Решение № 164 от 8.6.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 271/2023 г.

Производството пред първоинстанционен съдебен състав е портекло по реда на глава XXVIII НПК С трудов договор № 2/13.01.2021г., считано от 14.01.2021г. обв. К. бил назначен на длъжност ••••••• към „••••••••••••• - гр. ••••••• с управител св. П. Р.. Съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност, основните задължения на К. били свързани с приемането, съхранението, транспортирането, подреждането, комплектуването и предаването на стоки и материали. С трудов договор № 17/7.03.2018г., считано от 8.03.2018г. св. (постр.) Б. А. бил назначен на длъжност •••••••• електрооборудване към „•••••••••••••• - гр. ••••••• с управител св. П. Р.. Съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност, основните задължения на А. били: извършва монтаж, ремонт и демонтаж на отделни елементи и механизми с несложно устройство; изпълнява и други конкретно възложени задачи свързани с длъжността. На 24.06.2020г. „•••••••••••• закупили от „Евромаркет кари“АД електрически повдигач тип „стакер“, марка „Тойота“, модел „SWE140“. „•••••••••• притежавало склад, който се намирал в гр. Бургас, местността „9-ти километър“. В склада имало множество метални стелажи, които служили за съхранение на стока. В този склад се намирали, освен горепосочения повдигач и още един, като двата повдигача се използвали за подреждане на стоки по високите стелажи. В склада имало монтирани осветителни тела, които се намирали на греди под тавана на склада, като разстоянието от пода до осветителните тела било 5, 51м. Осветителните тела се включвали със сензори при засечено движение. През месец януари 2021г. св. П. Р. бил уведомен от работници, че осветлението в горепосочения склад не било добро, поради което той казал на св. А. да премахне сензорите, като по този начин осветителните тела да останат непрекъснато включени. На 8.02.2021г., около 08, 00ч., всички работници, които работили в склада, намиращ се в местността „9-ти километър“, гр. Бургас, се събрали пред магазин „Светомаркет“. Сред тях бил и пострадалият. Св. Р. казал на св. А., че ако има възможност и има някой, който да му помогне, да премахне сензорите от осветителните тела в склада. Пострадалият отишъл в склада и разговарял със св. И. С. - началник на склад, като й съобщил, че му е необходим човек, който да му помогне за премахване на сензорите на осветителните тела. Св. С. определила обвиняемия да помогне на пострадалия. В дворът на склада имало кош, които бил изработен и служил за поставяне на вилиците за обезопасяване на човека, когото повдигат с кара. Св. А. и подс. К. взели електрически повдигач тип „стакер“, марка „Тойота“, модел „SWE140“ и започнали да изпълняват поставената им задача, без да поставят предназначения за поставяне върху вилиците и повдигане на хора кош, като следва да се уточни, че обв.К. не е знаел за съществуването на това предпазно съоръжение при използване на стакера.. Св. А. стъпвал на вилиците на повдигача, а обв. К. го вдигал на необходимата височина, за да може пострадалият да демонтира датчиците от осветителните тела. Обв. К. и св. А. се намирали в третия коридор на склада, когато пострадалият за пореден път стъпил на вилиците на повдигача и обв. К. го повдигнал с него до необходимата височина, за да може пострадалия да демонтира поредния датчик. След като А. демонтирал датчика, обв. К. започнал да спуска вилиците на повдигача. При тези действия, обвиняемият направил по-рязко движение по хоризонтала с повдигача. Вследствие на това движение пострадалият загубил равновесие и паднал на земята на седалищните си части. От удара св. А. получил фрактура на тялото на Л2, втори лумбален прешлен, довело до трайно затруднено движението на снагата за срок от 9-10 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Обвиняемият отишъл до пострадалия, за да провери какво му е състоянието. А. заявил, че го боли кръста. При двамата дошли св. А. С. - мениджър в „••••••••, св. И. С. и св. Г. У. - шофьор в „••••••••••. За инцидентът бил уведомен и управителя на дружеството - св. Р., който веднага пристигнал на място. Обв. К. подал сигнал на ЕЕН 112 и на място пристигнал екип на ЦСМП към УМБАЛ Бургас, които откарал пострадалия до лечебното заведение. Работата на височина с електрически повдигач тип „стакер“, марка „Тойота“, модел „SWE140“ е източник на повишена опасност, като обв. К. нямал право да я упражнява, тъй като нямал правоспособност за работа с процесния повдигач. Съдът възприе идентична с първостепенния съд фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, а именно възоснова на: Свидетелските показания на А. З. Д., П. Ж. Р., А. И. С., И. С. С., С. Т. К., С. Х. С., Г. В.У., М. П. А., Б. Г. А., Г.Г. С., обясненията на А. К. (л. 25-гръб-л.26-гръб от съдебното производство), протоколи за оглед (л. 28-29, том 1 и л. 11-14, том 3 от ДП), изготвената съдебномедицинска експертиза / л. 35-36, том 1 от ДП/, , съдебно-техническа експертиза (л. 65-80, том 3 от ДП), цифров носител компакт диск (л. 50, том 1 от ДП), както и от останалите приобщени по досъдебното производство множество писмени и веществени доказателства. Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводът на първостепенният съд, че събраните доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на установените факти. Правилно и обосновано съдът е дал кредит на повторната СТЕ, изготвена от вещото лице Р. С. /ДП-т.3/, тъй като действително същата е обоснована, пълна, компетентна и подробна.Приел, е първоначално изготвената от вещото лице В. А. за непълна и неясна, което се споделя и от настоящия състав на съда. Останалите експертизи са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси. В съответствие с представените доказателства и най-вече, като се вземат предвид дадените обяснения на обв.К. пред първоинстнационният съд категорично се установява, че към инкриминираното деяние, същия не е притежавал правоспособност за работа с електрокари съгласно чл.9 т.1 от Наредба №10 от 07.12.2004г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. Издаденото удостоверение в тази насока за проведено обучение на л. 157 (л. 17), том 2 от ДП, правилно е преценено от съдът, че не доказва обстоятелството, че на 18.01.2021 г. на К. е било проведено обучение за работа с повдигача както и, че не отразява действително проведено обучение на обв.К.. Съдът правилно и обосновано е изградил своите фактически и правни изводи и възоснова на изгледания видеозапис, който всъщност е едно от основните доказателства, изясняващи фактическата обстановка, като липсват данни той да е бил манипулиран. Правилно и в пълна степен БРС е кредитирал дадените от обв.К. обяснения, като достоверни и правдиви, тъй като същите съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал, не са изолирани и взаимно се допълват с другите доказателства. Разпоредбата на чл.134 НК е бланкетна норма, която по отношение на задължителните в конкретния случай заповеди или запрети се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав.Следователно няма да е налице престъпление по този текст, ако не се установи, че е нарушено конкретно правило или норма, или поднормативен акт/правилник, наредба, инструкция, заповед, технологични правила/, както и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Този въпрос важи и е от изключително значение и при обсъждане въпроса за наличие на съпричиняване или от пострадалото лице или от друго лице, които обстоятелства впрочем първостепенния съд неправилно е пропуснал да обсъди възоснова на събрания доказателствен материал.Именно при преценка коя конкретна подзаконова правна норма конкретизира дължимо поведение в настоящия случай, настоящият състав констатира, че дължимо поведение свързано с настъпилия вредоносен резултат по отношение на обв.К. се имплицира в нормата на чл.9 от Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, “За управление на кари се допускат само правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари, както и оправомощени с писмена заповед на работодателя лица“, т.е. управлението на същите става само с разрешително, което се издава след проверка за нужните специални знания или умения. По делото безспорно се установява, че такова разрешително, т.е. придобита правоспособност обвиняемият не е имал към датата на деянието.Видно от съдържанието на обвинението и от атакуваната присъда обаче, конкретно това задължение не е посочено като дължимо такова на обвиняемия, което категорично е в причинноследствена връзка с настъпилия противоправен резултат, а е посочена друга обща разпоредба, запълваща бланкетната норма, която обаче няма конкретно за адресат работник управляващ точно кар или мотокар, а касае работници управляващи самоходни машини по принцип.Инкриминираното нарушение на нормата на чл. 210 от Наредба № 7/23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи“ е в отношение обща към специална с Наредба №10 от 07.12.2004г и вменява поведение за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване като цяло /самоходно или несамоходно/, а не конкретно при работа с електрокари и мотокари, което изрично регламентира Наредба №10/07.12.2004г.Неправилно в този ред на мисли е запълнен и диспозитива на правната норма на чл.134 от НК и с разпоредбите на чл. 205г ал.1 от Наредба № 7/23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „Работното оборудване, предназначено за повдигане или за преместване на работещи, отговаря на следните изисквания: т. 1 - да предотвратява чрез подходящо приспособление риска от падане на превозващото устройство (кабина, количка, платформа); т. 2 - да не допуска риск от падане на работещ от превозващото устройство (кабина, количка, платформа); чл. 206б от Наредба № 7/23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: ал. 1 „Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел; ал. 2 Ако работното оборудване не е специално проектирано за повдигане на хора, при изключителни случаи то може да се използва за това само когато са осъществени необходимите мерки и преустройства за осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с установените изисквания; ал. 3 „По време на присъствието на работещи на работно оборудване, проектирано за повдигане на товари, използвано съгласно ал. 2, се изпълняват следните изисквания: т. 1. - на пулта за управление на оборудването през цялото време има компетентен работещ; т. 2 - работещите, които се повдигат, разполагат със сигурно средство за комуникация с работещия, намиращ се на пулта за управление; т. 3 - в случай на опасност е осигурен начин за евакуирането на работещите; 4. - с участниците в изпълнението на задачата се провежда ежедневен инструктаж; и чл. 210 от Наредба № 7/23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи“ Тези норми не създават дължимо поведение на обв.К., тъй като касаят общи правила за поведение при работа със самоходни и несамоходни машини, а не касаят конкретни правила за поведение при спазване здравословни и безопасни условия на труд конкретно при работа с електрокари и мотокари.Първостепенният съд без да ги постави на задълбочен анализ и преценка дали действително тези правила имат за адресати конкретно дейността на обв.К. във връзка с възложената му конкретна работа, както и дали е налице причинна връзка с настъпилия противоправен резултат е приел неправилно, че са нарушени императивите от Наредба № 7/23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване което е довело до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт в тази му част.Настоящият въззивен състав в този вид производство няма процесуална възможност да възведе за първи път правилните норми и запрети, които са нарушени в конкретния случай, регламентирани в чл.9 от Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно “за управление на кари се допускат само правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари, както и оправомощени с писмена заповед на работодателя лица“, поради което ще следва да оправдае обвиняемия по всички три посочени нарушения на правилата визирани в Наредба № 7/23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, поради обстоятелството, че те не създават дължимо поведение по отношение на обв.К., който е управлявал кар на инкриминираната дата, а задълженията на работниците и служителите при управление на мотокари и електрокари се регламентират от специални правила възведени в Наредба №10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. Самата дейност по работа с електрокари и мотокари е изрично правнорегламентирана, като в нормативни актове се съдържат правила във връзка именно с работата с електрокари и мотокари. Така в т. 12 от приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10/7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари е посочено, че не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от производителя, което нарушение на обв.К. безспорно е установено по делото и е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. От друга страна настоящата инстанция се солидализира с правните изводи на БРС, че безспорно са утановени допуснати нарушенията по чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“; т. 12 от приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10/7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари: „При осигуряването на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида работа се изпълняват и: Специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в приложение № 1; Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 Т. 12. Не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от производителя. Горепосочените действия са извършени конкретно от подсъдимия К., същия с обективните си действия, без да притежава правоспособност за управление на кар, осъзнавайки това е предприел действия да повдига и сваля човек /пострадалия Б. А. /, който не е бил обезопасен с нобходимото работно и защитно оборудване и облекло, без проведен конкретен инструктаж за конкретната възложена дейност на 08.02.2021г, без използване включително на саморъчно направен кош, използван при повдигане на хора, с оглед неговото обезопасяване. Действително всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции съгласно Законът за здравословни и безопасни условия на труд, но освен виновното поведение на подсъдимия тук безспорно следва да се отчете наличие на съществено съпричиняване от страна, както на пострадалото лице Б. А., който въпреки, че е от дълги години е работник в тази фирма, информиран, че в такива случаи се използва обезопасителен кош върху роговете, за да се обезопаси, знаейки, че трябва да използва задължително защитно облекло, каска и т.н. решава самоволно да се качи върху кара необезопасен, без предпазни уреди и облекло, знаейки, че обв.К. няма необходимата правоспособност да управлява стакер, като безспорно пострадалият е допринесъл със своите действия за съпричиняване на противоправния резултат, което е пропуснал да отчете първостепенния съд неправилно.На постр.А. също е вменено задължението, че не се допуска превоз върху виличните рогове, както и е длъжен да опазва своето здраве и здравето и живота на другите служители при изпълнение на поставените му задачи. От друга страна от доказателствата по делото се констатира наличие на съпричиняване и от страна на св.П. Р., управител на „••••••••••••••••• Б..Разпоредбата на чл.4 от ЗЗБУТ регламентира, че работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като са изброени конкретно задълженията му в тази насока.Разпоредбата на чл.14 ал.2 ЗЗБУТ изрично посочва, че лицата по чл.14 ал.11 /ЮЛ и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи/ носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон.Съгласно чл.3 от Наредба № 10/7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари: „Работодателят е длъжен да предприеме всички необходими мерки за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари“. В този смисъл следва да се отбележи, че св.П. Р. като работодател на обв.К. също е допуснал нарушения, конкретно посочени в горепосочените правни разпоредби, поради което съдът е следвало да констатира, че е налице съпричиняване към вредоносния резултат и от негова страна в конкретния случай. Св.Р. не е осигурил необходимите здравословни и безопасни условия на труд на служителите си, не е провел необходимия инструктаж, тъй като това е безспорно правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като безспорно и пострадалият А. няма правоспособност да извършва такава дейност свързана с превоз и движение на кар.Горепосоченинте разпоредби на ЗЗБУТ и специалната Нареда №10 създават именно дължимо поведение именно на работодателя, който в конкретния случай знаейки, че и двамата работници нямат необходимата правоспособност за управление на електрически повдигачи-мотокари е разпоредил да го ползват за извършване на поставената задача, без да спази и осигури необходимите безопасни и здравословни условия за труд, при липса на задължителен инструктаж при извършване на работа, представляваща източник на повишена опасност. Предвид изложените съображения съдът намира за основателни възраженията на защитата, че не са отчетени от съда обстоятелствата, довели до съпричиняване на вредоносния резултат от решаващия съд при индивидуализация на наказанието. От друга страна правилно е отчетено от съда, че са налице признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 134, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, като е взето предвид дали престъпният резултат е причинен по време на извършването на правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност и дали деецът е имал право да упражнява тази дейност, като съдът намери, че тези признаци са налице. Правнорегламентирите дейности, източник на повишена опасност, поначало са детайлно регламентирани, по отношение на лицата, които имат право да ги предприемат и досежно условията и начините на тяхното извършване. В тези случаи неспазването на съответните правила за безопасност и даже най-малкото отклонение от техните изисквания може да има тежки последици. Тези дейности разкриват различни особености - първо, дейността се е наложила в обществената практика за постигане на някакви положителни резултати, но едновременно с това крие възможност да настъпване на отрицателни резултати и в този смисъл е рискова за живота и здравето на хората. Второ, това е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност и поради това изисква специални знания или умения. Трето, тя може да бъде упражнявана само с разрешително, което се издава след проверка за нужните специални знания или умения. Накрая, безспорно занятието представлява и източник на повишена опасност. Така съгласно чл. 32 от Закон за техническите изисквания към продуктите видовете съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон са котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за втечнени въглеводородни газове, преносни и разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ, ацетиленови уредби, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, асансьори, повдигателни съоръжения, въжени линии и ски влекове с технически характеристики и параметри, определени с наредбите по чл. 31. От обективна страна е причинен и предвиденият съставомерен резултат на пострадалия А., който получил фрактура на тялото на Л2, втори лумбален прешлен, довело до трайно затруднено движението на снагата за срок от 9-10 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което увреждане по своите медикобиологични характеристики съответства на средна телесна повреда съгласно чл. 129, ал. 2 от НК. Съдът намира, че телесното увреждане е причинено чрез действие от страна на подс. К.- чрез по-рязко движение по хоризонтала по време на управление на повдигача, при което св. А., който е бил стъпил на вилиците на устройството е загубил равновесие и е паднал назад на земята, при което е настъпило горепосоченото телесно увреждане. Това действие от страна на К. е извършено при управление на повдигача, като управлението (привеждането в движение) е дейност, спадаща към занятие, което както бе посочено по- горе е правнорегламентирано и е източник на повишена опасност. Видно е, че именно горепосочените разпоредби, предписващи правила при работата с мотокари, са били нарушени от обвиняемият и във връзка и с тяхното нарушаване, се е стигнало до причиняване на средна телесна повреда на пострадалия. Обвиняемият въпреки забраната е повдигнал с повдигача на височина пострадалия, като на вилиците на същия не бил поставен обезопасителен кош. Подсъдимият К. е субект на престъплението по чл. 134 ал. 2 от НК, тъй като не е бил правоспособен, т.е. не е имал правото да упражнява дейност, свързана с работа с повдигача. От субективна страна правилно БРС е приел, че подсъдимият К. е действал при форма на непредпазливост и по-конкретно- при условията на небрежност. Няма спор по делото, че К. е нямал правоспособност, което той потвърждава и в дадените му пред съда обяснения пред първостепенния съд. Въпреки това, съзнателно е изпълнил е извършил дейност представляваща източник на повишена опасност и правно регламентирана такава, изискваща специална правоспособност, за да се упражнява тази дейност. Правилен е изводът на БРС, че в конкретния случай не е налице приложение на чл.16 от НК.На първо място липсват доказателства, че е издадена неправомерна служебна заповед, която конкретно да сочи като изпълнител на това действие обв.К., нито от св.И.С., нито св.П. Р..Липсва разпореждане с посочен начин и механизъм за извършване на инкриминираната правнорегламентирана дейност, т.е да се ползва карът изрично и кой да го управлява.От друга страна следва да се отбележи, че обв.К. е съзнавал, че не притежава правоспособност за управление на кар, същия е работил от няколко дни в посочената фирма, липсва му инструктаж, липсва му документ да управлява това специално повдигащо средство с повишена степен на опасност, поради което безспорно всички тези факти би следвало да мотивират у него отказ да изпълни задачата в конкретния случай, въпреки, че св.С. му казала да помогне на пострадалия Б. А..В този смисъл възражението на защитата за приложение на чл.16 от НК се явява неоснователно и правилно БРС го е отхвърлил като такова. Въззивният съд споделя изцяло изводът на БРС, че не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че по отношение на деянията е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За прецизност въззивната инстанция следва да отбележи, че следва стриктно да се спазват правилата на чл.252 ал.1 от НПК, когато в разпоредително заседание, съдебното заседание се насрочи по реда на особените правила, както в настоящия случай по реда на глава 28 НПК, то следва да се насрочи незабавно, а не след определен период, както е сторил процесуално непрецизно първостепенния съд.Въпреки, че съдът не е бил готов с провеждане на възпроизвеждане на запис от електронен носител, това не е пречка да се насрочи незабавно съдебното заседание и да се проведе някакво процесуално следствено действие, както например е проведен разпит на обвиняемия, но в отложеното след дни такова.Духът на закона възведен в чл.252 ал.1 НПК е именно бързина и ефективност на наказателното производство в случаите при провеждане на диференцираните процедури посочени в НПК, което трябва да се съблюдава от съда. Действително, К. не е осъждан, липсват данни за други криминални прояви и е оказано съдействие от негова страна, пълни самопризнания, ниска степен на обществена опасност на личността му. При преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК обаче се преценя не само обществената опасност на дееца, а на деянието като цяло. В случая К. е боравил с устройство, източник на повишена опасност, при което се е стигнало до причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, при която е причинено трайно затруднено движение на снагата на пострадаллия за срок от 9-10 месеца, т.е. за продължителен период. С оглед на това, правилно първостепенния съд е пиел, че от гледна точка на самото деяние, като механизъм на извършеното и настъпилият резултат, не може да се направи извод за явна незначителност на обществената опасност на извършеното от К.. При определяне вида и размера на наказанието, настоящата инстанция счита, че с оглед проведената диференцирана процедура по реда на глава 28 от НПК правилно са отчетени наличие на предпоставките на чл.78а от НК.Отчетени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства, което е предопредилило налагането на предвидения в закона минимум на наказанието глоба, а именно 1000лв.Единствено следва да се отчете допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство, което не е сторено от решаващия съд, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия А. и св.П. Р. при причиняване на противоправния резултат.Въпреки допълнителните смекчаващи отговорността обстоятелства отчетени от въззивния съд наложеното наказание глоба, следва да остане в размер на 1000 лв, предвид определянето му в законоопределения минимум.Въззивния съд счита, че действително това наказание ще постигне целите визирани в чл.36 от НК. Въззивният съд следва са отбележи, че първоинстаницонният съд е осъдил обв.К. да заплати разноски на основание чл. 189 ал.3 НПК. В настоящия случай, подсъдимият е бил осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР - град Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1046, 90 лева, която сума не съответства на доказателствата за направени разноски в хода на досъдебното производство.Видно от материалите по делото разноските в хода на досъдебното производство са в размер на 754, 40 лв., а не в размер на 1046, 90 лв, което налага изменение на решението и в тази му част, като обв.К. ще следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 754, 40 лв. С оглед гореизложеното, на основание чл.337 от НПК, Бургаски окръжен съд