ІІ на СОЗ са имоти на физически и юридически лица, Държавен поземлен фонд, Община Дългопол и МЗГ, като имотите представляват жилищни терени, изоставени орни земи, пасища, мери, широколистни дървесни видове и др. С писмо изх. № СОЗ-652/А2/26.01.2023г. ответникът изискал представянето на стойностна сметка за обезщетяване на собствениците на имотите в рамките на пояси II и III на СОЗ, както и конкретизиран срок за изпълнение на календарния план-график за реализация на проекта. С писмо от 22.02.2023 г. „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД отговорило, че за определянето на размера на обезщетението за пропуснатите ползи при наложените ограничения при обработването на земеделски земи е необходимо издаването от министъра на земеделието и горите на методика за оценка, каквато до момента не е налице. Посочило е също, че СОЗ около водоизточниците са изградени, оградата е в добро състояние, а зоната е маркирана с табели, съгласно нормативните изискванията. С писмото са представени и Обосновка на водовземането, както и Мотиви за исканото изменение в раздел „Място на водовземане“. От страна на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ са изискани становища по проекта за СОЗ от директора на Регионална дирекция по горите-Варна, директора на Областна дирекция „Земеделие“-Варна и директора на РЗИ – Варна, като в постъпилите такива не били направени възражения и проектът бил съгласуван без забележки. Изпратено е и писмо до кмета на Община Суворово относно обявяване на проект за СОЗ. Към писмото е приложен проекта с указания за обявяването му, за да се осигури възможност на всички заинтересовани лица да се запознаят с него. С писмо изх. № 2400-493(1)/02.02.2024 г. кметът на Община Дългопол е уведомил ответника, че обявяването е извършено на 28.12.2023г., като в законоустановения срок не са постъпили предложения или възражения. След така проведената процедура по чл.38-39 от Наредба №3/2000г., на 11.07.2025 г. е издадена Заповед № СОЗ-15, с която е определена санитарно-охранителна зона около водоснабдителна група „Сладка вода“, включваща 2 броя каптирани извори, като са определени: санитарно-охранителни зони - пояс І около каптирани извори „Гюрлата-1“ и „Гюрлата-2“, санитарно охранителни зони пояс ІІ около каптирани извори „Гюрлата-1“и „Гюрлата-2“ и санитарно-охранителни зони - пояс ІІІ около каптирани извори „Гюрлата-1“и „Гюрлата-2“. В т.4. от заповедта са поставени следните условия: 4.1. Във връзка с чл. 41, ал.2 от Наредба №3/2000 г. в едномесечен срок от получаване на акта, Община Дългопол и „ВиК-Варна“ ООД да обозначат границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост. 4.2 Във връзка с чл. 19, ал.1, т.5 от Закона за водите, „ВиК-Варна“ ООД, в срок до 90 дни от влизане в сила на заповедта, да стартира процедура по актуване на земята на пояс I на СОЗ около каптиран извор „Гюрлата-2“ като държавна публична собственост. Актът да бъде съобразен с конфигурацията и размерите на земята, на пояс I-ви на СОЗ от настоящата заповед. Копие от акта да се предостави в БДЧР в срок до седем дни от актуването му. 4.3. Във връзка с чл.41, ал.3 от Наредба № 3/2000 г. в срок от една година от учредяването на СОЗ, следва Община Дългопол и „ВиК -Варна“ ООД да възложат актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. С писмо изх. № СОЗ-625/А10/14.07.2024 г. издадената заповед е изпратена на жалбоподателя, кмета на Община Дългопол, директора на РЗИ - Варна, директора на ОДЗ - Варна, директора на РДГ - Варна и началника на СГКК – Варна, за сведение, изпълнение и контрол, като след получаването й оспорващото дружество депозирало жалба срещу нея пред Административен съд-Варна. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Оспорената заповед е общ административен акт. На осн. чл. 181 от АПК оспорването е обявено в ДВ бр.85/14.10.2025 г., на страницата на ВАС, както и на таблото на АС – Варна, като до началото на устните състезания не са направени искания за присъединяване към оспорването от лица с правен интерес или такива за встъпване като страна наред с административния орган. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт, с обжалваната част на когото се създават задължения и непосредствено се засят права и интереси на оспорващото дружество. Същата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването на административния акт, в законоустановения 14-дневен срок по чл.179 от АПК (заповедта е връчена на жалбоподателя с известие за доставяне на 15.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 28.07.2025 г.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С оглед установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК относно валидността на оспорения акт, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразяването му с целта, която преследва законът, съдът констатира следното: Разпоредбите на 155, ал. 1, т. 12 и чл. 37, т. 1 от Наредба № 3/2000 г. предоставят правомощието за определяне на санитарно-охранителните зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване на директора на басейновата дирекция, посредством издаване на съответна заповед. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните норми правомощия. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава и на адресата на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването й, включена е разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. При издаване на заповедта е спазена процедурата, предвидена в чл. 38-39 от Наредба № 3/2000 г. – депозирано е заявление от оспорващото дружество, като ползвател на водоснабдителната система/съоръжение, придружено с изготвен от него проект за СОЗ. Същото е адресирано до компетентния за разглеждането му орган – директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, който от своя страна е изискал становище с цел съгласуване от компетентните регионални органи РЗИ – Варна, РДГ – Варна, ОДЗ - Варна, като директорите на ОДЗ-Варна и РЗИ-Варна не са възразили срещу учредяването на СОЗ по проекта, а РДГ-Варна е съгласувал проекта, с излагане на съответните мотиви. Изпълнени са и изискванията по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2000 г., като директорът на БД „Черноморски район“ – Варна е уведомил кмета на Община – Дългопол, в района на която е попада санитарно-охранителната зона, за времето и мястото за запознаване на лицата, чиито имоти попадат в границите на проектираната СОЗ, както и за срока за представяне на писмени възражения и становища. Получено е съобщение, че кметът на общината е извършил уведомяването, като в предоставения едномесечен срок от датата на обявлението от заинтересованите лица не са постъпили предложения или възражения. При така установеното настоящият състав приема, че заповедта е издадена при спазване на специалната процедура по издаване на СОЗ, установена в чл. 38-39 от Наредба № 3/2000 г. С процесната заповед се учредяват санитарно-охранителните зони, с които съобразно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. се определят и учредяват охранителни режими, с които се забраняват, ограничават, наблюдават, спират и контролират дейности, които унищожават, увреждат или застрашават да предизвикат в дългосрочен план отрицателна промяна на качеството и/или количеството на водите, непосредствено или като увредят елементите на околната среда. Следователно същата има характера на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, тъй като има еднократно действие и с нея се създават права и задължения на неопределен брой лица. Поради това същата следва да отговаря на изискванията на чл.66 и следващи от АПК, които предвид изложеното по-горе съдът приема за спазени. В заповедта са изложени фактическите и правни изводи на органа, а също и мотивите за формирането им; спазени са и останалите формални изисквания към съдържанието на общите административни актове, за които по аргумент от чл. 74 от АПК се прилагат правилата за издаване на индивидуални административни актове, поради което същата не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. По отношение приложението на материалния закон, съдът приема следното: С т. 4.1 от заповедта, във връзка с чл. 41, ал.2 от Наредба №3/2000 г., на Община Дългопол и дружеството-жалбоподател е разпоредено в едномесечен срок от получаване на акта да обозначат границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост. В тази връзка съдът съобрази нормата на чл. 41, ал.1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г., според която актът за учредяване на СОЗ и нейните пояси се изпраща в 10-дневен срок на съответните кметове на общини и регионални органи на Министерство на земеделието и продоволствието. Втората алинея на цитираната норма изисква в едномесечен срок от получаването на акта границите на поясите на зоната да се обозначават върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и се отбелязват в документите за собственост. Разпоредбата, възпроизведена и в т.4.1 от заповедта, предвижда две отделни задължения, без обаче да сочи конкретен субект, който да е натоварен с изпълнението им. При това положение и с оглед разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.46, ал.2 от ЗНА приложение следва да намерят общите правила на ЗКИР. По силата на чл. 31а, ал. 1 от ЗКИР, в кадастъра следва да се отразяват и зони на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, като за зоните на ограничение се води регистър. Съгласно ал. 2, данните за зоните на ограничения по ал. 1 се предоставят на АГКК по реда на глава Шеста. Разпоредбата на чл. 55 от приетата на основание чл. 31 от ЗКИР Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, въвежда изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да се поддържат в актуално състояние, като се изменят в посочените в разпоредбата случаи, между които в т. 3 е предвидено отразяването на зона на ограничение и нейните изменения. Понятието „зона на ограничение“ е дефинирано в §1, т.20 от ДР на ЗКИР като затворен контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота или части от тях, за които е въведено ограничение в ползването или извършването на дейности, или представляват сервитутна ивица по смисъла на § 5, т. 33 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. С обжалваната заповед е определена санитарно–охранителна зона около водоснабдителна група, с което се засягат имоти от границата на санитарно – охранителната зона и следователно с нея се създава зона на ограничение, което подлежи на отразяване в кадастралната карта и регистри, по реда на чл. 55, т. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, а именно- чрез изменение в последните. От своя страна нормата на чл. 56, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. установява задължение за органи или лица, които създават или поддържат данни за зони на ограничения, в 7-дневен срок от възникването и/или изменението им да ги предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във вид и съдържание съгласно чл. 78 -с проект в цифров вид. След като процесната СОЗ е учредена с акт на ответния административен орган, за настоящия състав няма съмнение, че задължението за обозначаване на границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и за отбелязването им в документите за собственост не е възложено на жалбоподателя, още повече, че според чл. 44 от Наредба № 3/2000 г. документацията по определяне и учредяване на СОЗ се съхранява от съответната басейнова дирекция и следователно последната разполага с необходимите за обозначаването данни. Субектите, легитимирани да поискат изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри за отразяване или изменение на зона на ограничение, са посочени в чл. 56, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., като това са органите или лицата, които създават или поддържат данни за зоните на ограничения, собственикът на имота, върху който попада ограничението или лицата, в чиято полза е възникнало ограничението. Нормата на чл. 31а, ал. 4 от ЗКИР допуска възможност данните за зоните на ограничение да бъдат предоставяни и от други органи и лица, но само след съгласуването им за актуалност и точност с органите и лицата, които създават и поддържат данни за зони на ограничения, а те следва да ги предоставят на СГКК по местонахождението на имотите по ред, определен с наредбата по чл. 31. Не е спорно между страните, че жалбоподателят не е собственик на недвижимите имоти, обхванати от охранителни пояси на двата каптирани извора. Дружеството не е орган или лице, което създава или поддържа данни за зони на ограничения, като няма и данни да е извършено съгласуване за актуалност и точност по реда на чл. 31а, ал. 4 от ЗКИР. При това положение се налага извода, че относимата правна регламентация не допуска на същото да бъде възложено процесното задължение, което води до незаконосъобразност на обжалваната заповед в тази й част. С точка 4.1 от заповедта е вменено и задължение на жалбоподателя да отбележи данните за СОЗ и в документите за собственост. Както беше посочено, имотите върху които попада СОЗ, не са собственост на дружеството, а са държавна собственост или принадлежат на различни физически и юридически лица. При това положение оспорващото дружество не разполага с нормативно уредена възможност да извърши такова отбелязване в документите за собственост на трети лица, което прави неизпълнимо вмененото му задължение. По изложените съображения съдът приема, че възлагането на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД на задължението за обозначаване границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и отбелязване на същите в документите за собственост е незаконосъобразно, тъй като дружеството не е орган или лице, което създава или поддържа данни за зони на ограничения, не е собственик на недвижимите имоти, обхванати от охранителни пояси и не разполага с правото да изпълни вменените му задължения. На следващо място, с т.4.2 от Заповедта на „ВиК-Варна“ ООД е възложено в срок до 90 дни от влизане в сила на акта, да стартира процедура по актуване на земята на пояс I на СОЗ около каптиран извор „Гюрлата-2“ като държавна публична собственост. Актът да бъде съобразен с конфигурацията и размерите на земята, на пояс I-ви на СОЗ от настоящата заповед. Копие от акта да се предостави в БДЧР в срок до седем дни от актуването му. Съставянето на актове за държавна собственост е от компетентността на областния управител ( чл. 70, ал. 1 от ЗДС, чл. 102, ал. 2 ППЗДС ). В разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ППЗДС е предвидено, че ръководителите на ведомства, придобили право на управление върху имот – държавна собственост, за който няма съставен акт за държавна собственост, са длъжни в едномесечен срок да поискат от съответния компетентен орган съставянето му. Задължението е вменено само на ръководителите на ведомства, а не и на търговски дружества. Липсва легална дефиниция на понятието „ведомство“, но общоприетото му значение е на учреждение или държавна служба. В случая жалбоподателят е юридическо лице-търговско дружество, а не учреждение или държавна служба, при което и същото не е натоварено със задължението по чл. 103, ал. 2 от ППЗДС. Липсва и друго нормативно основание, според което получателят на разрешение за водовземане да е задължен да уведомява областния управител, че е нужно съставяне на акт за държавна собственост. Както беше посочено, това правомощие е предоставено на областния управител. Включването на даден имот в СОЗ във връзка с издадено разрешение за водовземане не освобождава областния управител от задълженията му да съставя актове за държавна собственост, когато това е необходимо. Следователно изпълнението на възложеното на дружеството задължение да стартира процедура по актуване на земята на пояс I на СОЗ около каптиран извор „Гюрлата-2“ като държавна публична собственост е предпоставено от активното поведение на друг субект, какъвто е областният управител, а изпълнението му е обективно невъзможно, доколкото дружеството не е сред субектите по чл. 103, ал. 2 от ППЗДС. Ето защо, в тази й част обжалваната заповед е в противоречие с целта на закона, тъй като с нея се разписва задължение за действия от оспорващия, които самостоятелно са неизпълними. Отделно от изложеното, липсват и мотиви защо административният орган предписва задължение за оспорващия за предприемане на действия, които обаче не могат да бъдат изпълнени самостоятелно, а са в зависимост от предхождаща процедура от компетентността на областния управител. При това положение обжалваната заповед следва да бъде отменена и в тази й част, поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и поради неправилно приложение на материалния закон. По третата оспорена точка от заповедта - т. 4.3, на оспорващото дружество е указано в срок от една година от учредяването на СОЗ, „Водоснабдяване и канализация -Варна“ ООД да възложи актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. Разпореждането е обосновано с нормата на чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2000 г., според която в срок от една година от учредяване на СОЗ се възлага актуализация на териториалноустройствения план, обхващащ територията на СОЗ. Разпоредбата не посочва адресат на задължението, поради което отново приложение следва да намери специалният нормативен акт, уреждащ тази материя- в случая – ЗУТ, който регулира приемането и изменението /актуализацията/ на ПУП. Нормата на § 5, т. 4 от ДР от ЗУТ определя видовете територии с особена териториалноустройствена защита, между които са и санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите. Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗУТ за опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, от замърсяване и други вредни влияния в устройствените планове се предвиждат санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията, определени по реда на Закона за водите. Режимът на устройство на санитарно-охранителните зони и забранените дейности в тях се уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 110, ал.1 т.5 от ЗУТ - ПУП е и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии. Нормата на чл. 112, ал. 1 от ЗУТ предвижда с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 да се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Разпоредбата на ал. 2 на същата правна норма гласи, че с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се урегулират: кварталите и поземлените имоти за производствени и складови дейности, за селскостопанско производство и животновъдство, режимът на тяхното устройство и санитарно-охранителните им зони. От приложения по преписката проект за СОЗ се установява, че в процесния случай част от засегнатите поземлени имоти представляват „други жилищни терени“, а други са земеделски земи, пасища и гори. Нормата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ определя заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, като предвижда, че това качество имат собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно чл. 131, ал.2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Съгласно чл. 103, ал.1 от Закона за водите поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик. В случая жалбоподателят не е собственик на имотите засегнати от предвижданията на СОЗ, видно от представената по делото справка от кадастралния регистър. От последната се установява, че "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД не е собственик нито на господстващите имоти, нито на служещите имоти и следователно не е легитимиран да предприеме постъпки за изменение на ПУП за процесната територия. По изложените съображения, се налага извод за незаконосъобразност на процесната заповед, в оспорените части, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Като обобщение следва да се изтъкне, че възлагането на процесните задължения на оспорващото дружество не може да се обоснове с качеството му на титуляр на разрешителното за водовземане. Задълженията на титуляра на такова разрешително са подробно изброени в разпоредбата на чл. 48 от Закона за водите, като в тях не попадат актуализацията на териториално-устройствения план, обхващащ територията на СОЗ, стартиране на процедура по актуване на земята като държавна публична собственост или обозначаване на границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и отбелязване в документите за собственост. В обжалваната част на заповедта в т.4.1 и т.4.3 е предвидено и друго задължено лице, а именно-Община Дългопол, от страна на която не е постъпила жалба срещу оспорения акт и последният е влязъл в сила в частта, касаеща общината. В т.4.2 обаче задължението е възложено единствено на оспорващото дружество. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК и предвид факта, че в случая въпросът е предоставен на преценката на административния орган и естеството му не позволява да бъде решен от съда по същество, преписката в тази й част следва да се изпрати на ответника за произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се възстановят направените по делото разноски. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50, 00 лв. и държавна такса за публикуване на обявление в Държавен вестник в размер на 40, 00 лв., като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Така освен заплатените суми за държавни такси, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, или общо следва да се присъдят разноски в размер на 290, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът