Решение № 20546 от 12.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 11945/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на И. М. Б. срещу И. И. Х. и С. Р. Х., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 11 142 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на доход за периода от 17.06.2022 г. до 17.09.2022 г., всички те настъпили в резултат на нападение и ухапвания от куче на 16.06.2022 г. в гр...., на........ на к.. „......“, ведно със законната лихва върху обезщетенията за периода от 16.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото. Ищецът твърди, че на 16.06.2022 г., около 06: 30 ч., на........ на к.. „......“, гр...., в непосредствена близост до бар „.“, бил нападнат и ухапан от куче порода „......“ /„.....“/, мъжко, родено на 11.11.2015 г., с име Б... Посочва, че докато лежал на........, чул ответницата Х. да вика поименно кучето, обърнал се и видял, че към него се е насочило едро, заплашително и агресивно изглеждащо куче, направил опит да се изправи, но то го съборило и го захапало няколко пъти по лявата мишница и по гърба. Излага, че ответниците са стопани на кучето и че към онзи момент двамата са го разхождали по......... без повод и без да осъществяват надзор и контрол върху него в нарушение на нормативните изисквания. Твърди, че първа медицинска помощ му била оказана в „...“, където наред с това били установени нанесените му травматични увреждания, обективирани в Съдебномедицинско удостоверение № 260/16.06.2022 г. и изразяващи се в кръвонасядания и охлузни рани. Сочи, че от причинените му травматични увреждания последвали трайно намалена работоспособност, интензивни болки и страдания за продължителен период от време, като по лекарско предписание му бил наложен режим на домашно лечение, а повече от 3 месеца след инцидента продължил да чувства болки, изтръпване и слабост в пръстите и китката на ръката. Излага, че инцидентът му причинил също така затруднения при самообслужване и спане, силен стрес, душевен дискомфорт, дълговременен страх от кучета, започнал да се дистанцира, да чувства безсилие, несигурност и безпомощност. Твърди, че в резултат от инцидента е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от загуба на доход в размер на 11 142 лв. за периода от 17.06.2022 г. до 17.09.2022 г. В тази връзка заявява, че е стоматолог и че за изпълнение на задълженията му е изключително важно да има здрави ръце, а в тримесечния период след инцидента не могъл да работи пълноценно, поради което размерът на трудовите му доходи намалял. Посочва, че средномесечният му доход е 4 544 лв., а през тримесечния период след инцидента е реализирал доход в среден размер от 830 лв. на месец, т.е. с 3 714 лв. по-малко месечно. Обосновава солидарната отговорност на ответниците с обстоятелството, че и двамата е следвало да осъществяват непрекъснат надзор и контрол върху кучето, което разхождали съвместно. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват ищецът да е бил нападнат и ухапан от куче. Изтъкват, че не става ясно какво куче го е нападнало, доколкото в исковата молба са посочени две различни породи. Оспорват твърдението на ищеца, че нападението на кучето е било непровокирано. Оспорват да са разхождали кучето без повод и без да осъществяват надзор и контрол върху него в нарушение на нормативните изисквания. Възразяват срещу твърденията за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди в причинно-следствена връзка с инцидента. Оспорват той да е претърпял твърдените травматични увреждания и произтичащите от тях физически болки, негативни емоционални преживявания и битови затруднения. Оспорват на ищеца да е оказана каквато и да е медицинска помощ във връзка с инцидента. Оспорват твърденията, че след нападението той не е могъл да работи пълноценно и че трудовите му доходи са намалели, при това – със сума в размер на 11 142 лв. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноските по делото. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното: Установява се от Уведомително писмо с изх. № 346000-1941/20.06.2022 г. и от материалите по преписка с вх. № 346000-1888/2022 г. по описа на РУ –..., че преписката е образувана по заявление от 16.06.2022 г., подадено от И. М. Б.. В него е посочено, че на 16.06.2022 г., около 06: 30 ч., докато ищецът лежал неподвижно на........ на к.. „......“ – до заведение „.“, изведнъж към него отишло агресивно настроено куче, което започнало да го хапе, и в резултат той бил ухапан по лявата мишница и гърба. Не е спорно между страните, че заявлението на Б. се отнася до кучето Б.., за което е издаден Паспорт на куче....... и което е собственост на ответниците. Оспорване в тази насока е направено от ответниците за първи път в писмената защита, поради което е преклудирано. Видно е от паспорта, че кучето е порода „......“ /„.....“/. По преписката Б. е дал Сведение на 16.06.2022 г., в което описал, че на 16.06.2022 г., около 06: 30 ч., докато лежал на пясъка на........ на к.. „......“ до заведение „.“ и правел дихателни упражнения, след като бил приключил със сутрешната си тренировка, изведнъж чул женски глас, който викал: „Б.., Б.., Б..“, при което се обърнал и видял, че към него се е насочило агресивно изглеждащо куче, което не бил провокирал с нищо, опитал да се изправи, но кучето го нападнало с голямо настървение и го захапало няколко пъти по лявата мишница и гърба. В хода на предварителната проверка ответникът И. И. Х. е дал Сведение на 16.06.2022 г., в което описал, че на 16.06.2022 г., около 06: 30 ч., разхождал на........ на к.. „......“ собственото си куче порода „......“, на име Б.., което е със спокоен характер и до този момент не е проявявало агресия към хората, поради което и тъй като не забелязал присъствието на човек на........, го пуснал да тича без каишка, но впоследствие забелязал на........ да лежи човек, извикал кучето по име, човекът се стреснал, обърнал се рязко, при обръщането кучето се уплашило и приближило човека, а след това се отдръпнало от него, Х. не забелязал кучето да го е нападало, но впоследствие разбрал, че човекът има рана на лявата ръка като от ухапване. След извършване на предварителната проверка преписката е изпратена на РП – Б, където е образувана преписка № 7866/2022 г., приключила с Постановление от 24.06.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство. Установява се по делото, че във връзка с инцидента е съставен на ответницата С. Р. Х. Акт за установяване на административно нарушение № 005398/16.06.2022 г. за това, че на 16.06.2022 г., около 06: 30 ч., в гр...., к.. „......“, на......... в непосредствена близост до бар „.“, свободно е пуснала без повод кучето си при разхождане, като впоследствие то е налетяло и ухапало лицето И. М. Б. и му е причинило леки видими следи от ухапване. Липсват данни въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение да е ангажирана окончателно административно-наказателната отговорност на ответницата с влязло в сила наказателно постановление. Видно е от представения Протокол за полицейски предупреждение, че той е съставен на ответника И. И. Х., който е предупреден да спазва стриктно разпоредбите на чл. 22 НООРСТОС. От Съдебномедицинско удостоверение № 260/2022 г., издадено от лекар – ординатор в Отделение по съдебна медицина при „...“ АД, се изяснява, че при извършения на 16.06.2022 г. преглед на ищеца са констатирани кръвонасядане и охлузни рани по ляв горен крайник, охлузна рана по гърба и болки в контузионните места, като получените наранявания са причинили болка и страдание и отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия – от действието на твърди тъпи предмети, към които спада ухапването от куче. Видно е от Амбулаторен лист № 2014/18.07.2022 г., че при преглед на Б. са установени от лекар и отразени в графата „Обективно състояние“ остатъчни белези от ухапване, хипотрофия на мускулатурата на лява ръка и нарушени движения на ръката, поради което е издадено Медицинско направление за лекар със специалност „Съдова хирургия“. За извършения преглед на ищеца при специалист по „Съдова хирургия“ е издаден Амбулаторен лист № 222204073498/08.08.2022 г., в който е поставена диагноза „Флебит и тромбофлебит с друга локализация“, а в графата „Обективно състояние“ е отразено, че горните крайници са без оток и обемна разлика, но е налице шнуровидно уплътнение и палпаторна болезненост по хода на цефаличната вена по латралната повърхност в средна трета на лява мишница, както и редуцирана мускулна сила в лява китка. Поради това е издаден от специалиста Болничен лист № Е20221945477 за отпуск за временна неработоспособност в периода от 08.08.2022 г. до 21.08.2022 г. поради поставената диагноза „Флебит и тромбофлебит с друга локализация“. От документ от 22.07.2022 г., наименован „Медицинско направление/искане за консултация“, е видно, че междувременно са извършени преглед и консултация на Б. с д-р П /с неустановена по делото медицинска специалност/, при които е констатирано от лекаря, че пациентът е с хипестезия в областта предимно на предмишницата и дланта, като съобщава и за нарушения във финната моторика на лявата ръка, поради което са му предписани лекарствена терапия и физиотерапия. От представените хронологични регистри за периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2024 г. се установява, че ищецът е лекар, регистриран да извършва дейност като „........“ ЕООД и работещ със РЗОК – П, а от представените списъци дейности и спецификации за извършена дентална дейност се изяснява, че той практикува в областта на денталната медицина. Видно е от посочените документи, че обемът на извършената от него работа е различен през всеки календарен месец, респ. получаваните от него през периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2024 г. суми по договор с РЗОК – П и от пациенти не са фиксирани, а се определят от обема извършена работа. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се изяснява следното: След инцидента на 16.06.2022 г. ищецът е потърсил медицинска помощ и е бил освидетелстван същия ден от съдебен лекар, като обективно установените и описани травматични увреждания са довели до болки, страдания и временни функционални смущения, поради което те сами за себе си и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите, регистрирани при пострадалия, се дължат на съчетание на удари, притискане и тангенционално въздействие на твърди тъпи предмети с добре изразени ръбове на контактната повърхност, като причиняването им добре може да се обясни с механизъм на притискане при захапване от зъби на куче, както е прието от наблюдавалия непосредствено уврежданията съдебен лекар. Съгласно описанието им тези наранявания могат да се приемат като такива, получени от захапване от голямо куче, т.е. като причинени по време и начин, съобщени в исковата молба. Характерно за рани от ухапване е, че в дълбочина винаги има и бактериално замърсяване на тъканите и това налага задължителна хирургична обработка с дезинфекционни разтвори, след което – провеждане на антибиотично лечение, особено при наличен хематом, който е благоприятна среда за развитие на инфекциозни усложнения. При липса на предоставени по делото данни за проведено лечение с хирургични манипулации и налагане на шевове и за предписано и назначено медикаментозно лечение след инцидента може да се приеме, че не се касае за проникващи дълбоко наранявания със засегнати фасции, мускулатура, нерви или по-големи съдове, а че са бали наранени само кожа и подкожие, но без нараняване на фасции, мускулатура, нерви и големи съдове. Симптомите след подобни наранявания със сравнително повърхностни рани при благоприятно протичане на оздравителния процес отшумяват средностатистически за около 2 – 3 седмици, като от раните остават задължително белези. За нараняванията липсват данни за проведено проследяване и/или лечение до 18.07.2022 г., когато при преглед анамнезно са съобщение данни за персистиращи симптоми след инцидента с ухапване от куче от изтръпване на пръстите на лява ръка и слабост на ръката с невъзможност да работи. Обективно са установени и описани белези от рани от ухапване и хипотрофия на мускулатура на лява ръка с нарушени движения на ръката, но отново няма данни за предписано лечение, а е препоръчана консултация със съдов хирург и е издадено направление. При консултативен преглед на 08.08.2022 г. Б. е съобщил отново същите симптоми и е установено шнуродивно уплътнение и палпаторна болезненост по хода на цефалгичната вена по латералната повърхност в средна трета на лява мишница и данни за редукция на мускулна сила в китката, но без данни за хипотрофия на мускулатура, както и е констатирано, че горните крайници са без оток и обемна разлика. От ултразвуково изследване е установено наличието на проходими артерии и дълбоки вени и данни за частична тромбоза на лява вена цефалика в средна трета на мишницата, като стената е и задебелена, което е дало основание за поставяне на диагноза „Флебит и тромбофлебит с друга локализация“ /в описаната област на цефалгичната вена/. Развитието на възпалително заболяване на венозната стена се нарича флебит и той много по-често се съчетава с образуване на тромби, а асептично възпаление на вените с тромботичен процес в тях се нарича тромбофлебит. Възпалителният процес засяга и околовенозните тъкани, включително и кожата. Състоянието е известно като перифлебит. Предразполагащите фактори при флебит и тромбофлебит включват всяко събитие, което може да намали венозния поток. Причините включват продължително обездвижване, травма около вена с хематом, притискане и увреждане на съдов ендотел. При отразените в медицинските документи данни от анамнеза за персистиране на оплаквания от травмата от ухапване от куче и при отчитане съвпадането по локализация на нараняването и мястото на съдово увреждане с флебит и тромбофлебит на вена, както и с оглед вида на обективно установеното травмиране в деня на инцидента, следва да се приеме, че се касае за развито съдово усложнение именно от травмата на 16.06.2022 г., което обаче освен от вида на увреждането във всички случаи би било повлияно и от несвоевременно диагностициране и лечение на травмата, доколкото в медицинските документи по делото въобще липсват данни за назначавано и провеждано лечение. Такова посттравматично усложнение причинява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. По делото няма данни за това колко време е персистирало травматично обусловеното съдово увреждане и как е лекувано, но без проведено лечение не е възможно спонтанно да отшуми и именно това е основание да се приеме за постоянно до момента на евентуално успешно излекуване. При развит тромбофлебит е възможно персистиране с месеци на последици от съдово увреждане с тенденция за задълбочаване на усложнението без лечение. Без проведено лечение е нереалистично да се очаква спонтанно възстановяване от посттравматичното усложнение. Липсата на данни за лечение и проследяване на пострадалия след диагностицираното усложнение не позволява обективно да се прецени провеждана ли е и каква терапия и как е протичал възстановителният процес, респ. в какъв срок е настъпило възстановяване. Теоретично при такова посттравматично усложнение са напълно възможни твърдяните в исковата молба болки, изтръпване и слабост в пръстите и китката на ръката повече от 3 месеца след нараняването. Травмите са водели до временно затруднение на движенията на левия горен крайник с нарушение на основната му функция – хватателна, и това може да се е отразило на възможността за самообслужване и изпълнение на служебни задължения, като това, че е било налице значимо и продължително нарушение на функция от травмирането, се илюстрира добре и от установените в медицинските документи данни от преглед през месец юни за хипотрофия на мускулатура за данни за слабост на левия горен крайник при два контролни прегледа. При изслушване на заключението на съдебно-медицинската експертиза в открито заседание вещото лице д-р Г. разяснява, че от съдебномедицинска гледна точка при описание на ухапване от куче се посочва, че контактната повърхност на въздействалия предмет е с ограничена площ и с изразен ръб, но също така, че кучешките зъби се приемат за твърди тъпи предмети, защото не са с остър връх и режещ ръб, поради което даденото описание в съдебномедицинското удостоверение е коректно, а в него единствено липсва детайлът, че въздействалият предмет е с ограничена площ и изразен ръб на контактната повърхност. Посочва, че в случая е налице съчетание на контактни въздействия от удар, от притискане и от тангенциално въздействие. Заявява, че ухапването от куче би могло да постави началото на въпросното съдово увреждане, но би могло и само да допринесе за неговото развитие, ако то вече е налично, но в случая не може да се приеме болестна причина, защото липсват данни за болестен процес преди инцидента, засягащ венозните съдове, като това заедно с локализацията на травмата в областта на развитие са обусловили извода на вещото лице, че се касае за травматично обусловен тромбофлебит. При запознаване с мястото на травмата на ищеца в открито заседание д-р Г. посочва наличието на белези от рани – два дъговидни белега, със сив.-белезникав цвят и дъга, оформена нагоре по задната повърхност на горната трета на лява мишница, където именно минава въпросният съд. Уточнява, че не става въпрос за увреждания на самия съд от нарушаване на целостта му, а този тип травма има локален ефект по механизъм на притискане от хематома – хематомът, който се образува в областта на травмата, води до притискане на съдовата стена и оттам – до забавяне на кръвотока във венозния съд, с намаляването на кръвотока се натрупват тромбоцити в тази област, а заедно с това се появява и възпалителен ефект върху съдовата стена от самото инфектиране от кучешките зъби. Категоричен е, че се касае за травматизъм – от една страна, липсват болестни процеси, които да обусловят съдовото увреждане, а от друга страна, то настъпва в травмираната зона. Посочва, че описаното в медицинския документ от 22.07.2022 г. касае клинично установени симптоми на увреждане на периферен нерв в травмираната област – лъчевият нерв на лява ръка, което е различно от съдовото увреждане, описано в заключението, като би могло да се случи по същия механизъм – от развиващия се травматичен оток, от евентуални възпалителни процеси и от натрупаната кръв като хематом в областта на травмата, но в случая увреждането на периферен нерв не е инструментално доказано /с електромиография или електроневрография/. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза /ведно с разясненията на вещото лице д-р Г. при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК/ като пълно, обективно, компетентно и обосновано. От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че ръкописно изписаните буквени и цифрови текстове и подписите, положени в мястото за подпис в Заявление от 16.06.2022 г. и Сведение от 16.06.2022 г., са изпълнени от И. М. Б.. Съдът кредитира заключението като пълно, обективно, компетентно, обосновано и неопровергано от други доказателства по делото. Свид. М..... разказва, че живее на семейни начала с ищеца. Посочва, че през месец юни 2022 г. една сутрин, докато били семейно на море с децата на к.. „...... – юг“ в..., той я събудил и й казал, че го е ухапало куче, което го нападнало, докато седял на......... Свидетелката видяла, че горнището му е разкъсано и имал разкъсно-контузни рани и синки. Кучето, което го нападнало, било едро, масивно и набито и било на летуващи в съседната......., чиито имена не знае. В следващите дни то отново се разхождало без повод и намордник, а други съседи потвърдили, че кучето е агресивно. С Б. веднага след инцидента отишли в медицински център в гр. Б, където му били поставени ваксини срещу тетанус и бяс. След това до края на почивката семейството избягвало да излиза от бунгалото, въпреки че по принцип нямат страх от кучета. Следващите месеци ищецът провел физиотерапия заради засегнат нерв, защото е........ и професията му е свързана с това да използва ръката си, а тя започнала да изтръпва около седмица след инцидента и имал затруднения в работата – не можел да работи пълноценно, поради което М..... трябвало да ходи да му помага, като се възстановил напълно след около 3 месеца. През това време бил в болничен и имало напрежение в дома им заради това, че не може да работи, а също така се изнервял от ходенето по прегледи и физиотерапия. Свидетелката няколко пъти го придружавала на физиотерапия. Заради засегнатия нерв му било предписано и медикаментозно лечение от неврохирург, като сред медикаментите със сигурност бил и „Невробекс“. Свид. Н. е полицейски служител и разказва, че се е отзовавал на сигнал за свободно придвижване на кучета по........ без повод, но за конкретния случай не си спомня дори и след предявяване на съставената от него докладна записка. Посочва, че в общия случай сигналът се предава чрез телефон 112 и с колегите му отиват на място след инцидента, а когато се установят собственикът на кучето и свидетели, които са присъствали на инцидента, съставят акт срещу собственика по наредбата на общината, преди което винаги снемат самоличността му по лична карта, а ако повече лица казват, че кучето е тяхно, съставят акта на лицето, което докаже това с документ за собственост на кучето. Свид. В заявява, че познава ответниците отдавна и не познава ищеца, а единствено ответниците му го показали след случая с кучето, което го нападнало. Не е присъствал на инцидента, а разбрал за него от ответниците и от една съседка по....... – Е, които му разказали, че кучето е нападнало ищеца на една пътека между караваните на к.. „......“, дошла полиция, потърпевшият заплашил ответниците пред полицаите, че има пистолет, и казал, че ако застреля кучето, няма да заведе дело. Ответниците му показали пострадалия още в деня на инцидента, но свидетелят не помни той да е имал наранявания или превръзка. Знае, че във връзка с инцидента на ответниците е съставен някакъв документ от полицията. В е виждал ищеца на........ в дните след инцидента и той бил физически активен – правел гимнастически упражнения. Свид. Д. е полицейски служител и разказва, че на 16.06.2022 г. сутринта отишъл на к.. „......“ по сигнал, свързан с куче питбул, което било пуснато свободно и захапало някакъв човек за крака, като за случая бил съставен акт за установяване на административно нарушение, по който свидетелят не бил актосъставител. Разяснява, че при съставяне на акт самоличността на нарушителя се установява чрез справка от оперативния дежурен, а ако на място има лице, задължително се иска неговият документ за самоличност. След предявяване на съставения във връзка с процесния инцидент акт за установяване на административно нарушение заявява, че го е подписал като свидетел, че актът е съставен на място на........ и че това е същият случай, за който разказва преди предявяването на документа. Помни, че пострадалият е доктор, както и си спомня кучето, защото то тръгнало и него да го хапе. Пред Д. пострадалият разказал, че докато бил на........, минал човек с куче, което било свободно пуснато и го захапало. Свидетелят и колегата му пристигнали на място 5 – 10 минути след инцидента и там заедно с кучето ги изчакал неговият собственик, който е мъж. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Предявени са при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетения за причинени му неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение и ухапвания от куче. Съдът намира, че с оглед изложените от ищеца твърдения предявените искове следва да се квалифицират по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като се търси отговорност на ответниците за причинените на ищеца вреди от нападението на кучето Б.. поради собственото им противоправно поведение, изразило се в разхождането му на........ без повод и без осъществяване на надзор над него, което поведение е довело до нападението на кучето над ищеца. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия и/или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму, произтичащо непосредствено от закона /чл. 45 ЗЗД/. При неизпълнение на това задължение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди другиму от конкретен извършител в качеството му на физическо лице. За да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, следва да бъде установено наличието на причинна връзка между тяхното противоправно и виновно поведение /действие и/или бездействие/ и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното /т.е. приема се за доказана при липсата на ангажирани доказателства от ответниците за оборване на законовата презумпция/, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на пълно и главно доказване от претендиращия обезщетенията съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенциите. Съдът намира, че в случая извод за осъщественото от ответниците поведение, изразило се в разхождане на тяхното куче Б.. в района на........ на к.. „......" в гр.... на 16.06.2022 г. сутринта без повод и без ефективно осъществяване на надзор върху него, следва, на първо място, от показанията на свид. В, пред когото самите ответници са признали този факт и на когото свидетел – очевидец /лице със собствено име Е/ е разказал същото. В тази част неговите показания са обективни, добросъвестно дадени и неопровергани от други доказателства по делото. На следващо място, даденото от ответника Х. Сведение от 16.06.2022 г. по образуваната въз основа на подадено от ищеца Заявление от 16.06.2022 г. предварителна проверка, приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство, съдържа извънсъдебно признание на неизгодни за него факти – че на процесните дата и място е разхождал кучето Б.. без каишка, че изгубил контрол върху него и то осъществило поведение, непосредствено след което се оказало, че друг човек има рана на лявата ръка като от ухапване. Що се отнася до подаденото от Б. Заявление от 16.06.2022 г., въз основа на което е образувана предварителната проверка, и до даденото от него в хода на същата Сведение от 16.06.2022 г., следва да се отбележи, че тези документи са оспорени от ответниците като неавтентични, във връзка с което е открито производство по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК за проверка на тяхната автентичност. В тази връзка е допусната съдебно-почерковата експертиза, от заключението на която /прието без възражения на страните/ категорично се установява, че именно ищецът е автор на документите. При това положение принципно липсват пречки за ползването им при изграждането на фактическите и правните изводи по делото. Възраженията на ответниците за недоказаност, че документите са действително подадени, са напълно голословни, защото подаването им се установява при съвкупната преценка на Уведомително писмо с изх. № 346000-1941/20.06.2022 г. и на материалите по преписка с вх. № 346000-1888/2022 г. по описа на РУ –.... Във връзка с показанията на свид. В в частта, обективираща признание на ответниците, Сведение от 16.06.2022 г. от ответника Х. и подадените от ищеца Заявление от 16.06.2022 г. и Сведение от 16.06.2022 г. следва да се посочи, че признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. В случая обаче подписаните от Б. Заявление от 16.06.2022 г. и Сведение от 16.06.2022 г. обективират единствено негови твърдения за изгодни за него факти, поради което тези документи не доказват верността на твърденията, а последните подлежат на доказване по общия ред. В тази връзка не може да бъде споделена тезата на ответниците, че подписаните от ищеца документи по предварителната проверка са противоречиви, с която теза те се домогват да убедят съда, че инцидентът не е настъпил или че не е настъпил с участието на тяхното куче. Що се отнася до разказа на ответниците пред свид. В и до написаното от Х. в Сведение от 16.06.2022 г., съдът намира, че те касаят изцяло неизгодни за тях факти, поради което имат характер именно на признание. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания, или с документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл. 114 ГПК /отм./, които съдържат изгодни за нея факти, и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения /Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията й с насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд /Решение № 210/19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, ІV ГО/. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата неистинност /неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната /Решение № 84/23.05.2018 г. по гр. д. № 3361/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО/. В случая направеното пред свид. В признание от двамата ответници и направеното пред полицейските органи признание от ответника Х. имат доказателствена стойност, тъй като срещу тях не са направени възражения от ответниците, нито пък са събрани доказателства, които да ги опровергават. В случая тези признания дори намират опора в показанията на свид. М....., която макар да не е очевидец на събитието, лично е възприела разказа на ищеца за него, съответстващ на физическото му състояние му към този момент. Признанията на ответниците корелират и с показанията на свид. Д., който също не е очевидец, но е дошъл на мястото на инцидента само 5 – 10 минути след настъпването му и е заварил там ищеца и кучето заедно с мъж, представящ се за негов собственик, като именно пред последния Б. разказал на полицаите какво се е случило и липсват данни собственикът да е изразил несъгласие с разказаното, още повече че в случая Х. е подписал съставения му Протокол за полицейско предупреждение. Неточностите в показанията на свид. Д. относно породата на кучето, извършило нападението, относно локализацията на ухапването и относно заварените на мястото на инцидента лица /сред които очевидно е била и ответницата Х./ са напълно обясними предвид изминалия дълъг период от време между датата на събитието и датата на разпита, както и с оглед заеманата от свидетеля длъжност, предполагаща натрупване на множество възприятия за други инциденти, елиминиращи спомените за отделни детайли около процесното събитие. Що се отнася до показанията на свид. Н., следва да се посочи, че той няма съхранен спомен за конкретния инцидент, но заявеното от него, че акт се съставя на собственика на кучето, преценено в контекста на установения по делото факт, че в случая акт за установяване на административно нарушение е съставен на ответницата Х., сочи на извод, от една страна, че нападението е извършено именно от кучето Б.., за което ответниците не са оспорили своевременно, че са негови собственици, а от друга страна – че ответницата Х. /противно на спомена на свид. Д./ също се е намирала на мястото на инцидента и е съпричастна към неговото настъпване. В тази връзка следва да се посочи, че макар актът за установяване на административно нарушение да няма материална доказателствена сила относно обстоятелствата около настъпването на събитието и участниците в него, щом актосъставителят не е присъствал на инцидента и не е възприел лично отразените в акта обстоятелства около неговото настъпване и същевременно не е доказано въз основа на него да е издадено и влязло в сила наказателно постановление, все пак актът не може да бъде безпричинно игнориран, при положение че вписаният в него нарушител го е подписал, без да изложи възражения, и при положение че липсват доказателства, които да оборят описаното в акта. При съвкупната преценка на всички горепосочени доказателства се налага категоричен извод, че именно ответниците са лицата, които на процесните дата и място са разхождали своето куче Б.., порода „......“ /„.....“/ на........ на к.. „......“ в гр...., по време на която разходка то е нападнало ищеца и го е ухапало. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗЖ собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Легална дефиниция за „животни-компаньони“ се съдържа в § 1, т. 9 ДР ЗЗЖ – животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби. В случая няма съмнение, че кучето Б.. е животно-компаньон по смисъла на легалната дефиниция. Според чл. 35, ал. 2 ЗЗЖ собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености /издадена от Министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 1/06.01.2009 г./, всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на живота и здравето на хората и животните. Според чл. 8, ал. 2, т. 1, б. „а“ от тази наредба лицата по ал. 1 са длъжни да осъществяват контрол върху поведението на животното компаньон в случай, че се намира извън дома на собственика, като осигуряват постоянен и непосредствен надзор, като в случай, че животното е куче, го водят винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно.