Решение № 260589 от 18.12.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 2353/2018 г.

Софийски градски съдТърговско18.12.2020 г.докладчик НЕЛИ БОЙКОВА АЛЕКСИЕВА

Диспозитив

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: •••, бизнес сграда „”ТАО”, срещу „Т.“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „Т.“ ЕООД, ЕИК ••••••••със седалище и адрес на управление: •••, В.Г.Н., ЕГН ••••••••••, Е.П.Н., ЕГН •••••••••• и П.Ц.Н., ЕГН ••••••••••, положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че „Т.“ ООД, ЕИК ••••••••, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ••••••••, „Т.“ ЕООД, ЕИК •••••••• В.Г.Н., ЕГН ••••••••••, Е.П.Н., ЕГН •••••••••• и П.Ц.Н., ЕГН •••••••••• дължат солидарно на „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК •••••••, следните суми: 39 206.05 лева - сбор от изискуеми Л. ови вноски за периода от 09.08.2016 г. до 29.11.2017 г. по Договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г., ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. до изплащане на вземането; 7 841.15 лева- дължима сума за ДДС и лихва върху разсрочения ДДС за периода от август 2016 г. до ноември 2017 г.; 18 160 лева- корекция на ДДС, на основание чл. 12.7 от ОУ към Договор за финансов Л. № 2 0141010 от 05.11.2014 г., във вр. с чл. 79, ал. 6 ЗДДС; 493.75 лева- заплатена премия по застраховка „ Каско “, представляваща четвърта вноска с падеж 04.09.2016 г. по застрахователна полица № 0306С008824/30.11.2015 г.; 5 439.82 лева- неустойка за забавено плащане, на основание чл. 9.1 от ОУ към Договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г., начислена за периода от 29.08.2017 г. до 29.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 16.05.2018 г., по гр.д. № 27794/2018 г. по описа на СРС, 90 състав. ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „Т.“ ЕООД, ЕИК ••••••••със седалище и адрес на управление: •••, В.Г.Н., ЕГН ••••••••••, Е.П.Н., ЕГН •••••••••• и П.Ц.Н., ЕГН •••••••••• срещу „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: •••, бизнес сграда „”ТАО”, инцидентни установителни искове по чл. 212 от ГПК, с предмет да бъде признато за установено между страните, че разпоредбите на т. 12.8, т. 9.1 и т. 12.7 от Общите условия, приложими към договор за финансов Л. № 20141010 от 05.11.2014 г. са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като накърняващи добрите нрави, като неоснователни. ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „Т.“ ЕООД, ЕИК ••••••••със седалище и адрес на управление: •••, В.Г.Н., ЕГН ••••••••••, Е.П.Н., ЕГН •••••••••• и П.Ц.Н., ЕГН ••••••••••, да заплатят на „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: •••, бизнес сграда „”ТАО”, на основание чл. 78, ал. 1, разноски по настоящето производство в размер на 4887.04 лева /четири хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 04 ст./. ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „А.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, „Т.“ ЕООД, ЕИК ••••••••със седалище и адрес на управление: •••, В.Г.Н., ЕГН ••••••••••, Е.П.Н., ЕГН •••••••••• и П.Ц.Н., ЕГН ••••••••••, да заплатят на „Б.Л.“ ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: •••, бизнес сграда „”ТАО”, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното производство - по гр.д. № 27794/2018 г. по описа на СРС, 90 състав, в размер на 3019.93 лева, в това число 1422.82 лева за държавна такса и 1597.11 лева за адвокатско възнаграждение Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му. След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен препис на СРС, 90 състав, по гр.д. № 27794/2018 г. Съдия:

Мотиви

от Закона за защита на конкуренцията забранява всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите. Като ненобросъвестни в тази разпоредба са определени действията или бездействията, които нямат обективно икономическо основание, като необоснованият отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагането на необосновано тежки или дискриминационни условия, или неоснователното прекратяване на търговски отношения. В случая предвиденото в т. 5.17 от ОУ задължение за Л. ополучателя по никакъв начин не може да бъде определено като такова противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждащо интересите на по-слабата страна при договарянето, доколкото така предвиденото задължение е съобразено с разпоредбата на чл. 346 от ТЗ. Компенсацията по изявление на една от страните има характер на съкратено двойно плащане, заместващо реално изпълнение на две насрещни задължения, поради което заявеното от ответниците възражение за прихващане следва да бъде оставено без уважение. При този изход на производството, ответниците следва да бъдат осъдени да репарират направените от ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат на 4887.04 лева /съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК/, в това число 1422.82 лева – поискана довнесена държавна такса по предявените искове; 800 лева хонорар за вещо лице и 2664.22 лева заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство. В настоящето производство ищецът е доплатил държавна такса в общ размер от 1453.06 лева, но предвид принципа на диспозитивното начало и липсата на поискано с представения от ищеца списък на разноските възстановяване на довнесените разноски за държавна такса в размер на 30.24 лева, то Съдът не следва да му присъжда тези разноски от 30.24 лева. Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски в размер на 3019.93 лева, в това число 1422.82 лева държавна такса и 1597.11 лева възнаграждение за адвокат.

Цитирани разпоредби

51