РЕШЕНИЕ

№ 653

гр. гр. Хасково, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102268 по описа за 2024 година Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от С. М. С., ЕГН •••••••••• и С. А. С., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес: гр.Хасково, ул.“•••••••, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“•••••, адв. Ж. Г. от АК - Хасково против Община Хасково, ЕИК 0009003946, гр.Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от С. Н. Д. - кмет на Община Хасково.

Ищците твърдят, че са собственици по давност и наследство на поземлен имот с идентификатор 77195.729.516 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, с площ на поземления имот 718 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност Изгрев-Запад, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предходен идентификатор 77195.729.444, номер по предходен план 4610034, квартал 0, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 77195.729.574, 77195.729.515. Горното описание на имота се установявало от скица № 15- 765302 от 26.07.2024 г., в която било посочено, че собственик на имота е Община Хасково по силата на АОС № 12263 от 25.11.2021 г., вписан в СВ Хасково на 29.12.2021 г. peг. № 8520.

Ищците твърдят, че през годините никой не е оспорвал правата им и никой не е предявявал претенции към описания имот. Твърдят, че в началото на 2022 г. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху сградата построена в описания поземлен имот и подавайки в Община Хасково молба- декларация през есента на 2021 г. за признаване на правото им на собственост върху сградата, Общината веднага и неоснователно актувала поземления имот. Твърдят, че описания имот се ползва от тях самостоятелно и необезпокоявано повече от 12 години без прекъсване, че същият е застроен, че в двора са засети трайни насаждения, има зеленчукова градина, че освен изградената къща в него, същия е ограден с ограда от бетонни колове и телена мрежа. Имотът се ползвал и обработвал и от родителите на ищеца С. С. - майка му Г. С. К., починала през ••••г. и баща му М. С. К., починал през •••• г. И двамата му родители били починали там. Същите владели необезпокоявано и непрекъснато процесния имот от 60-те години на миналия век, а ищците се преместили да живеят там и съвместно с възрастните родители на С. обитавали и ползвали имота от средата на 80- те години на миналия век. Редовно плащали дължимия данък и ТБО, като през годините, а и понастоящем в приходните квитанции, издавани от Община Хасково било посочено, че имота представлява ЗЕМЯ И СГРАДА. Снабдили се с издадения от Община Хасково АОС. В него било посочено, че правното основание за издаването му е § 42 от ПЗРЗИДОС и чл.56 от ЗОС. Текстът на § 42 гласял, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините - Преходни и заключителни разпоредби към закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.).

Ищците твърдят, че процесният имот никога не е бил държавен, не е бил актуван като такъв, а и към ноември 1999 година не е съществувал подробен градоустройствен план, предвиждащ отреждане за жилищно строителство или за обществено и благоустройствено мероприятие на общината. С оглед изложеното за тях възникнал правен интерес от установяване правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор 77195.729.516 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-б3 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, с площ на поземления имот 718 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност Изгрев-Запад, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предходен идентификатор 77195.729.444, номер по предходен план 4610034, квартал 0, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 77195.729.574, 77195.729.515, като считат, че за ответната Община не са налице посочените в АОС основания да счита процесния имот за свой и съответно да го актува като общинска собственост, както и се твърди, че в полза на ищците е изтекъл предвидения в закона срок да придобият същия по давност.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение в този смисъл. Иска се отмяна на АОС № 12263 от 25.11.2021 г., вписан в СВ Хасково на 29.12.2021 г. peг. № 8520, поради липса на правно основание за неговото издаване и присъждане на деловодните разноски и платения адвокатски хонорар.

Ответникът не оспорва допустимостта на претенцията, но счита предявеният иск за неоснователен. Изложени са следните насрещни твърдения и възражения: Относно твърденията на ищците, ответникът заявява, че в съдебната практика и правната доктрина безспорно установено било, че за да придобие едно лице даден имот въз основа на давностно владение е необходимо по отношение на него да са налице в определения от закона давностен срок двете задължителни предпоставки на владението, а именно обективния елемент (corpus), изразяващ се в непрекъснато и постоянно упражняване на фактическата власт върху даден имот, както и субективният (animus), изразяващ се в намерението на лицето, което упражнява фактическа власт, да свои съответния имот за себе си. Тези два елемента са кумулативни и следвало да съществуват през цялото времетраене на давностния срок.

Оспорва се твърдението, че процесният имот е актуван неоснователно.

Същият попадал в територия по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Включен бил в плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-11-384/22.11.2006 г. на Областния управител на Област Хасково, която е влязла в сила. От регистъра към ПНО било видно, че като собственик на имота е посочена Община Хасково. Тъй като процесният имот попадал в територия на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, давност по отношение на този имот можела да започне да тече след приключване на процедурите по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ - след одобряване на плана на новообразуваните имоти, от който момент съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ общината придобива права върху имотите, които подлежат на възстановяване, но не са били заявени и може да защитава правата си. В този смисъл следвало да се вземе под внимание мораториума, който бил наложен в периода 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. за придобиване на общински имоти. Институтът на давността, на който се позовавали ищците, не можел да се приложи в настоящия случай, поради това, че същите твърдели, че са установили владение, но спрямо правен субект, за чиито права се прилага забраната за придобиване по давност, съгласно чл. 86 от ЗС, в редакцията си от 1951 г., действала до изменението й през 1996 г. Както било посочено и по- горе имотът попадал в територия по параграф 4 от ЗСПЗЗ и не можел да се придобива по давност преди да са завършили процедурите по реституция по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По отношение на твърдението за заплащани дължими данъци и ТБО, за придобиване на имота по давност не било достатъчно само плащането на данъци. Съдебната практика приемала, че е необходимо и извършването на други действия, от които да се направи извод, че лицето владее имота и го смята за свой. Но дори това да е така, налице били законови ограничения за придобиване по давност.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска за придобиване по давност на имот с идентификатор 77195.729.516, с площ 718 кв.м., м. Изгрев- Запад с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, който е собственост на Община Хасково, съгласно АЧОС № 12263 от 25.11.2021 г., като неоснователен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в полза на Община Хасково, както и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна относно адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 32, том I, дело № 31 от 01.02.2022 г. на И. Б. - нотариус с № 0125 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, на основание постановление от 01.02.2022 г., издадено по обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 31/2022 г., ищците С. М. С. и С. А. С. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: СГРАДА с идентификатор 77195.729.516.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение на КККР засягащо сградата е със заповед КД-14- 26-198/10.09.2009 година на началника на СГКК Хасково, с адрес: гр.Хасково, п.к.6300, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.729.516, със застроена площ от 149 кв.м., брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни обекти – няма, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор и номер по предходен план – няма.

В Скица на поземлен имот № 15-765302/26.07.2024 г. за ПИ с идентификатор 77195.729.516 е отразено, че по данни от КРНИ собственик е Община Хасково, без данни за носители на други вещни права. Фигурира като основание за собственост на Община Хасково Акт за частна общинска собственост № 1, том 27, рег. 8498 от 29.12.2021 г., издаден от Служба по вписванията Хасково Отбелязани са и сградите, които попадат върху имота, а именно: сграда 77195.729.516.1. Както в тази скица, така и в останалите приложени по делото скици е посочено, че площта на имота е 718 кв.м. От представените от ищците множество приходни квитанции (л.10-л.24) се установяват твърденията им, че са заплащали дължимия данък и ТБО за имота на ответната община, като във всички тях е посочено в графа: „вид на имота“, че се касае за земя и сграда.

Липсва спор по делото, че ищците са съпрузи. Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът С. М. С. е син на Г. С. К., починала на •••• г. и на М. С. К., починал на ••••• г., видно и от приетите като писмени доказателства по делото Препис-извлечение от акт за смърт на Г. С. К., издаден въз основа на акт за смърт № •••••• г. от Община Хасково, Препис-извлечение от акт за смърт на М. С. К., издаден въз основа на акт за смърт № •••••г. от Община Хасково и Удостоверение за раждане серия •••••г., издадено от Общински народен съвет, окръг Хасковски, община Хасково, с. С. въз основа на акт за раждане № ••••• г. Видно от Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 16678/20.09.1998 г., подадена от ищеца С. М. С., същият е декларирал включително и процесния имот на посочената дата, като в декларацията като собственици на имота и на сградата в него са посочени С. М. С. и С. А. С., а за начина на придобиване – по давност.

На 25.11.2021 г. е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 12263 за ПИ с идентификатор № № 77195.729.5165, като правно основание за това е посочено §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС.

За обосноваване на твърденията си, че имотът е актуван основателно от страна на ответната община са представени по делото Досие на имот- общинска собственост № 12263/2021 г., съдържащо писмо до Областен управител с Рег.индекс: 06-25-42/25.02.2022г., Писмо до СГКК с Рег.индекс: 63-02-1/25.02.2022 г., Акта за частна общинска собственост № 12263/25.11.2021 г., Скица № 15-1272529/23.11.2021 г., издадена от СГКК- Хасково, Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК за имот с партиден № 7611F52610 и идентификатор 77195.729.516, ведно с извадка от регистъра на ПНО от 2006 г. – списък на имоти местност „Изгрев – запад“, кадастрален район 729, територия параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.

Със Заповед № РД-11-384/22.11.2006 г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1: 1000 на земеделски земи и урбанизирана територия, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местности „Халилево – север“ („Бюкя“), „Ходжова чешма“ („Идимирли“), „Идимирлийска кория“ („Узунджовска кория“), „Маджарови чуки“, „Червена стена“ („Казан топра“), „Изгрев – изток“ – урбанизирана територия, „Изгрев – запад“ - урбанизирана територия, всичките в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на ищците.

В извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти - списък на новобразуваните имоти местност „Изгрев – запад“, територия параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.729.516, номер на имот /стар/ - 78; трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с площ от 386 кв.м., с данни за собствениците и носители на други вещни права – Община Хасково, без отразени данни за акт за собственост, удостоверение за ползване и влязла в сила заповед на кмета на Община Хасково.

За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни доказателства по искане на ищцовата страна. От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Д. А. и С. Д. С. (роднина на ищеца С. М. С.) се установява, че процесният имот се е ползвал от родителите му – М. и Г. по спомени на свид. Р. Д. А. от 1989 г., и от 1970 г. по данни на свид. С., а след тяхната смърт, за имота са се грижили ищците. Процесният имот е бил ограден, площта му е била между половин и един декар и в него бай М. е гледал животни – овце, като в тази връзка е имало и построена сграда. Местото е било с правоъгълна форма и в нея както родителите на ищеца С. М. С., така и в последствие той самия и неговата съпруга, са работели и сеели, имали и овощни дръвчета. И двамата свидетели не знаят, през годините някой да е оспорвал собствеността им, вкл. и ответната община.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на допуснатите свидетели, като тези на свид. С. Д. С., естествено с оглед правилото на чл.172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия и съответстват както помежду си, така и на събраните писмени доказателства по делото.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, а и то не бе оспорено от страните. От същото се установява, че процесният поземлен имот е с идентификатор 77195.729.516 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, както и това, че за територията, в която попада имотът – местност „Изгрев - запад", не са изработвани кадастрални планове преди 2003 г. Той не е променял конфигурацията, границите и площта си от 2003 г., когато е бил заснет и нанесен в кадастрален план, изработен като част от процедурата по възстановяване на бивши земеделски земи попадащи в разпоредбите на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вещото лице не е отрило в техническата служба на Община Хасково регистър или разписен лист, в който да фигурират имена на собственици на процесния имот. Единственият документ, който инж. С. С. е установила да е записано името на ищеца С. М. С. е декларация за притежавани полски имоти в землището на гр. Хасково, приложена като Приложение № 1 към писменото заключение от 10.06.1986 г. Тази декларация се съхранявала в класьор, в който били всички подобни декларации за имоти, попадащи в територии, за които не е имало план през 1986-1988 г. и съответно не са били вписани в списъците, които Община Хасково е предоставила на фирмата- изпълнител на дейностите по изработване на плана на новообразуваните имоти. В устния си доклад в проведеното на 28.07.2025 г. съдебно заседание инж. С. пояснява във връзка с тази декларация от 1986 г., че доколкото в същата е била изписана забележка, че имотът е предоставен за временно ползване, я навеждало на мисълта, че имотът е бил предоставен без право да бъде наследяван и закупуван, но не е категорична в този си извод, тъй като не е открила в архива на ответната община протокол на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет, в който конкретният имот да е предоставен за ползване, за да може да възникне право за ползвателя да подаде заявление за закупуване, т.е. правото на ползване да бъде трансформирано в право на собственост.

Вещото лице е категорично, че за процесния имот не е съставян АДС, както и че за имота няма предявени претенции за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот не е бил и част от имот, за който да е съставян АДС.

Констатирано е в заключението, че площта на имота е 718 кв.м., а изписаната в колона 5 в регистъра към ПНИ площ от 386 кв.м., според инж. С. е грешка, която е в резултат на грешка в определянето на съответствието с имота със стар № 78, което не кореспондирало с графичната част на плана. Имоти, попадащи в територии по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто бил процесният имот, не са били разглеждани в заседанията на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.

Посочено е от вещото лице, че към 05.11.1999 г. процесният имот е представлявал земеделска земя. С Решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г., на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстният полигон на земите по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като територията на местност „Изгрев" (включително местност „Изгрев - изток" и местност „Изгрев - залад"), е била включена в строителните граници на гр. Хасково. Първият устройствен план за частта от ж.р. „Изгрев", в която попада процесният имот, е бил план за улична регулация, одобрен с Решение № 114/24.02.2012 г. и изменен със следващо Решение № 197/24.06.2016 г. на Общински съвет Хасково. Този действащ и към момента план, не е определял предназначение на процесния имот и параметри за застрояването му. Общият устройствен план (ОУП) на Община Хасково е бил одобрен с Решение № 224/11.04.2025 г. на Общински съвет. Според него процесният имот попада в устройствена зона - Жилищна, с преобладаващо застрояване с малка височина.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, който съдът намира за допустим, тъй като ответникът оспорва претендираното от ищците право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 77195.729.516 като е съставил АЧОС № 12263/25.11.2021 г., което сочи на наличието на правен интерес от предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищците право на собственост върху него.

Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Когато се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност, той трябва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Освен това владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собствениците на присвоения имот.

Съдът намира, с оглед на събраните по делото гласни, а и писмени доказателства – Данъчната декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ от 20.09.1998 г. и декларацията за притежавани полски имоти от ищеца С. М. С. от 10.06.1986 г., за несъмнено установено, че ищците – съпрузи, а преди това и наследодателите на ищеца С. – родителите му Г. С. К. и М. С. К. са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерението да придобият собствеността, от 1970 г., откогато датират спомените за имота на свид. С. Д. С. По отношение на ищцата С. А. С. за начална дата, от която тече давност, доколкото липсват данни по делото, за датата на която двамата ищци са сключили граждански брак, следва да се приеме датата, на която ищецът С. М. С. е заявил имотите в Община Хасково като собствени с цитираната по-горе декларация, а именно - 20.09.1998 г. Тук само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с решението по т. 2 от Постановление № 8/1980 г. от 17.VI.1981 г. на Пленума на ВС, Пленумът на Върховния съд е приел, че когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака, от това следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. При тези случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота, независимо на чие име е бил издаден констативният нотариален акт за установяване на правото на собственост. Изложените в т. 2 на ППВС № 8/1980 г. принципи са доразвити и са разширени пределите им на действие. Така напр., в Решение № 613 от 15.10.2002 г. на I г. о. на ВКС по гр. д. № 138/2002 г. е посочено, че от факта, че придобивната давност е започнала и изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал съпружеска имуществена общност. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака, какъвто не е настоящия случай. От показанията на разпитаните свидетели Р. Д.А. и С. Д. С., както и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, се установява категорично, че ищците - съпрузи са присъствали в спорния имот като спомените на свид. С. Д. С. датират от 1970 г. Имотът е бил ограден, ищците, а преди това и наследодателите на ищеца С. М. С. са го поддържали, в имота е имало засадени овощни дръвчета и ищците са отглеждали и други плодове и зеленчуци и са го използвали според предназначението му за собствените си нужди. Следователно, те са извършвали действия, присъщи за всеки собственик и демонстриращи намерение за своене. Още повече, че съгласно въведената в чл. 69 ЗС презумпция се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ето защо при липса на доказателства за нещо различно, както е и в случая владението се предполага, а доказателствената тежест за оборване на презумпцията е на ответника. От събраните гласни доказателства следва още и че от момента на установяване на фактическа власт върху имота от 1970 г. до датата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл период от време, който значително надвишава предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок. След като в различни периоди от време границите /съседите/ не са били променяни, може да се направи обоснован извод, че и заключеният между тях имот не е променен.

На следващо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни поземлен имот с идентификатор № 77195.729.516 да е бил коопериран, одържавяван или да е бил отнеман фактически от лицата, които са го владеели, както и да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Напротив, от кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза бе установено, че процесният имот с идентификатор 77195.729.516 не е бил предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него няма ползвател по смисъла на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е заплащана и сума, поради факта, че имотът не е бил предоставян за ползване, съответно не е издавана заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Действително, той е бил включен в разработката на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност „Изгрев – запад“, но ответната Община не успя да установи, че имотът е бил предоставен за временно ползване, което да изключи възможността правото на ползване да се наследява или да се трансформира в право на собственост, напр. протокол на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет Липсват данни и за съставен акт за държавна собственост. Следователно процесният имот, освен че не е следвало да бъде включван в разработката на ПНИ, не попада в приложното поле на чл. 29, ал. 1 ЗСГ (отм.) и спрямо него не е действала забраната по чл. 86 ЗС, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г. В този смисъл са Решение № 942 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 2967/2008 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и Решение № 124/08.04.2013 г. по в. гр. д. № 123/2013 г. на Окръжен съд - Хасково и др. По отношение на представения АЧОС № 12263/25.11.2021 г. следва да се има предвид, че той не поражда вещно право на собственост върху актувания имот в полза на общината, а само удостоверява съществуването му, т.е. има констативно, а не конститутивно действие. Поради това и при възникнал спор за собственост в нейна тежест е да докаже наличието на посоченото в него правно основание за придобиване на собствеността върху имота, каквото не е сторено в случая. Когато като основание за придобиване на имота е посочен не факт (например отчуждаване или замяна), а само правна норма, каквато е и настоящата хипотеза, съдът не е обвързан да приеме, че общината е собственик на актувания имот, а преценява материалноправната й легитимация с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона. На следващо място, като правно основание за актуване на имота като частна общинска собственост са посочени § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 56 от ЗОС. Според § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините, а процесният имот не попада сред тях с оглед кредитиранато заключение на вещото лице С. С.. В тази връзка, цитираните в акта за частна общинска собственост като основание законови разпоредби на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 56 ЗОС не установяват фактическия състав на придобито право на собственост. Това се подкрепя и от обстоятелството, че самият АЧОС № 12263/25.11.2021 г. е издаден едва през 2021 г., като липсват каквито и да било доказателства, датиращи отпреди датата на издаването му, че процесният имот е бил държавна или общинска собственост, предвид изложеното по-горе.

Дори и да се приеме, че процесният имот е попадал в терен по § 4 от от ПЗР на ЗСПЗЗ и правилно с ПНИ, одобрен със Заповед № РД-11- 384/22.11.2006 г. на Областен управител на Област Хасково е бил вписан е регистъра към него като собственост на Община Хасково, то според настоящия съдебен състав е изтекъл 10-годишния давностен срок за придобиването му от ищците на това оригинерно придобивно основание. Това е така, тъй като в § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА е предвидено, че с влизане в сила на закона в собственост на общините преминават незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, държавни имоти. ЗМСМА влиза в сила на 17.09.1991 г., от която дата по силата на закона имотът може да се трансформира от държавна собственост в частна общинска собственост. Съгласно чл. 86 ЗС /редакция до изм. с ДВ бр. 33 от 1996 г./ до 01.06.1996 г. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 ЗС, публикувано в ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., тази забрана остава да действа само за имотите - публична държавна или публична общинска собственост. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 7, ал.1 от Закона за държавната собственост от 1996 г. и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост от 1996 г., забраняващи продобиването по давност само на имоти - публична държавна или публична общинска собственост. След този момент е било възможно придобиване по давност. В случая, следва да се приеме, че с декларацията с вх. № 16678/20.09.1998 г. ищците са манифестирали пред Община Хасково намерението си да владеят целият процесен имот само за себе си, като ищецът С. М. С. го е декларирал като собствен на него и съпругата му - С. А. С. пред данъчна служба при Община Хасково (без да се коментира владението на неговите праводатели). Несъмнено е, че от този момент собственикът на земята – Община Хасково е могла да разбере за промяната на намерението на ищците - съпрузи да владеят процесния имот като свой, доколкото това представлява изявление пред самия него. Преди изтичане на предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение е наложен мораториум за придобиване, съгласно който давността за придобиване на имоти - частна държавна или частна общинска собственост спира да тече с разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС, публ. в ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г., и последващите му продължения до 31.12.2022 г. С Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Това решение е обнародвано в „Държавен вестник“ на 4 март 2022 г. и три дни по-късно влиза в сила. Съответно от 08.03.2022 г. е продължила да тече придобивна давност върху имоти частна държавна или частна общинска собственост. Във връзка с обявяването на разпоредбата на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.) за противоконституционна се признава, че придобивна давност е текла и в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От изложеното се установява, че от 20.09.1998 г., до датата на предявяване на установителния иск – 28.08.2024 г. са изтекли общо 10 години, 8 месеца и 5 дни. Това означава, че към датата на предявяване на иска, е изтекла изискуемата от закона десетгодишна придобивна давност, което легитимира ищците като собственици на процесния поземлен имот с идентификатор 77195.729.516.

Тук е мястото да се посочи, че съобразно тежестта на доказване в настоящото производство, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже в случая правоизключващите си възражения. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството, че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Това не бе сторено от ответната страна в настоящото производство, а напротив – доказателствената сила на съставеният АЧОС бе оборена от ищцовата страна с установяване по категоричен начин на собственото придобивно основание.

Ето защо, съдът счита, че не съществуват законови пречки за придобиване на процесния имот по давност, както и че към момента на предявяване на иска в полза на ищците, считано най-късно от 20.09.1998 г. е налице изтекъл давностен срок, по-голям от 10 години, който ги легитимира като собственици по давност на процесния поземлен имот с идентификатор № 77195.729.516.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По отношение исканата отмяна на акта за общинска собственост следва да се допълни, че както бе посочено вече по-горе, АЧОС няма правопораждащо действие, тъй като не създава и не прекратява права, с оглед на което спорът за материално право следва да се разреши в исково производство по реда на чл. 64, ал. 2 ЗОС, каквото се явява настоящото. Тълкуването на правните норми - чл. 64, ал. 1 и ЗОС води до извода, че е налице само един способ за съдебна защита на лицата, чиито права са засегнати от акта за общинска собственост. При неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване на иск за собственост. Не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, поради което съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си отмяна на този акт. В този смисъл е определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС и в което е посочено, че след постановяване на положително за ищеца решение по иска за собственост неправилно актуваният имот следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл. 64 от Закона за общинската собственост.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, в полза на ищците ще следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2291, 80 лева, представляващи заплатена държавна такса от 131, 80 лева и 10, 00 лв. за снабдяване със съдебни удостоверения, възнаграждение за вещо лице от 650, 00 и адвокатско възнаграждение от 1500, 00 лева, съгласно приложените доказателствата за реалното им извършване и направеното искане.

Установява се в случая, че ищците са направили разноски от общо 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност от ответника на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай на прекомерност. Доколкото адвокатското възнаграждение в случая е дори малко под минимума, определен по правилата на чл.7, ал.5, вр. ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, изчислен по посочените правила от НВАР на 1586, 23 лева, то същият не следва да се редуцира.

Мотивиран така, съдът