Решение № 5465 от 27.5.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 8699/2022 г.

Настоящото производство е образувано след изтичане срока за възражение по заповедно дело, поради което и допустимо е за разглеждане единствено дали след издаване на изпълнителното основание, вземането е погасено по давност, защото погасяването по давност преди издаване на изпълнителното основание е предмет на защитата, евентуално, по предявен отрицателен установителен иск на длъжника, в рамките на срока по чл.424 ГПК. Това обстоятелство е относимо към исковете, посочени по – горе, а настоящият съдебен състав разглежда иск по чл-439 ГПК, с който се установява недължимост, поради факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, следователно, не следва да се разглеждат въпросите за датата на изискуемостта на вземането по двата изпълнителни листа, при наличието на изпълнителни основания, които не са оспорени по посочения по – горе ред. Давността за вземането се прекъсва, съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, какъвто е диспозитивът на тълкувателното решение. Изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело, е издаден на несъдебно изпълнително основание – заповед за изпълнение, влязла в сила, поради липса на подадено възражение срещу нея. Съдът намира, че подаването на заявление по чл.417 ГПК има действието, предвидено в чл.115, б. ж ЗЗД /“докато трае съдебният процес за вземането“/ и с него давността за вземането се спира, поради следното. Заповедното производство, без съмнение е съдебно производство, като издадената заповед за изпълнение, когато влезе в сила, е изпълнително основание по чл. 404 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като законът не й придава такава сила. Когато вземането не се оспорва от длъжника, такава не й е необходима, за да се събере принудително вземането, както е при заповедното производство. Подаването на заявлението съставлява действие на кредитора, изразяващо готовност да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като използва облекчения ред, предвиден в закона със заповедното производство. Но това е действие на кредитора, насочено към събиране на вземането му, следователно не може да се приеме, че няма правна последица върху давността, която съставлява последица от кредиторовото бездействие. Основанията, посочени в чл.115 ЗЗД са именно такива – изчаква се настъпването на определен юридически факт, който според закона съставлява обективна пречка между страните да тече давност. Именно затова, и докато трае съдебният процес за вземането, давност не тече, защото след края на съдебния процес, вземането придобива нова, 5 – годишна давност, ако е установено със съдебно решение /както би било и ако след заповедта за изпълнение е предявен иск за вземането/, а изтеклата давност се заличава. Използвайки облекчения ред на заповедното производство, заявителят се лишава именно от последиците на прекъсването на давността, посочени по – горе, но доколкото изразява воля да събере вземането, не бездейства, и при изричната разпоредба „трае съдебния процес“ / а не например „трае исковият процес“/ на чл.115 Ж ЗЗД, следва да се приеме, че заявлението спира давността, която отново започва да тече от датата, следваща датата на издаване на изпълнителния лист. Поради изложеното, давността за вземането е спряна от датата на заявлението по чл.410 ГПК -17.5.2011г, която е посочена в самия изпълнителен лист, която дата се установява от заповедта и изпълнителния лист – датата, от която е постановено заплащане на законна лихва. Теченето на давностния срок е възобновено, когато съдът, служебно, е издал изпълнителен лист по заповедното производство – 26.9.2011г., а датата на възобновянане е 27.9.2011г. – денят, следващ тази дата. Доколкото вземането не е установено със съдебно решение, срокът продължава да тече, от момента на отпадане на пречката /издаването на изпълнителния лист/ - денят, следващ деня на издаване на изпълнителен лист по заповедното производство. С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство давността за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116, ал.1 ЗЗД. Давността за вземането в започналото производство по изпълнение е прекъсвана с всяко изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ. С подаването от ответника на молбата за образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била прекъсната на основание чл. 116, буква “в” ЗЗД. С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД. С Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на ОСГГТК/т.10/, това Постановление беше обявено за изгубило сила. С Тълкувателните решения ВКС, в съответната колегия, дава тълкуване на закона, което е задължително за всички. Съдът не може да сподели възражението на ответната страна, че това ТР не се прилага, тъй като не е било прието при образуване на изпълнителното производство. На основание чл.124 КРБ, Върховният съд постановява ТР, когато е налице противоречива или неправилна съдебна практика, като с ТР сочи, коя практика е правилната и как оттук насетне следва да се прилага законът. Респективно, когато ВКС е постановило с ТР, че законът се прилага по определен начин, съдът, като правоприлагащ орган, разглеждащ висящ правен спор, е длъжен да го приложи по начина, посочен в ТР. В същото тълкувателно решение се прие, че изпращането на покана за доброволно изпълнение и изготвянето на справки за имущество на длъжника от съдебния изпълнител не съставляват действия на принудително изпълнение, защото не са насочени за събиране на вземането. В т.10 от тълкувателното решение е прието, че „ Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица“. По аргумент от това разбиране, се налага изводът, че прекъсва давността конкретно предприетото действие в рамките на определения, по искане на взискателя, изпълнителен способ– опис, оценка, запор и ако конкретното действие води до събиране на вземането, в рамките на конкретния способ, давността е спряна до постъпването на парична сума по сметка на съдебния изпълнител. Аргументът за това разбиране е обстоятелството, че до този момент взискателят, който очаква плащане, по посочения от него изпълнителен способ, няма интерес да иска изпълнение чрез друг изпълнителен способ, защото получава изпълнение. До този момент не може да се приеме и че взискателят бездейства, тъй като същият няма интерес да сочи нов изпълнителен способ, докато вземането му се удовлетворява или докато съдебния изпълнител извършва действия, годни да го удовлетворят. Не прекъсват давността и нередовните процесуални действия, като нередовно проведена публична продан, защото същите не са годни да доведат до събиране на вземането. Поради изложеното, се налага извод, че давността е била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на ИД - 9.1.2012г. – датата на молбата за образуване на изпълнително дело, като с получаване на четирите парични превода, съответно, на 5.9.2013г., 7.10.2013г.и, два превода, на 19.11.2013г. – от работодателя, , давността е била прекъсвана. От 20.11.2013г. започва да тече нова давност, която е давността за вземането – 5 годишна. По делото, след тази дата, няма никакви изпълнителни, по посочения смисъл действия – годни да съберат вземането, поради което и годни да прекъсват давността – въпреки многократните молби както на ответника, така и на третото лице - помагач. Следователно, считано от 20.11.2017г., давността за вземането би изтекла. Неоснователно е твърдението на ответника в хода на устните състезания, че давността е прекъсвана от действията по конституиране на Държавата като взискател – видно от заверения препис на двете изпълнителни производства, Държавата е конституирана едва по ИД 20207950400007, образувано през 2020г. По това изпълнително дело са наложени и запори на банкова сметка на ищеца, както и запор на трудово възнаграждение – когато давността за вземането вече е била изтекла, а изтекла погасителна давност, когато не е налице признание на вземането от длъжника, не е годна да се прекъсне. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи изцяло. На основание чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват всички разноски, като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса с определение № 4879/24.2.2022г., поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета държавна такса по делото. На процесуалния предсатвител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено от съда, тъй като предсатвителството е по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, като съдът не обсъжда доводът за прекомерност на възнаграждението, защото същото се определя от съда. При тези мотиви Софийски районен съд