Решение № 956 от 28.11.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3639/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на С. С. И. ЕГН: ••••••••••, с посочен адрес ••••••••••• против Заповед за задържане на лице № УРИ 346з-178/23.08.2024 г., издадена от мл.инспектор при РУ-Созопол. /бел. Върху заповедта за задържане фигурират печатен текст за номер рег.№УРИ 346з- 188/23.08.2024 г. и ръкописна поправка в една от цифрите смисъл рег. №УРИ 346з-1 78/23.08.2024 г., предвид което в настоящото изложение е възможно да се срещат и двата варианта на цифрово означение./ Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като неправилна, незаконосъобразна и ограничаваща „безпричинно“ правата на жалбоподателя. Поддържа се оплакване, че не му е осигурено право на информираност относно основанието на задържането, нито възможност за връзка с адвокат. Представено е и допълнително писмено становище, в което са доразвити доводите в жалбата. В о.с.з жалбоподателят С. С. се явява лично и с адв. Н. К.. Адв.К. настоява за отмяна на оспорената заповед за задържане и формулира искане за присъждане на разноски. Това становище се поддържа и от жалбоподателят С. С. И.. Ответникът по жалбата – Ж. Ж. – полицай при РУ-Созопол, предоставя на съда да реши делото въз основа на предоставената му документация. Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат. За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но предвид отразената в декларацията по чл. 15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. датата 23.08.2024 г., съдът приема, че заповедта за задържане е връчена на същата дата. Жалбата до съда е подадена на 05.09.2024 г. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е получил екземпляр от нея, както и че същият е освободен на 24.08.2024 г. в 17.00 часа, и двете удостоверени с подписа му. Разгледана по същество жалбата е основателна. Със Заповед за задържане на лице № УРИ 346з-178/23.08.2024 г., издадена от мл.инспектор при РУ-Созопол, жалбоподателят е задържан на 23.08.2024 г. в 18.00 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "има данни за извършено престъпление във вр. с чл.325 /1/ НК, за това, че извършва непристойни действия и нарушава обществения ред в гр.Созопол, ул.Аполония до дюнери „Густо.“ От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че Ж. Ж. Ж. към 23.08.24 г.. заема длъжност „Полицай“ в група „Охранителна полиция“ при РУ-Созопол. / удостоверение от 30.09.2024 г. на ОДМВР- Бургас, Типова длъжностна характеристика на длъжността „полицай-старши полицай“ в сектор/група „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ участък на РУ при ОДМВР. В ОДМВР Бургас е образувана преписка, в която се намира 1 бр. Докладна записка до Началник РУ-Созопол, изготвена от полицейски инспектор К.Г. от 09.09.2024 г., в която най-общо са пресъздадени фактически подробности относно постъпил сигнал на 23.08.2024 г. за 4 лица в нетрезво състояние в „Стар град Созопол“ на ул. „Аполония“ №11, които са установени в района на „Художествена галерия“ и са задържани, а именно: Т.И.Т., Н. М. М., А.Р.З. и С. С. И.. Според фактическото изложение в този документ, по сведения на служители на закусвалня „Густо“ С.Р. и Ц. Т., задържаните лица са пиели бира в кенчета, като едно от тях е хвърлило демонстративно празно кенче на улицата, и са говорили на висок тон. Посочено е още, и че депозиралият писмени сведения С.Р. непосредствено е възприек, един от задържаните да „наплюва по гърба“ непознат минувач. Сред материалите по преписката е и Докладна записка от инспектор М.А. от 26.08.2024 г., в която в синтезиран вид е пресъздадена информация за получен сигнал 23.08.2024 г. около 16.30 ч.за 3 лица от мъжки пол, които консумират алкохол в близост до пекарна „Густо“, като същите се държат непристойно, отправят закани, а един от тримата демонстративно със сила хвърля кенче от бира на улица „Аполония“ №11 до магазин за хранителни стоки. Обективирано е, че „по данни“ тримата мъже са търсили С. С. И., който е криминален контингент, като впоследствие четиримата са задържани в двора на Художествена галерия „Старото училище“. Сред писмената съвкупност по административната преписка съдът цени и докладна записка от 08.10.24 г., изготвена от инспектор К.Г., в която най-общо е синтезирана информация за получен сигнал от 23.08.24 г. в 16.30 ч. за 4 лица в нетрезво състояние в „Стар град Созопол“ на ул.“Аполония“ №11 –Н. М., А.З., Т.Т. и С. И., които се отправили в посока „Художествена галерия“, както и че същите са задържани и отведени в РУ-Созопол. И в тази докладна записка е заложена еднопосочна информация на база получена осведоменост от очевидци С.Р. и Ц. Ц., според която задържаните лица са пиели бира в кенчета в близост до закусвалнята, говорили са на висок тон, едно от тях /бел.неконкретизирано по персоналитет/ е изхвърлило демонстративно и със сила празно кенче на улицата, а друг от мъжете /отново без конкретика относно идентичността/ „наплюл по гърба“ минувач. Съдът изслуша и приобщи по реда на чл.144, ал.1 АПК вр.чл.176 ГПК обясненията на ответника, който пресъздаде, че два дни преди процесната дата на задържането на 21.08.24 г. и извън основанието за същото, бил получен сигнал за грубо държание и отправени закани от С. И. спрямо служители на пекарна „Густо“.В конкретика и относно датата на задържането 23.08.24 г., ответникът посочи, че е бил ангажиран за съдействие и непосредствените му визуални възприятия се простират в своята хронология от установяване на четиримата мъже, сред които жалбоподателя С. И. в двора на Художествена галерия, като ответникът по нареждане на полицейския инспектор от „Криминална полиция“ изготвил документи за задържане на жалбоподателя на основание чл.325 НК. Съдът оценява като последователни, вътрешно съгласувани и лишени от логически противоречия показанията на св.П.Б. и обясненията на жалбоподателя С. И.. Чрез тези гласни доказателствени източници се извеждат еднородни доказателствени факти, които формират хармонично цяло, и оценени по техния смислов капацитет като източник на информация са свързани с основните факти от предмета на доказване, респ. подпомагат процеса по формиране на изводи досежно тези факти. Свидетелят Б., който работел на обект за продажба на сладолед на същия административен адрес в гр.Созопол, на който е и къщата на С. И., формирал преки зрителни възприятия относно кратък, но съществен в доказателствен план епизод - хода и посоката на движение на трима мъже, двама от тях татуирани, които вървели от към пекарна „Густо“ в посока Художествена галерия и попитали свидетеля за С., заръчвайки му С. да им се обади. Тези показания формират стройна и логична хармонична система от факти с вътрешно еднопосочните с тях обяснения на С. И., който твърди, че на процесната дата 23.08.24 г. бил събуден в дома си от тримата Н. М., А.З., Т.Т. и тръгнал с тяхната компания към Художествена галерия, където около 16.30 получил обаждане от полицейски служител и веднага след това пристигнал на място полицейски екип, който задържал четиримата мъже. С цел обективно и всеобхватно проучване и изясняване на доказателствените факти, съдът отчита и формиращите хармонично цяло писмени сведения на С. Ж. С. и Ц. Т. Ц., които пресъздават информация, базираща се на очевидни възприятия и свързана с предмета на доказване. Прочитът на писмените сведения на двамата свидетели С. и Ц., обосновава в своята съвкупност система от фактически данни, основана на собствения визуален опит на двамата свидетели, a именно относно събирането на 3 –ма мъже до пекарна „Густо“ около 15.10 ч. на 23.08.2024 г., които консумирали алкохол, разговаряли на висок тон, както и относно единното и еднозначно репродуцирано в сведенията им обстоятелство – за демонстративно и със сила изхвърляне на кенче от един от тримата, външно описан като „мъжа без татуировки“, впоследствие и възприетото отправяне на заплахи от тяхна страна към персонала на пекарна „Густо“ и разположен в съседство магазин. При така приетото за установено от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган -„полицай-старши полицай“ в сектор/група „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ участък на РУ при ОДМВР, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на органа, издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която норма предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". В заповедта е посочено и фактическо основание на задържането – "има данни за извършено престъпление във вр. с чл.325 /1/ НК, за това, че извършва непристойни действия и нарушава обществения ред в гр.Созопол, ул.Аполония до дюнери „Густо.“ Съдът намира, че заповедта за задържане не съдържа задължително описание на фактическите основания, които са довели административния орган до извода, че С. И. е осъществил състава на чл. 325 от НК. Прегледът на административната преписка, придружаваща тази заповед не съдържа писмени доказателства, от които да се извлекат тези факти, относно персоналитета на жалбоподателя С. И. и относно съдържанието, проявлението и насочеността на неговите съставомерни действия. Съставените докладни записки съответно от 26.08.2024 г. /три дни след датата на задържането/, от 09.09.2024 г. /17 дни след датата на задържането/, както и от 08.10.2024 г., които при това не са изготвени от автора на заповедта, съдържат само неперсонифицирана информация, отразяваща обобщено пресъздаване на отделни фрагменти от събитие, свързано с манифестация на публична безцеремонност и неприличие, в което евентуално участие и обективен принос имат три лица от мъжки пол, две от тях татуирани. Съдържанието на това събитие се изчерпва най-общо с демонстративно изхвърляне на предмет /кенче от бира/ с висока сила на металическия удар от едно от лицата, и най-общи впечатления на очевидци за отправяни закани от тримата мъже към персонала на пекарна „Густо“. Липсва, каквато и да е субективна селекция в действията на тримата мъже, която да позволи персонифицирането именно на жалбоподателя С. И., и да позволи сигурното и категорично отграничаване на авторството на конкретна антисоциална изява, отличаваща се с непристойност и отразяваща грубо нарушаване на обществения ред и изразяваща неуважение към обществото. Липсата на конкретно описание на фактическото основание на задържането, не позволява на съда, а и на задържаното лице да разбере, какви конкретно правно укорими действия от гледище на господстващия обществен морал и правопорядък е извършил именно С. И. на 23.08.2024 г., които административният орган свързва с първоначални данни за престъпление по см. на чл.325, ал.1 НК. Тази изначална неяснота се задълбочава допълнително и със съставената Докладна записка от 26.08.2023 г., според която тримата мъже, държали се непристойно и отправяли закани на ул. „Аполония“ №11 до магазин за хранителни стоки, търсели жалбоподателя С. И., като впоследствие четиримата, заедно със жалбоподателя – Т.Т., Н.М., А.З. и С. И. били задържани в двора на Художествената галерия „Старото училище“. Ето защо, съдът приема, че с изброените докладни записки на практика се задълбочава проблематиката относима към неизпълнение на изискването за мотивираност на заповедта за задържане. Липсва, каквато и да било годна алтернатива на документ, извън заповедта за задържане, която да включва описание на първоначалните съставомерни факти, обхващащи конкретен автор на непристойната проява и конкретно нейно фактическо съдържание, която проява да е довела до нарушаване обществения ред и потенциално да консумира състав на престъпление по чл.325, ал.1 НК. В докладните записки е отразена една генерализирана до степен на абстракция обща гледна точка относно фрагменти от събитие, към което били най-общо съпричастни трима мъже, консумиращи алкохол и отправящи закани. Фокусът на дължимата конкретика относно евентуално по вид и фактически белези престъпление и неговия конкретен автор е изместен от обобщения, без селекция на персоналитета на конкретно лице и установяване с категоричност на идентичността му чрез поименното посочване, кое конкретно лице и каква конкретна непристойна проява е осъществило на 23.08.2024 г. около 15.10ч. до пекарна „Густо“, която административният орган свързва със състав на престъпление по чл.325 НК. В този смисъл настоящият състав приема, че е допуснато отклонение от изискването за мотивираност на „административния акт“ по см. на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР чрез посочване на фактическите основания на задържането. Изцяло в този смисъл са и постулираните разяснения към т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС, който приема, че задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Стриктното спазване на минималните съдържателни критерии за фактическо описание на основанието по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР произтича и от прокараните стандарти, утвърдени в съдебната практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Действително с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК е прието, че мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по- горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В конкретния случай, както вече се отбеляза и трите съставени и налични докладни записки от 26.08.2024 г., от 09.09.2024 г., от 08.10.24 г. не изхождат от същия административен орган, издал заповедта за задържане. На следващо място, в посочените два документа е налице окрупнено изброяване на данни в твърде обобщителен и на практика неясен порядък относно събитие, отличаващо се с публична безцеремонност, буйство и оскверняване на обществения ред, при прекомерно размити граници, непозволяващи изясняване персоналното участие на всяко от присъствалите три лица от мъжки пол. Липсва дължимото разграничение и систематизиране на конкретно установени факти относно обективния персонален принос на всеки от мъжете и фактическото проявление на съставомерната съпричастност конкретно на С. И.. Този дефицит в излагането на фактическото основание на задържането не може да бъде преодолян, поради противоположната насоченост на фактите в докладна записка от 26.08.2024 г., в която се съдържа различно хронологично представяне на обстоятелствата от разгърналата се картина на вербална агресия и публична непристойност на трима мъже в близост до пекарна „Густо“, които търсели С. И.. Очевидна е при тези фактически данни в докладна записка от 26.08.2024 г., недопустимостта на тезата, че именно С. И. би могъл да е извършител на непристойни действия, скандализиращи и шокиращи широката общественост именно на твърдяното място -гр.Бургас, ул. „Аполония“ до дюнери „Густо“, доколкото според докладната записка той не е бил част от компанията изобщо. Следователно, житейски абсурдно и в противречие с формалната логика, би било да се приеме, че автор на описаните в двете докладни записки форми на непредизвикано язвително поведение към напълно непознати граждани, служители на пекарната, описаните общо факти за очевидна, демонстративна непристойност могат да бъдат съотнесени към личността на С. И. и същият да бъде признат за техен автор. Изначално неизяснено остава, кой от тримата присъствали на мястото на твърдяното събитие в близост до пекарна „Густо“ на ул.“Аполония“ №11, до магазин за хранителни стоки, Н. М., А.З. или Т.Т., е автор на изброените непристойни прояви, /наплюване на непознат минувач по гърба; хвърляне със сила на метално кенче на улицата, отправяне на вербална агресия и закани/. Все в този контекст при така съдържимите се в двете докладни записки факти, неясна остава и включената в лимитирания доказателствен предмет на настоящото изследване конкретната оскърбителна за обществото непристойна проява на жалбоподателя, обосноваваща конфликт с общоприетите правила за поведение и порядък в обществото, предназначени да осигурят спокойно съществуване на гражданите в него. Тази неяснота се наблюдава не само при обикновено сравнение между съдържанието на трите докладни записки, които не насочват към безпротиворечиво и конкретно формулиране на факти от поведението на С. И., които да спомогнат за пълно обхващане на неговата проява, насочеността й и начина на извършването й. Непълнотите във фактическото основание на заповедта за задържане по арг.на критерия в чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР кореспондират и на недоказаност на фактическата теза за непристойно поведение в разрез с обществения ред и манифестация на презрително отношение към обществото, извършени от С. И. на описаните в заповедта за задържане дата и място. И това заключение за фактическа недоказаност изпълнението на основанието по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР на посочените в заповедта дата и място се явява необорено, на първо място от обясненията на самия административен орган, който съобщи на съда, че е оказвал съдействие на други колеги по повод задържането и не е възприел зрително непристойно поведение на С. И. до пекарна „Густо“. На практика тезата за евентуални данни за предполагаемо престъпление по чл.325, ал.1 НК с автор С. И. се опровергава и от показанията на св.Б. и съдържателно консолидираната с тях версия, изложена в обясненията на самия жалбоподател. Според гореобсъдените фактически данни, заложени в показанията на свидетеля Б., трима мъже на 23.08.24 г., приближаващи от посока пекарна „Густо“се отправили към дома на С. И., след което свидетелят Б. възприел, как неговият познат С. излязъл и се отправил в компанията на другите трима по посока Художествена галерия. Предвид изложеното съдът намира за отречена версията, формираща и съотнасяща се с обективираното в заповедта правно основание –чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. За целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са описани фактическите действия, като задържането има за цел да установи дали те са извършени от задържаното лице, респ. дали осъществяват състав на престъпление и именно поради това законът употребява „данни“ за престъпление, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта. /В т.см. е актуалната практика на касационната инстанция Решение № 8888/ 08.11.2024 г.канд № 20247040701266 / 2024 г./ Следва да се допълни още, че в практиката на касационната инстанция / Решение № 8910/ 11.11.2024 г. по к.а.н.д. № 20247040701485 / 2024 г./ е формулиран и актуален коректив относно потенциалната поправимост на липсващите мотиви в заповедта за задържане чрез изготвяне на докладна записка. Възприето е в цит.практика, че документът докладна записка не може да бъде приета като друг документ, който съдържа информация, която мотивира задържането, когато същата не съдържа позоваване на конкретни данни за извършено от лицето престъпление, а само твърдения за налични такива, а също и когато е изготвена след самото задържане. В случая и трите коментирани докладни записки са изготвени след датата на задържане, в т.ч. и след датата на фактическото освобождаване на задържания. Тези изводи на касационната инстанция относно ограничените възможности за компенсиране на дефицитите в изложението на фактическото основание на заповедта за задържане в съответствие с чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР са съобразени и с контекста на решение на СЕС от 25.05.2023 г. по дело С- 608/2021 г. Според посоченото решение, основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но тази информация (относно основанията за задържане) следва да бъде съобщена на лицето в момента на лишаването му от свобода или в много кратък срок след началото на това ограничение, а не едва ако същото лице оспори законосъобразността на акта за задържане пред съд. В процесния случай двете докладни записки, иманентна част от административната преписка по издадената заповед за задържане, не само не съдържат категорична информация относно авторството на конкретната публично непристойна проява на С. И.. Тези докладни записки и не са били връчвани никога на С. И.. За тяхното съществуване той е узнал едва в стадия на въззивния съдебен контрол на заповедта за задържане до 24 часа. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева. Следва да се отбележи и, че съобразно алгоритъма, указан, в чл.8, ал.2, т.3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която разпоредба гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи – размерът на адвокатското възнаграждение е до 750 лв., като в случая претендираният от жалбоподателя размер на заплатения адвокатски хонорар е под минимума. Освен разноските за възнаграждение за адвоката, оказал процесуално представителство на жалбоподателя пред настоящата инстанция в размер на 400 лв., в тежест на ОДМВР-Бургас, следва да се присъдят и 10 лева за държавна такса за образуване на делото. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският районен съд