Решение № 82 от 14.10.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 271/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК. Постъпила въззивна жалба от Д. М. Д. срещу присъда №12/09.05.2024г.по НОХД253/2023г.по описа на РС-Т. Сочи, че според него въззивната жалба процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес и в законно установения срок, тъй като присъдата е постановена на 09.05.2024 год. oт Районен съд - гр. Т, IV наказателен състав. По същество счита, че присъдата no НОХД № 253 по писа за 2023 година на Районен съд гр. Т е неправилна, необоснована и несправедлива по отношение размера на наложеното му наказание и отказа да бъдат обсъдени и приложени разпоредбите на чл. 132. ал.1, т.2 от НК и чл. 133 от НК, постановена е в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да се постанови нова, съответстваща на обективната истина, справедливостта, както и на целта на закона. Съображенията му за това са следните: Сочи, че с присъда № 12/09.05.2024 год. постановена по НОХД № 253/2023 год.по описа на Районен съд - Т, е признат за виновен в това, че за времето от 16, 45 часа до.7, 00 часа на 11.08.2022 година в гр. Т, обл Ловеч, в близост до пешеходен мост, находящ се в района на автобусна спирка, .М" чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, е причинил средна телесна повреда С. Н. С. от гр. Т, обл. Ловешка изразяваща се в трайно отслабване на слуха на лявото му ухо. На основание чл.129, ал.1 във връзка с ал. 2, пр.1 и чл.54 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 3 / три/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от три години. Със същият съдебен акт го осъдил да заплати на С. сумата от 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и 700 лева разноски. Осъден е и да заплати сумата от 200, 00 лв. ДТ, 1 918, 80 лева по сметка на ОД на МВР -Ловеч разноски по делото, както и сумата от 482, 20 лв. разноски по делото по сметка на PC Т. Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което осуетило разкриването на обективната истина по делото и вземането на решение по вътрешно убеждение, което довело до неправилно приложение на материалния закон. Приема, че не се установило по категоричен начин, че именно той е извършил престъплението, за което бил предаден на съд. Бил обвинен, че умишлено е причинил трайно отслабване на слуха на лявото ухо на С. С.. В тази връзка счита, че са налице съществени противоречия в събраните доказателства. Противоречия и в показанията на свидетелите, както и не било взето предвид обстоятелството, че на първо място не се касае за трайно отслабване на слуха, а за временно, което обуславя лека телесна повреда. Не е взето предвид, че не се касае за умишлено деяние, а за непредпазливо такова по смисъла на чл. 133 от НК. Не е взето предвид, че пострадалия на същата дата е обидил подсъдимия и за това има влязла в сила присъда по НЧХД № 218/2022 год. по описа на PC Т, затова че на 11.08.2022 год. в цех пълнене в сграда на „Ч" ЕООД гр. Т ме обиди, като ме нарече „Педераст, ще ти еба майката цялата фирма работи за теб", а обидите са били чути и възприети и от мен и от колегите ми. Присъдата е потвърдена с Решение по ВНЧХД № 509/2023 год.. В конкретния случай първоинстанионния съд дори не обсъдил това обстоятелство, както и че дори да се приеме, че е извършил деянието е налице тежка обида в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК. Самите свидетели, според него, давали противоречиви показания, но от всички тях е безспорно, че не го е удрял, а дори и да има нараняване е станало по време на блъскането от двама им и двамата се дърпали и бутали, като основно си разменяли реплики, а не удари. Освен това счита, че не са били взети предвид всички смекчаващи вината ми обстоятелства а именно, че е оказал пълно съдействие, че не е осъждан, че има добри характеристични данни и че е бил предизвикан с тежка обида, като счита, че съдът неправилно не приел, че се касае за маловажен случай и за многобройни смегчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Депозирани са и допълнителни съображения срещу присъдата към въззивната жалба от Д. М. Д., ЕГН ••••••••••, поС.ен адрес: гр. Т, обл. Ловеч, ул. „В“ № 11, чрез А. Д. М. Адвокат при АК гр. Ловеч, адрес за кореспонденция: гр. Ловеч, обл. Ловешка, ул. „Т“ № 1, офис 5, тел. •••••••••• срещу Присъда № 12 от 09.05.2024 г. по НОХД № 253/2023 год. по описа на Районен съд Т. Защитника-адвокат А. М./защитника/сочи, че от името на Д. М. Д. поддържа подадената въззивна жалба срещу Присъда № 12/09.05.2024 год. по НОХ дело № 253 по описа за 2023 година на Районен съд гр. Т. Сочи, че с присъда № 12/09.05.2024 год. постановена пи НОХД № 253/2023 год. по описа на Районен съд - Т, Д. е признат за виновен в това, че за времето от 16, 45 часа до 17, 00 часа на 11.08.2022 година в гр. Т, обл. Ловеч, в близост до пешеходен мост, находящ се в района на автобусна спирка „М“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, е причинил средна телесна повреда на С. Н. С. от гр. Т, обл. Ловешка изразяваща се в трайно отслабване по слуха на лявото му ухо. На основание чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2, пр. 1 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години. Със същият съдебен акт е осъден да заплати на С. сумата от 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и 700 лева разноски. Осъден е да заплати сумата от 200, 00 лв. ДТ, 1 918, 80 лева по сметка на ОД на МВР Ловеч разноски по делото, както и сумата от 482, 20 лв. разноски по делото по сметка на PC Т. Конкретизира, че в жалбата са изложени обстоятелства във връзка с възражението, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е осуетило разкриването на обективната истина по делото и вземането на решение по вътрешно убеждение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че в мотивите си, за да обоснове постановената присъда първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на досъдебното производство медицински документи. СМЕ № 141/2022 год. и заключението на тройната съдебномедицинска експертиза без обаче да обсъди самото заключение и без да съобрази, че част от медицинската документацията въз основа на която е изготвено заключението не е приложена по делото. В обвинителният акт е посочено, че деянието е извършено на 11.08.2022 год. за времето от 16.45 до 17, 00 часа, но от този ден няма нито посещение на спешен кабинет, нито амбулаторен лист за преглед или извършен преглед на С.. В същото време в показанията на свид. Т.а и С пострадалия е бил с наранявания по лицето, кръв и подуто дясно око и е посетил ФСМ Т където му била оказана спешна медицинска помощ, като тази документация не е приобщена по делото и не е съобразена от вещите лица. На 12.08.2022 год. на С. Н. С. е издаден амбулаторен лист № 22224102Е903/12.08.2022 год. д-р Р.Х.И., в който е посочено, че след аудиометрия е установено звукоприемно намаление на слуха на ляво ухо със средна слухова загуба 50дб. Лекарят е изписал сермион 2x1 т. Приложено е изследване на тонална аудиометрия от 12.09.2022 год. в което е посочено, че е без промяна. Към досъдебното производство липсва приложен амбулаторен лист за прегледа или предписано лечение. Тези документи не са изискани нито в досъдебна, нито в съдебна фаза. На С. е било издадено медицинско удостоверение за пред съда № 141/2022 год., в което е посочено, че при прегледа е установено кръвонасядане на лицето и лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха на ляво ухо, което не е отзвучало месец след инцидента. В същото това медицинско удостоверение обаче съдебният лекар е посочил, цит. „Днес 12.08.2022 год. по негово желание прегледах С. Н. С.“ следва описание на установеното при прегледа и консулта със специалист УГН д-р И и ауидиограма от същия ден. Не е ясно обаче как на 12.08.2022 год. при прегледа съдебният медик се е позовал на контролно изследване проведено на 12.09.2022 год. В съдебно медицинска експертиза № 197/30 11.2022 год. вещото лице е посочило, че с оглед извършване на две аудиометрични изследвания и установяване на звуковоприемно намаление на слуха на ляво ухо, което е продължило повече от месец експертизата приема, че се касае за трайно намаление на слуха на лявото ухо. Изследванията на които се е позовало вещото лице са от 12.08.2022 г. и 12.09.2022 год. Към датата на изготвяне на експертизата не е правен преглед или аудиметрично изследване, не е проведен консулт със специалист УГН. По досъдебното производство е бил представен амбулаторен лист № 23055C038FE2/24.02.2023 год. /л. 106 ДП/, в който е посочено, че С. Н. С. след консулт по телефона съобщава за нанесен му побой преди време, като се оплаква от заглъхване и намален слух двустранно по изразено в ляво ухо, претърпял битов инцидент на 03.10.2022 год.; съобщил че на 13.09.2022 год. получил остра вестибуларна криза и други оплаквания. Установено е, че С. има тензионно главоболие, остър перитонзиларен абсцес и остър пиелонефрит. В този амбулаторен лист е посочено, че С. е насочен към специалист УНГ за уточняваща диагноза и съвместно лечение. По досъдебното производство не са изискани и приложени медицински документи от този преглед, ако такъв е бил извършен. Приема, че в досъдебното производство е била назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза, която при изготвяне на своето заключение е отговорила на всички поставени въпроси, но без да обоснове своето заключение. При отговор на въпрос 3 на какво може да се дължи намаляването на слуха на пострадалия, може ли да се дължи на други заболявания като възпаления има ли данни за възпалителни процеси. Вещите лица са отговорили, че на С. е било причинено кръвонасядане на лява тъпанчева мембрана, диагностицирано с отслабване на слуха на лявото ухо, което не било отзвучало повече от шест месеца, но без да се позоват на аудиометрично изследване защото такова не е приложено последното е от 12.09.2022 год. Вещите лица предполагат, че вероятно се касае за остра лабиринтопатия. По делото обаче няма установена такава диагноза и в същото време не отговарят на въпроса има ли данни за възпалителни процеси и влияят ли те на намаляването на слуха. Вещите лица не са съобразили представения амбулаторен лист и поставените диагнози тензионно главоболие, остър перитонзиларен абсцес и остър пиелонефрит тензионно главоболие, остър перитонзиларен абсцес и остър пиелонефрит. Позовават се на трета аудиограма от 24.02.2023 год. - датата на амбулаторния лист, но такава няма приложена към досъдебното производство, а и в амбулаторния лист не е отбелязана. При отговора на 4 ти въпрос вещите лица са посочили, че към 12.08.2022 год. д-р И е предписал сермион и обичайно лечението продължава около седмица - две. По досъдебното производство няма данни С. да се е лекувал или да са му били изписвани други медикаменти и не е ясно въз основа на какво вещите лица са приели, че е налице централно увреждане, без поставена такава диагноза и без аудиометрично изследване. Въпреки тези противоречия, защитника сочи, че е бил издаден обвинителен акт, в който прокурорът е приел, че е налице трайно отслабване на слуха позовавайки се на издаденото съдебно медицинско удостоверение, съдебномедицинската и допълнителната съдебномедицинска експертизи без да изиска и приложи по делото медицинските документи въз основа на които те са били изготвени. Приема, че тези противоречия и празноти не са изчистени при разглеждане на делото от първата инстанция, още повече че първоинстанционния съд е отказал ново изследване и преглед на слуха на пострадалия. На следващо място счита, че не е установено по категоричен начин, че именно Д. Д. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Д. е обвинен, че умишлено е причинил трайно отслабване на слуха на лявото ухо на С. С.. В тази връзка счита, че са налице съществени противоречия в събраните доказателства. Противоречия в показанията на свидетелите, а и на самия пострадал, който посочва, че Д. го ударил в лицето, той паднал. В заключението на д-р Г. е посочено, че е възможно и при падане да се получи увреждането предизвикало намаляване на слуха, но това не е проверено, а е от съществено значение за правилната квалификация на деянието. С оглед съдържащата се в досъдебното производство медицинска документация и 2 аудиограми, нито една от която не е от деня на произшествието не се подкрепя посоченото в обвинителния акт и пренесено в мотивите на съда намаляване на слуха за повече от 6 месеца. Не е било взето предвид обстоятелството, че на първо място не се касае за трайно отслабване на слуха, а за временно, което обуславя лека телесна повреда. Не е взето предвид, че не се касае за умишлено деяние, а за непредпазливо такова по смисъла на чл. 133 от НК. Не е взето предвид, според защитника, че пострадалия на същата дата е обидил подсъдимия и за това има влязла в сила присъда по НЧХД № 218/2022 год. по описа на PC Т, затова че на 11.08.2022 год. в цех пълнене в сграда на „Ч“ ЕООД гр. Т го е обидил, като го нарекъл, .Педераст, ще ти еба майката цялата фирма работи за теб“, а обидите са били чути и възприети и от подсъдимия Д., и от колегите му. Присъдата е потвърдена с Решение по ВНЧХД № 509/2023 год.. В конкретния случай първо инстанционния съд дори не е обсъдил това обстоятелство в мотивите си, както и обстоятелството, че дори да се приеме, че е извършил деянието е налице тежка обида в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК. При постановявана на присъдата не са били взети предвид всички смекчаващи вината обстоятелства а именно, че е оказал пълно съдействие, че не е осъждан, че има добри характеристични данни и че е бил предизвикан с тежка обида. Предвид всички гореизложени съображения моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да постанови съдебен акт, с който да отмени постановената присъда 12/09.05.2024 год. постановена по НОХ дело № 253 по описа за 2023 година на Районен съд гр. Т, като неправилна, необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива по отношение размера на наложеното наказание и върне делото на разпоредителна фаза за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване правата на подсъдимия. Алтернативно моли, ако ЛОС не приеме становището им за допуснато отстранимо съществено нарушение, да приложи по - леко квалифицирания състав на чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129 НК, освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и налагане на административно наказание. Предвид всички гореизложени съображения моли ЛОС да постанови съдебен акт, с който да отмени постановената присъда 12/09.05.2024 год. постановена по НОХ дело № 253 по описа за 2023 година на Районен съд гр. Т, като неправилна и незаконосъобразна. По време на съдебните прения пред въззивната инстанция, представителя на Окръжна прокуратура-Ловеч, зам.окр. прокурор Д. Д. приема, че жалбата против присъдата на РС-Т е неоснователна.Взема стоновище, че съдът е направил един внимателен анализ на събраните по делото доказателства, които са многобройни, гласни предимно, съдържащи се в свидетелски показания. Както и на писмените доказателства и заключението на вещите лица по съдебно–медицинската експертиза. След този анализ е стигнал до единствения правилен и обоснован в мотивите на присъдата извод за вината на подсъдимия в извършването на деянието, за което е предаден на съд. В този смисъл счита, че присъдата е правилна, законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо по вид и размер. Моли ЛОС да потвърди присъдата. Повереника на възpиваемия -адвокат С. П. счита, че присъдата на РС-Т е правилна и справедлива. Приема, че жалбата е изцяло неоснователна. Счита, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства. Тя е потвърдена от всички разпитани свидетели. Потвърдена е от приетите по делото съдебно-медицински експертизи, които установяват характера на телесната повреда, механизма на причиняването. Счита, че доказателства се съдържат дори в обясненията на подсъдимия, дадени при разпита му и закрепени в протокол № 482 от 14.12.2023 г., в който същият потвърждава, че е карал след С., така както и С. обяснява в неговите показания, гонил го е, за да се били разберели по мъжки. Спрял го е, хванал го е първи за дрехите, тръскал го е и му е искал обяснения. Обясненията му били искани по повод предполагаеми обиди, нанесени от С. предния ден, за който, ако забележите в показанията му, Д. Д. казва, че по-рано през деня бил чул, че го псува С., което било потвърдено от работниците по линията, те били доста подострени и го сръчкали, като му казали какво е говорил, защото Д. Д. се движил из линията да следял какво правят работниците, тъй като той е бригадир и не ги чул точно всички работи, които С. бил казал, но 4-5 човека го били чули, така че счита, че доводите изложени в допълнението към жалбата за съС.ие на афект или някакво раздразнение причинено на Д. от С. са неоснователни. Първо те са предния ден. Второ Д. не ги е възприел лично, а видно от обясненията му ги чул от някой си, който бил от някой си, който бил казал какво казал С. за него. Счита, че всички елементи на престъплението са доказани, внимателно са анализирани от РС-Т и е постановена правилна и справедлива присъда, която молим да оставите в сила. Въззиваемия С. Н. С. заявява, че поддържа адвоката си. Защитника на въззивника, адвокат А М. сочи, че поддържа въззивната жалба и допълнението към въззивната жалба, в което подробно са изложили техните възражения, като моли ЛОС при постановяване на съдебния акт да вземе предвид, че от 11.08.2022 г. няма нито един медицински документ и аудиограма на слуха в подкрепа на твърденията на пострадалия, че именно тогава и при това сблъскване между двамата се е случило намаляването на слуха. На следващото място моли да вземе предвид, че с влязло в сила присъда НЧХД № 218/2022 г. по описа на РС-Т, С. е бил признат за виновен за това, че на 11.08.2022 г. същият ден /а не предния както твърди колегата/ в цех за пълнене сграда „Ч“ ЕООД, гр. Т го е обидил и това е потвърдено с решение по ВНЧХД № 509/2023 г., приложено към настоящето дело, поради което моли ЛОС да отмени постановената присъда, а алтернативно, ако не допусне, че има допуснато такова нарушение да приложи по-леко квалифицирания състав по чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129 от НК и освободи доверителя й от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. В този смисъл моли ЛОС да произнесе със съдебен акт. Въззивникът Д. М. Д. в защита сочи, че моли ЛОС да бъда оправдан, като заявява, че поддържа казаното от адвоката му, а в дадената му последна дума също моли да бъде оправдан. ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна точка. Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45, ал.1 от НПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, имащо право да обжалва подлежащ на обжалване съдебен акт. ПО ФАКТИТЕ Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда, съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете за установено от фактическа страна, че обосновано РС- Т/РС/ е приел следното: Въззивника Д. М. Д. живеел в гр. Т, област Ловеч, кв. „П“, не бил е осъждан. Въззиваемия С. Н. С. живее в гр. Т, област Ловеч, кв. „П“. Двамата работели във фирма „К“ ООД. На дата 11.08.2022 г., около 16.30 часа въззиваемия С. Н. С. си тръгнал от местоработата към дома си в кв. „П“, като управлявал „Фолксваген Голф“ с peг. № ОВ••••АК. По пътя се отбил на бензиностанция „Шел“, за да зареди превозното си средство с гориво. След това продължил по пътя към дома си. В района на завод „Елпром“ се разминал с л.а. „Тойота Рав 4“, управляван от въззивника Д.. При разминаването им Д. възприел св. С. и го познал.Спрял управлявания от него автомобил и завил в обратна посока и предприел управление на същия в същата посока на движение, в която управлявал и въззиваемия. Управлявайки автомобила, въззивника предприел рисково шофиране, като се приближавал в непосредствена близост до задната част на колата на С., правел опити да го изпревари и да го „засече“, за да го принуди да напусне пътното платно. Уплашен от поведението му и недоумявайки причината за същото, в района на местност „Д“ на гр. Т, област Ловеч, при автобусна спирка „М“, в близост до пешеходен мост над р. Вит, въззиваемия С. спрял управлявания от него автомобил, с намерение да „даде път“ на въззивника, за да го подмине. От своя страна, и въззивника Д. спрял превозното си средство на няколко метра зад автомобила на пострадалия и излязъл от него. С. също излязъл от автомобила и тръгнал към Д., за да поиска обяснение за поведението му. В следващия момент въззивника изненадващо го напсувал и му казал „Сега ми падна да те пребия, отдавна те чакам“. Непосредствено след това се нахвърлил върху С., нанасяйки му бързо няколко удари с ръце /с юмруци/, единия от които попаднал в лявото му ухо. По същото време на реката, под горепосочения мост, се намирал св. С.И.С. от гр. Т, живущ в кв. „П“. В показанията си същият заявява, че около „16.00 -17.00“ часа на горепосочената дата, чул „спирането на две коли“ в района на визираната автобусна спирка и последващи силни викове. Решил, че било настъпило пътно-транспортно произшествие и тръгнал натам по споменатия мост. Приближавайки се, видял две спорещи се лица от мъжки пол. Разпознал С. и въззивника Д., с които живеели в един и същи жилищен квартал. Свидетелят С възприел, че двамата стояли зад автомобила на С., Д. го напсувал, след което му нанесъл юмручни удари в областта на главата. С се развикал на Д. и го попитал какво прави и защо го удря. В следващият момент въззивника се качил в автомобила си и потеглил. С възприел кръвоизлив в едното око на пострадалия С., зачервено ляво ухо и течаща кръв от носа му. Същевременно при посочената физическа саморазправа на въззивника с въззиваемия, покрай местопроизшествието преминал и градски автобус, движещ се по маршрут от кв. „П“ за центъра на гр. Т, област Ловеч, управляван от св. В.И.С.. Същият бил тръгнал от началната си спирка в горепосочения жилищен квартал в 16.45 часа. В автобуса се намирали св. Д. Т.а и свидетелите Ц.Т.М.., Б.П.Г. и П.Т.П. - всички от гр. Т, област Ловеч.Б.Г. възприела, че преминавайки с автобуса покрай горепосочената автобусна спирка, в района на същата два паркирани един зад друг леки автомобила. В близост до тях видяла, че познатите й С. и Д. се „бутали и дърпали“, като първият имал по себе си видими наранявания и „може би кръв“. Свидетелят Г. незабавно уведомила за това свидетеля Т.а, която е съпруга на С., като видяла как въззивника Д. е хванал за врата С. и го бутал „към скалите до пътя“. Тъй като междувременно автобуса подминал въпросната спирка. Д. Т.а поискала от водача С. да спре, за да слезе и да види какво се случва. След което се върнала на мястото на инцидента пеша. Когато отишла на мястото, там се намирали свидетеля С и въззиваемия С., а въззивника Д. вече си бил заминал. Двамата й обяснили за нанесения побой от Д. на С., като тя видяла, че С. е бил „разтреперан“, имал наранявания и кръв но лицето, както и „подуто дясно око“. След това тримата - С., Т.а и С, посетили РУ МВР - Т, където С. подал сигнал за случилото се. В тази връзка с тях била проведена беседа и им били снети писмени сведения по ЗМВР от служителите С.П М. и колегата му Л.Н.К. - полицейски служители в Управлението.Известно време след това в полицейското управление пристигнал и въззивника Д., който отрекъл съпричастност към нанесените на С. наранявания. С. непосредствено след освобождаването им от полицейското управление, заедно със св. Т.а, посетил ФСМП - Т, където му била оказана спешна медицинска помощ/л.121/. От там бил насочен към обслужващия го общопрактикуващ лекар /свидетелката В.В.М. от гр. Т/ и специалист „УНГ“. След като се прибрал в дома си пострадалият С. имал „силно главоболие“. Лявото му ухо било „заглъхнало и не чувал с него“. На следващият ден /12.08.2022 г/ той посетил отделение по „Съдебна медицина“ /ОСМ/ при МБАЛ -Ловеч. От там бил насочен към специалист „УНГ“ в посоченото лечебно заведение св. Д-р Р.Х.И.. При извършен медицински преглед на пострадалия С. били установени повърхностни подкожни наранявания на лявата му ушна мида. При реализирана отоскопия на лявото му ухо били констатирани кръвонасядания на тъпанчевата мембрана и запазена цялост на същата. При извършена аудиометрия било установено наличие на звукоприемно намаление на слуха на лявото му ухо със средна слухова загуба 50 децибела. На пострадалият била предписана съдоразширяваща медикаментозна терапия. Същият ден в ОСМ на МБАЛ - Ловеч на С. /след извършен му медицински преглед и съобразяване на резултатите от горепосоченото аудиометрично изследване/ било издадено и Медицинско удостоверение за пред съда с № 141/2022 г./. По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза №39а/2023г по материали от досъдебно производство извършена от Д-р П. Д. - началник на ОСМ при МБАЛ гр. Ловеч, по разпореждане на Т.Й. - ст. разследващ полицай при РУ на МВР гр.Т. При отговора на поставените въпроси, вещото лице д-р Д. е посочил, че е взел предвид - съдебномедицинско удостоверение за пред съда №141/2022 г. от 12.08.2022 г. по негово желание прегледал С. Н. С. на 48 г. ЕГН •••••••••• от гр. Т, като е съобразил това, че прегледаният съобщава, че на 11.08.2022 г. към 16.30 ч е удрян с ръце по главата и тялото. Сочи, че при прегледа се установил мъж на възраст около календарната с правилно развити костна и мускулна системи, ориентиран за време и място, с ясен спомен за инцидента, оплаква се от отслабен слух на лявото ухо, заглъхване. На дясната скула констатирал синкаво на цвят кръвонасядане с разМ. 4/2 см. От консулт със специалист УНГ Д-р Р И но 12.08.2022г с направена аудиограма: Повърхностна травма на ухото. ЕднострА. невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо. При оглед на лявото ухо мембрана тимпани с леки кръвонасядания в предно-горните квадранти, запазена цялост на мембраната. Повърхностни подкожни кръвонасядания в областта на лявата ушна мида. Аудиометрия - Дясно ухо в норма, ляво ухо наличие на звукоприемно намаление на слуха със средна слухова загуба 30 децибела. Проведен контролен преглед на 12.09.2022 г. - Без промяна на аудиометричната находка от предшестващото изследване. При прегледа други външни видими травматични увреждания не се установили. С оглед на това вещото лице /ВЛ/д-р Д. е дал заключение, че на С. С. е причинено: кръвонасядане на лицето и на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха на лявото ухо, което не е отзвучало, месец след инцидента. Кръвонасяданията като травматично увреждане в този обем, само по себе си причинява болки и страдания. Назначена е и тройна съдебномедицинска експертиза № 39/2023 г.по материали от досъдебно производство с ВЛ Д-р П. Д. - началник на ОСМ при МБАЛ гр. Ловеч, Д-р М. Г. - ординатор към същото отделение и Д-р С. С. - началник на отделение УНГ към МБАЛ гр. Ловеч по разпореждане на Т.Й. - ст. разследващ полицай при РУ на МВР гр.Т, се запознах с материалите в ДП № 14/2023 г по описа на РУ - гр.Т, със задача като вещи лица да отговорят- какви са характера и степента на телесните увреждания на С. Н. С. ЕГН •••••••••• от с. Г., обл. Ловеч, причинени му на 11.08.2022 г. в гр.Т, обл. Ловеч? Причинена ли му е на С. трайно отслабване на нормалната слухова способност на лявото ухо? Могат ли нараняванията да бъдат причинени по описания от пострадалия механизъм, начин и средства - удар с ръка и има ли причинно- следствена връзка между нанесения му побой и намалената слухова способност, както твърди пострадалият? ВЛ сочат, че са съобразили съдебномедицинско удостоверение за пред съда № 141/2022 г. от 12.08.2022 г., когато по негово желание е прегледан С. Н. С. на 48 г., ЕГН •••••••••• от гр. Т, съобразен е и консулт със специалист УНГ Д-р Р И но 12.08.2022г с направена аудиограма: Повърхностна травма на ухото. ЕднострА. невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо. При оглед на лявото ухо мембрана тимпани с леки кръвонасядания в предно-горните квадранти, запазена цялост на мембраната. Повърхностни подкожни кръвонасядания в областта на лявата ушна мида. Аудиометрия - Дясно ухо в норма, ляво ухо - наличие на звукоприемно намаление на слуха със средна слухова загуба 50 децибела. Проведен контролен преглед на 12.09.2022 г. - Без промяна на аудиометричната находка от предшестващото изследване.На базата на посочените данни ВЛ са посочили, че от данните в делото е видно, че на С. С. е причинено: кръвонасядане на лицето и на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха на лявото ухо, което не е отзвучало, както месец след инцидента, така и към момента на изготвяне на настоящата експертиза - преглед на 24.02.2023 г., т.е. шест месеца по-късно.Вещите лица са дали заключение, че наличието на чувствително отслабване на слуха в посочения период намалява практически способността на увреденото лице да възприема въздействията на външния свят чрез слуха си такива, каквито са в действителност. Това дава основание да се приеме, че е налице трайно отслабване на слуха. Като причина за трайното и с практическа стойност отслабване на слуха на С. може да се посочи увреждане на вътрешното ухо - т.н лабиринтопатии, кохлеопатии /костен лабиринт и костен охлюв /, причинено от сътресение на лабиринта от нанесените на пострадалия удари с ръка в главата.ВЛ са посочили, че за наличието на травма в областта на лявото ухо съдят по наличието на кръвонасядане на тъпанчевата мембрана. В конкретния случай най-вероятно се касае за остра лабиринтопатия, за което съдят от клиничната картина - отслабване на слуха от предимно звукоприемен тип, внезапно възникване след травмата, наличие на положителен рекруитмант феномен /шум в ушите/. В случая назначеното лечение не е дало положителен резултат, което говори за централни увреждания. На този етап не може с категоричност да се прогнозира изхода от съС.ието му. ВЛ сочат, че е напълно възможно отслабването на слуха в измерените граници да е от удари в областта на главата, което позволява и извода, че е налице пряка, непосредствена причинно-следствена връзка между тях/травмата/ и развилата се клинична картина/отслабването на слуха/ Назначена и реализирана е Допълнителна съдебномедицинска експертиза №130/2023г по материали от досъдебно производство със същите ВМ- Д-р П. Д. - началник на ОСМ при МБАЛ гр. Ловеч, Д-р М. Г. - ординатор към същото отделение и Д-р С. С. - началник на отделение УНГ към МБАЛ гр. Ловеч по разпореждане на Т.Й. - ст. разследващ полицай при РУ на МВР гр. Т, се запознах с материалите в ДП № 14/2023 г. по описа на РУ гр. Т.Вещите лица са посочили, че са използвали данни от делото- съдебномедицинско удостоверение за пред съда № 141/2022 г./12.08.2022г, на името на С. Н. С. на 48г, ЕГН •••••••••• от гр. Т, консулт със специалист УНГ Д-р Р И но 12.08.2022 г. с отразена направена аудиограма- Аудиометрия - Дясно ухо в норма, ляво ухо - наличие на звукоприемно намаление на слуха със средна слухова загуба 50 децибела. Проведен контролен преглед на 12.09.2022г - Без промяна на аудиометричната находка от предшестващото изследване, амбулаторен лист на името на С. С. от 12.08.2022 г. - Терапия: Сермион 2х1таблетка, проведени преглед на С. С. на 24.02.2023г и направена аусиограма: Д: Невросензорно намаление на слуха за левия слухов анализатор. Съобразявайки посочените данни, ВЛ са дали заключение в т.1, че нормалното слухово поле представлява площта, заградена между минималните прагове на слуха за честотите от 16 до 20000херца и максимален праг на слуха, или прага на болката. По средата на нормалното слухово поле около 60 децибела се намира зоната на комфортното чуване. Границите на нормалното слухово поле показват, че ухото е най-чувствително за диапазона 500 до 4000 херца, където интензитетният му диапазон е най-голям - за 1000 херца от 0 до 130 децибела. В т.2 са посочили, че заключението в т.1 се отнася напълно за възрастта на С. С.. Също така ВЛ са дали и заключение в т.3, че на С. С. е причинено кръвонасядане на лявата тъпанчева мембрана, диагностицирано е отслабване на слуха на лявото ухо, което не е отзвучало повече от шест месеца от съобщения инцидент.Като причина за трайното и с практическа стойност отслабване на слуха на С. може да се посочи увреждане на вътрешното ухо - т.н лабиринтопатии, кохлеопатии /костен лабиринт и костен охлюв/, причинено от сътресение на лабиринта от нанесените на пострадалия удари с ръка в главата, а за такава травма съдят от наличието на кръвонасядане на тьпанчевата мембрана. В конкретния случай най-вероятно се касае за остра лабиринтопатия, за което съдят от клиничната картина - отслабване на слуха от предимно звукоприемен тип, внезапно възникване след травмата, наличие на положителен рекруитмант феномен /шум в ушите/. ВЛ са дали заключение и на поставения въпрос № 4, а именно след инцидента пострадалият провел ли е адекватно лечение на съС.ието? Какво е адекватното медицинско лечение на подобни съС.ия? Налагало ли се е да му бъде направена пластика на тьпанчевата мембрана? Ако беше провеждано някакво друго лечение щеше ли слухът му да бъде възстановен или подобрен? Посочили са, че при първоначалния преглед на С., специалист УНГ му е предписал лечение със Сермион - препарат от групата ергоалкалоиди предвиден за лечение на хронични и остри мозъчни метаболитно-съдови нарушения, преходни нарушения на мозъчното кръвообръщение. Адекватното лечение на лабиринто- и кохлеопатиите се състои с прием на съдоразширяващи, дехидратиращи, витамини. Обичайно лечението продължава около седмица, две и симптомите изчезват. Ако наличието им е за период повече от месец, както е в конкретния случай, това говори за централно увреждане. Тъпанчевата мембрана не се е нуждаела от тимпанопластика, тъй като не е с нарушена цялост.Посочили са, че на този въпрос не е възможно да се отговори. Относно давността на телесната повреда са посочили, че кръвонасядането на лицето и на тъпанчевата мембрана, както и отслабването на слуха, са диагностицирани непосредствено след съобщения инцидент и според вида им отговарят да са причинени в съобщения интервал от време. Също така ВЛ са посочили, че тъй като, най-вероятно се касае за закрита черепно-мозъчна травма със засягане на вътрешното ухо, то са възможни и други механизми на причиняване - падане, ПТП, но в делото има достатъчно и убедителни данни за нанесени удари с ръце, от които такива увреждания могат да бъдат причинени. ВЛ са дали заключение и относно това, възможно ли е пострадалият да симулира проблеми със слуха при провеждането му аудиометрично изследване.В тази връзка ВЛ сочат, че в основата на цялостната аудиологична диагностика на слуховия анализатор стои измерването на праговете на слуха. Всички последващи изследвания се базират на тази методика, която дава най- точни и сравними резултати, поради въможностите за стандартизация на звуковия дразнител. Целта може да бъде: Диагностична, медикоекспертно, профилактично. Аудиометричните методи на изследване за изследване на слуха имат психофизичен характер и следва да се извършват както всички такива тестове, съобразно интелекта и възрастта на пациента. Те се провеждат в условията на абсолютна тишина или най-често в звукоизолирани помещения / кабини с около 40 децибела шумов фон/. Съвременната аудиометрия използва сложна аудиоакустична апаратура, която дава възможност за получаване на дразнители със строго определени акустични параметри / аудиометри, импедансметри и др./ Относно възможността пациентът умишлено за компроментира изследване, следва да се каже, че това е напълно възможно. В конкретния случай обаче, резултатите от изследванията, а те са общо три на брой, през значителен интервал от време, той не е в съС.ие да демонстрира намален слух в едни и същи граници, което дава основание да приеме резултатите от изследването за реални. Въз основа на заключенията на ВЛ обосновано РС-Т /РС/, че на въззиваемия С. С. е причинено кръвонасядане на лицето и на лявата тъпанчева мембрана с отслабване на слуха на лявото му ухо, което не било отзвучало, както месец след инцидента, така и към момента на изготвяне на експертизата, и което е довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо, което увреждане по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК се класифицира като средна телесна повреда. Неоснователно в тази връзка е възражението на защитника, че са налице противоречия в гласните доказателства, което не е констатирано от РС. РС е съобразил както показанията на въззиваемия С., така и на свидетелите Д. Христова Т.а, Б.П.Г., П.Т.П, С.И.С., Л.С.Х..В смисъл, че и от въззивната инстанция не се констатира противоречие между тях. По-конкретно, както сочи и въззиваемия безспорно се установява, че след като въззивника е спрял колата си в дясното платно на пътя /в посока кв. „П“/, в близост до пешеходен мост, находящ се в района на автобусна спирка „М“, слязъл от колата е влязъл в конфликт с въззиваемия, като му нанесъл удари в областта на главата, които попаднали и в лявото му ухо. Св. Симеон С бил в близост до мястото на инцидента и чул викове, след което решил да отиде да провери какво се е случило. За да стигне до пътя минал по мост и още от него видял, че Д. и С., които той познавал от преди това, тъй като също живеел в кв. „П“ се карат, като Д. удрял С. по главата, като колите им били - едната на пътя, а другата встрани. С се развикал, след което въззивника се качил в автомобила си и си тръгнал. Свидетелят отишъл при С. и видял, че същият има следи от кръв по лицето. В тази връзка С категорично сочи“….Минах по моста и видях, че двамата се карат и Д. удря С. по главата…“.Л.105 НОХД. Показанията на свидетелят С кореспондират на свидетелските показания на свидетеля М.С. Б..Б. категорично сочи, че на процесната дата е била заедно със Симеон С на реката.След като са чули шум С е излязъл на моста, а тя останала на стълбичките, които по които се изкачваш за да излезеш на моста.Т.е.както сочи, че за да се качи на моста трябва да се изкачиш по едни стълби, и на които всъщност е била и тя, и поради което не е възприела инцидента между двамата - Д. и С../ Лист 159 и 160/. Категорично обаче свидетелката сочи, че след като се е върнал при нея С и е разказал как Д. Д. е ударил С. С.. За инцидента между тях категорично сочи свидетеля Л.Х..По- конкретно, категоричен и свидетелят че на 11.08. 22г. е пътувал от Т към квартал П и е възприел, че на "черневетиския мост" са се карали Д. и С.. Също така свидетеля и категоричен, че към този момент е минал автобус, както сочат и другите разпитани по делото свидетели.В тази връзка неоснователно и не съответно на свидетелските показания е заявеното от Д., че само са се дърпали и карали и между него и възвиваемия не е имало нанасяне на удари от негова страна. Категорично в тази връзка, както вече се посочи по-горе е заключението на съдебно медицинските експертизи и същото е в противоречие с обяснението на въззивника, тъй като от тях се установява телесното увреждане нанесено на въззиваемия, както времето мястото и начина на нанасяне на същото.В тази връзка категорично свидетеля С сочи, че е възприел нанасяне на удари от страна на Д. на С. в областта на главата. Както е приел и РС по време на конфликта, по пътя минал градски автобус, движещ се в посока Т, в който пътували съпругата на пострадалия и други свидетели като те възприели случващия се конфликт и разпознали двамата участници. Св. Д. Т.а помолила шофьора на автобуса да спре, за да слезе и се запътила към мястото на инцидента, където вече бил останал само С. и св. Симеон С, които стояли на пътното платно. Д., по това време, бил тръгнал с автомобила си. Свидетелката видяла кръв по лицето на С., но не могли да се обадят на телефон 112, тъй като не се знаело къде е телефонът му. Поради което тримата отишли в РУ Т и подали съответния сигнал.Извода на РС, че показанията на свидетеля С са изцяло обективни, поради което ги е кредитирал, е обоснован и се приема и от въззивната инстанция, тъй като, както вече се посочи и по-горе е съответен на показанията на намиращата се в близост до инцидента М.С. Б., както и на писмените доказателства, подробно посочени по-горе, а именно медицински документи, касаещи получените телесни увреждания от въззиваемия и изготвените заключения по съдебно медицинските експертизи, също посочени по-горе подробно в мотивите. Т.е.както приема и РС телесното увреждане получено от въззиваемия е в вследствие на съприкосновението между въззивника и въззиваемия и нанесените от въззивника удари с ръка, в областта на главата на пострадалия, един от които е насочен в областта на лявото ухо, вследствие на което, на С. е причинено кръвонасядания на лицето и тьпанчевата мембрана на лявото ухо, повреда довела до трайно отслабване на слуха на лявото му ухо за период повече от 6 месеца, което увреждане по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК от обективна и субективна страна осъществява признаците на средна телесна повреда. Все в тази връзка обосновано РС е приел, че са несъответни на посочените доказателства обясненията на въззивника, че са влезли в конфликт, ударили са се по няколко пъти, и че не е могъл да нанесе удар с дясната си ръка с такава сила, която да причини средна телесна повреда, тъй като дни преди това си бил контузил дясната ръка на работното място.В тази насока от негова страна не са представени убедителни медицински документи за такава увреда, както пред РС, така и пред въззивната инстанция.В тази връзка св-ля Ра Молова сочи, че е писала обяснение вместо него, тъй като имал болка понеже предния ден, преди инцидента си бил притиснал ръката на една от пресите, но не бил ходил на лекар, бил е на работа целия ден и е изпълнявал служебните си задължения, но не се е оплаквал „…че съвсем не може да си служи с ръката…“./л.111/. Колкото до възражението на защитника, че в обвинителният акт е посочено, че деянието е извършено на 11.08.2022 год. за времето от 16.45 до 17, 00 часа, но от този ден няма нито посещение на спешен кабинет, нито амбулаторен лист за преглед или извършен преглед на С., настоящата инстанция приема за неоснователно, тъй като на л.118 и 119 от ДП са приложени документи касаещи извършен медицински преглед на тази дата на въззиваемия, а именно - отговор на ЦСМП-Ловеч, съгласно който е посочено, че изпращат заверени копия от медицинска документация на ФСМП-Т, касаеща извършен амбулаторен преглед на 11.08.2022г. на лицето С. Н.С. с диагноза-повърхностна травма на главата, извършена от д-р Кунчев, като са приложени и заверено копие от амбулаторен журнал на дежурен лекар, фиш 803А-амб.преглед и ел.фиш 803А на ЦСМП-Л-ч./л.119, 120, 121, 122 от ДП/. Все в тази връзка на лист 12 от досъдебното производство е приложено заключение на медицинско удостоверение от д-р П. Д., в което е посочено, че при прегледа на С. на 12.08.2022 година е установено кръвонасядане на лицето и на лявата тъпанчева на мембрана с отслабване на слуха на лявото око.Тези увреждания д-р Д. е посочил, че са в резултат на тъпи травми и според вида и разположението им може да са причинени по начина време както съобщава С. именно с удари с ръце. Към материалите производство е приложено и изследване на слуха от същата дата, извършено от д-р Р И, издаден е и амбулаторен лист в който е посочено, че е налична еднострА. невросензорна загуба на слуха на лявото ухо с нормален слух на другото ухо. В графа-обективно съС.ие доктор И е посочил, че при огледа на лява ляво ухо- мембрана тимпани с леки кръвонасядания в предно горните квадранти, запазена цялостна мембрана. Повърхностни подкожни кръвонасядания в областта на лява ушна мида./л.12- 19 от ДП/. Пред въззивната инстанция е проведен допълнителен разпит на вещите лица -доктор Д., доктор Г. и д-р С. С., които са потвърдили дадените заключения по съдебна медицинските експертизи.По-конкретно вещото лице доктор С. категорично сочи, че заключението им е съобразено с посочените по-горе писмени доказателства, както е съобразено с извършения от него преглед и изследвания след това. По-точно вещото лице С. сочи, че се съобразил именно с тези изследвания от 12.08.22 година, като в конкретния случай, те потвърждават неговото изследване, последното което е направил той и при което с последната аудиометрия установява характера на телесното увреждане, както и намаляване на слуха на лявото ухо на въззиваемия.Т.е.въззивната инстанция приема, че е неоснователно възражението на защитника адвокат М., че не са налице писмени доказателства, които да удостоверяват момента на увреждането, респективно, от които да се направи извод, че именно тогава е получено процесното телесно увреждане.Нещо повече, по време на съдебното следствие пред РС в качеството на свидетел е разпитан д-р Р И, който потвърждава, че на 12.08.2022г. е прегледал въззиваемия и е установил, че С. е имал кръвонасасядания по кожата на външната мида, а при огледа от скопия има такива кръвнасядания и на тъпанчената мембрана, без да е нарушена целостта на същата. При направеното изследване са установени нормален слух на дясното ухо, а е констатирано намаление от звукоприемен тип на лявото, което говори за увреждане на вътрешно ухо и средна загуба около 50 децибела.Свидетеля е посочил, че когато няма разкъсване на тъпанчето не се предприема после по-сериозно лечение в смисъл оперативно лечение, а се изписват препарати които да подобрят в съС.ието на звуковите клетки, тъй като те са чувствителни на такъв стрес, като е посочил, че се касае за акустична травма.Категорично сочи, че е прегледал С. един ден след като са му причинени тези увреждания, както и че е извършил алгометрично изследване в кабинета си, тъй като има такъв медицински апарати е описал нараняването на ушната мида и на тъпанчната мембрана./л.90 НОХД/. Както пред РС, така и пред настоящата инстанция от страна на защитата е направено искане да преквалифицира деянието като престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК за средна телесна повреда причинена другиму в съС.ие на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с тежка обида, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година.Следва да бъде посочено, че пред ЛОС не са представени допълнителни и/или нови доказателства в тази насока, които да не са съобразени от РС. В тази връзка въззивната инстанция споделя изводите на РС и също приема, че в конкретния казус деянието не следва да се преквалифицира по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като за да е налице такова силно раздразнение предизвикано от пострадалия с тежка обида, както се възразява и във въззивната жалба противозаконното действие трябва да е възприето, да е започнало, да не е завършено и от това да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.Ответните действия на въззивника обезателно трябва да следват тези противозаконни действия на въззиваемия, т.е.да са непосредствена реакция на тях, което условие на е налично в настоящия казус./в.ж.Р-298-79-2 н.о./ Безспорно към материалите по делото са приложени доказателства, че е налична влязла в сила присъда, с която въззиваемия е бил осъден по НЧХ дело № 218/2022 по описа на PC - Т за престъпление по чл. 146 НК. Следва да бъде посочено, че влязлата в сила присъда касае осъществен фактически състав на престъплението за деяние извършено от С. преди обед около 11 часа на 11.08.2022 г.Т.е както е приел и РС налице е съществена разлика във времево отношение от извършването от страна на С. на престъплението по чл.146, ал.1 от НК спрямо въззивника и деянието извършено от въззивника по настоящото дело извършено на същата дата, но за времето от 16.45 до 17.00ч.. Предвид на тези съображения, въззивната инстанция приема за обоснован и законосъобразен извода на РС, че от страна на въззивника е осъществен от обективна и субективна страна състава на по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 пр. 1 от НК, като Д. М. Д. на 11.08.2022 година за времето около 16.45 часа до около 17 часа в гр. Т, област Ловеч, в близост до пешеходен мост, находящ се в района на автобусна спирка „М“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, умишлено е причинил на С. Н. С. от гр. Т, област Ловеч средна телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лицето и тъпанчевата мембрана на лявото ухо повреда, довела до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за срок не по-малко от 6 месеца. Деянието от субективна страна е осъществено при евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като въззивника Д.Д. е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване, предвид силата, интензивността и насочеността на ударите в главата на пострадалия.Всеизвестно в тази връзка, е че в главата на човека са съсредоточени множество жизнено важни органи и целенасочено нанесените удари там определено сочат за съзнаване от страна на извършителя, че могат да причинят сериозни увреждания на пострадалия. За така извършеното деяние РС обосновано е приел, че от страна на въззивника е осъществен престъпния състав на чл. 129, ал. 1, във връзка с ал. 2, предл. 1-во, от НК, поради което съдът го е признал за виновен по този текст и във връзка с чл. 54 от същия кодекс му наложил наказание от 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на същото за изпитателен срок от 3 години. Отчетени от РС при налагане на наказанието на въззивника Д. отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства - от една страна високата степен на обществена опасност на деянието и упоритостта на въззивника при осъществяването му, предвид това, че инцидентът е предизвикан целенасочено от него, а от друга – чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни видно от приложената характеристична справка на л.117 от ДП от мл.експерт П.П.-МВР, от която е видно, че въззивника е трудово ангажиран, не е конфликтен с колегите си във фирмата и не е част от криминалния контингент. Въззивната инстанция приема за уместно да посочи, че не споделя извода на РС в частта, в която сочи, че е взел предвид и посоченото НЧХ дело № 218/2022 г., с което С. С. с присъда е осъден за нанесени обиди на въззивника Д..Безспорно, че същото може да се приеме за една от причините да се стигне до тази развръзка, но това определено не е извинителен мотив за извършване на престъплението от страна на въззивника Д. по настоящото дело.Посочената бележка от страна на въззивната инстанция определено не повлиява на изводите на РС, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, респективно дали основание на РС да наложи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно да наложи наказание от 3 месеца лишаване от свобода.Неоснователно в тази връзка е направеното възражение, че в настоящия казус РС не е отчел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Въззивната инстанция също приема, че не са налични доказателства в тази насока.В смисъл, че РС, както вече се посочи и по-горе е отчел смегчаващите вината доказателства, а пред въззивната инстанция не са депозирани нови и/или такива, които да не са отчетени от страна на РС.Следва да се подчертае, че деянието на въззивника определено се отличава с една упоритост при извършване на същото, нетипична поначало за такъв вид деяния, от която поначало и при предприетото от него рисково управление на МПС е било възможно да пострадат и други участници в движението, а не само въззиваемия, който сочи, че след като е възприел въззивника да управлява автомобила си от посока кв.П- обратна на посоката, в която той се е движил, той е променил посоката си на движение като „… обърна колата и почна да ме гони, до този мост пешеходния…“.л.82 НОХД. Въззивната инстанция приема също, че с така наложеното наказание, целите на специалната и генералната превенция посочени в чл.36 от НК ще се постигнат и за действителното поправяне и превъзпитание на възззивника не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно, предвид на това, че както вече се посочи и по-горе въззивника е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.С оглед на което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК обосновано РС е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години. Обосновано от страна на РС е прието, че с деянието си възивника Д.Д. е осъществил състава на непозволеното увреждане, като между извършеното и подробно посочено по-горе деяние и настъпилия противоправен резултат е налице пряка причинна връзка.Отчетени са както здравословното съС.ие на въззиваемия, претърпените от него болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причиненото му телесно увреждане, срока на лечение и възстановяване, като РС е уважил предявения граждански иск за неимуществени вреди по справедливост, частично, като осъдил въззивника да заплати на пострадалия сумата от 5 000 лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендиран размер от 12 000 лева неимуществени вреди в предявения граждански иск като неоснователен и недоказан, отхвърлил.Следва да бъде посочено, че пред въззивната инстанция не са представени допълнителни доказателства, от които да се направи извод, че след постановяване на присъдата от РС са настъпили допълнителни негативни последствия от здравословен характер за въззиваемия С., поради което и не са налични основания за изменяне на присъдата в гражданско правната част. С оглед подробно посочените съображения въззивната инстанция приема, че присъдата на РС следва да бъде потвърдена изцяло като обоснована и законосъобразна и почиваща на събраните по делото доказателства. При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК следва въззивника Д. Д. да бъде осъден да заплати направените от ЛОС разноски в размер на 150 /сто и петдесет/лева за вещи лица. Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр.с чл.189, ал.3 от НПК, съдът