Решение № 1345 от 20.6.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 241/2025 г.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК •••, против Решение № 261/31.12.2024 г., постановено по АНД № 786/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2400161 от 30.08.2024 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, с което на „Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК •••, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е осъдено дружеството да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Сочи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и необосновано, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл доколко издадените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно на чл. 57 от ЗАНН. Така посочените разпоредби били императивни и всяко неизпълнение представлявало процесуално нарушение, което водело до незаконосъобразност на издадения административен акт. Излага съображения, че районният съд не е съобразил нарушенията на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, допуснати в хода на административнонаказателното производство, тъй като присъствалият при извършване и установяване на нарушението свидетел А. С., не бил посочен и не бил подписал съставения АУАН. Наред с горното и въпреки, че лицето А. С. не бил вписан и не подписал АУАН като свидетел, съдът го разпитал като такъв, с което извършил отделно процесуално нарушение. Релевира доводи за недопустимо смесване на съставите на нарушенията по чл. 61 ал.1 КТ и чл. 62 ал. 1 от КТ, които по своята същност бил две отделни нарушения, като по този начин жалбоподателят бил поставен в невъзможност да разбере, какво точно нарушение е извършил. В обжалваното решение решаващият състав правилно бил разграничил нормите на чл. 61 ал. 1 от КТ, която гласяла, че трудовия договор се сключва между работника и служителя преди постъпване на работа и нормата на чл. 62 ал. 1 от КТ, която предвиждала сключване на трудови договор в писмена форма, но не бил определил кое от двете нарушения е извършено от касатора. Фактическият състав на нарушението по чл. 61 ал. 1 се определял от допускането до работа на работник преди с него да е сключен трудов договор и да е получил уведомлението по чл. 63 ал.1 от КТ, докато съставът на чл. 62 ал. 1 определял формата на договора и се осъществявал с приемане на лице, което престира работна сила в полза на работодателя, без наличие на валидно сключен трудов договор. На следващо място сочи, че определяне на правната квалификация на твърдяното нарушение не било изследвано обстоятелството, че в случая бил налице сключен трудов договор между М. И. и „•••“ ООД към датата на проверката. Най - малкото административния орган е следвало да изследва предмета на сключения с „•••“ ООД договор и дали М. И. не попадал под забраната на чл. 112 от КТ. Тези факти и обстоятелства не били разгледани и обсъдени нито от административния орган, нито от решаващия състав въпреки изложеното в жалбата срещу наказателното постановление. Въвежда доводи, че в разглежданата хипотеза било налице гражданско правоотношение при условията на сключения договор за поръчка с М. И.. Според горния договор, лицето е било натоварено с конкретна задача - поставяне на облицовъчни плочки по проект, която е следвало да изпълни за определено време. Счита, че първоинстанционният съд изцяло безкритично бил приел и безусловно бил дал вяра изцяло на показанията на свидетелите - служители на Д„ИТ“ - Кърджали“, при което не е отчел всички събрани факти и обстоятелства по делото. Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 261/31.12.2024 г., постановено по АНД № 786/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени процесното Наказателно постановление № 09-2400161 от 30.08.2024 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали. В съдебно заседание се представлява от адв. П., който поддържа депозираната жалба по изложените в нея доводи. Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, се представлява от пълномощника юрисконсулт Н. К., който оспорва изцяло жалбата по основание. Моли съда да постанови акт, с който да остави в сила решението на районния съд. В подкрепа на доводите си представя писмена защита. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице. Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2400161 от 30.08.2024 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, с което на „Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК •••, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че „Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК •••, не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето М. Н. И., преди постъпването му на работа в дружеството. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Съдът не е кредитирал представения договор от 05.06.2024 г., тъй като е приел, че същият се явява в противоречие с останалите доказателства по делото, от съдържанието му ставало ясно, че не е уговорено постигането на определен резултат, а изобщо извършване на дейност по поставяне на облицовъчни плочки от лицето. Прието е, че отношенията между страните не са гражданскоправни, а трудовоправни. Съдът се е позовал на данните от извършената проверка, показанията на свидетелите Л. И., А. С., Н. Н. и З. Т.-Н., кредитирани изцяло; показанията на свидетеля Г. П., на които съдът дал вяра отчасти. Предвид това, е приел за безспорно установено по делото, че М. И. е осъществявал трудова дейност в полза на жалбоподателя. Последната дейност била възприета от свидетелите-очевидци – И. и С., извършили проверката. Обсъдена е подписаната от работника декларация по чл. 402 КТ, както и показанията на свидетеля Г. П., които съдът не кредитирал в частта им, в която е посочил, че заварените в обекта лица работели на граждански договори, като те сами решавали кога и как да започнат работа. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е стигнал до извода, че работодателят „Булстрейт” ООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, в нарушение на разпоредбите чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, поради което законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Посочено е, че М. И. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект, изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Съдът не констатирал и допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление били съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, деянието осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Съставът на районния съд е посочил, че свидетелят А. С., който е участвал в проверката и установяване на нарушението, не е присъствал при съставяне на АУАН, което обстоятелство е прието за несъществено процесуално нарушение. Спазени били изискванията и на чл.40, ал. 3 от ЗАНН. В съставения АУАН било отразено, че към датата на съставянето му ••• А. С. е в отпуск по временна неработоспособност, а актът е съставен в присъствие на друга двама свидетели. По горните съображения, районният съд стигнал до извода, че издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК ••• са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение. Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 11.06.2024 г. лицето М. Н. И. е престирал работна сила в обект на „Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК •••, което дружество, в качеството си на „работодател“, не е сключил трудов договор с лицето преди постъпването му на работа. Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, М. И. е престирал труд – фугирал плочки на пода на помещение в сграда на [улица] в [населено място]. При извършената проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали, И. е потвърдил в съставената писмена декларация, че няма сключен трудов договор, но има сключен граждански договор, работи от 13.00 до 15.00 часа. Декларацията е изготвена от лицето Д. Х., който е в трудови правоотношения с „Булстрейт“ ОДД и изпълнява длъжността: [длъжност]. Като е приел за установено обстоятелството за наличието на трудови правоотношения и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудово правоотношение, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Л. И., А. С., Н. Н. и З. Т.-Н., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка. Изводите на районния съд, че представеният договор от 05.06.2024 г. не доказва съществуването на правоотношения между страните, различни от трудови правоотношения, се споделят от касационната инстанция. Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 11.06.2024 г. „Булстрейт“ ООД [населено място] е приел на работа в посочения обект работника М. Н. И., респ. между страните са възникнали трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от приетите по делото доказателства, а представеният граждански договор очевидно е създаден след извършване на проверката от служители на инспекцията на труда и за нуждите на производството. Анализът на съдържанието на цитираният договор, което впрочем е твърде общо, не разкрива характеристиките нито на договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, нито на договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Т.нар. изпълнител на договора, по съществото не приема да изработи някакъв конкретен краен продукт или да изпълни някаква конкретни измерима дейност, респ. овеществен краен продукт, измерим в конкретни единици – кв.м., площ или др., а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия. Представените в хода на производството пред контролните органи протоколи за извършена работа и РКО не водят до обратния извод. Отново следва да се посочи, че трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещно задължение да се извърши определена работа и се постигне определен резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено възнаграждение. С други думи договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна-възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/ изпълнителят се задължава да извърши определени действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати възнаграждение, ако е уговорено - чл. 280 и чл. 286 от ЗЗД. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв, се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. По делото е приложена и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на дружеството, видно от която, на 05.06.2024 г. на И. е бил проведен начален и периодичен инструктаж, а на 11.06.2024 г.- ежедневен инструктаж, които са допълнителен аргумент в подкрепа на извода за трудово правоотношение между страните. При тези факти съдът намира за безспорно установено, че на 11.06.2024 г., М. И. е престирал работна сила по трудово правоотношение, което е следвало да се оформи с трудов договор в писмена форма и то преди постъпването му на работа. В тази връзка, правилно констатираното деяние, е било квалифицирано като нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2от КТ, респ., неоснователни са възраженията на касатора за допуснато смесване на съставите на горните две разпоредби. Представеният граждански договор не установява наличието на облигационни отношения, поради което очевидно цели да оправдае присъствието на М. И. на посочената дата в обекта на дружеството и да доведе до отпадане на административно наказателната отговорност. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно определена дата на извършване на нарушението. Видно от приложените доказателства, престирането на работна сила по трудово правоотношение, което е следвало, но не е оформено с трудов договор в писмена форма, е извършено на 11.06.2024 г. Извършените последващи действия по изискване и представяне на доказателства за установяване на нарушението, не водят до различен извод, касателно датата на извършването му. Не са налице и твърдените оменителни основания, аргументирани с това, че лицето А. С., присъствал при извършване и установяване на нарушението, не бил посочен и не подписал съставения АУАН, както и обстоятелството, че това лице било разпитано като свидетел, в хода на производството пред районния съд. В случая не се установява горните обстоятелства да са довели да ограничаване правата на някоя от страните, поради което не може да се приеме, че същите представляват основание за отмяна на наказателното постановление, както и на оспореното решение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя и мотивите на районния съд относно данните за наличието на трудов договор между М. И. и „•••“ ООД, поради което изцяло препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. В тази връзка, твърденията в жалбата за липсата на обсъждане от страна на въззивния съд на това обстоятелство, се опровергават от съдържанието на атакуваното съдебно решение. Изцяло неотносими са и въведените доводи за приложение на забраната по чл. 112 от КТ. Конкретният случай не касае полагането на допълнителен труд, а наличието на трудово правоотношение, чието възникване и осъществяване не е оформено със сключването на писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Булстрейт“ ООД [населено място] има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма. С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт. В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е съобразил проведените две съдебни заседания по делото, в които е взел участие пълномощникът/юрисконсулт/ на директора на ДИТ – Кърджали, която дирекция е част от структурата на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище [населено място], юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА. По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК ••• за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Булстрейт“ ООД [населено място], с ЕИК •••, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд