РЕШЕНИЕ

№ 166

гр. Ботевград, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200662 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба от Д. Е. А., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С. жк „••“ № •• ••, а••, срещу Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № ••••••, издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250, 00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

С жалбата се иска отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен. Излагат се доводи, че жалбоподателя не е извършил нарушение, тъй като МПС „••“ с рег. № •• представлява ремарке за лек автомобил и попада в изключенията, посочени в чл. 481, ал. 2, т. 3 КЗ, неподлежащи на задължетелно застраховане МПС.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител. Депозирала е писмена защита, в която оспорва жалбата и претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

От електронен фиш серия Г № ••, се установявя, че на 14.04.2023 г., в 14, 30 часа, в област Софийска, община Ботевград, АМ Хемус км 33+800, посока към гр. Варна при въведено ВОБД /временно ограничеине на безопасността на движение/ с пътен знак В-26 от 70 км/час, с АТСС ТFR1-M 508, насочено към гр. Варна, е установено управление на МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна за МПС „••“ вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, с регистрационен номер ••, е установено нарушение на Кодекса за застраховането /КЗ/, заснето с автоматизирано техническо средство/система № ТFR1-M 508, поради което и на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 250, 00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Съгласно справка за собственост на МПС към 14.04.2023 г. собственик на ремарке за лек автомобил „••“ с регистрационен номер ••, е бил Д. Е. Ж.. От извършената проверка в сайта на "Гаранционен фонд" относно наличието на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за посочения автомобил, е установено, че за МПС с рег. № •• и номер на рама •••, няма активна задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Описаната фактическа обстановка съдeбният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: ЕФ Серия Г № № ••, жалба от П.М. А., Заповед № •• г. относно утвърждаване образци на електронни фишове, справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка от "Гаранционен фонд", справка за собственост на МПС.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, като не се налага по-подробното им обсъждане (по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от надлежно легитимирано лице, и тъй като няма данни кога е връчен ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 647, ал. 3 КЗ, вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 от КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Съгласно чл. 481. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) КЗ „За целите на задължителното застраховане по тази глава, моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.

В ал. (2) на чл. 481 КЗ са въведени изключенията, т.е. такива ППС, които за целите на задължителното застраховане по КЗ, не се смятат за моторни превозни средства, а именно:

1. релсовите превозни средства, с изключение на трамваите; 2. самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на двигателя до 10 kW;

3. ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.).

В настоящия случай, съгласно свидетелство за регистрация № 011415760, издадено от МВР и съгласно представената справка от КАТ, ремарке „••“ с регистрационен номер ••, е категория О1 /до 750 кг/, и не се смята за МПС и следователно не подлежи на задължително застраховане.

С издадения ЕФ Серия Г № № ••, на жалбоподателя се вменява нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, извършено на 14.04.2023 г., за ППС „••“ с регистрационен номер ••, което съгласно чл. 481, ал. 2, т. 3 КЗ, не попада в обхвата на задължителното застраховане предвид категорията си - О1 /до 750 кг/, поради което жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение и издадения ЕФ като незаконосъобразно издаден, следва да бъде отменен.

По разноските: С оглед изхода на делото, разноски се дължат на жалбоподателя, но същият не е ангажирал доказателства за сторени такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът