Решение № 6407 от 21.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10666/2024 г.

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10666/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Л. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „••••••• срещу решение №5808 от 01.04.2024 г на СРС, 61 състав по гр.д.№19620/2022 г, с което въззивникът е осъден на основание чл.288 ал.12 КЗ /отм./ във вр.чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен фонд гр.София ул.••••••• сумата от 12 000 лева, представляваща заплатено от Гаранционен фонд на Я.Г.Я. обезщетение за неимуществени вреди по щета № 19-2100323/30.08.2019 г образувана за ПТП на 18.11.2014 г на ул.Беловодски път, гр.София кв.Бояна, ведно със законната лихва от 12.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 1180 лв разноски пред СРС по делото Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. В задължителното силата на чл.300 ГПК споразумение на наказателния съд е посочена само фрактура на лява ключица и само тя трябва да се вземе предвид, но не и други травми. Обездвижването с „осморка“ е продължило по-малко от предписания 4-седмичен срок и няма данни да е провеждана рехабилитация. При ПТП е контузен десният долен крайник, а ГФ е платил обезщетение за подуване и затруднени движения на лява коленна става. Не са преклудирани възраженията за погасителна давност и за съпричиняване. В срока за отговор въззивникът е бил в затвора и не е можел да ангажира адвокат. В първото о.с.з съдът е дал възможност на ответника да подаде отговор, а в съобщението връчено на ответника не е посочена възможността да се обърне към НБПП за получаване на правна помощ. Правната помощ в случая се обезсмисля, а трябва да се „даде живот“ на възраженията за погасителна давност. Със споразумението пред наказателния съд е доказано съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движел в лентата за насрещно движение т.е. вината за ПТП е почти изцяло на пострадалия. Определеното от ГФ обезщетение от 24 000 лева / и признато 50 % съпричиняване/ е прекомерно.

Въззиваемата страна ГФ е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС. Всички травми на пострадалото лице са безспорно доказани, а определеното обезщетение за неимуществени вреди не е завишено. Възраженията за съпричиняване и за погасителна давност са преклудирани. Правна помощ е поискана от въззивника едва в първото о.с.з. Това че въззивникът се е намирал в Централния софийски затвор не е особено непредвидено обстоятелство. Давността за предявяване на регресния иск тече от датата на извършеното плащане от ГФ.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.05.2024 г и е обжалвано в срок на 22.05.2024 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

За да уважи исковете СРС е приел, че с влязло в сила определение от 22.01.2019 г. по НОХД № 1802/2018 г. по описа на СРС, НО, 23 състав е одобрено споразумение на основание чл. 384, ал. 3, вр. чл. 382, ал. 6 НПК, с което Г. А. е признат за виновен в това, че на 18.11.2014 г. около 17: 30 часа в гр. София, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № •••••••, по ул. „Беловодски път“ с посока на движение от кв. „Бояна“ към ул. „Панорамен път“ и на около 10 м преди кръстовището с ул. „Илия Кутев“ като не намалил скоростта на управлявания от него автомобил и не е предприел аварийно спиране, след като възприел наличието на опасност за движението – движещият се в неговата лента за движение лек автомобил „Мицубиши Галант“, с рег. № •••••••, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по този начин реализирал пътнотранспортно произшествие с водача на лек автомобил „Мицубиши Галант“, с рег. № •••••••, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: 1. На пътника от неговия автомобил – Д.Л.И. причинил две средни телесни повреди, изразяващи се съответно в „контузия на мозъка – лека степен“, довела до разстройство на здравето временно опасно за неговия живот и „фрактура на лъчева кост на лява предмишница на типично място и фрактура шжиловидния израстък на лявата лакътна кост“, причинили му трайни затруднение в движенията на левия горен крайник /лява ръка/ за период повече от тридесет дни;

2. На водача на лек автомобил „Мицубиши Галант“ – Я.Г.Я. – „фрактура на лява ключица /многофрагментна с разместване/“, довело до трайно затруднение в движенията на левия му горен крайник за срок повече от тридесет дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а“, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1, б „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

Според СРС съгласно чл.383 ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е обвързан от приетото от наказателния съд, във връзка с настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство, противоправното поведение на водача Г. Л. А., и причинените съставомерни последици – причинената средна телесна повреда на Я.Г.Я., описана в споразумението, както и причинноследствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

Според СРС по делото не се спори, а и от представената справка от базата данни на Информационния център към „Гаранционен фонд“, на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към датата на процесното ПТП – 18.11.2014 г. за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ••••••• не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства – молба, вх. № 24-01- 588/30.08.2019 г., протокол №28/31.10.2019 г., писмо, изх. № 24-01-588/31.10.2019 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 06.11.2019 г., се установява, че по предявена от Я.Я. извънсъдебна претенция до „Гаранционен фонд“, последният е определил обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., при отчитане на 50% съпричиняване от страна на пострадалия, която сума е била изплатена на Я.Я. с платежно нареждане от 06.11.2019 г. От представената по делото медицинска документация и неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че вследствие на ПТП от 18.11.2014 г. пострадалият Я.Г.Я. е получил следните увреждания: контузия на главата, контузия на гръден кош, травма на левия горен крайник – разместено счупване на лявата ключица, травма на десен долен крайник – разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясното коляно. Налице е причинно-следствена връзка между получените от Я.Я. травми и произшествието. Счупването на лявата ключица е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от 4 седмици при нормален ход на възстановителния процес. Останалите увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Локализацията и тежестта на травмите са основание да се приеме, че пострадалият е бил с поставен колан, което е минимализирало както броя, така и тежестта на травмите, които биха възникнали при евентуално непоставен предпазен колан или при неправилно поставен такъв.

Пред СРС вещото лице е уточнило в о.с.з, че по съвременното разбиране за лечението на травматичните увреждания на костите и ставите включва след имобилизирането да се проведе физиотерапия и рехабилитация с цел възстановяване силата на мускулите, подвижността на ставите и възвръщане обема на движение на съответния засегнат крайник. По делото не са налични документи, доказващи проведена физиотерапия или рехабилитация на увредения ляв горен крайник.

Според приетата пред СРС съдебно-автотехническата експертиза водачът на лек автомобил „Мицубиши Галант“, с рег. № ••••••• е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е запазил движението си в собствената лента за движение, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Не е възможно да се определи дали водачът на лека автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ••••••• е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Лек автомобил „Мицубиши Галант“ с рег. № ••••••• фабрично е оборудван със следните безопасни колани: на предните седалки: 2 броя триточкови инерционни колани; на задните седалки: 2 броя триточкови инерционни колани и 1 брой двуточков колан по средата. Предпазните колани са свързани към електронен блок, от което може да се заключи, че има светлинна индикация на арматурното табло за поставен/не поставен предпазен колан. Не може да бъде установено дали към настъпване на произшествието звуковия сигнал е бил в изправност.

Според разпитания пред СРС свидетел Л.Г. А., /баща на ответника/ след като научил за произшествието свидетелят отишъл в болницата. Там видял сина си на инвалидна количка. Твърди, че присъствалите в болницата полицаи му казали, че виновен за настъпилото ПТП е лицето Я.. Според СРС по делото са установени всички елементи на фактическия състав за суброгиране на Гаранционен фон и ответникът носи регресна отговорност да възстанови на ГФ платеното обезщетение. Основателно е възражението на ответника, че определеният от Гаранционен фонд размер на неимуществените вреди е завишен, при съобразяване на чл. 52 ЗЗД. В случая е имало следните травми на Я.Я.: контузия на главата, контузия на гръден кош, травма на левия горен крайник – разместено счупване на лявата ключица, травма на десен долен крайник – разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясното коляно. Продължителността на лечебния и възстановителния процес е 4 седмици при нормален ход на възстановителния процес, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на процесното ПТП – 33 г., трудово ангажиран, чието ежедневие и ритъм на живот са били съществено променени в резултат на настъпилата травма От друга страна злополуката не е довела до трайни и необратими последици за функционалността на движението на левия крак, както и от данните по делото не се установява съпътстващите хронични заболявания на пострадалия Я.Я. да са довели до по-дълъг възстановителен период от настъпилото на 18.11.2014 г. пътнотранспортно произшествие. Трябва да се отчете и че ПТП е от 2014 г.

Според СРС справедливият размер на неимуществените вреди възлиза на сумата от 12 000 лв., с която сума би се постигнал справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерване на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Според СРС релевираните от ответника възражения за съпричиняване и за погасяване на процесното вземане по давност са преклудирани и не следва да се разглеждат. Правото на ответника да направи възражение за съпричиняване и за погасяване по давност на вземането, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени лично на ответника на 27.03.2023 г., като в законоустановения срок същият не е подал отговор на исковата молба. Възражението за съпричиняване и за погасяване на вземането по давност са направени едва на 25.05.2023 г. с подадения отговор на исковата молба от назначения от съда процесуален представител адв. Л.. Предоставянето на ответника на безплатна правна помощ по негово искане, направено едва в откритото по делото заседание от 27.04.2023 г. не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК, оправдаващи късното повдигане на възражението за давност и за съпричиняване. Възражението за съпричиняване в случая е преклудирано и след като не е надлежно въведено в процеса, съдът служебно не може да вземе предвид наличието на принос от страна на пострадалия Я.Я., макар същото да се установява от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза. Предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ, вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ е основателен.

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд. Действително в задължителното по силата на чл.300 ГПК във вр. чл.383 ал.1 НПК споразумение на наказателния съд е посочена само фрактура на лява ключица на пострадалия Я.Я.. От това обаче не следва, че съдът не може да вземе предвид и безспорно доказаните други страдания от ПТП, които не са били предмет на наказателното производство и които не променят състава на престъплението. От медицинската документация и СМЕ е видно, че травмите на пострадалия са били многобройни и значителни и извън визираното в споразумението счупване на ключица. Без значение са грешки при оформяне на щетата, защото ищецът е платил обезщетение за всички страдания от ПТП, а не за част от тях. Трябва да се отбележи, че дори по делото да се вземе предвид само фрактурата на ключицата, то определеното от СРС обезщетение от 12 000 лева не се явява прекомерно, както и същото съответства на практиката на ВКС за подобни счупвания към 2014 г.

Законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че са преклудирани възраженията за съпричиняване и за погасителна давност на ответника. Същите е следвало да бъдат направени най-късно в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК. В съобщението за връчване на исковата молба с приложенията на ответника – както е по утвърдения образец – изрично е посочено, че ответникът може да поиска предоставяне на правна помощ. Такова искане не е направено до съда. По-късното искане, съответно предоставяне на правна помощ, не отменя настъпилата преклузия на въпросните възражения. Ответникът би могъл да поиска предоставяне на правна помощ не само, както в случая, в първото о.с.з, а във всеки момент в течение на делото, включително и пред въззивната или пред касационната инстанция. Да се възприеме тълкуване, че предоставянето на правна помощ води до ново възникване на вече погасени процесуални права, би довело да обезсмисляне на цялостната уредба на ГПК на първоинстанционното, въззивното и касационното производство, с всички правила за отделяне на спорното от безспорното, указания по доказателствата, доклад на съда, преклузии, предмет на ограничения въззив, основания за касация и пр. Вярно е обратното – предоставянето на правна помощ дава възможност на лицето да проведе защитата си такава, каквато е възможна към съответния момент. Назначеният по реда на правната помощ адвокат не може да носи вина, че страната поради пропуск, незнание или липса на правна грамотност не е защитила достатъчно добре правата си до момента на встъпване на адвоката в делото / както и нов упълномощен адвокат поема защитата по едно дело в състоянието, което е делото след действията на предходен защитник или лично на страната /.

В случая по делото не е поискано възстановяване на срока за подаване на отговор и такъв срок не е възстановяван, за което е необходимо изрично определение на съда. В о.с.з на 27.04.2023 г СРС е дал възможност на назначения по ЗПП адвокат да вземе становище по исковата молба и да ангажира доказателства, но това не е възстановяване на срока за подаване на отговор. В първото о.с.з, обикновено след одобряване на окончателния доклад, страните наистина имат право на доказателствени искания, но не и във връзка с преклудирани доводи и възражения. Становища страните могат да вземат в течение на цялото дело.

В случая възражението за съпричиняване е преклудирано и не следва да се разглежда. Преклудирано е и възражението за погасителна давност, но за същото трябва да се отбележи, че се явява и явно неоснователно. Погасителната давност за вземането на ГФ тече не от датата на ПТП, а от датата на плащането – 06.11.2019 г, като до датата на предявяване на иска 08.04.2022 г не е изтекла нито 3-годишна, нито 5-годишна давност /§31 КЗ във вр.чл.378 ал.6 КЗ /. Практиката на ВКС в подобни хипотези датира още от т.14 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на Върховния съд, което не е загубило своето значение, както и постановените по реда на чл.290 и сл. от ГПК решения на Върховния касационен съд, Търговска колегия: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д.№ 192/2009 г., ІІ т.о; Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д.№ 455/2009 г., ІІ т.о., Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д.№ 356/2008 г., І т.о., Решение №15 от 04.02.2011 г по т.д.№326/10 г на ВКС, II ТО Налага се изводът, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. В тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, СЪДЪТ