РЕШЕНИЕ

№ 16770

гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110101519 по описа за 2023 година Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на сумата от 15 345, 61 лева, представляваща главница за незаплатена цена на продадени на длъжника стоки (плодове и зеленчуци) в периода 11.08.2021 г. - 20.08.2021 г., за което е издадена фактура №///////21.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 409, 20 лева представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2021 г. до 25.11.2021 г. Ищецът-„ФФК“ ООД твърди, че с ответника са се намирали в договорни отношения през летния сезон на 2021 г., на основание на които е извършил множество продажби на стоки (плодове и зеленчуци), срещу задължението на ответника да заплати цената им. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена на стоките, продажбата на които е реализирана в периода 11.08.2021 г. - 20.08.2021 г. Сочи, че за предоставените услуги е издал фактура № ///////21.08.2021 г., но процесната сума останала незаплатена.

Твърди, че във връзка с подадено от него заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №69289/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за заплащане на сума в размер на 15 345, 61 лева, представляваща главница по гореописаната фактура и за сумата от 409, 20 лева, представляваща лихва за забава считано от 22.08.2021 год. до 25.11.2021 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в размер на 15 345, 61 лева-главница, представляваща стойността на доставените стоки, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.12.2021 год. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 409, 20 лева за периода от 22.08.2021 год. до 25.11.2021 год.. Претендира разноски.

Ответникът-„АС“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на договорни отношения между страните през сочения от ищеца период. Посочва, че фактурата е издадена на основание стокови разписки, които оспорва и твърди, че не доказват задължение за заплащане на сумите. Твърди, че фактурите и разписките не са подписани от лице с представителна власт. Оспорва получаването на процесната фактура. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор, поради което не му се дължи договореното месечно възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание са включени задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер.

В случая от страна на ответника оспорва оспорва наличието на договорно правоотношение между страните в процесния период, като твърди, че не е поръчвал стоки от ищеца, респ. че от страна на „ФФК“ ЕООД не е извършвана доставка на такава. Съдът намира възражението на ответника за неоснователно. В подкрепа на този извод са събраните гласни доказателства, в лицето на свидетеля Емил Евгениев Доковски, които съдът кредитира като непосредствено възприети и обективни, тъй като кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. От същите се установява, че през процесния период свидетелят е работил при ответника, като е заемал длъжността главен готвач и в задълженията му са влизали избор на доставчици на продукти, пускането на заявки към тях и организацията по самото снабдяване. От показанията му се установява, че той се е договорил с ищцавото дружество за доставката на плодове и зеленчуци, пускал е заявките, като стоките са приемани от лице натоварено с това задължение, от него или заместника му. След предявяване на приетите като доказателства по делото стокови разписки свидетелят заявява, че върху тях фигурира неговия подпис, този на заместника му и на приемчика. Сочи, че стоковите разписки и фактурите са предавани при приемане на стоката и са носени в счетоводството на ответното дружество, което също се е намирало в хотела. Предвид изложеното съдът приема за доказан факта, че в процесния период ищецът, в качеството си на продавач е поел задължение да достави на ответника, в качеството му на купувач стоките предмет на договора, срещу задължението на последния да плати продажната цена. На следващо място по делото са представени писмени доказателства –стокови разписики и фактура №////// от 21.08.2021 год., прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, които разгледани в тяхната съвкупност водят до извода, че страните са сключили договор за продажба и съдържанието на договора. Съдът намира възражението на ответника, че не е извършвана доставка на плодове и зеленчуци, както и че процесната фактура не е получавана от него за неоснователно, тъй като от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура е отразена в Дневника за покупките за съответните месеци и година, включени са в Справка-Декларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като ответника е ползвал данъчен кредит в общ размер на 2557, 60 лева по процесната фактура. Установява се също, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ищеца в Дневника за продажбите и Справк-декларация по ЗДДС, за съответния месец и година, в която е издадена и е извършено разчитане с бюджета. С оглед изложеното и съгласно чл. 55 от Търговския закон-редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Следователно отразеното в счетоводството на страните е доказателства за това, че е сключен договор за продажба, който е изпълнен от ищеца. Установява се, че страните не са уговорили отклонение от правилото на чл. 327 от ТЗ, според който купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. По делото не са въведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че задължението възникнало въз основа на сключения договор за търговска продажба е изпълнено точно и в срок. Предвид на изложеното, предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сума в размер на 15 345, 61 лева.

По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение в срок, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на забавата, като в случаите, когато страните са уговорили срок за плащане, то той изпада в забава с настъпването му. В случая от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, че дължимите суми по процесните фактури са платени, поради което и на основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че ответникът дължи лихва за забава по процесната фактура в размер на 409, 20 лева за периода от 22.08.2021 год. до 25.11.2021 год.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2784, 72 лева, представляваща направените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от 1209, 10 лева, представляваща сторените разноски по гр. д. №69289/2021 год. по описа на СРС, 75 с- в, съразмерно с уважената част от претенциите.

Воден от горното