Решение № 575 от 11.7.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1695/2024 г.

Производството е образувано по повод жалба на П. К. Г., ЕГН: ••••••••••, срещу Наказателно постановление № НП-5/18.03.2024 г., издадено от заместник министър на икономиката и индустрията, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл. 29, ал. 4 от от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се развиват доводи за материална незаконосъобразност на санкционния акт. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява, като е депозирал писмено становище от юрисконсулт Г., който излага доводи за законосъобразност на производството и на наложената санкция, поради което и пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 13, НП е връчено на жалбоподателя на 10.04.2024 г., а жалбата е подадена директно в съд на 23.04.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното: Съд заявление с вх. № 05-01-1923/31.07.2020 г. на Министерството на икономиката дружеството „•" ЕООД, с управител П. К. Г., ЕГН: ••••••••••, е заявило вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Процесното заявление не било придружено с всички необходими документи, доказващи изпълнението на общите и специални условия за регистрация на лицето, като на заявителя било изпратено писмо за отстраняване на нередности с изх. № 05- 01-1923/01.09.2020 г. на МИ. Част от изисканите документи били представени с придружително писмо с вх. № 05-01- 1923/18.09.2020 г., а на 03.12.2020 г. представляващият дружеството е подал заявление за това, че поради административни пречки в Община Бургас не може да представи исканите документи. На 22.03.2021 г. „•" ЕООД подало заявление с вх. № 05-01- 1923/22.03.2021 г. на МИ, с което оттегля подаденото заявление за регистрация с вх. № 05-01-1923/31.07.2020 г. на МИ до „снабдяването с всички необходими документи", а производството по регистрация на дружеството е прекратено от заместник-министъра на икономиката съгласно документ с изх. № 05-01-1923/24.03.2021 г. С вх. № 05-01-215/19.04.2021 г. на МИ постъпило ново заявление за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като същото отново не било окомплектовано с всички необходими документи, доказващи изпълнението на общите и специални условия за регистрация. Във връзка с това било изпратено писмо с изх. № 05-01- 215/22.04.2021 г. на МИ за представяне на допълнителни документи по подаденото заявление, като такива не били представени и със своя Заповед № РД- 16-773/31.05.2021 г. заместник-министърът на икономиката отказал на „•" ЕООД вписването му в регистъра по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 („Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход") от същия закон. Заповедта била връчена на 08.06.2021 г., като същата била обжалвана пред Административен съд - Бургас. При извършена проверка от актосъставителя Й. Г. Х. на 30.11.2023 г. в 10: 50 ч. на обект - бензиностанция, находящ се гр. Бургас, общ. Бургас, обл.. Бургас, Пети километър, база „•", стопанисван от „•" ЕООД, ЕИК •, за която бил съставен Констативен протокол № 891/30.11.2023 г. в присъствието на г-жа • - счетоводител на „•" ЕООД, ЕИК •, било установено, че проверяваният обект работи като бензиностанция. Клиентите зареждат гориво - дизел, с индивидуални чипове, като плащанията се извършват по банков път. Видно от отпечатания КЛЕН за дата 30.11.2023 г. и дисплея на бензиноколонката, цената е 2.67 лева за литър дизел. В обекта са разположени един мобилен резервоар, представляващ полуремарке с две оси с гуми, който отпред е поставен на желязна стойка, една колонка с два пистолета, от които единият е махнат /неработещ/. Има една вливна точка. Чрез метален /открит/ тръбопровод цистерната е свързана с бензиноколонката. Не се вижда заземяване на цистерната. Вместимостта на резервоара е 32712 литра, видно от Свидетелство за калибриране № 4-Р2199/15.06.2023 г. Била направена справка в публичния регистър по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП, администриран от МИИ, при която се установило, че дружеството няма регистрация за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 („Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход") от ЗАРИДСНПНП и същото не е вписано в посочения регистър към датата на проверка - 30.11.2023 г. За констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 015 от 01.02.2024 г. за нарушение по чл. 29, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което била наложена глоба в размер на 1000 лева. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Съдът няма основание да не кредитира свидетелските показания на разпитания свидетел. На практика спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали извършеното съставлява нарушение, или не. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 26 от ЗАРИДСНПНП и приложените към материалите на делото Заповеди на Министъра на икономиката и индустрията. Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и съответстващата правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил. Съдът намира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Ето защо, съдът приема, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на административно-наказаното лице и да са самостоятелно основание за отмяна на атакувания санкционен акт. По същество на нарушението съдът намира следното: От доказателствата по делото безспорно се установява, че обект - бензиностанция, находящ се гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, Пети километър, база „•", стопанисван от „•" ЕООД, ЕИК •, е с управител П. К. Г., както и че към датата на проверката – 30.11.2023 г. в обекта се извършвала дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 2 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно цитираната разпоредба, икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са: 1. търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход; 2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход; 3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; 4. транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове и 6. дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG). Според чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон. Според чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП "В Министерството на икономиката се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход". Към момента на извършване на проверката и към момента на съставяне на АУАН, дружеството не е имало регистрация по ЗАРИДСНПНП, във връзка с осъществяваната от него дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона. По отношение на процесния обект дружеството е подало заявление с вх. № 05-01- 1923/31.07.2020 г. на Министерството на икономиката, което било оттеглено със заявление с вх. № 05-01- 1923/22.03.2021 г. на МИ, а производството по регистрация на дружеството е прекратено от заместник-министъра на икономиката съгласно документ с изх. № 05-01- 1923/24.03.2021 г. С вх. № 05-01-215/19.04.2021 г. на МИ постъпило ново заявление за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗАРИДСНПНП лицата, които до влизане в сила на този закон са осъществявали икономически дейности по чл. 2, ал. 1, подават заявление за регистрация в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 4, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. Според ал. 2 - до приключване на регистърното производство с удостоверение за регистрация или с влязъл в сила отказ за регистрация лицата по ал. 1 имат право да извършват съответните дейности по чл. 2, ал. 1 и имат статут на регистрирани лица, ако отговарят на общите и специалните условия на закона за съответния вид дейност с изключение на предвиденото в закона обезпечение. На основание чл. 4, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП от министъра на икономиката е издадена Наредба № РД-04-2/16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. След приемането на Закон за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП срокът е променен, като съгласно § 25 от ПЗР на ЗАРИДСНПНП - в двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на икономиката привежда наредбата по чл. 4, ал. 4 в съответствие с него. В четиримесечен срок от влизането в сила на изменението на наредбата по ал. 1 лицата, които не са подали заявление за регистрация до влизането в сила на този закон, подават заявление за регистрация, като до приключване на регистърното производство с удостоверение за регистрация или с влязъл в сила отказ за регистрация лицата по ал. 2 имат право да извършват съответните дейности по чл. 2, ал. 1 и имат статут на регистрирани лица, ако отговарят на общите и специалните условия на закона за съответния вид дейност, с изключение на предвиденото от закона обезпечение. Изменението на наредбата е влязло в сила на 01.04.2020 г., а 4-месечният срок, в който лицата, подлежащи на регистрация, са били длъжни да подадат заявления за регистрация е изтекъл на 01.08.2020 г. Във връзка с посоченото се налага изводът, че тъй като „•" ЕООД оттеглило първоначално подаденото заявление с вх. № 05-01-1923/31.07.2020 г. и производството за регистрация за осъществяване на икономическа дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП е прекратено с писмо № 05-01-1923/24.03.2021 г. на МИИ, то новото заявление с вх. № 05-01-215/19.04.2021 г. е подадено след 01.08.2020 г. и не попада, в приложното поле на § 7 от ПЗР на ЗАРИДСНПНП, съответно § 25, ал. 2 и ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП. Изложеното води до единствения възможен извод, а именно, че към момента на извършване на проверката - 30.11.2023 г. в проверявания обект, се е извършвала дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, без да има съответната регистрация по този закон. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят, в качеството му на управител на "•" ЕООД е допуснал извършване на нарушение по ал. 1 – осъществяване на икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, без регистрация по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 29, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. Съдът намира, че в конкретиката на настоящия казус е безспорно доказано, че жалбоподателят е допуснал извършването на процесното нарушение, доколкото е безспорно доказано, въз основа на приобщените писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че на процесната дата се е извършвала в обекта икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, без изискуемата по закон регистрация за това. Касае се за продължено нарушение, като съгласно трайната съдебна практика при тези нарушения се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено нарушението и към този момент следва да се извърши преценката за приложение на материалния закон, за компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган, от този момент започват да текат давностните срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност. В съответствие с това разбиране в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление ясно е посочено, че на датата на проверката противоправното състояние не е било отстранено, т. е., датата на установяване на нарушението и на неговото извършване в случая съвпадат. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП лице, което като законен представител на юридическо лице или едноличен търговец е допуснало извършване на нарушение по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая правилно е индивидуализиран размерът на наложената глоба в минималния предвиден такъв, като е взето предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно че се касае за първо нарушение. Съдът не счита, че намира приложение на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В подкрепа на този извод следва да се вземе предвид, че в случая се касае не за нарушение, което се извършва с еднократно действие, а за продължено нарушение, при което се създава трайно противоправно състояние за неопределен период от време, което чувствително завишава степента на обществена опасност на нарушението, както и че се касае до допускане на неизпълнение на основно, базисно задължение, каквото е това за преминаване през регистърно производство преди започване на търговската дейност с продукти от нефтен произход. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Така мотивиран, Бургаският районен съд