Решение № 410 от 3.4.2019 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 182/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на И.К.Б. ЕГН •••••••••• и С. М.Б. ЕГН ••••••••••, срещу решение № 4539/12.11.2018 г. постановено по гр.д.№ 6550/2017 г. с което ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от И.К.Б. ЕГН •••••••••• и С. М.Б. ЕГН ••••••••••, срещу ответниците А.О.О. E Г H •••••••••• и Е.Х.О. ЕГН ••••••••••, за установяване по отношение на ответниците, че ищците И.К.Б. ЕГН •••••••••• и С. М.Б. ЕГН •••••••••• са собственици на недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 774кв.м., находящ се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, Област Варна, с.о.„Боровец-север", съставляващ имот пл.№ 2626 по предходен КП на м-ст „Боровец" при граници: имоти пл.№ 2625, пл.№2627, и от двете страни път, който имот по действащата кадастрална карта на гр.Варна съставлява реална част от имот с идентификатор № 10135.5401.3034, последният с площ от 4675 кв.м., при граници на реална част: имот № 10135.5401.9505-път, имот №10135.5401.9501-път, от две страни - останалата част от имот № 10135.5401.3034, последния с граници по КК: имоти № 10135.5401.2625, № 10135.5401.9505, №10135.5401.3033, № 10135.5401.2621, № 10135.5401.2619 и №10135.5401.9501, на основание заявено правно основание - изтекла в полза на ищците по делото придобивна давност в периода 23.03.1999г.- 24.03.2009 г. и ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И.К.Б. ЕГН •••••••••• и С. М.Б. ЕГН ••••••••••, и двамата със съдебен адрес: •••/адв.Е.Д./, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА А.О.О. E Г H •••••••••• и Е.Х.О. ЕГН ••••••••••, •••, сумата в общ размер на 2233, 50 лв., представляваща сбор от следните сторени по делото разноски: 2200.00 лв. за адв.възнаграждение, 122.00 лв. – депозит за вещо лице, 11.50 лв. – д.т. за 2бр.съдебни удостоверения. Според изложеното в жалбата решението на Районен съд -Варна е неправилно и в противоречия със събрания доказателствен материал. По изложените подробно съображения, като не сочи нови факти и доказателства, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено и се присъдят разноски. С отговор се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно писмените доказателства към делото, на основание чл. 269 от ГПК, констатира: Предмет на обжалване е решение № 4539/12.11.2018 г. постановено по гр.д.№ 6550/2017 г. с което ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от И.К.Б. ЕГН •••••••••• и С. М.Б. ЕГН ••••••••••, срещу ответниците А.О.О. E Г H •••••••••• и Е.Х.О. ЕГН ••••••••••, за установяване по отношение на ответниците, че ищците И.К.Б. ЕГН •••••••••• и С. М.Б. ЕГН •••••••••• са собственици на недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 774кв.м., находящ се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, Област Варна, с.о.„Боровец-север", съставляващ имот пл.№ 2626 по предходен КП на м-ст „Боровец" при граници: имоти пл.№ 2625, пл.№2627, и от двете страни път, който имот по действащата кадастрална карта на гр.Варна съставлява реална част от имот с идентификатор № 10135.5401.3034, последният с площ от 4675 кв.м., при граници на реална част: имот № 10135.5401.9505-път, имот №10135.5401.9501-път, от две страни - останалата част от имот № 10135.5401.3034, последния с граници по КК: имоти № 10135.5401.2625, № 10135.5401.9505, №10135.5401.3033, № 10135.5401.2621, № 10135.5401.2619 и №10135.5401.9501, на основание заявено правно основание - изтекла в полза на ищците по делото придобивна давност в периода 23.03.1999г.- 24.03.2009 г. на основание чл.124, ал.1 от ГПК. Решението е валидно и допустимо. Съдът се произнася по възраженията в жалбата, съобразно следните факти и обстоятелства: Искът е квалифициран с основанието по чл.124, ал.1 от ГПК като положителен установителен за собственост върху претендирана от ищците реална част от ПИ с идентификатор № 10135.5401.3034, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 23.03.1999г.- 24.03.2009 г. Представените доказателства легитимират ищците като ползватели, на които е предоставен имот по реда на 11 ПМС, което право на ползване му е било предоставено с Решение 253-5-5, взето с Протокол № 15 от 27.11.1974 г. на ИК на ОбНС-гр.Варна. в землището на град Варна, местност „ Боровец-север”. Правото на ползване не е трансформирано в собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същественият за спора въпрос е свързан с възможността ищците да придобият по давност ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 774 кв.м., находящ се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, Област Варна, с.о.„Боровец-север", съставляващ имот пл.№ 2626 по предходен КП на м-ст „Боровец" при граници: имоти пл.№ 2625, пл.№2627, и от двете страни път, който имот по действащата кадастрална карта на гр.Варна съставлява реална част от имот с идентификатор № 10135.5401.3034, последният с площ от 4675 кв.м., при граници на реална част: имот № 10135.5401.9505-път, имот №10135.5401.9501-път, от две страни - останалата част от имот № 10135.5401.3034, последния с граници по КК: имоти № 10135.5401.2625, № 10135.5401.9505, №10135.5401.3033, № 10135.5401.2621, № 10135.5401.2619 и №10135.5401.9501, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 23.03.1999г.- 24.03.2009 г. По данни към делото Видно от представено с отговора Решение No 600/23.03. 1999г. на ПК-Варна, на 23.03.1999г. с посоченото решение Поземлена комисия Варна признава правото на собственост на наследниците на И.С.Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти в гр.Варна, землището на Галата, между които и нива с площ от 6, 000 дка., в местността „Топузлук" /т.2 от решението/. Имотът обхваща част от имот No 30 по помощния кадастрален план /стари имотни граници/ към ПНИ на м. „Боровец-север" и е записан на И.С.Т.. Видно от заповед №36/10.02.2016г., на основание това решение, Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен управител на област с адм.център Варна и на основание §4к, ал.7 от ПЗП на ЗСПЗЗ е наредено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде възстановено на наследниците на И.С.Т. – К.Б.Х., Д.С.К. и Ф.П.Т., за ПИ, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – местност Боровец – север, селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище кв.Галата, община Варна, с идентификационен номер 3034, кадастрален район 401 по ПНИ на местност Боровец – север, землище на кв.“Галата“, с площ 4675кв.м., при граници имоти с идент №№: 2625, 3033, 2621, 2619, 9505-път, 9501-път. Видно от протокол № 77 от 22.12.2016г. за въвод във владение, на посочената дата наследниците на И.С.Т. – К.Б.Х., Д.С.К. и Ф.П.Т., са въведени във владение на новообразуван поземлен имот по влезлия в сила ПНИ на СО“Боровец-север“, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен управител на област с адм.център Варна, а имено: имот № 5401.3034, с площ 4675кв.м., по скица № 741 от 13.12.2016г. на община Варна. След влизане в сила на заповедта реституираният имот на наследници на И.С.Т. – К.Б.Х., Д.С.К. и Ф.П.Т., включващ и процесната реална част са обособени в самостоятелен парцел с идентификационен № 5401.3034, с площ 4675кв.м., даден идентификатор, граници и вписване на собствениците. Това обособяване е извършено при условията на действащият материален закон, при спазване на установените в ЗСПЗЗ изисквания. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че в Решението на ПК имотът по т.2 не е в достатъчна степен индивидуализиран като самостоятелна вещ към момента на постановяване на реституционното решение. Тази индивидуализация е извършена едва с одобряване на ПНИ през 2012 г. и от този момент започва да тече и срока на придобивна давност за имот, респ. част от него, който/която се намира в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. На основание влезлия в сила план на новообразуваните имоти е издадена Заповед No Г-ПР-36/10. 02.2016 г. на Кмета на район „Аспарухово". Давностният срок за имоти, чиято собственост подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, започва да тече от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (ДВ бр. 107/18.11.1997г.). Последната предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила (22.11.1997г.). Същевременно съобразно трайната съдебна практика не може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Началният момент, от който започва да тече придобивната давност е издаването на административния акт за възстановяване на заявения имот, а именно заповедта по § 4к ЗСПЗЗ (решение № 61/2012 г. по гр. д. № 562/2011 г. на ІІ г.о.; решение № 387/2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. на І г.о., решение № 906 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 60/2010 г., I г. о.). Решението на ПК е постановено на 23.03.1999г., с оглед който момент спорен по делото е въпросът за неговия конститутивен ефект, респ. липсата на такъв. За да направи преценка съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ в ред. от ДВ бр. 122/19.12.1997 г. предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на § 4а и 4б. Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по § 4з ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респ. остатъчната площ, която ползвателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот. Следователно и преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 68/30.07.99г.) за тези площи не е настъпил реституционния ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респ. възстановените части от такива имоти, които са останали след приложението на § 4а и § 4б ЗСПЗЗ, не са определени с влязъл в сила ПНИ по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези части не настъпва реституционния ефект. Административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани с решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът приема, че в конкретния случай решението на ПК няма конститутивно действие по отношение правото на собственост върху възстановения имот. Установено е от заключението на СТЕ, че със заповед Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен управител област Варна е одобрен план на новообразуваните имоти СО „Боровец- север “. В хипотеза, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, каквато е процесната, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Съобразно извода за липса на конститутивно действие на решението на ПК, основният правно релевантен факт за процедурата, по която следва да се счита за завършена реституцията на процесния земеделски имот е, че същият се намира в терен по § 4 ЗСПЗЗ. В тези хипотези от значение да се приеме за завършена процедурата по реституция е заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Едва от момента на издаване на окончателния административен акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ на заявилите право на възстановяване на собствеността, може едно трето лице, осъществяващо фактическа власт на имота, да противопостави възражение за придобивна давност като собствен титул за собственост - в този смисъл решение № 30 от 27.06.2017г. по гр.д. № 3352/2016г., ВКС, II ГО. Преценката за изложените факти обуславя извод, че изискуемият десетгодишен срок на владение в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекъл към датата на предявяване на иска, считано от влизане в сила на ПНИ, поради което ищците не могат да се легитимират като собственици на посоченото придобивно основание. В този смисъл всички възражения на въззиваемата страна и доводи на защитата са основателни и пораждат основание за потвърждаване на обжалваното решение. На въззиваемите следва да се заплати сумата от 1800 лева разноски по делото. На основание чл.271 от ГПК съдът