Решение № 320 от 24.8.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 427/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Р. С. Д. от гр.•••, с ЕГН ••••••••••, чрез адв. Ж.А. и насрещна въззивна жалба от Г. А. Г., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели" №76, ет.З, ап.7, чрез адв. М. М. от ВАК, двете срещу Решение №393/22.07.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д. №3438/2021 г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН •••••••••• от гр.•••• да заплати на Г. А. Г., ЕГН •••••••••• от гр.••••••••, на осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2021г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. А. Г., ЕГН •••••••••• против Р. С. Д., ЕГН •••••••••• иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв., като неоснователен. С въззивната жалба от Р. С. Д., чрез адв. Ж.А. се обжалва Решение №393/22.07.2022г. постановено по гр.д. №3438/2021 г. по описа на РС–Ямбол в частта, с която ЯРС ОСЪЖДА Р. С. Д. да заплати на Г. А. Г. на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2021г. до окончателното й изплащане. Въззивникът счита решението за неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и излага съображения. Жалбоподателят възразява, че ищецът е заявил допълнителна искова претенция с изменено едновременно основание и петитум, и при липса на точно обявени и изложени обстоятелства относно това налице ли са били договорни отношения по договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД и при какви условия, което прави обжалваното решение постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че преминавайки към разглеждане на първия евентуален иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът отново е направил неправилни, незаконосъобразни, необосновани изводи при допускане на съществено нарушение на процесуалните правила.Счита, че ЯРС не е направил правилен анализ на доказателствата по делото и неправилно е приел, че свидетелите Г.П. и Й.У. са заинтересовани, като е игнорирал техните показания. Твърди, че съдът е обосновал крайният си извод за основателност на евентуалния иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с начина, по който фирмата на ищеца била работила със своите клиенти, което е факт без никакво значение относно предмета на доказване, тъй като същата не е страна в процеса, поради което и всички тези „писмени доказателства" на които съдът се позовава са неотносими към предмета на делото. Жалбоподателят твърди, че са налице противоречия в твърденията на ищцовата страна и излага аргументи в тази насока. Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ЯРС като неправилно и да реши спора по същество като отхвърли предявения иск като неоснователен с присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Г. А. Г., депозиран чрез пълномощника му- адв. М. М. от ВАК. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че ЯРС правилно е достигнал до извода, че не е налице договор за поръчка, сключен между страните. Сочи се, че от цялостния анализ на поведението на свид. П. и свид. У. е видна тяхната заинтересованост от изхода на делото, тъй като същите целят да издействат неблагоприятно решение за ищеца с цел същото да послужи като съдебна практика по водените дела между него и тях. Излагат се факти, за които се твърди, че са подкрепени с писмени доказателства и разгледани в съвкупност опровергават напълно възражението на ответника, че сумата е дадена на основание и в изпълнение на договори за поръчка. Въззиваемият счита, че направеното възражение за допуснато процесуално нарушение като е допуснат за разглеждане иск по чл. 284, ал.2 ГПК, следва да бъде оставено без уважение, тъй като съдът не е разгледал по същество този иск и не се е произнесъл по него. Твърди, че предявяването на допълнителен петитум към исковата молба по реда на чл. 214 ГПК от своя страна не представлява признание за съществуването на отношения по договор за поръчка, както твърди въззивника. Посочва, че с направеното изменение е заявен нов петитум, а не е твърдяно ново основание от ищеца. Моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение с присъждане на направените разноски във въззивна инстанция. В случай, че въззивната жалба бъде уважена, моли ЯОС да разгледа по същество всички евентуални искове, съобразно тяхната поредност. Прави възражение на основание чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивника, в случай че надвишава минималното такова. В срока за отговор на въззивната жалба е постъпила насрещна въззивна жалба от Г. А. Г., депозирана чрез пълномощника му - адв. М. М. от ВАК, с която се атакува Решение №393/22.07.2022г. постановено по гр.д. №3438/2021 г..по описа на РС–Ямбол в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Г. срещу Р. Д. осъдителен иск за присъждане на сума в общ размер на 2000.00 лева, дължима по силата на договори за заем, сключени на 18.11.2016 г. за сумата в размер на 1000.00 лева и на 15.12.2016 г. за сума в размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2021 г. до окончателното плащане. Жалбоподателят Г. счита решението в тази част за неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че при анализ на съвкупния доказателствен материал се установява съществуването на заемно правоотношение между ищеца и ответника и неговото неизпълнение от страна на последния (че не е върната дадената в заем сума) и излага аргументи в тази насока. Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение в обжалваните му части и да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД с присъждане на направените разноски, съобразно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК. На основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия в случай, че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения или Наредбата за правната помощ. В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Р. Д., чрез адв. Ж. А., в който е заявено подробно становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба, подкрепено с аргументи в тази насока. Моли ЯОС да остави без уважение подадената насрещна въззивна жалба и да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд с присъждане на сторените съдебни разноски. В о.с.з. въззивникът Р. Д. не се явява, представлява се от адв.Ж.А., която моли да бъде уважена въззивната жалба и бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да отхвърли исковите претенции. Претендират се разноските по делото, направени пред двете инстанции. В о.с.з. въззивникът Г. Г. не се явява и не се представлява. С молба упълномощения от него адв.М.М. поддържа насрещната въззивна жалба и претендира разноски по делото като прилага списък по чл.80 от ГПК. Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното: По делото ищецът е представил извлечение от личната си банкова сметка в „УниКредит Булбанк" АД за извършените преводи на ответника на 18.11.2016г. – 1000лв., и на 15.12.2016г.- 1000лв., което извлечение установява тези факти. Ответникът е представил кредитен превод от ОББ АД от 15.12.2016г., и кредитен превод от 18.11.2016г. на ОББ АД, според които ищецът е превел на ответника суми по 1000лв. с вписано основание „ захранване". Представени са 10 броя договори за покупко- продажба на отпадъци с купувач „ГО-ФОР-КАТ" ООД с предмет отработени автомобилни катализатори, които са с различни продавачи - търговски дружества, както следва: от 30.12.2019г. с продавач „ЕНДИ СИ" ЕООД, от 30.11.2019г. с продавач „Авточасти Енчеви"ООД с представен сертификат за произход от 30.11.2019г., от 19.11.2019г. с продавач „Драголов Ауто"ЕООД, от 22.20.2019г. с продавач „Авто Перфект"ЕООД, от 29.12.2019г. с продавач „ЕНДИ СИ „ЕООД, от 30.11.2019г. с продавач „Авточасти Енчеви", от 04.12.2019г. с продавач „КАЗАН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ-ЕКО" ЕООД, от 17.10.2019г. с продавач „Драголов Ауто"ЕООД, втори такъв договор с продавач „Драголов Ауто"ЕООД, от 03.02. с „Ауто-Хит Норлито"ЕООД. Представена е заповед №1/18.02.2016г. на управителя на „ГО-ФОР-КАТ" ООД за реда на отпускане и отчитане на суми на подотчетни лица, в която е уреден реда и начина за авансово отпускане и отчитане на парични средства в левове на работници, служители и лица на които дружеството е възложило служебни задачи, както и отчитането им. Представена е фактура № 831/25.10.2019г. на доставчик „Радим" ЕООД, в която като МОЛ на „ГО-ФОР-КАТ" ООД е записан Г. Г.. По делото са представени от ищеца допълнително извлечение от банковата сметна на „ГО-ФОР-КАТ" ООД за м.11.2019г., трудови договори с К.Б.П., И.В.М., К.В.П., Г.Т.Я-Ш., извлечение от сметката на „ГО-ФОР-КАТ" ООД за преводи по сметка на работници и съдружници - авансови средства. Представено е писмо до „ГО-ФОР-КАТ" ООД от „УниКредит Булбанк" АД за откриване на сметка на дружеството в банката като такава е открита от 20.01.2016г. Видно от решение на МОСВ е издаден регистрационен документ № 03-РД-719/ 18.02.2016г. на „ГО-ФОР-КАТ" ООД за извършване на дейност по транспортиране /събиране и транспортиране/, на територията на цялата страна на отпадъци. Представени са от ответника заверени копия на три броя листи с дати 15.02.2017г., 05.10.16г., посочени в листите, в които са изписани цифри със зачерквания. По делото пред ЯРС са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят Николай Шопов сочи, че с ищеца са лични приятели от 20 години, работил е в дружеството на ищеца като го е консултирал като юрист. Знае, че Г. е дал на Р. заеми, но не знае точно какви суми, че Г. помагал на ответника за селскостопански дейности. Ищецът искал да му връщат парите в едномесечен срок. По негов съвет Г. е давал пари назаем по една негова лична сметка и държал да връщат парите по същата сметка. Знае за дейността на фирмата на ищеца „ГО-ФОР-КАТ" ООД, която е изкупувала отпадъци и работила само с юридически лица и е нямала право да изкупува от физически лица. Сключвали договори за покупко-продажба с приемо-предавателен протокол. Свидетелят Г.П. сочи, че познава страните, т.к. е работил и с двамата. Пред 2016г. били съдружници с ищеца в „ГО-ФОР-КАТ" ООД, като Р. бил техен клиент. Фирмата се занимавала с изкупуване на катализатори, а Р. имал сервиз за ремонт на гърнета на леки автомобили. Известно му било, че Р. купувал и свалял катализатори и ги продавал на фирмата, като това му се възлагало по телефона. Плащането ставало понякога предварително, понякога се вземала стоката и после сумата се възстановявала, като това е била схемата на работа. Плащали катализаторите на място, на ръка. Когато му били нужни средства на ответника са му пращали и по сметка, както той, така и Г.. Не било ставало въпрос за заем Свидетелят заявява, че се водят дела срещу него и тримата съдружници. Свидетелят Й.У. сочи, че познава страните, като с Г. били съдружници до 2019г. Знае, че на Р. са давани пари за закупуване на катализатори от името на фирмата, но не знае дали са му превеждани от лична или от друга сметка. Не знае в какъв обем са му превеждани пари, нито знае да има устен договор между тях. Стоката от Р. била приемана от Г. Г. или от Г.П.. Г. не му е споделял да е давал пари в заем на Р.. Парите били давани за закупуване на автомобилни катализатори в брой и на ръка. Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи: Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими като подадени от надлежни страни, в срок, съответно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Предявени са от ищеца главен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД и евентуални искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. По главния иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД ЯОС намира следното: Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е реален и консенсуален договор, което означава, че не е необходимо да е сключен в писмена форма, като същата представлява единствено форма за доказване, но не и за действителност. За валидността на договора е необходимо реално да е предадена сумата по договора. По делото е установено предаването на сумата от 2000 лв. от ищеца на ответника с банкови преводи на 18.11.2016г. и на 15.12.2016г. всеки по 1000лв., които ищецът е превел от личната си банкова сметка по личната банкова сметка на ответника. От показанията на свид.Шопов се установява, че ищецът е дал на заем на ответника сумата като ответникът е трябвало да я върне в едномесечен срок. Ответникът не е доказал по делото връщане на дадената сума, а е противопоставил възражение, че сумите са дадени въз основа на облигационни отношения, свързани с възлагане на работа по изкупуване на катализатори на автомобили. Тези възражения въззивният съд намира за неоснователни, тъй като по делото не се установява наличието на устен договор за поръчка между страните, нито елементите на този договор. Съдът намира, че свидетелите на ответника Г.П. и Й.У. са заинтересовани, тъй като спрямо тях ищецът е водил дела, поради което показанията им не следва да се ценят. Предвид изложеното, ЯОС намира, че предявеният главен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан. Насрещната въззивна жалба на ищеца е основателна. По отношение въззивната жалба на ответника съдът намира следното: Ответникът е обжалвал решението на ЯРС в осъдителната част, с която ЯРС го е осъдил по предявения евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2021г. до окончателното й изплащане. По делото е установено, че сумите, получени от ответника по личната му банкова сметка, са му дадени в заем от ищеца със задължение да ги върне. Налице е основание за даването на сумата 2000лв. – договор за заем, поради което иска за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователен. Но предвид уважаването на главния иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД, съдът не следва да разглежда евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Предвид изложеното, ЯОС следва да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения от ищеца главен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД и осъди ответника-въззивник Р. С. Д. да заплати на ищеца Г. А. Г. сумата 2000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2021г. – датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Предвид изхода на делото, на въззивника-ищец следва да се присъдят направените от него разноски по списък на разноските по чл.80 ГПК в размер 540лв. (40 лв. д.т.и 500лв. платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2023г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото надвишава минималния размер съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Предвид изложеното, ЯОС