Решение № 109 от 25.7.2025 г. на Районен съд - Несебър по дело № 203/2025 г.

Производството се образува по жалба на „АЛФА 40“ ЕООД против Наказателно постановление № 10613 от 24.02.2025, издадено от министъра на културата, с което на жалбоподателя на основание чл. 98в, ал. 1 от ЗАПСП вр. чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, за извършено нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева. В жалбата се излагат се подробни доводи за отмяна на наказателното постановление. Моли се за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В открито съдебно заседание страните не изпращат представители. Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, не изпраща представител в съдебно заседание. Фактически констатации на съда: Видно от удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 26-00-0550 от 27.10.2011г. (на л. 67 – л. 68 от делото) дружество „Профон“ е регистрирано да извършва дейност по колективно управление на права, вкл. във връзка с възпроизвеждане и разпространяване на звукозаписи и публично изпълнение на такива записи. На 25.06.2024. от служители на Министерството на културата, сред които св. Ч. П. – главен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права”, извършват проверка на търговски обект – ресторант „Булевард“, находящ се в гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 14, стопанисван от дружеството „Алфа 40“ ЕООД, ЕИК: 201511373. За резултатите от проверката се съставя констативен протокол № 10613/2024 г. (на л. 65 – л. 66 от делото). Проверяващите констатират, че обектът е озвучен с музика чрез усилвател, свързан към компютър, от който се възпроизвеждало интернет радио „Ванила“. Констатират в момента на проверката двукратно в рамките на 45 секунди публично изпълнение на произведения, сред които: „Danza Marilu – L Imperatice&Fabiana Martone“ и „Mercury - Boogie Belgique”. Аудиозаписите са установени чрез служебно мобилно устройство със сериен номер 44317/S3S801006 с инсталирани съгласно заповед № РД09 – 985/21.09.2021 г. (л. 71 от делото) програми – Sound Hound, Shazam, Track ID. С констативния протокол на дружеството, стопанисващо обекта, се дава предписание да бъдат предоставени договори за отстъпени авторски права, валидни към датата на проверката, договори за отстъпени сродни права, валидни към датата на проверката, документ за платени вноски по договорите, към датата на проверката. В тази връзка се указва на представляващ дружеството да се яви на 19.07.2024 г. в Министерството на културата и да представи исканите документи. С оглед направените констатации от директора на дирекция „Авторско право и сродните му права” се изготвя от министерството на културата искане за предоставяне на информация кои са носителите на продуцентските права върху музикалните звукозаписи, описани в приложението, носят ли се правата от ПРОФОН и отстъпвало ли е сдружението права за използването им чрез публично изпълнение на запис. В отговор, получен на 14.08.2024. (на л. 40 – л. 53 от делото) исканата информация се предоставя от ПРОФОН – след справка в базата данни на сдружението, като ведно с писмото се изпращат приложение № 1 – за идентифицирани звукозаписи от каталога на ПРОФОН и приложение № 2 – за обекти, имащи договор с ПРОФОН за уреждане на правото за публично изпълнение. Видно от приложение № 1 песента „Danza Marilu – L Imperatice&Fabiana Martone“ е част от каталога на ПРОФОН, като продуценските права се държат от Microqlima, представлявани от RIGHT’S UP, с които ПРОФОН имат билатерален договор. Песента „Mercury - Boogie Belgique” не се съдържа в базата данни на ПРОФОН. От приложение № 2 се установява, че за ресторант „Булевард”, стопанисван от дружеството жалбоподател, не е сключен договор с ПРОФОН. В деня на извършва не на проверката 25.06.2024 г. жалбоподателят е сключил договор № 2024-0150/25.06.2024 г. (л.59) с „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД за озвучаване на процесния търговски обект – „Булевард“, за което е издадена фактура от доставчика на стойност 700.00 лева. При отправено запитване от Министерството на културата относно жалбоподателя и двете песни „Danza Marilu – L Imperatice&Fabiana Martone“ и „Mercury - Boogie Belgique”, дружеството Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД заявява, че тези музикални произведения не са неговия каталог, който предоставят на техните клиенти, както и че на 25.06.2024 г., когато е сключен договора, жалбоподателят не е имал възможността да използва предоставените услуги по договора. При тези данни от директора на дирекция „Авторско право и сродните му права” било изготвено писмо (на л. 37 от делото), с което представител на дружеството жалбоподател бил поканен да се яви на 11.09.2024. в Министерството на културата за съставянето на АУАН. Тъй като представител на дружеството не се явил, на 11.09.2024 г.. св. П. съставя срещу дружеството жалбоподател АУАН № 10613/2024 г. за използване (чрез публично изпълнение) на звукозаписа „Danza Marilu – L Imperatice&Fabiana Martone“, без необходимото съгласие на продуцентите – нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предложение 3 от ЗАПСП. АУАН се съставен в отсъствие на нарушителя и подписан от един свидетел. АУАН се връчва надлежно на 21.11.2024 г. (на л. 30 от делото) на лице изрично упълномощено от управителя на „АЛФА 40“ ЕООД (л.29). Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена с оглед събраните по делото доказателства: Наказателно постановление № 10613/24.02.2025 г., известие за доставяне на НП, писмо за връчване на АУАН, ведно с обратна разписка, АУАН № 10613/2024 г., разписка за получаване на АУАН, пълномощно, договор № 2024- 0150/25.06.2024 г. (л.59) с „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД, фактура от „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД на стойност 700.00 лева, писмо от ПРОФОН от 14.08.2024., ведно с приложения, отговор на с „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД с приложение; констативен протокол № 10613/2024 г., ведно с фискален бон, удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 26-00-0550 от 27.10.2011г., заповед 09.09.2024 на Министъра на културата, заповед № РД09-331 от 12.04.2024 на Министъра на културата, заповед № РД-09- 98 от 21.09.2021г. на Министъра на културата, заповед № РД09-6 от 11.01.2022г. на Министъра на културата, показанията на свидетеля П.. От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Показанията на свидетеля П. са ясни и последователно, като не възниква съмнение относно тяхната достоверност. Всички доказателства се кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствието на нарушителя, тъй като въпреки надлежното уведомяване представител на дружеството не се е явил за съставяне на АУАН. Впоследствие АУАН се връчва на представител на жалбоподателя. Ето защо актосъставителят е пристъпил към процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН напълно законосъобразно. Следователно са спазени всички изисквания на процедурата по съставяне и връчване на АУАН в отсъствието на нарушителя. Не се констатира и неправилно определена нарушена норма, тъй като според чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП на наказание подлежи лице, което в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение звукозаписи. Именно такива факти са били налице според наказващия орган, поради което нарушението е квалифицирано по правилен начин, а въпрос на преценка на материалната законосъобразност на НП е дали действително се установява публично изпълнение на звукозаписи. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Според чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП на наказание подлежи лице, което в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение звукозаписи. С чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗАПСП е въведено, че продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел. Самите продуценти имат права, сродни на авторското, по отношение на своите звукозаписи – арг. от чл. 72, т. 2 от ЗАПСП. Т.е. публичното изпълнение на звукозапис без разрешение на съответния продуцент представлява нарушение на ЗАПСП и попада в обхвата на санкцията по чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАПСП. От фактическа страна по делото се установява, че в рамките на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект ресторант „Булевард“, от усилвател, свързан към компютър, от който се възпроизвеждало интернет радио „Ванила“, звучали песните „Danza Marilu – L Imperatice&Fabiana Martone“ и „Mercury - Boogie Belgique”. Т.е. на публично място (търговски обект), чрез съответната уредба бил възпроизведен звукозапис (по смисъла на пар. 2, т. 7 и 8 от ДР на ЗАПСП). Не се споделя възражението, че не се доказва, че тези музикални произведения са били възпроизведени в заведението – този факт се установява от свидетелските показания, както и от разпечатките от мобилното приложение „Шазам“. Не възниква и съмнение в достоверността на разпознаването на песните от страна от това мобилно приложение. В този смисъл, възражението на жалбоподателя е неоснователно. Установява се, че за публичното изпълнение на този звукозапис няма отстъпени права за използване от съответния продуцент – ПРОФОН, по отношение на песента „Danza Marilu – L Imperatice&Fabiana Martone“, нито тази песен е в плейлиста на „Рекорд Мюзик 2000“ ЕООД, а отделно от това, договора, сключен с това дружество, към момента на проверката, не е действал. Т.е. всички факти от състава на нарушението са налице. Не се приема тезата, че обект на нарушението е радиопрограмата, част от която е процесното музикално произведение, а не звукозаписа на песента, както и че за хипотезата на чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАПСП било необходимо музикалното произведение да се възпроизведе от касета, хард диск или друг източник. В случая се използва чрез публично изпълнение на звукозапис на музикално произведение, макар и излъчван чрез интернет радио. Съгласно пар. 2, т. 7 от ДР на ЗАПСП „ звукозаписване“ е фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство. В случая жалбоподателят не е наказан за това, че притежава траен материален носител на поредица от звуци, а затова, че използва - чрез публично изпълнение, звукозаписи. Безспорно е, че в стопанисвания от жалбоподателя обект съответното музикално изпълнение се е използвало. Очевидно, за да бъде използвано през компютърна система (дори и чрез радио програма) изпълнението трябва да е записано на траен материален носител. Без значение е обстоятелството кой е притежателят на този носител, след като на практика в стопанисвания от жалбоподателя обект – чрез негов материален носител (в случая усилвател, свързан към компютър) се е възпроизвеждал съответният звукозапис – на публично място. Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е едно. Макар да са установили публично изпълнение на два звукозаписа, проверяващите са достигнали до извод, че нарушение е допуснато само по отношение на звукозаписа „Danza Marilu – L Imperatice&Fabiana Martone“. В текста на НП изрично е вписано, че жалбоподателят се наказва именно във връзка с този запис, поради което няма съмнение, че е наказан за едно деяние. В подобна насока е и практиката на касационната инстанция – Решение № 619 от 09.06.2020г. по КНАХД № 335/2020г. по описа на Административен съд Бургас. Няма нарушение и в начина на установяване на музикалното произведение, тъй като същото е осъществено чрез програма, одобрена за работа с изрична заповед от Министъра на културата. Подобно разбиране се е наложило и в практиката на касационната инстанция по сходни казуси – напр. Решение № 1744 от 14.12.2020г. по к.н.а.х.д. № 2282/2020г. по описа на Административен съд Бургас. Не се споделя и възражението на жалбоподателя, при условията на евентуалност, че нарушението представлява маловажен случай. Нарушението е налице –публично е изпълнен звукозапис на песен без сключен договор с ПРОФОН. Сключеният договор с „Рекод мюзик 2000“ ЕООД, първо – не съдържа в плейлиста, поддържан от доставчика, посочената песен, и второ – не е действал към момента на проверката. Ето защо, нарушението не може да се приеме за маловажен случай. С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, тъй като при правилно определена санкционна норма на чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП имуществената санкция е определена в минимален размер и не може да бъде променяна от съда. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на заместник-министъра на културата и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението (Министерството на културата) следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 130.00 лв. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът