Решение № 261701 от 12.3.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 8482/2019 г.

Производството е образувано по искова молба от В.С.К., с която е предявен срещу „БТВ М.Г.“ ЕАД, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически твърдения в телевизионни репортажи, излъчени на 01.04.2016 г. и 18.04.2016 г. и публикувани в интернет на 01.04.2016 г., съответно 19.04.2016 г. Претендира законната лихва от 01.04.2016 г. и разноските. Ищецът твърди, че на 01.04.2016 г. около 8: 25 ч. в телевизионната програма на ответника – BTV, е излъчен репортаж със заглавие „Престъпление без наказание“ и подзаглавие „Историята на изнасилена жена, която с години чака възмездие“, в хода на който на ищеца било приписано извършването на престъпление – изнасилване на непълнолетно лице от женски пол, като били разгласени трите му имена, рождената дата, местоживеенето и бившата му работа. В 9: 49 ч. на същия ден репортажът бил публикуван и в сайта на ответника – www. btvnovinite. bg. Твърди също, че на 18.04.2016 г. около 23: 30 ч. в късната емисия на BTV Новините ответникът излъчил репортаж със заглавие „Ад без край“ и подзаглавие „Шест години след началото – без присъда по скандално дело“, в хода на който на ищеца било приписано извършване на същото престъпление. На 19.04.2016 г. в 8: 49 ч. репортажът бил публикуван и на сайта www.btvnovinite.bg. Ищецът признава, че към момента на разпространяване на репортажите е бил подсъдим за изнасилване, но сочи, че след това бил оправдан за престъплението с влязла в сила присъда. Твърди, че служителите на ответника са проявили небрежност, като са го уличили в извършването на престъпление преди наличието на влязла в сила присъда. Чрез разпространяването на тази информация достойнството му било унизено пред семейството си, близките му, приятелите му и цялата общественост. Принуден бил да чувства срам и неудобство за нещо, което не е извършил. Клеветническите твърдения му предизвикали депресия. Наемодателят му изгонил него и семейството му от жилището им, което наложило ищецът да заживее в родното си село, където обществото не го приемало, защото смятало, че е „изнасилвач“. Приятелката на ищеца го напуснала заради излъчения репортаж. Ищецът избягвал да се среща с хора, защото се притеснявал, че ще го разпитват за репортажите, усещал негативно отношение към себе си и нежелание на околните да имат нищо общо с него. Ответникът оспорва иска. Признава излъчването на репортажите на 01.04.2016 г. и 18.04.2016 г., но оспорва осъществяване на деликт. Твърди, че с репортажите се поставят важни правни и житейски проблеми – за забавено произнасяне на съда по тежки наказателни дела; за необходимост от законодателни промени за защита правата и интересите на пострадалите; за недопустимост да се възложи обществения транспорт на пътници на осъждано лице. Поддържа, че репортажите са изготвени след всестранно и пълно проучване на случая, потърсени и излъчени са всички гледни точки, направена е и проверка на документи по наказателното дело. Ответникът се позовава на съдебна практика, съгласно която журналистите, при упражняване на ролята си на „обществен страж“ имат право да отразяват теми от обществен интерес и че спазването на добрите журналистически практики изключва възможността да бъде ангажирана гражданската отговорност на медията. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Според разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на чл.49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод изпълнение на работа, възложена му от отговорния по чл.49 ЗЗД. Тази отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. За да възникне отговорността за чуждо действие при възлагане на работа, трябва да са налице: 1). общите предпоставки на деликта по отношение на изпълнителя – деяние (действие или бездействие), противоправност, вина, вреда и причинна връзка, а наред с тях и следните допълнителни условия: 2). работата да е била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и 3). вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата. Т.е. з а да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се установи, че лица, на които ответникът е възложил работата по съставяне и публикуване на информацията, са извършили противоправно деяние, годно да накърни доброто име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. По осъществяване на деянието и наличието на възлагане: По делото не се спори, че на 01.04.2016 г. около 8: 25 ч. и на 18.04.2016 г. около 23: 30 ч. ответникът е излъчил изготвени от негови служители репортажи, отнасящи се до ищеца. От приетата по делото компютърно-техническа експертиза, изследвала съдържанието на представените видеозаписи (на флаш памет от ищеца и на диск от ответника), се установява, че същите са идентични, както и съдържанието на излъченото. В репортажа от 01.04.2016 г. водещият съобщава за висящо наказателно дело: „ Скандално дело с изнасилено момиче, вече шест години тя и близките й чакат правосъдие. Момичето е изнасилено през 2011 г. от шофьор в столичния градски транспорт, който веднага след като е пуснат под гаранция отива отново да кара автобус, в същия квартал, в който живее и жертвата “. Съобщава се още, че процесът все още не е приключил, че делото е отлагано десетки пъти и многократно се е налагало жертвата и насилникът да се срещат очи в очи в съдебната зала. Излъчено е интервю с майката на момичето, което твърди, че е изнасилено. Излъчено е интервю със заместник министър на правосъдието относно забавянето в България да бъде транспонирана директива на ЕС относно правата на жертвите на престъпления, като съгласно становището на заместник-министъра децата – жертви не престъпление не следва да се явяват в съда, заедно с престъпника. В репортажа ищецът е назован с две имена – В.К., и е съобщено, че е бивш шофьор на автобус в столичния градски транспорт. Не е излъчен образът му. Ищеца е обозначен като „ подсъдимият В. “, „ настоящ подсъдим за изнасилване “, „ насилника “ и „ извършителя “. Репортажът от 18.04.2016 г. започва с обявяване, че „ продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт. Процесът три пъти е започвал от начало и шест години след престъплението все още не е приключил на първа инстанция “. Ищецът е посочен като „ извършителя “, „ подсъдимият В. “ и „ подсъдимия “. Излъчено е кратко интервю, на което се вижда лицето му, на екрана е изписано името му - „ В.К. “, а под него „ подсъдим по делото “. На въпрос на журналиста: „ Какво стана кажете, защо посегнахте на момичето? “, ищецът отговаря „ Не съм посягал “. Журналистът посочва, че ищецът е осъждан и е бивш затворник, въпреки това работи като шофьор на автобус в Столичния градски транспорт, както и че при всяко отлагане на делото изнасиленото момиче трябва да ходи в съда и да застава очи в очи с извършителя. По делото е представен констативен протокол, съставен от Нотариус В.В., рег. № 268 на НК, от който се установява съдържанието на част от сайта www.btvnovinite.bg към 16: 39 ч. на 30.05.2016 г., а именно – че се съдържат публикации на процесни два репортажа. Това се потвърждава и от компютърно-техническата експертиза по делото, от която се установява, че в сайта на BTV, на 01.04.2016 около 9: 49 ч. е публикуван първият репортаж със заглавие „ Престъпление без наказание “ и подзаглавие „ Историята на изнасилена жена, която с години чака възмездие “. На 18.04.2016 г. около 23: 30 ч. в късната емисия на BTV Новините ответникът излъчил репортаж със заглавие „ Ад без край “ и подзаглавие „ Шест години след началото – без присъда по скандално дело “. От показанията на свидетеля И.К.се установява, че през 2016 г. е потърсила БТВ по повод наказателно дело, пострадала по което е дъщеря й В.Г. и което е образувано през 2011 г. и е отлагано 23 пъти. Представила е на журналиста от БТВ материалите по делото, включително събраните доказателства, до които е имала достъп като законен представител на пострадалата, която е била непълнолетна. По делото е разпитана като свидетел Р.П., журналист и служител на ответника. От показанията й се установява, че тя е автор на процесните репортажи. За случая е била сезирана от майката на пострадалата. Запознала се е с документите от наказателното дело, което й е предоставено от майката на пострадалата. Потърсила е позицията на подсъдимия, за което е посетила дома му, но не го е намерила. Посетила е съдебно заседание, на което е заснела подсъдимия. Потърсила е позиция на Софийския районен съд, Министерство на правосъдието и Столична община по повод работата на ищеца в Столична компания за градски транспорт до 2015 г. С присъда №307/14.02.2017 г. на СГС, НО, X въззивен състав по ВНОХД №3839/2017 г. ищецът е признат за невиновен в това на 14.04.2011 г. в гр. София да се е съвъкупил с лице от женски пол – В.Р.Г., като я е принудил към това със сила и заплашване и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2 НК. Присъдата е влязла в сила на 26.10.2018 г. с постановяване на решение №159/26.10.2018 г. на ВКС по к.д. №685/2018 г., с което присъдата на СГС е оставена в сила. От изложеното следва, че служители на ответника са съставили, а чрез притежаваната от него телевизия и електронен сайт са разпространили процесните два репортажа, отнасящи се до ищеца относно повдигнато срещу него обвинение за изнасилване и образуваното наказателно дело. Ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД и носи гражданска отговорност, в случай че са причинени противоправно вреди от извършване на работата – журналистическа дейност, изразяваща се в подготовката и разпространението на процесните репортажи. По противоправността на деянието: Съгласно чл.39, ал1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл.40, ал.1 КРБ печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.