Решение № 121 от 12.8.2024 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 228/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Ч. Х. П., чрез адв. Г. К., против Наказателно постановление № 595/31.01.2023 г. на Зам. директора на РДГ - София, с което за десет административни нарушения на основание чл. 257, ал. 1 ЗГ са наложени глоби в размер на по 300 лева, на основание чл. 257, ал.1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите (ЗГ), за извършени нарушения в подотдел: , , 379г“, „381м“, „381в“, „381к“, „382и“, „381з“, „382з“, „388в“, „388г“ и „379д“, землище на гр. Ихтиман, община Ихтиман - общинска горска територия, по смисъла на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 126, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите. С жалбата се излагат подробни съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, и се настоява за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че издаденият акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя е съставен в крайно нечетлива форма, до степен, че не може да се установи какво в действителност е посочено в него. Твърди се, че нито в процесния АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление (НП) е посочена дата на извършване на твърдените от административнонаказващия орган нарушения и място. Сочи, че в обжалваното наказателно постановление е посочено единствено, че нарушенията са осъществени в конкретен период, но не е посочено кога са извършени и по-специално не е конкретизирано всяко едно от тях кога е извършено. Поддържа, че в съставените АУАН и в НП не е посочено ясно описание на твърдените нарушения. Изтъква, че в случая позволителните за сеч са издадени на „•“ ЕООД, което има регистрация за осъществяване на лесовъдска практика, а не на името на жалбоподателя Ч. П., поради което счита, че задължението по чл. 126, ал. 1. т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е на „•“ ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, че за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на юридически лица, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени, но съгласно чл. 10 от ЗАНН допустителите се наказват само в изрично предвидените случаи. Подчертава, че в случая не е налице изрична норма, която да регламентира отговорност за допустителство, поради което счита, че не е налице възможност за санкциониране на Ч. П.. Твърди, че не е ясно в процесния случай дали служители на „•“ ЕООД са извършили всички визирани нарушения, за да се приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността на Ч. П. за допустителство. Същевременно посочва, че жалбоподателят нито е възлагал да бъде извършвана сеч на немаркирани дървета, нито пък е извършвал такава. Акцентира, че за процесиите обекти са подавани сигнали за извършвана незаконна сеч, която не е осъществена от служители на „•“ ЕООД, а от лица, спрямо които жалбоподателят не би могъл да упражнява контрол. От което извежда извода, че не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Поддържа, че сочените нарушения съставляват маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Излага доводи, че административнонаказващият орган изобщо не е отчел наличието на изключващи вината обстоятелства относно субективната страна на нарушението, позовавайки се на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 11, ал. 3, пр. 1, чл. 15 от НК и мотивите към т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2014 г. Според жалбоподателя при мотивирането на своя акт органът не е съобразил, че той е предприел всички законово възможни действия, за да предотврати извършването на нарушения на закона. Възразява, че в АУАН и НП е посочено различно ЕГН на наказаното лице, а също така и че е изтекъл давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Претендира разноски. Въззиваемата страна в писмено становище оспорва жалбата. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя – адв. Г. К.. Моли при уважаване на жалбата, да бъде осъден АНО да заплати на жалбоподателя сторените разноски. Ответната по жалбата страна – зам. директора на РДГ-София, редовно призован, се представлява от юрк. И. Х. в съдебно заседание. Моли да бъде отхвърлена подадената жалба и да бъде оставено в сила обжалваното НП. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Ч. П. е лицензиран лесовъд на „•“ ЕООД, което е имало издадени позволителни за сеч за добив на дървесина от общинска горска територия в подотдели 379г, 379д, 381з, 382з, 388в, 388г, 381к, 382и, 381в и 381м в землището на гр. Ихтиман, видно от позволителни за сеч № 0656416/16.02.2022 г., № 0656403/16.02.2022 г., № 0668080 от 25.05.2022 г., № 0656400/16.02.2022 г., № 0656994 от 21.01.2022 г., № 0668082 от 25.05.2022 г., № 0642317/04.01.2022 г., № 0669409/03.06.2022 г., № 0642310/04.01.2022 г. и № 0642301/04.01.2022 г. В периода от 14.07.2022 г. до 20.07.2022 г. била извършена проверка на дейността на „•“ ЕООД от служители на РДГ-София и Изпълнителната агенция по горите, на която са присъствали служители на ОГП-Ихтиман. Видно от констативен протокол № 011733 от 14.07.2022 г. при проверката на подотдел 381к е установена сеч на 12 броя немаркирани с контролна горска марка дървета, както и че е изградена технологична просека с обща дължина 100 метра и ширина 3 метра, която не е отразена в технологичния план. В подотдел 381и е установена сеч на 10 броя немаркирани дървета, което е отразено в констативен протокол № 012111. Съгласно констативен протокол № 012073 от 15.07.2022 г. при проверката на подотдел 381в била установена сеч на 74 дървета без контролна горска марка, както и изградени технологични просеки, по които е извършван извоз на дървесина с дължина 200 метра и ширина 3 метра, без да са отразени в технологичния план. На същата дата, съгласно констативен протокол 008738 при проверката на подотдел 382и била установена сеч на 59 броя дървета без контролна горска марка. На 16.07.2022 г. е проверен подотдел 389г и 379д, като съгласно изготвения констативен протокол № 011734 е установена сеч на 51 дървета, немаркирани с контролна горска марка, а съгласно протокол № 011664 – сеч на 27 дървета, немаркирани с контролна горска марка. При проверката на 19.07.2022 г. подотдел 381з, видно от констативен протокол № 153002, било констатирано, че в подотдела има отсечени 180 дървета, без да са маркирани с контролна горска марка, както и направени извозни пътища, които не са посочени в технологични план, а в подотдел 382з, съгласно протокол № 153003 също е имало изградени извозни пътища, които не са отразени в технологичния план, както и сеч на 71 дървета, които не са били маркирани с контролна горска марка. На 20.07.2022 г. проверката е била осъществена на подотдели 388в и 388г, в които е имало изградени извозни пътища, които не са отразени в одобрения технологичен план, както и сеч на немаркирани дървета, съответно 108 броя и 134 броя, видно от констативни протоколи № 153005 и № 153006. Във връзка с констатациите от проверките е съставен АУАН № 595 от 23.08.2022 г., в който е прието, че Ч. П., в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, в това число да се извършва сеч са определените и отбелязани за сеч дървета, при осъществяване на дейността по добив на дървесина, вследствие на което е извършена сеч общо на 727 броя дървета, без да са били маркирани с контролна горска марка, което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В разпита си актосъставителят П. Д., който е служител на РДГ-София твърди, че е бил на една от проверките на дружеството, на което е лицензиран лесовъд Ч. П.. Заявява, че актът е съставен въз основа на представените му констативни протоколи. Самият П. не е присъствал на проверките. Свидетелят заявява, че не е връчвал копия от констативните протоколи на Ч. П.. Сочи, че е запознал П. със съдържанието на протоколите, но той не е изложил никакви възражения нито писмено, нито устно. От показанията на св. И. Н. – служител на ИАГ и присъствал на част от проверките се установява, че в протоколите, в които той е съставил погрешно са вписани сантиметри вместо метри като мярка за диаметъра на установените отрязани пънове, като сочи, че в Констативен протокол, серия ИАГ № 153003, например погрешно е вписал 0, 20 см, които следва да се четат като 0, 20 м. В показанията си св. С. С. – също служител на ИАГ сочи, че не си спомня да са възразявали служителите на ОГП – Ихтиман, като те са се подписали в протоколите. От показанията на св. С. К., който е служител на ОГП-Ихтиман и е ръководител на горския участък, в който „•“ ЕООД е добивало дървесина, се установява, че проверяващите са приели за немаркирани дървета, на които не се е виждала марката, за което е възникнал спор с другите проверяващи. Сочи, че не е вписал никъде възраженията си, тъй като не е имало къде да го направи, а също така сочи, че не си спомня да е уведомявал писмено ръководителя си за това. Св. С. Р. потвърждава, че е имало спор при проверките, като уточнява, че споровете са били единствено между служителите на ОГП – Ихтиман и тези на ИАГ относно това кои пънове следва да се считат за немаркирани и съответно за незаконно отсечени. Според св. С. Х. спорове с останалите проверяващи не е имало. Според него проверяващите са броели за незаконно отсечени пънове с нечетливи номера. От своя страна на св. Е. А., който е служител на РДГ-София и свидетел по акта, твърди че е присъствал на проверките, при които е установена сеч на немаркирани дървета. Сочи, че са се свързали с Ч. П. при извършването на проверките, но той е заявил, че не може да присъства. Според свидетеля актът е съставен въз основа на констатациите при множество проверки, тъй като при три акта трябва да се отнеме лиценза на лицензирания лесовъд. Актът бил връчен лично на Ч. П., като при връчването П. е бил запознат със съдържанието на протоколите. В показанията си всички свидетели са категорични, че не са връчвали екземпляри от констативните протоколи на Ч. П. макар служителите на ИАГ и РДГ – София да заявяват, че са оставили такива екземпляри на колегите си от ОГП – Ихтиман, които впоследствие да ги връчат на Ч. П., но не се установи дали това се е случило. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, последователни и непротиворечиви в голямата си част. Всички свидетели потвърждават вписаното в констативните протоколи, поради което съдът намира, че и цитираните в АУАН и приложени към преписката констативни протоколи също следва да бъдат кредитирани като писмени доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св. К. и св. Р. в частта им относно това, че са изразили несъгласие с приетото в протоколите, съставени от служителите на ИАГ – св. Н. и св. С., доколкото не са налице данни нито К., нито Р. да са изложили писмено някакви възражения пред проверяващите, нито впоследствие са уведомили ОГП – Ихтиман, РДГ – София или ИАГ. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е посочено, че Ч. П., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на чието име са издадени позволителни за сеч не е изпълнил контролните си задължения да следи за правилата за сеч, в т.ч. да се секат само определените за сеч дървета (маркирани с контролна горска марка), вследствие на което е извършена сеч на общо 727 бр. дървета, като същите не са маркирани с контролна горска марка. В постановлението са описани десет отделни нарушения, извършени във всеки един от подотделите, като датата на тяхното извършване е посочена като период от издаване на позволителното за сеч до датата на проверката. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като е наложена глоба от по 300 лева за всяко от допуснатите нарушения. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи: Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочат процедурата по установяване и наказване на извършването на административното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено съответно наказание. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в кръга на техните правомощия. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е надлежно предявен на нарушителя. Направеното с жалбата възражение, че обжалваното наказателно постановление е антидатирано, с оглед спазването на давностния срок за издаването му по чл. 34 от ЗАНН, е неоснователно. Това се установи от приетия по делото като писмено доказателство оригинал на пощенски плик и известие за доставяне, с които наказателното постановление е било първоначално изпратено на жалбоподателя на 08.02.2023 г., видно от пощенското клеймо. При това положение, шестмесечният срок, съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателно постановление след съставяне на АУАН (съставен на 23.08.2022 г.) не е изтекъл, дори да се приеме за дата на издаване на НП датата на първоначалното му изпращане на 08.02.2023 г. За пръв път с представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена защита е отправено възражение относно компетентността на актосъставителя. Сочи се, че същият в качеството си на служител на РДГ – София не е имал компетентност да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за горите, доколкото РДГ – София било самостоятелно юридическо лице, осъществяващо дейност в сферата на държавната власт, а пък ИАГ била самостоятелен орган на изпълнителната власт. Сочи, че РДГ – София не е част от структурата на ИАГ, видно от интернет страницата на ИАГ. Съдът намира тези възражения за неоснователни. На първо място, съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите. На следващо място, от публикуваната именно на цитирания интернет сайт на ИАГ на адрес: https: //www.iag.bg/data/docs/SKMBT_C22015050714220.pdf Заповед № 308/07.05.2015 г. се установява, че района на дейност на РДГ – София обхваща и територията на Софийска област. Доколкото актосъставителят – св. П. Д. е служител на РДГ – София, което е структура на ИАГ, то следва да се приеме, че същият е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗГ, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. На следващо място, неоснователно е възражението, че в АУАН и в НП е вписано различно ЕГН на наказаното лице, поради което липсва пълна идентичност между данните на нарушителя, посочени в АУАН, и в НП. Действително, в АУАН и в НП е вписана различна последна цифра на ЕГН на Ч. Х. П., но това нарушение не е съществено, доколкото са били посочени правилно трите имена и адрес на лицето и същият е бил ясно индивидуализиран. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, че издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя, със сериен № 595 от 23.08.2022 г., е съставен в крайно нечетлива форма до степен, че не може да се установи какво в действителност е посочено в него. Ръкописният текст, макар и не красиво изписан, е достатъчно четлив, за да се разбере смисловото му съдържание. Следва да се отбележи, че в депозираната жалба са релевирани конкретни възражения от жалбоподателя относно несъответствия между АУАН и издаденото НП, от което се установява, че жалбоподателят също е успял да се запознае с текста на процесния АУАН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено всяко от тях, макар и лаконично, отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е посочено, че П. има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на чието име са издадени позволителни за сеч с №: 0668080 за подотдел „381з“; 0656400 за подотдел „382з“; 0656994 за подотдел „388в“; 0668082 за подотдел „388г“; 0656403 за подотдел „379д“; 0656416 за подотдел „379г“; 0642301 за подотдел „381м“; 0642310 за подотдел „381в“; 0642317 за подотдел „381к“; 0669409 за подотдел „382и“, в землището на гр. Ихтиман, както и че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч в т.ч. да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета (маркирани с контролна горска марка), в следствие на което в десетте подотдела е извършена сеч на общо 727 броя дървета от вида бял бор, дугласка ела, зимен дъб, цер, благун и бук, немаркирани с контролна горска марка дървета, като описанието покрива признаците на състава на административните нарушения по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола, за контрола и опазването на горските територии, връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите. Съдът намира за неоснователно възражението, че поради обобщаването на броя отсечените дървета в АУАН, не става ясно в кой подотдел какво нарушение е извършено, както и, че в НП органът е разширил изцяло незаконосъобразно фактическите основания за издаването му, като е посочил конкретно в кой подотдел какво нарушение според него е извършено. В АУАН действително е отразен общия брой установени отсечени дървета за десетте подотдела, но изрично е вписано, че те са подробно описани в констативни протоколи (КП): серия Р00, с номера: 011733; 012111; 012073; 011734; 011664 и 008738 и серия ИАГ с номера: 153002; 153003; 153004; 153005; 153006. Посочените констативни протоколи, от своя страна, са включени като приложение към АУАН и със съдържанието им е бил запознат жалбоподателя при връчването на АУАН. Поради изложеното, съдът намира, че административнонаказващият орган не е възпрепятствал жалбоподателя да узнае точно за какви нарушения са му наложени административните наказания и да организира защитата си. На следващо място, както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочен периодът, когато са извършени нарушенията. В АУАН е посочен общ период от 04.01.2022 г. (датата на най-рано издадените позволителни за сеч) до 20.07.2022 г. (датата на последната проверка), а в наказателното постановление е посочено за всеки подотдел период на извършване на нарушението, съответно от датата на издаване на позволителното за сеч за съответния подотдел до датата на осъществената проверка (в периода 14.07.2022 г. – 20.07.2022 г.) Задължението на жалбоподателя за осъществяване на контрол на сечищата е възникнало от датата на издаването на позволителното за сеч за конкретния подотдел и е съществувало в срока до осъществяването на проверката в конкретния подотдел и констатирането на нарушенията с констативен протокол. Непосочването на конкретната дата на извършване на сечта на немаркирани с контролна горска марка дървета не представлява допуснато нарушение на процесуалните правила водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни. Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя и относно липсата на точното посочване на място на извършване на нарушенията. В процесните АУАН и НП е отразено, че нарушенията са извършени в подотдели 379г, 379д, 381з, 382з, 388в, 388г, 381к, 382и, 381в и 381м, в землището на гр. Ихтиман, община Ихтиман - общинска горска територия, като няма законово изискване местоположението на всяко установено отсечено дърво да бъде конкретизирано с GPS координати. От приетите по делото като писмени доказателства позволителни за сеч се установява, че са издадени на името на „•“ ЕООД с нает регистриран лесовъд жалбоподателя – Ч. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ - позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, което упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване па сечището. В Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и в чл. 12б, ал. 1, т. 5 е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ - след получаването на позволителното за сеч - са длъжни да следят за спазването на правилата за сеч, в това число - да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. Законодателят недвусмислено е посочил, че позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, а не на юридическо лице и какви са му задълженията, поради което не може да бъде споделена тезата, че отговорността за упражняване на контрола и опазването на горските територии е на „•“ ЕООД, а не на жалбоподателя (в този смисъл решение № 1322 от 9.12.2022 г. на Адм. съд - София област по к. а. н. д. № 1126/2022 г.). Несподелима е и развитата от жалбоподателя теза, че контролните функции на лицето по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, визирани в чл. 108, ал. 3 от същия закон, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2021 г. за контрола и опазването на горските територии, се ограничават до контрол върху добива, осъществяван от търговеца, вписан в регистъра по чл. 241 от Закона за горите, с който лицето по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, има издадено позволително за сеч, т.е. до дейността на служителите на „•“ ЕООД. Задължението на лицензирания лесовъд, във връзка с извършване на сеч, се разпростира и върху това да не се допуска незаконна сеч в съответния участък и от трети лица. Ирелевантно за съставомерността на визираното административно нарушение е от кого точно е извършена незаконната сеч, след като е установено, че това е сторено през периода от датата на издаване на позволителното за сеч до датата на извършване на проверката, която дата е преди датата, на която е следвало да бъде освидетелствано сечището. В тази връзка следва да се посочи, че приетите по делото като писмени доказателства изискани справки относно подавани сигнали до ОГП – Ихтиман и РУ – Ихтиман касаят период различен от процесния. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че в конкретния случай жалбоподателят, в качеството си на лесовъд, не е осъществил възложените му по закон правомощия, като е допуснал сеч на немаркирана дървесина, не е упражнил контрол и не е взел своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия, по извършване на добив на немаркирана дървесина, в горската територия. Лесовъдът е нарушил горецитираните законови и подзаконови разпоредби, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност (в този смисъл решение № 1185 от 12.11.2020 г. на Адм. съд - София област по к. а. н. д. № 757/2020 г. и Решение № 1158 от 10.11.2020 г. на Адм. съд - София област по к. а. н. д. № 661/2020 г., решение № 1322 от 9.12.2022 г. на Адм. съд - София област по к. а. н. д. № 1126/2022 г.). Изпълнителното деяние е осъществено от жалбоподателя, чрез бездействие, което е довело до отсичане на дърветата. Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост. Жалбоподателят не е допускал, че в подотделите има осъществена сеч на немаркирани дървета, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди като осъществи контролните си функции. Случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като се касае до типичен вид нарушение от съответния вид, разкриващо достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде съставомерно. Отсечени са значителен брой дървета, без контролна марка, ето защо случаят не може да бъде определен като маловажен или малозначителен. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. В случая вида на всяко от наказанията (глоба) е правилно определен, съгласно предвиденото в посочената разпоредба. Размерът също е правилно определен, с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН правилно всяко деяние е квалифицирано, като самостоятелно нарушение. По изложените мотиви съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН. При този изход на спора право на разноски има ответната по жалбата страна – зам. директора на РДГ – София, но от същия не е направено искане за присъждането им. С оглед дадените указания от АССО, който с Решение № 535/26.04.2024 г., постановено по КАНД 129/24 г. на IV тричленен състав е обезсилил първоначално постановеното Решение № 216/29.11.2023 г. по АНД 488/23 г. на РС – Ихтиман и е върнал делото за ново разглеждане от РС - Ихтиман, то настоящият съд следва да се произнесе по въпроса за разноските в касационното производство. С оглед потвърждаването на наказателното постановление, то право на разноски и за касационното производство има касаторът - зам. директора на РДГ – София, но от същия не е направено искане за присъждане на разноски в касационното производство. Водим от горното съдът