Решение № 148 от 23.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 243/2024 г.

производство доказателства, подкрепящи признатите факти /л.64 от НОХД/. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е изпълнил задълженията си по чл. 372, ал. 4 от НПК, приемайки, че самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от събраните по делото доказателства в ДП, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК. Доколкото не се установяват процесуални нарушения при вземане на това решение от съда, правомощията на въззивната инстанция, с оглед на задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, налагат проверката да бъде извършена по същите факти, изложени в обвинителния акт и приети от първоинст. съд:

Подсъдимият Ж. Д. К., ЕГН ••••••••••, е роден на 19.05.2004г. в гр.

Шумен, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик в 12 клас в СУ „Сава Доброплодни“ - гр. Шумен, с постоянен адрес - гр. Шумен, ул. Владайско въстание” № 153, ет. 1, ап. 1. Същият имал издадено свидетелство за управление на МПС № 258600122, категория В, валидно от 30.05.2022г. до 30.05.2032г.

На 28.09.2022г. около 21: 15 часа подс. той управлявал ЛА автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“, с регистрационен номер В 7530 ВР в град Шумен по бул. „Симеон Велики“ с посока на движение от центъра на град Шумен към град Варна. На предна дясна пасажерска седалка се возел св. М.А.В.. Достигайки кръстовището с кръгово движение с ул. „Спортист“ и вход за магазин „Практикер“, означено с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ от ППЗДвП, подс. К. управлявал лекия автомобил със скорост от около 103, 7 км/ч при разрешена скорост за пътно превозно средство от категория В в населено място - 50 км/ч. В този момент отдясно- наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Волво“, от паркинга на магазин „Практикер“ се движел лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с регистрационен номер Н 5794 АН, управляван от С. А. С., като на предната дясна пасажерска седалка се намирала св. М. М. С.. Лекият автомобил „Ситроен“ навлязъл в кръстовището с кръгово движение със скорост от около 21 км/ч, идвайки от път, означен с пътен знак БЗ „Път с предимство“. Към момента на навлизане на лекия автомобил „Ситроен“, управляван от С. С. в описаното кръстовище, автомобилът „Волво“ се намирал на около 57, 5м преди кръстовището. Подс. К. навлязъл с управлявания от него автомобил „Волво“ в описаното кръстовище, като не избрал скорост на движение на управлявания от него автомобил до 50км/ч, а управлявал автомобила със скорост от 103, 7 км/ч, не пропуснал пътното превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с регистрационен номер Н 5794 АН, управляван от С. А. С., с пътник на предната дясна седалка св. М. М. С., движещо се по пътя с предимство - в кръстовището с кръгово движение, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил с предната дясна част на управлявания от него лек автомобил предната лява врата на лекия автомобил „Ситроен“. Вследствие на удара лявата страна на лекия автомобил „Ситроен“ била силно деформирана, включително с преместване на детайли в купето. Водачът С. С. била непосредствено изложена с лявата си странична част към удрящия автомобил. При инициалния удар и тежката деформация в лявата част на лекия автомобил „Ситроен“, С. С. получила тежка съчетана травма на глава, гръден кош, гръбнак, корем, таз и крайници, аспирация на кръв, анемия на вътрешните органи и травматичен и хеморагичен шок, които довели до смъртта й. Св. М. М. С. - пътник в лекия автомобил „Ситроен“, също била изложена с лявата си странична част към удрящия автомобил, като получила следното травматично увреждане вследствие на реализираното пътнотранспортно произшествие - счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, което поради анатомичната и функционалната връзка на костите на тазовия пръстен с долните крайници причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. На място на настъпилото пътнотранспортно произшествие пристигнали полицейски служители - св. М.С.Х., св. А.С.С., св. К.Д.К., св. А.В.В., които установили водача на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“, с регистрационен номер В 7530 ВР, а именно подс. Ж. Д. К.. На място пристигнал и екип на РСПБЗН - Шумен - св. А.С.А., св, Д.В. Д. и св. Й.Ц.Р., които посредством помощта на хидравлична техника започнали да режат силно деформираните ламарини на лекия автомобил „Ситроен“, за да освободят тялото на затиснатия водач С. С.. На място пристигнали два екипа на Центъра за спешна медицинска помощ. След като пожарникарите осигурили достъп до водача С. С., св. Я.М.М.-М. - лекар от единия пристигнал на място екип на ЦСМП незабавно започнала да оказва спешна медицинска помощ на С.. С. била натоварена на линейка и отведена към МБАЛ - Шумен. Въпреки оказаната помощ, С. С. починала вследствие на получените травми и бързо прогресиращ травматичен и хеморагичен шок в линейката при пристигане пред болничното заведение, Св. В.Х.В. - лекар от другия екип на ЦСМП оказал незабавна медицинска помощ на св. М. М. С., която била изведена от лекия автомобил и откарана с линейка в МБАЛ - Шумен, където била настанена в спешно отделение, поради травматичните увреждания които получила.

На ДП са назначени редица експертизи, заключенията по които са от съществено значение за изясняване предмета на доказване по настоящото дело, а именно:

1. Чрез заключението по СМЕ за оглед и аутопсия на труп № 58/2022 г. се установява, че на пострадалата С. С. е причинена съчетана травма - глава, гръден кош, гръбнак, корем, таз, крайници, анемия на вътрешните органи, травматичен и хеморагичен шок, аспирация на кръв в задно-долните отдели на белите дробове, по-изразена в дясно, порезни разни и кожни охлузвания. Непосредствената причина за смъртта на С. С. се дължи на бързо прогресиращ травматичен и хеморагичен шок. Между установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

2. Чрез заключението по СМЕ по писмени данни на в.л. Р.Т. се установява, че на постр. М. С. са причинени счупване на горното рамо на лявата срамна кост, която причинява трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни, поради анатомичната и функционална връзка на костите на тазовия пръстен с долните крайници. Разкъсно- контузната рана на главата причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

3. Чрез заключението по съдебно-химическа експертиза /СХЕ/ № Е- 153/02.10.2022 г. Военно медицинска академия - МБАЛ-Варна се установява, че в кръвта и урината на подс. К. не са налице наркотични вещества или техни метаболити, включително и амфетамин.

4. Чрез заключението на съдебна химико-токсилогична експертиза /СХТЕ/на ВМА с рег. № И-8321/07.10.2022 г. се установява, че в кръвта и урината на подс.К. не са установени наркотични вещества, както и че по тест касета от техническо средство „Drager DrugTest 5000“ не се доказва присъствие на амфетаминов тип стимуланти.

5. Чрез заключението на химическа експертиза /СХЕ/№ 322/05.12.2022 г. се установява, че в кръвта на С. А. С. няма наличие на алкохол.

6. Чрез заключението по видео-техническа експертиза /СВТЕ/ № 356/30.11.22 г. се установява, че в момента на навлизане на л. а. „Ситроен“ в кръговото кръстовище, л. а. „Волво“ се намира далеч от това кръстовище „...в горния ляв ъгъл на кадъра се появяват светлини на автомобил, който се движи по бул. „Симеон Велики“ към същото кръстовище“.

7. Чрез заключението по комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза /КСАТМЕ се установява, че:

• ЛА „Волво“ преди удара се е движел по бул. „Симеон Велики“ със скорост от 103. 7 км/ч. и се е намирал на около 75 м. от мястото на удара или на около 57. 5 м. преди кръговото кръстовище в момента в който л. а. „Ситроен“ е навлязъл в кръстовището;

• ЛА“ Ситроен“ навлизайки в кръстовището се е движел със скорост от 21 км/ч.;

• опасната зона за спиране на л. а. „Волво“ при скорост от 103. 7 км/ч. е 86 м.;

• при движение с 50 км/ч. на л. а. „Волво“ към момента на навлизане на л. а. „Ситроен“ в кръстовището, последния би се намирал на около 16 м. след мястото на удара и двата автомобила биха се разминали без да настъпи ПТП;

• при движение с 50 км/ч. на л. а. „Волво“ при своевременно възприемане на опасността от водача му с аварийно задействане на спирачната уредба, автомобилът би спрял на около 45 м. преди мястото на удара и не би настъпило ПТП;

• водачът на л. а. „Ситроен“ към момента на навлизане на автомобила в кръговото кръстовище, в него е нямало други превозни средства – ЛА „Волво“ се е намирал на около 57. 5 м. от него;

• към момента на навлизане на л. а. „Волво“ в кръговото кръстовище, водача на л. а. „Ситроен“ нямал техническа възможност да предотврати ПТП - л. а. „Волво“ навлиза в опасната му зона за спиране;

• при скорост от 104 км/ч. водачът на л. а. „Волво“ няма техническа възможност да предотврати ПТП. С избора си на скорост той сам се е поставил в ситуация, при която няма техническа възможност да спре пред налично препятствие/автомобил, намиращ се в кръговото кръстовище;

• причинените травматични увреждания на С. С. и М. С. са причинени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при ПТП;

8. Чрез заключението по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на вещите лица д-р. А.Д. и клиничен психолог Г.М. се установява, че преди ПТП подс. К. не е страдал от психични разстройства, че след ПТП при него се е отключило психично разстройство - разстройство в адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция.

В хода на първоинст. производство по искане на защитата на подсъдимото лице, ШОС е събрал характеристични данни за дееца чрез допускане в качеството на свидетели на 2 лица и е назначил СППЕ по отношение на актуалното му психологическо състояние и необходимостта от терапия. Заключението по тази експертиза /л.96-113 от НОХД/ установява, че преди ПТП-то Ж. Д. К. не е страдал от психични разстройства. След ПТП-то се е отключило психично разстройства с код F43.22 Разстройство в адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция по Международната класификация на болестите - 10 ревизия; Започнал е лечение под контрола на психиатър. В профила на КПВ има данни за латентна депресия и вниманието се заостря към възможни суицидни тенденции. Желателно е наблюдение от психиатър и психотерапевтични сесии от клиничен психолог.

Разпитани са от съда и 2 свидетели, допуснати по искане на ч. обвинители, чрез показанията на които да се проверят твърденията на подсъдимото лице, че след ПТП и преживения в резултат на това стрес, не ползва автомобил като водач и пътник.

Пред първоинст. съд подс. К. е дал обяснения /л.66 от НОХД/.

От справката за съдимост на подс. К. се установява, че същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

От характеристика на подс.К. от СУ „Сава Доброплодни“ гр.Шумен се установяват добри характеристични данни за същия.

От приложената справка за нарушител/водач се установява, че подс. К. е правоспособен водач на МПС категория „В“ от 30.05.2022 г. и е наказван за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДП /за управление на технически неизправен лек автомобил/ с глоба в размер на 50 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява чрез съвкупността от взаимнодопълващи се и безпротиворечиви доказателства по делото - показанията на свидетелите М. М. С., М.А.В., М.С.Х., А.С.С., К.Д.К. и А.В.В., А.С.А., Д.В. Д. и Й.Ц.Р., Я.М.М.-М., В.Х.В., Ж. К.Д. А. Д., обективирани в съответните протоколи за разпит и приобщени от съда по реда на чл.373, ал.1 от НПК; приетите като обективни и компетентно изготвени заключения по назначените на ДП експертизи; писмените доказателства и доказателствени средства - писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др.; веществените доказателства.

Съставът отчете, че в хода на ДП подс. К. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, като признанието му, иницииращо процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК по фактическите обстоятелства на обвинителния акт е подкрепено от доказателствата по делото.

В обясненията пред първоинст. съдебен състав не е направил самопризнания.

Настоящият състав на АпС Варна от своя страна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. В този смисъл правилно и обосновано първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подс. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното производство и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Първоинст. съдебно производство е приключило със съдебен акт, с който съдът, при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции.

Служебната проверка установи, че при оценката на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на правилата на процесуалния закон и е бил воден от основните принципи - чл.13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК.

По реда на чл.314 от НПК се констатира от въззивната инстанция допуснато от страна първия съд нарушение на правото на защита на подс. К., което обаче не е от такова естество, че да е довело до ограничаване на процесуалните му права, т. к. оценката на доказателствената съвкупност в това производство по чл. 371, т. 2 от НПК е извършена от съда предварително, респ. позволила е да се направи извод, че заявеното признаване на фактите се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Видно е в мотивите към присъдата, в частност възприетата фактическа обстановка, че ШОС недопустимо е приел фактически констатации, които не са били посочени в обвинителния акт и които подсъдимият не е признал, а именно: че „…от кръстовището подс. К. започнал да увеличава скоростта на управлявания от него автомобил, като минавайки под ж.п. моста по бул. „С. Велики“ скоростта на автомобила била около 80 км/ч. и продължавал да увеличава скоростта. В същото време подс. К. с едната си ръка сменял песни на мобилния си телефон, намиращ се в специална поставка, намираща се до скоростния лост на автомобила.“ Доколкото тези факти не са сред описаните в обвинителния акт /въпреки наличието на доказателства за тях, събрани на ДП с надлежни доказателствени източници/, решаващият съд не е следвало да излиза извън рамката на фактическото обвинение. Допуснато нарушение се коригира от въззивната инстанция чрез изключване на тези факти от фактическа обстановка, приета в мотивите на първата инстанция. /в този смисъл е изразеното становище на съдебния състав на ВКС в отменителното решение № 477 от 10.07.2024г. по НД № 173/24г, трето наказателно отделение/.

Въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи, досежно приложимия материален закон по 343, ал.4, вр.ал.3, б. „Б“, вр. ал.1, б. „Б“ и б. „В“ от НК. На инкриминираната дата подс. К. е управлявал МПС - ЛА „Волво - ХЦ 60“, с рег. № В 7530 ВР в гр. Шумен, по бул. „Симеон Велики“ с посока на движение от центъра на града и в нарушение на 2 разпоредби на ЗДвП - чл. 21 ал. 1 от ЗДП и чл. 50 ал. 1 от ЗДП причинил пътнотранспортно произшествие с друг ЛА „Ситроен“ и по непредпазливост причинил смърт на водача му - С. А. С. и средна телесна повреда на находящия се в автомобила пътник - М. М. С., изразяваща се в счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, което причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за период по- дълъг от 30 дни.

Изцяло се споделят изложените съображения и относно обективната и субективна съставомерност на деянието.

Като правоспособен водач на МПС, подсъдимият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДП, която го задължава като водач на пътно превозно средство да съобрази избора на скорост на движение, както и да осигури предимство за преминаване пръв през кръстовището на ЛА, управляван от пострадалата водачка, с оглед нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП и знак Б2.

Деянието е извършено по непредпазливост, по-конкретно, небрежност, и макар подсъдимият да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В причинна връзка с престъпния резултат е всяко от двете посочени в бланкетната норма нарушения на ЗДвП: – по чл.50 ал.1, т. к. подсъдимият не осигурил предимство за преминаване през кръстовището на ЛА, управляван от пострадалата С., движеща се със скорост в рамките на разрешената за населени места по път с предимство /кръгово кръстовище/; - по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, която го задължава като водач на пътно превозно средство да се съобразява с избора на скорост /при позволена такава от 50 км/ч/. В съвкупността си двете нарушения са довели до причиняването на съставомерния резултат, поради което и се явяват необходимото условие за настъпване на събитието и негова първопричина.

Основното оплакване на жалбоподателите – подсъдимият К. и защитата му, както и на частните обвинители Р. Н., А. Н. и М. С., действаща лично и със съгласието на майка си Р. Н., е свързано със справедливостта на наложените наказания с довод за явна несправедливост.

Съставът на въззивната инстанция намира същото за неоснователно.

Първостепенният съд е подложил на анализ всички обстоятелствата, имащи значение при индивидуализация на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК, определяйки го под средния предвиден от законодателя размер между 3 и 15 години /в приложимата по-благоприятна редакция на чл.343, ал.4 НК, действала към момента на деянието/.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства са оценени младата възраст на подсъдимото лице, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, както и добросъвестното му поведение след инцидента.

Този състав на въззивната инстанция не приема всички изброени по- горе обстоятелства като смекчаващи наказателно-правното положение на подсъдимия: по делото не са налични данни за проявено добросъвестното поведение на подсъдимото лице след инцидента, няма и оказано съдействие на органите на досъдебното производство: видно от материалите от ДП, първоначално Ж. К. е бил разпитан в качеството на свидетел, след което същия ден е бил привлечен в качеството на обвиняем, като при разпита си той се е ползвал от правото си да не дава обяснения. При проведените впоследствие още два разпита, на 03.10.2022 г. той е дал кратки обяснения, които не допринасят съществено за разкриване на обективната истина по делото, а при последващия разпит е заявил, че поддържа предходните си обяснения. Колкото до проявата на така нареченото „добросъвестно поведение“ след инцидента, на първо място следва да се отбележи, че установимо от материалите по делото, непосредствено след инцидента К. не се обадил на телефон 112 за да сигнализира за допуснатото ПТП с друг автомобил, в който са пътували 2 лица, нито сам е отишъл до автомобила, а е телефонирал на близките си; на второ място, според съда формулировката „добросъвестно поведение“ имплицитно включва спазването на законовите и моралните норми и е дължимо от всеки гражданин, поради което не следва да се отчита в полза на подсъдимо лице.

Безспорно обаче демонстрираните пред първата и въззивна инстанции искрено съжаление съчувствие към пострадалите /и близките им/ следва да се отчете в полза на подсъдимото лице.

Самопризнанията не се вземат предвид от съда като смекчаващо обстоятелство /каквото е искането на защитата/, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК.

Становище на експертите по САТЕ и КСАТМЕ за пряка причинна връзка между скоростта на движение, с която се е движил подсъдимия и настъпилото ПТП /същите са категорични, че при управление с разрешената скорост от 50 км/ч. то не би настъпило/ обосновава несъстоятелност на доводите, че кръговото кръстовище, където е станал инцидента, не е проектирано и изградено съгласно нормативните изисквания. Кръстовището е било регулирано по предвидения от законодателя ред, което на свой ред задължава всеки водач на ППС да се съобразява и с пътните знаци.

В противовес, като отегчаващи наказателно-правното положение на подсъдимото лице, първия съд е отчел значителното превишаване на скоростта на управление на лекия автомобил в градски условия – над 100км/ч. при разрешени 50км/ч., проявената от него самонадеяност въпреки краткия му стаж на водач на МПС, наличните по делото данни /свид. показания/ за увлечение по превишаване на допустимата от закона скорост при управление на МПС, макар и несанкциониран от органите на МВР, а също и едно наложено му наказание по административен ред за предходно нарушение на ЗДвП. В същата насока е съобразен тежкият престъпен резултат – смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице.

Като цяло, въззивният съд ги възприема по идентичен начин, с изключение на последното, т. к. този резултат е в рамките на изискуемия се за съставомерност на деянието по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3 от НК. Настъпилият съставомерен резултат, който е неизмеримо тежък за родителите изгубили детето си, в правен аспект е обхванат от престъпния състав, поради което и с оглед забраната по чл.56 от НК не би могъл да бъде двукратно отчетен и като съставомерен елемент и като утежняващо отговорността на подсъдимия обстоятелство при определяне санкционните и параметри.

По същите съображения не може да бъде ценено при определяне степента на обществена опасност на деянието. /по този въпрос е изразено становище в именителното решение на ВКС/.

Първия съд е приел, че личността на подс. К. разкрива сравнително висока степен на обществена опасност, аргументирайки се с поведението му като водач на ППС.

Според настоящия въззивен състав липсват данни, сочещи на завишена степен на лична обществена опасност на личността му, доколкото е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Не може да се пренебрегне и факта, че ПТП е причинено от подсъдимия четири месеца след навършване на пълнолетие. Заключението на назначената от първия съд СППЕ установява, че след ПТП подсъдимото лице е отключило психично разстройство с код F43.22 - разстройство в адаптация, смесена тревожност В процеса на изследване, експертите са констатирали леко забавен по темп мисловен процес, без структурни нарушения, като в съдържанието доминират свръхценни идеи за безперспективност, за вина и малоценностни изживявания. Очевидно се касае за личност, осъзнала и приела вината за стореното, което сочи на започнал процес на превъзпитание.

Материалите по делото /в частност от ДП/ и спецификите на конкретно допуснатите от подс. нарушения на ЗДвП, /лежащи в основата на извършеното деяние/, поставят на друга плоскост личността подс. К. като водач на МПС, която според въззивния съд се отличава със завишена степен на обществена опасност. Подсъдимият е станал правоспособен водач едва четири месеца преди ПТП и именно липсата на опит е налагала да управлява МПС с повишено внимание, акуратност и при стриктно спазване на нормативната уредба. Неглижирайки липсата на опит и умения, по време на инцидента, едновременно с управлението на ЛА, той е ползвал мобилния си телефон, сменяйки музиката; при предходни случаи, когато същият свидетел М.В. е пътувал с него автомобил, подсъдимият е превишавал разрешената скорост за движение в дадения пътен участък. /въпреки, че тези факти не са посочени в обвинителния акт, който подсъдимият е признал, за тях са събрани доказателства на досъдебното производство (с надлежни доказателствени източници), поради което същите могат да бъдат ценени във връзка с установяването на обстоятелства, за които по принцип е допустимо събирането на доказателства при провеждане на съкратено съдебно следствие - т. 8, ТР № 1 от 06.04.2009 г., по т. д. № 1/08 г. на ОСНК, съгл. отменителното решение на ВКС/.

Тежестта на допуснатите от подсъдимия като водач на МПС нарушения, е адекватно оценена от първия съд, поради което наведеното оплакване в тази насока от подс. и ч. обвинение се приема като неоснователно. Не е спорно, че при престъпленията по транспорта дисциплинираността на дееца, като водач на МПС е от съществено значение при определяне на неговата обществена опасност и свързаната с това дължима за постигане целите на наказанието обем на наказателна принуда. Съдебната практика е устойчива в това отношение, но непротиворечиво е разрешен и въпроса с точната оценка на посоченото обстоятелство, включващо не механичното отчитане броя на допуснатите нарушения и налаганите му санкции от гледна точка на статистиката, а тяхното съдържание и относимост към конкретното нарушение, допринесло за настъпилия съставомерен резултат (вж. по- конкретно Р № 97/ 31.10.2019 г. по н. д. № 280/2019 г., на ВКС, I н. о.).

Изключена от забраната по чл.56 от НК последица е искането за отчитане в негативен за дееца аспект на механизма на процесното ПТП. В принципно отношение съдебната практика допуска при индивидуализиране на наказанието да се вземат предвид броя на нарушенията, от които е настъпил резултата, тъй като при повече допуснати степента на увреждане на защитимият с престъплението кръг от обществените отношения, свързан с безопасността на движение е повишена, респективно е повишена и необходимостта от засилена наказателна принуда. В случая, с оглед рамките на обвинението и изяснения механизъм на ПТП, съставомерният резултат е обусловен от две нарушение на правилата за движение, поради което и липсват основания за самостоятелната му оценка, встрани от значението му на съставомерен елемент.

Очертаната позиция мотивира настоящия въззивен състав да приеме, с оглед съвкупната преценка и значимост на различните фактически констатации и тяхната съпоставимост със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, наличието на относителен баланс, с незначително преимущество на смекчаващите обстоятелства. Същите обаче не са нито многобройни, нито от категорията на изключителните такива, че да обусловят приложението на чл.55 от НК, както правилно е приел първостепенния съд.

В този смисъл и доколкото не установи неправилно прилагане на материалния закон - индивидуализираното наказание от първостепенния съд по реда на чл.54 от НК в размер на 5 години лишаване от свобода се явява справедливо.

Наказание в по-нисък размер /следва да се отбележи, че предмет на преценка е размера на наказанието отмерен, преди неговата задължителна редукция по чл.58а от НК/, позволяващо приложението на чл. 66 от НК, според въззивния съд, би омаловажило в представите на подсъдимия извършените от него груби нарушения на разпоредбите на ЗДвП, довели до смъртта на пострадалата млада жена и полученото телесно увреждане от спътничката й, а от друга - би било в нарушение на генералната превенция, изискуема от законодателя за спазване на принципа на справедливост на наказанието.

Младата възраст на подс.К. (18 годишен ученик, понастоящем студент), не следва да се преценява в приоритетен план и благоприятстващ наказателно-правното му положение, т. к. именно като съвсем млад и абсолютно неопитен водач, притежаващ правоспособност да управлява МПС от съвсем кратко време, в рамките на 4 месеца, е налагало допълнително внимание при управлението на автомобила, което да компенсира липсата му на достатъчно практически опит.

Доводите, изтъкнати в жалбата на частните обвинители за налагане на наказание към средния размер, макар и разбираеми в житейски план, не намират юридическа подкрепа, поради което и отправеното искане за увеличаване размера на наказанието на 6 години, не може да бъде удовлетворено. Действително, престъпленията по транспорта заемат сериозно място в общата престъпност и бележат ръст, което изисква и съответната по интензивност държавна реакция за противодействие. Тя обаче не би могла да изключи процесуалните правила, по които се определя справедливото наказание, а то е такова само когато е съответно на престъплението, както изисква чл.35, ал.3 от НК.

Избраната процедура по гл.ХХVІІ от НПК е предопределила редукция с една трета на така индивидуализираното наказание от 5 години, което по реда на чл.58а е редуцирано на 3 години и 4 месеца. Същото следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия при определения вече „общ“ режим. Според състава на въззивния съд санкция в този размер успешно би повлияла върху последващото развитие и израстване на подс. К., нагласите и начина му на мислене, осъзнаването на отговорностите, съпътстващи живота и неговата ценност за всеки човек. От друга страна, ще се обезпечи необходимото и достатъчно време за въздействие спрямо него от страна на специалисти в мястото за лишаване от свобода за формиране и утвърждаване на поведение, съответно на нормативните изисквания и обществените порядки.

Всичко изложено по-горе, досежно обстоятелствата, свързани с определяне на наказанието, дава основание на въззивния съд да приеме правилност и обоснованост при преценката на първата инстанция и при определяне размера на кумулативното наказание по чл. 343г от НК – „лишаване от право да се управлява МПС“ в размер на 5 години и 4 месеца.

В този смисъл, определените наказателни репресии за подсъдимия К. въззивният съд намира за съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

Правилно ШОС се е произнесъл по ВД по делото и направените разноски.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АпС-Варна достигна до извода, че жалбите на подс. К. и на частните обвинители Р. Н., А. Н. и М. С., действаща лично и със съгласието на майка си Р. Н., са неоснователни, а присъдата на ОС-Шумен като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

При извършената на основание чл.313 и чл.314 от НПК служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна или изменение на съдебния акт, поради което същият като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК,