Решение № 3614 от 23.5.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 998/2011 г.

Производството по реда на ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт - решение за възстановяване на собствеността. Предпоставките, пораждащи правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в старите им граници, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ, са: лишаването на собственика от правото му - чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация; към момента на образуване на ТКЗС и ДЗС имотите да са принадлежали на лицата, които претендират възстановяване на собствеността върху тях, или на техен наследодател; към този момент да са имали характер на земеделски земи; техните граници да могат да бъдат установени въз основа на заснемане в изготвени преди образуване на ТКЗС и ДЗС планове и снимки от категорията на посочените в чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, въз основа на топографски белези от категорията на посочените в чл. 18а ППЗСПЗЗ или чрез анкетиране по реда на чл. 18б, ал. 2 и сл. ППЗСПЗЗ. За възстановяване на правото на собственост е необходимо и да не са налице пречки от категорията на предвидените в чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 - ал. 4 ЗСПЗЗ. Самостоятелна пречка за възстановяване на собствеността върху земеделски имот в реални граници е предвидена и в § 6, ал. 6 ДР ЗППДОбП (отм.), аналогичен на който е § 11, ал. 1 от ДР на действащия ЗПСПК, съгласно които в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. В настоящият случай правото на собственост на ищците върху процесния имот е признато и възстановено с Решение № 185 от 05.04.2008 г., с което на наследниците на К.А.М. е възстановена в стари реални граници нива от 1560 кв.м. част от бивш имот с пл. № 2 по кадастралния план от 1957 г. Този имот е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 68134.4081.6117 и е незастроен. За установяване на правото на собственост върху процесния имот в лицето на общия наследодател на ответниците / К.А.М., поч. на 14.03.1967 год. /, последните са представили пред ОСЗГ „Панчарево“, нотариален акт за продажба № 88 от 29.10.1937 г. При проверка и анализ на горните доказателства, съдът намира, на първо място, че ищците не са установили по категоричен начин, че е налице идентичност на имота по нотариалния акт от 1937 год. с имота, който им е възстановен с решението на ОСЗГ „Панчарево“, а също, че този имот някога е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Това е така, тъй като по делото няма ясни и категорични доказателства, от които да се направи извода, че нивата от 2.9 декара по нотариалния акт е идентична с нивата от 1.560 дка по решението на поземлената комисия от 2008 год., доколкото има разминавания в описанието на имота като площ и като граници.В тази част съдът не кредитира заключението на СТЕ. Дори обаче да се приеме обратното, то по делото няма никакви доказателства за това горния имот да е бил отнет от К.А.М. след 1937 год. и включен в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Последното е задължителна предпоставка за реституция на земеделски имот. Следва да се отбележи също, че с оглед възстановяването на процесния имот в реални граници, не са налице и доказателства за спазване на изискванията на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ. На следващо място от доказателствата по делото се установява, че процесния имот, които се явява част от имота е описан в АОС № 624 с площ от 4387 кв.м., находящ се в пътна връзка до „Корабчето”, кадастрален лист 651, кв. Горубляне е внесен в капитала на ищцовото дружество през 2001 год. като апортна вноска. Горното съставлява самостоятелна пречка за възстановяване на процесния имот в реални граници, тъй като в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Когато активите, спрямо които правоимащите по ЗСПЗЗ имат претенции, са включени в капитала на предприятие, което не е общинска или държавна собственост, държавата вече не може да се разпорежда с имущество - частна собственост. В такъв случай и при наличие на останалите предпоставки за реституция, следва да се издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6 ал. 6 от ЗПДОП/отм/ или § 11 от ДР на ЗПСК. Ето защо следва да се приеме, че Решение № 185 от 05.04.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“, е непротивопоставимо на С.И.ЕАД и въпреки цитираното решение, ответниците не са придобили реално собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот. При така изложените по–горе съображения съдът намира, че предявения иск, за отричане със сила на присъдено нещо на правата за собственост на ответниците спрямо процесния имот е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на спора ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото за държавни такси в размер на 3004 лв., за експертизи-1400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на в размер на 2500 лв. или общо 6904 лв. Водим от гореизложеното съдът: