РЕШЕНИЕ

№ 196

гр. Ямбол, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Яна П. Славова като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20212330200969 по описа за 2021 година Съдебното производство е образувано по жалба на „Астра лидер „ ООД гр.Ямбол срещу Наказателно постановление № НИ – 1 – 28-00650349/17.09.2019 год. на Ръководител на ТП на НОИ Ямбол, с което на дружеството за нарушение на чл. 57, ал.1 от КСО, на основание чл. 349, ал.1 от КСО е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се навеждат доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си.

Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.07.2019 год. на дружеството – жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл.57, ал.1 от КСО за това, че в срок до 20.07.2018 год. не е представена в ТП на НОИ Ямбол декларация за трудова злополука, настъпила през работно време с осигуреното лице на 15.07.2018 год. В.Х.Т. в С.. АУАН е връчен на жалбоподателя на 02.09.2019 год.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на 10.10.2019 год. като в него е отразено, че това е станало при условията на чл.58 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от събраните писмени доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.Същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва, а разгледана по същество се преценя като основателна.

АУАН е съставен в нарушение на изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН гласящ, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение на това правило е чл.40, ал.2 от ЗАНН допускащ той да бъде съставен и в него отсъствие когато не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта.

В конкретния случай по делото липсват доказателства на жалбоподателят да е изпращана покана за съставяне на АУАН. В показанията си свидетелката Д. заявява, че жалбоподателя е уведомен за съставяне на АУАН с писмо, като поканата за съставяне на АУАН не я е получил, но е получил втората покана за връчване на АУАН.

Ангажирана е административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател с обвинение за нарушение на чл. 57, ал. 1 от КСО, която разпоредба /в редакцията й към датата на нарушението/ задължава осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.

Както актосъставителят, така и наказващият орган, неправилно са приложили материалния закон при индивидуализацията на деянието по време. Нарушението по чл. 57, ал. 1 от КСО, не е извършено на 20.07.2018 г., а на 19.07.2018 г., поради което и на това основание наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт. За това съдът като съобрази чл..18, ал.2 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и вписаната сума от 300 лв. в договора за правна помощ прие, че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът