Решение № 1117 от 2.12.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 304/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба против Решение № 94/ 28.08.2025 г., постановено по АНД № 407/ 2025 г. по описа на Районен съд- Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-024/ 28.05.2025 г. на началника на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав“ Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА, с което за нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗРА на А. Ш. Р. от [населено място], [област] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева на основание чл. 73, ал. 1 ЗРА. Недоволно от така постановеното решение е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че то e неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и в несъответствие със събраните по делото доказателства. Развива доводи и за приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това моли съда да отмени решението на районния съд и вместо него по същество на спора да постанови друго, с което отмени оспореното НП. Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира и за присъждане на разноски по производството. Разградският административен съд, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и анализира доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения: В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са задълбочено анализирани от районния съд и възприетите от него фактически изводи са напълно обосновани. Те сочат, че на 09.03.2025 г., около 09, 30 часа, служители на ИАРА извършвали обход в района на язовир „Бели Лом“, в землището на с. Ловско, обл. Разград. При него забелязали жалбоподателя А. Р., който извършвал риболов с една въдица, чрез извършване на резки движения по метода на търмъченето (косене). Наблюдавали действията му около 20 – 30 минути, след което се приближили към него, представили му се и обяснили какво нарушение е извършил, както и че следва да отнемат средството за риболов – въдицата. Т. А. Р. счупил въдицата и я изхвърлил в тръстиките, а преди това скъсал и влакното. При проверката контролните органи установили, че има уловена риба (4 бр. сребриста каракуда и 1 бр. шаран), която била с прободни рани по тялото, които са типични и се получават по метода на косене. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение той е нарушил забраната на чл. 37 ЗРА и срещу него е съставен АУАН бл. № 0036777/ 09.03.2025 г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото нарушение на основание чл.73, ал. 1 ЗРА е наложил на лицето административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. С решението си районният съд е потвърдил това НП като законосъобразно. Развитите от него доводи напълно се споделят и от настоящата инстанция. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички възможни и необходими белези, които го индивидуализират. Въз основа на него наказаното лице е можело да разбере какво е нарушението, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Приложени са и съответните законови разпоредби. В чл. 37 ЗРА изрично и императивно е регламентирана забраната да се извършва стопански и любителски риболов чрез косене (търмъчене). Легалната дефиниция на понятието „косене (търмъчене)“ е дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗРА, според която, това е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби. Събраните в хода на производството доказателства безспорно и категорично установяват, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е извършвал любителски риболов по този начин, който е забранен от закона. Въз основа на изложеното напълно обосновано и законосъобразно с процесното НП на основание чл.73, ал.1 ЗРА е ангажирана неговата административна отговорност. Наложеното административно наказание е в минималния размер, предвиден от закона и е недопустимо то да бъде намалено или изменено с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН. Съдът намира, че не са налице и предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не е маловажно по своя характер. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в §1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Според нея „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и т.н. Тази преценка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението ѝ с други сходни и типични за деянието хипотези. В конкретния случай не са налице данни, които да разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение. Напротив, установените обстоятелства са характерни и типични за този вид административни нарушения. Степента на обществена опасност на конкретното деяние и на нарушителя са отчетени от наказващия орган и при индивидуализация на наказанието той е наложил глоба в минималния размер, посочен от закона. Поради изложените съображения, настоящата инстанция приема, че оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 130 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така Разградският административен съд