Решение № 522 от 10.12.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 720/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд рег.№888 от 14.07.2025г. постановено по гр.д.№20245220101556 по описа на същия съд за 2024г. е ОСЪДЕН Т. С. К., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••, да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. ••••, сумата 153, 22лв., представляваща главница по задължения за доставяне на вода и канализационни услуги в жилище на ул. ••••, за периода от 15.04.2021 г. до 14.06.2023 г., заедно с 32, 14 лв. лихва за забава за периода от 15.04.2021 г. до 28.03.2024 г., и законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА за разликата над 153, 22 лв. до пълния предявен размер от 302, 26 лв. и за периода от 15.06.2023 г. до 28.03.2024 г., като за сумата 30 лв. от тази разлика отхвърля иска поради плащане в хода на делото, а за останалия размер - като недоказан. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН иска предявен от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. ••••, срещу М. С. М., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••, за осъждането на ответницата М. С. М. да заплати на ищеца сумата 302, 25 лв., представляваща главница на стойността на доставена вода и канализационни услуги за периода 15.04.2021 г. - 28.03.2024 г. и 32, 14 лв. лихва за забава върху сумата за периода 15.04.2021 г. - 28.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЕН е иска предявен от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. ••••, срещу И. С. К., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••, за осъждането на ответника И. С. К. да заплати на ищеца сумата 302, 25 лв., представляваща главница на стойността на доставена вода и канализационни услуги за периода 15.04.2021 г. - 28.03.2024 г. и 32, 14 лв. лихва за забава върху сумата за периода 15.04.2021 г. - 28.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА, предявен от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. ••••, срещу К. С. К., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••, за осъждането на ответницата К. С. К. да заплати на ищеца сумата 302, 25 лв., представляваща главница на стойността на доставена вода и канализационни услуги за периода 15.04.2021 г. - 28.03.2024 г. и 32, 14 лв. лихва за забава върху сумата за периода 15.04.2021 г. - 28.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането. ОСЪДЕНИ СА Т. С. К. да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД разноски по делото в размер 78, 99лв; „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД да заплати на Т. С. К. разноски по делото в размер 31, 30 лв; „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД да заплати на М. С. М. разноски по делото в размер 50 лв; „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД да заплати на И. С. К. разноски по делото в размер 50 лв; „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД да заплати на К. С. К. разноски по делото в размер 50 лв. Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№31824 от 04.08.2025г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД /ВИКУ/ гр.Пазарджик чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК-Пловдив, В ЧАСТТА относно отхвърлените осъдителни искове против ответниците М. С. М., ЕГН-7102013613, И. С. К., ЕГН-•••••••••• и К. С. К., ЕГН-•••••••••• с доводи за порочност на решението в посочените му части като неправилно, необосновано, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че не се установява част от ответниците, а именно М. С. М., И. С. К. и К. С. К. да са приемали наследството на своята майка Т. Й. К. или с конклудентни действия или да са се отказвали от него. В тази връзка на първо място жалбоподателят поддържа, че исковата претенция е редовна, доказана както по основание, така и по размер, посочен е периодът на претендираната главница, както и на мораторната лихва, сочи се от какво произтича вземането, сочат се конкретните обстоятелства, на които се основава иска. Счита, че съдът грешно е извършил преценка, че по делото няма данни за тримата горецитирани ответници, някой от тях да е приел наследството на своята майка Т. Й. К.. И че на съда не са служебно известни факти, от които да се направи извод, че е налице приемане изрично или с конклудентни действия като например лично участие на наследниците в образувани дела във връзка с наследствени имущества и други, и че липсват по делото данни за деклариране на недвижими имоти по реда на ЗМДТ от наследниците или други извършени от тях действия във връзка с регистриране на наследственото имущество или разпореждане с него. Въззивникът счита, че извода на съда, че не се предполага до доказване на обратното нито приемане на наследството, нито отказ от него, а дори да са били дадени по искане на ищеца указания на наследниците да заявят по реда на чл. 51 от ЗН дали приемат наследството на своята майка, тези указания е нямало да могат да им бъдат връчени, чрез техния адвокат, поради което следвало да се приеме за доказано, че тримата ответници имат качеството на наследници, приели наследството на Т. Й. К., за да отговарят за задълженията от него. Цитира се чл. 59 от ЗН предвиждащ възможност за насочване на искове общо срещу наследството чрез назначен управител, преди да е ясно дали призованите наследници ще го приемат, но че в конкретния случай не е налице тази хипотеза - исковете са предявени срещу конкретни физически лица. Предвид изложеното изводът на съда бил необоснован и неправилен. Допълва, че с молба-уточнение с вх.№ 16002 от 21.06.2024г. е представено и прието удостоверение за наследници с изх. № ССЕВ-ГРН -140-001 от 03.06.2024г. издадено от служба ЕСГРАОН община Пазарджик на Т. Й. К.. бивш жител на гр.. Пазарджик, което като официален удостоверителен документ установява, че Т. Й. К. е починала на 04.02.2019г. и че съгласно, чл. 48 от ЗН Наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството. Допълва, че съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Изхождайки от тази правна рамка въззивникът поддържа, че в случая няма представени по делото доказателства, че М. С. М., И. С. К. и К. С. К. са се отказали от наследството на прекия си наследодател Т. Й. К.. Съдът указал, че тежестта за доказване на приемането на наследството се носи от ищеца, а в случай че това не му е било указано изрично от съда при разпределянето на тежестта на доказване с доклада, той може да се позове на този пропуск във въззивната жалба, като представи доказателства за приемане на наследството във втората инстанция. Дружеството жалбоподател счита, че наследството се открива от момента на смъртта на лицето /чл. 1 от ЗН/ и към този момент се определят, лицата, които съгласно нормативните разпоредби са призовани към наследяване, или качеството наследник се придобивало в момента на смъртта на наследодателя, въз основа на съществувалата към същия момент брачна или родствена връзка, като в случая така призованите към наследяване са ответниците. Цитира се решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д.№ 70/2011 г. на ВКС и приетото в него, че нормата на чл. 48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. И че в случая по делото нито се твърдяло, нито се доказало ответниците да са извършили отказ от наследството и че същите в качеството на наследници на титуляра на партидата на водоснабдения имот, се явяват собственици на недвижимия имот. Допълва, че за наследниците, встъпили в правата и задълженията на наследодателя след откриване на наследството, е възникнало задължението по чл.62, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на Вик услуги на потребителите от Вик оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал. 1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-09/11.08.2014 г., а именно: при смърт на потребител - физическо лице, наследниците са длъжни в 60 дневен срок да подадат заявление до Вик оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници. Посочва се, че ответниците не твърдят, а и не се установява по делото да са изпълнили това си задължение, поради което била приложима разпоредбата на чл. 62, ал.2 от Общите условия, съгласно която, при липса на споразумение между наследниците, Вик операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4 от ОУ. Допълва, че Последната разпоредба предвижда, че в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, имотът се ползва от повече от един потребител, Вик операторът открива партида на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества вода и че при липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят между потребителите по равно, до предоставяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. Моли, да отмени постановеното Решение № 888 от 14.07.2025г., постановено по гр. дело №1556 по описа на Районен съд гр. Пазарджик за 2024г., като вместо него се постанови друго, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество ВИКУ ЕООД гр.Пазарджик, следните суми както следва: ответницата М. С. М., дъщеря, ЕГН: ••••••••••, притежаваща 1/4 от наследството на наследодателя си Т. Й. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. ••••, да заплати сумите, съответно отговаряща за размера от 302.25лв.- главница за периода 15.04.2021г.-28.03.2024г. и сума в размер на 32.14лв— мораторна лихва, за периода от 15.04.2021г.-28.03.2024г. както и ¼ от законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, ведно с ¼ от разноските по първоинстанционното производство, които са адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева, държавна такса общо в размер на 434.81 лв., 5лв. - държавна такса за издадено удостоверение, 5.00 лв. - държавна такса за удостоверение за наследници; Ответникът И. С. К., ЕГН: •••••••••• — син, притежаващ ¼ от наследството на наследодателя си Т. Й. К., ЕГН: ••••••••••, да заплати сумите, съответно отговаря за размера от 302.25лв. — главница за периода 15.04.2021г. — 28.03.2024г. и сума в размер на 32.14лв. — мораторна лихва, за периода от 15.04.2021г.-28.03.2024г. както и ¼ от законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, ведно с 1/4 от разноските по първоинстанционното производство, които са адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева, държавна такса общо в размер на 434.81лв, 5.00 лв. - държавна такса за издадено удостоверение, 5.00 лв. - държавна такса за удостоверение за наследници. Ответницата К. С. К., ЕГН: ••••••••••-дъщеря, притежаваща 1/4 от наследството на наследодателя си Т. Й. К., ЕГН: ••••••••••, да заплати сумите, съответно отговаря за размера от 302.25 лв. - главница за периода 15.04.2021г.- 28.03.2024г. и сума в размер на 32.14 лв. (мораторна лихва, за периода от15.04.2021г. —28.03.2024г. както и 1/4 от законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, ведно с 1/4 от разноските по първоинстанционното производство, които са адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева, държавна такса общо в размер на 434.81 лв., 5.00 лв. - държавна такса за издадено удостоверение, 5.00 лв. - държавна такса за удостоверение за наследници. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Т. К., М. М., И. К. и К. К. подадена чрез пълномощника си адв. К. Ш., с вх.№23559 от 28.08.2025г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество и се моли да бъде оставена без уважение като се потвърди обжалваното решение. Твърди се, че основните доводи във въззивната жалба за порочност на съдебното решение почиват единствено на това дали ответниците по делото като наследници на майка си Т. Й. К.-починала са приели наследството. Поддържа се, че в мотивите си районният съд анализирайки всички доказателства в тяхната съвкупност е достигнал до правилния извод, че единствено Т. К. чрез конклудентни действия е приел наследството от майка си тъй като според данните от СГКК същия е подал заявление на 12.08.2024год. за нанасяне на промяна в кадастралната карта и кадастралните регистри относно жилището в гр. •••. И че поради това Т. К. е осъден да заплати на Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД гр. Пазарджик сумите подробно описани в диспозитива на съдебното решение. Счита, че правилно Районният съд е отхвърлил исковата претенция на ищцовото дружество спрямо останалите трима ответника И. С. К., М. С. М. и К. С. К. като е приел, че заинтересованата страна не се е възползвала от правомощието си по чл.51 от ЗН, свързано с определяне на срок за изразяване на воля относно отказ или приемане на наследството, и че докато не е ясно дали тези трима ответника са приели наследството или са се отказали от него иск срещу тях за задължения оставени от наследодателя не следва да бъде уважен. Посочва, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството и че ищецът като заинтересована страна не е поискал от районния съд на основание чл.51 ал.1 изр.2 от Закона за наследството да определи срок на ответниците да заявят приемат ли наследството или се отказват от него, отчитайки и факта, че съдът не е определил срок по чл.51 ал.1 изр.2 от ЗН доколкото съдът нямал служебно задължение да определя срок на наследниците, в който същите да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, ако не е направено искане от заинтересована страна — в случая от ищеца. Не били представени и доказателства от които да се установи факта на приемане на наследството изрично по реда на чл.49, ал.1 от ЗН или мълчаливо по смисъла на чл.49, ал.2 от ЗН. Поради изложеното въззиваемата страна смята, че ответниците не може да отговарят за задължението на наследодателката и че искът срещу тях следва да се отхвърли. Молят да се потвърди Решение №888/14.07.2025год. постановено по гр.д.№1556/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна, с присъждане на разноските за въззивната инстанция. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 пред въззивната инстанция. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД както и писмения отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД-Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение/ и по чл.86 от ЗЗД /86.При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила./ във връзка с чл.198о ал.1 от ЗВ /Закона за водите/ Чл. 198о.