Решение № 84 от 6.12.2024 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 126/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН. С Наказателно постановление № 11-01-217 от 26.04.2024 г. директорът на А. за д. ф. и. Г. И Й. е наложил на Д. В. С. с ЕГН •••••••••• с адрес в •••, на длъжност к. на гр. Т., за извършено нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки (ред. ДВ, бр. 107/18.12.2020), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 250 от ЗОП (ред. Обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016), административно наказание „Глоба” в размер на 10000 лв. Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С., който го обжалва в срок. В с. з. пълномощникът на жалбоподателя излага доводи за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Оспорва част от приетата в НП фактическа обстановка, довели до изводите на АНО за извършено нарушение на ЗОП; оспорва също приложения като по-благоприятен закон – чл. 250 ЗОП, счита, че има по- благоприятно норма. Въззиваемата страна – директорът на А. за д. ф. и., редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д. М., който поддържа, че атакуваното НП е законосъобразно и правилно. Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: През 2021 г. и досега Д. В. С. е к. на О. Т. Между Общината и „А. с.“ ООД бил сключен договор от 2020 г. за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци от територията на общината Тутракан; дружеството като изпълнител на специфичната престация, а общината като длъжник на възнаграждението за нея. Член 33, ал. 2, т. 1 от договора предвижда възможност за неговото прекратяване по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, а чл. 33, ал. 1, т. 3 предвижда като прекратителен модалитет настъпването на пълна обективна невъзможност за изпълнение на договора от някоя от страните, за което дължи да уведоми другата страна и да представи доказателства. На 12.05.2021 г. с рег.индекс № РД-14-2870 постъпва в общинската администрация предложение от „А. с.“ ООД за прекратяване на договора по взаимно съгласие, и текст, в условията а евентуалност, имащ значението на уведомление по чл. 33, ал. 1, т. 3 от договора. Не е посочена причина, а най- общо „обстоятелства, засягащи съществено търговската дейност на дружеството“. С писмото не са представени доказателства, въпреки изискването на чл. 33, ал. 1, т. 3 на договора. Съдът приема, че обективна невъзможност за изпълнение на договора, свързана с невъзможност на дружеството да получава възнагражденията си за извършените услуги, каквито обстоятелства се твърдяха в съдебното производство, не са съществували нито към 12.05.2021 г., нито след това, включително до 27.10.2021 г. Справката за изплатените средства по договора с „А. с.“ ООД разкрива плащания към това дружество от страна на Община Тутракан на дати след 12.05.2021 г., а именно: 19 май, 16 юни, 14 юли, 10 и 11 август, 24 и 30 септември и 27 октомври 2021 г., за общо 122115, 88 лева. Тази справка опровергава обяснението на жалбоподателя и свидетелските показания на свид. Г. и свид. Х., че заради публични задължения на „А. с.“ ООД, по получена информация от НАП, не са могли да извършат плащанията по действащия договор. Действително, съгласно Решение № 592/21.08.2018 г. на Министерския съвет, всяко периодично плащане на услугата от Общината към изпълнителя по договора следва да се предхожда от искане на информация дали изпълнителят има просрочени задължения и може ли да се извърши плащането. Например, такава информация е искана и е постъпила с писмо на МФ изх.№ 006196465/03.08.2020 г. за фактура с № 0200006748/03.08.2020, и в него е посочено, че „А. с.“ ООД няма просрочени публични задължения и планираното плащане може да се извърши. Въпреки изисканата от съда информация от О. Т., с постъпилото по делото писмо вх.№ 4726/04.10.2024, освен цитираното писмо на МФ, не са представени доказателства, кога за първи път е получена в Общината информация за публични задължения и/или запорирани сметки на „А. с.“ ООД. Всъщност, представено е запорно съобщение на ЧСИ М. Ц. с изх.№ 4227/22.02.2023 г., но то е почти две години след 12.05.2021 г. Договорите за цесия с „У. ф.“ ЕАД на вземанията на „А. с.“ ООД от О. Т. нямат връзка с факта на доказване. Ето защо, на база справката за изплатените суми по процесния договор и от липсата на доказателства, че изпълнителят е имал задължения към НАП към май 2021 г., и тази информация да е сведена до знанието на длъжностните лица от О. Т. по реда на Решение № 592/21.08.2018 г. на Министерския съвет, съдът не приема за доказано наличието на обстоятелства по чл. 33, ал. 1, т. 3 от договора, обуславящи възможността за едностранното му прекратяване от „А. с.“ ООД. На 12.05.2021 г. кметът С. е бил на работа, но няма доказателства да е уведомен тогава за постъпилото писмо. Той е отсъствал от територията на о. Т. в периода от 13.05.2021 г. до 21.05.2021 г. поради отпуск и командироване. Неговите уведомления за ползване на отпуск са регистрирани едно след друго, малко след регистрацията на писмото на „А. с.“ ООД в деловодната система на Общината: едното уведомление е с рег.индекс № РД- 14-2877/12.05.2021 – за времето на отпуск от 13.05.2021 до 14.05.2021 г.; второто, с рег.индекс № РД-14-2878/12.05.2021 – за времето от 20.05.2021 до 21.05.2021 г. Уведомленията са изпратени до председателя на Общинския съвет, където са регистрирани във входящия дневник с номерата ВХД-ОБС- 04-132 и ВХД-ОБС-04-133 от 12.05.2021 г. Съдът приема за достоверни обясненията на жалбоподателя, тъй като липсват опровергаващи доказателства, че през дните на отпуската е бил в Турция. На 17.05.2021 г. той се сдобива със Заповед № РД-09-71/17.05.2021 за командироване до гр. София в периода от 17.05.2021 до 19.05.2021 г. за извършване на задачата: „работни срещи“, където е извършил „Няколко работни срещи“. Командировъчното е заверено за пристигнал в София на 17.05.2021 г. и е отпътувал от там на 19.05.2021 г.; приложени са две фактури за нощувки в хотел „Чийп“, стопанисван от „Т.С.Холидейс“ ЕООД, платени в брой – едната, с № 1000002309/17.05.2021, другата, с № 1000002310/17.05.2021. Съдът приема, че в командировъчните дни жалбоподателят е бил достъпен по телефона в периода 17-19.05.2021, тъй като се е намирал в София, а точно на 17.05.2021 или той е бил в гр. Тутракан, за да си вземе командировъчната заповед, или някой му я е занесъл в София, защото същата е издадена на 17.05.2021 г. и е заверена на същата дата за „пристигнал“ в София. Със заповед № РД-04-427/12.05.2021 г. жалбоподателят С. е определил заместник-кмета на общината Ц. Е. Г. за свой заместник, която да изпълнява длъжността „К. на О. Т.“ в пълен обем на задълженията му от 13.05.2021 до 21.05.2021 г. На 18.05.2021 г. тя подписва за О. Т. споразумение с „А. с.“ ООД за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 07.06.2021 г. Няма доказателства по време на заместването в целия период 12- 21.05.2021 г. той да е бил информиран за кризисната ситуация от някой служител на общинската администрация или от заместник-кмета, която свидетелства, че нямала практиката да го занимава, когато е в отпуск или в командировка, въпреки притеснението ѝ от съдържанието на писмото на „А. с.“ ООД. Едва на обяд на 24.05.2021 г., след като минал да поздрави всички ученици и учители по случай празника, кметът разбира за ситуацията с писмото на „А. с.“ ООД и споразумението за прекратяване на договора. „А. с.“ ООД изпълнява услугата сметосъбиране и сметоизвозване до 14.06.2021 г. включително, въпреки че в отчетните документи е посочена датата 10.06.2021 г. като последен курс. От кантарните бележки на 11 и 14 юни е видно, че пак „А. с.“ ООД извършва курсовете до сметището. На 31.05.2021 г. с Решение № D118959, регистрирано в 15, 29 часа в Регистъра на обществените поръчки, който е част от онлайн Централизираната електронна платформа по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, е открита процедура за обществена поръчка по договаряне без предварително обявление с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места в Община Тутракан“. На 11.06.2021 г. е сключен такъв договор с № ПО-07-530 между Община Тутракан и „К. с.“ ООД. През 2022 и 2023 г. годишните планове по чл. 5, ал. 2 от ЗДФИ за финансови инспекции на АДФИ не са включвали такива на Община Тутракан по чл. 238, ал. 4 от ЗОП. Едва с утвърдения годишен план за 2024 г. е предвидена финансова инспекция на общината, като със Заповед № ФК-10- 31/10.01.2024 на Директора на АДФИ тя е възложена на Ю. Й. със задача да провери законосъобразността на избора на процедура при възлагането на обществени поръчки на договаряне по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗОП през 2021 и 2022 г. Със Заповед № ФК-10-141/12.02.2024 на Директора на АДФИ в състава на екипа, извършващ финансовата инспекция на Община Тутракан, е включена М. Н. М. – държавен финансов инспектор, която е опредЕ. за ръководител на екипа. На 22.02.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-217/22.02.2024 с актосъставител М. М. и административен нарушител Д. С., който е обвинен в това, че на 31.05.2021 г. в Община Тутракан, гр. Тутракан, обл. Силистра, като кмет на Община Тутракан, в качеството си на възложител по чл. 5. ал. 2, т. 9 от ЗОП с Решение № D118959/31.05.2021 г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на Община Тутракан“, уникален номер в ЦАИС ЕОП 00350-2021-0010, без да са налице условията за провеждане на този вид процедура, с което е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП (ред.ДВ, бр.№ 107/18.12.2020г.). За да обоснове обвинението, актосъставителят е изложил подробни мотиви в АУАН, като е анализирал нормата на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП и събраните в административнонаказателното производство доказателства. Намерил е, че е било налице само едно от трите кумулативно дадени условия за провеждането на договаряне без предварително обявление, а именно – нуждата от възлагането да е породена от изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР към ЗОП, каквото обстоятелство е прекратяването на договора с „А. с.“ ООД за сметосъбиране и сметоизвозване в условията на COVIT-19 през 2021 г. Преценена е опасността за живота и здравето на хората, от възникване на нови зарази и епидемии, и то през летния сезон, когато е най- горещо, за чието предотвратяване отговорност носи кмета на общината. Също така, в АУАН е отчетена опасността за екологичното равновесие и задълженията, вменени на кмета от екологичното законодателство. Въпреки че изцяло не се покривало с общоприетото за непредвидени обстоятелства (природните бедствия — бури, проливни дъждове, наводнения, градушки, земетресения, заледявания, суша, свличане на земни маси и др. природни стихии: събития като пожари, разливи на вредни продукти във водна среда, във въздуха и др.), актосъставителят е приел, че едностранното волеизявление на изпълнителя „А. с.“ ООД за прекратяване на договора също е непредвидимо обстоятелство за възложителя. Освен това, своевременното провеждане на обществената поръчка за нов договор със същия предмет, понеже е обществен приоритет, обуславя необходимостта от неотложното ѝ възлагане. Другите кумулативно дадени предпоставки по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, според обвинението в АУАН, не са налице. Те са: 1/ Обективна невъзможност да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена или състезателна процедура с договаряне. В АУАН е изложено, че прогнозната стойност на поръчката е в размер 190 000 лева без ДДС и попада в стойностните прагове на чл. 18. ал. 1. т. 12 (за публично състезание) или по т. 13 (за пряко договаряне). Отбелязано е, че съгласно разпоредбата но чл. 178. ал. 4 от ЗОП, при възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока от 20 дни по ал. 2, възложителят може да определи срок за получаване на оферти не по-кратък от 10 дни от изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. Актосъставителят е обърнал внимание, че решението за откриване на процедурата с изх. D118959 е от 31.05.2021 г., оповестено е чрез публикуване на 31.05.2021 г., което е 20 дни след като възложителят е уведомен от изпълнителя, че желае да бъде прекратен договорът с № ПО-07-472/27.08.2020 г. и 14 дни след подписване на Споразумението за прекратяване на договора. Акцентирано е също, че от 12.05.2021 г. – датата на постъпилото писмо/искане в Община Тутракан за предсрочно прекратяване на договор с peг.№ ПО-07-472/27.08.2020 г., до фактическото му прекратяване — 10.06.21 г. са изминали 30 (тридесет) дни, по изчисления на актосъставителя. Изводът ѝ е, че възложителят е разполагал с достатъчно време за прилагане на съкратените срокове за организиране на открита, ограничена или състезателна процедура с договаряне и така е нарушил разпоредбите на чл. 79, ал. 1. т. 4 от ЗОП, според които изборът на вида поръчка се прилага при изключителни обстоятелства, когато не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне. 2/ Обстоятелствата, с които се обосновава неотложността на възлагането, да не се дължат на възложителя. В АУАН е отчетено, че инициативата за внезапното предсрочно прекратяване на действащия договор се дължи на изпълнителя „А. с.“ ООД, а не на Община Тутракан. Според актосъставителя обаче, отговорност за прекратяването има и възложителят, предвид следните обстоятелства: договорът е прекратен, считано от 07.06.2021 г., по взаимно съгласие и така възложителят сам е намалил възможността/срока за провеждане на конкурентна процедура по ЗОП; фактическото изпълнение на договора е било до 10.06.21 г., т.е. още три дни след определения срок по споразумението; и не е доказана невъзможност дружеството да не може да изпълнява договорената дейност след 07.06.2021 г. Наказателното постановление е издадено на 26.04.2024 г. от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция Г. И. Й., който е оправомощен със Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 на Министъра на финансите да изпълнява правомощията на наказващ орган по ЗАНН по актове за установяване на адм.нарушения по ЗОП, съставени от финансовите инспектори на АДФИ. В него е възприето същото фактическо обвинение и правна квалификация на административното нарушение, каквито са изложени в акта за установяване на административното нарушение. Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: обясненията на жалбоподателя; показанията на разпитаните свидетели; приложените към административнонаказателната преписка: 1. Жалба против Наказателно постановление №11-01-217/26.04.2024г. (л. 7-11); 2. Обратна разписка, удостоверяваща връчването на наказателното постановление (л. 17); 3. Наказателно постановление № 11-01-217/26.04.2024 г. (л. 18-22); 4. Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023г. на министъра на финансите (л. 23); 5. Акт за установяване на административно нарушение №11-01-217/22.02.2024 г. с разписка и покана (л. 24-34); 6. Справка за отговорните длъжностни лица при Община Тутракан, Peг.№ ФС-23- 421 #1/16.01.2024г. (л. 39-41); 7. Решение № D118959/31.05.2021 г. за откриване на ОП с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на Община Тутракан“, с УИН 00350-2021-0010“ (л. 35-38); 8. Копие от профила на купувача „лица/стопански субекти, проявили интерес" (л. 43); 9. Договор № ПО-07-530/11.06.21 г. с "К. С." ЕООД. гр. София (л. 44- 55); 10. Копие на Справка на реализирани плащания по договор № ПО-07- 530/11.06.21 г. с "К. С." ЕООД, гр. София (л. 42); 11. Договор № ПО-07- 472/27.08.2020 г. с "А. С." ООД. гр. София (л. 56-67); 12. Писмо на "А. С." ООД. рeг.№ РД-14-2870/12.05.21 г. (л. 68); 13. Споразумение № ПО-07- 481/18.05.21 г. за прекратяване на договор № ПО-07- 472/27.08.2020 г. (л. 69); 14. Заповед №РД-04-427/12.05.21 г. за заместване (л. 70); 15. Протокол № 6/01.07.2021 г. за приета работа м. юни по договор № ПО-07- 472/27.08.2020 г. (л. 71-72); 16. Протокол № 7/01.07.2021 г. за приета работа м. юни по договор № ПО-07-530/11.06.21 г. (л. 73-74); 17. Писмо на финансовата инспекция № ФС-23- 903#1 /06.02.24 г. и отговор на Община Тутракан - Приложение № 1 и Приложение № 2 (л. 75-86); 18. Писмо на финансовата инспекция № ФС-23- 1204#1/16.02.24 г. и отговор на Община Тутракан с приложени документи (л. 87-100); 19. Заповеди № ФК-10-31/10.01.2024 г. и № ФК-10-141/12.02.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (л. 101-102); събраните в съдебното производство – Писмо от Общинския съвет – Тутракан с вх. № 4591/27.09.2024 г., с приложено към него копия на уведомления за ползване на отпуски и на страницата от входящата книга, в която са регистрирани уведомленията за отпуските на кмета (л. 138-142); Писмо от Областен управител на област Силистра с вх. № 4619/30.09.2024 г. (л. 143); Писмо от Министъра на финансите, АДФИ, с вх. № 4675/02.10.2024 г. (л. 145- 152); Писмо от Община Тутракан с вх. № 4726/04.10.2024 г., с представени заверени копия на кантарни бележки, копия на документи удостоверяващи информацията на запорирани сметки на „А. С.“ ООД, както и други документи, сред които писмо от МФ с изх.№ 006196465/01.12.2020, командировъчна заповед и 2 фактури за нощувки (л.154-177); Писмо от Областен управител на област Силистра с вх. № 4894/14.10.2024 г. (л. 178); Справка за изплатени суми по договора с „А. с.“ ООД (л. 180). Събраните в съдебното производство доказателствени средства не са оспорени от страните. С писмената жалба и от пледоарията на защитата не личи жалбоподателят да оспорва фактите, изложени в наказателното постановление, които се установяват пряко от събраните в административнонаказателното производство доказателствени средства. Оспорват се обаче изводите на АНО, основани на връзката между тези безспорни факт, както и обвинението, че жалбоподателят е могъл да проведе конкурентна процедура по ЗОП и че сам е отговорен за възникване на неотложността по възлагането на обществената поръчка. Този спор всъщност е по приложение на правото, а не по фактите. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима. Административнонаказателното производство (АНП) е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 11-01- 217 на 22.02.2024. Същият е съставен от М. М. на длъжност държавен финансов инспектор в Агенцията за държавна финансова инспекция. Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗОП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на АДФИ, какъвто е държавният финансов инспектор М. М.. Следователно, АУАН е издаден от компетентен орган. Сроковете по чл. 261, ал. 1 от ЗОП са специални и дерогират общите по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 31.05.2021 г., и към 22.02.2024 г. не са изтекли 3 години. Финансовата инспекция е започнала на 10.01.2024 г. във връзка с годишния план за 2024 г. за финансови инспекции. Община Тутракан не е била включена в плановете за финансови инспекции през 2022 и 2023 г. Оттук следва, че нарушителят е открит при възложената на Ю. Й. – старши финансов инспектор, финансова инспекция на Община Тутракан, започнала със заповед № ФК-10-31/10.01.2024 на директора на АДФИ. Кога точно са установени данните за административното нарушение и е установен нарушителя след започване на проверката, е без значение, тъй като при всички случаи 6-месечният срок по чл. 261, ал. 1 от ЗОП е спазен. АУАН съдържа изискуемите реквизити по чл. 42, ал.1 от ЗАНН. С акта е повдигнато обвинение на жалбоподателя за това, че на 31.05.2021 г. в Община Тутракан, гр. Тутракан, обл. Силистра, като кмет на Община Тутракан, в качеството си на възложител по чл. 5. ал. 2, т. 9 от ЗОП с Решение № D118959/31.05.2021 г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на Община Тутракан“, уникален номер в ЦАИС ЕОП 00350-2021-0010, без да са налице условията за провеждане на този вид процедура, с което е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП (ред.ДВ, бр.№ 107/18.12.2020г.). Актът е връчен на жалбоподателя след покана да се яви в неговия си кабинет в Община Тутракан. Подписал се е в разписка, че го е получил на 22.02.2024 г. и е отбелязал в него, че ще представи възражение. Такова не е представил. АУАН е подписан от свидетеля – Ю. Й., който е такъв при установяване на нарушението – чл. 40, ал. 1, пр. последно ЗАНН. Съдът не констатира нарушения по ЗАНН в процедурата за съставяне на акта. В материалното съдържание на обвинението в АУАН има несъществена непрецизност по отношение на цифровата квалификация, която не е довела до лишаване от възможност на жалбоподателя да разбере в какво административно нарушение е обвинен и да организира защитата си. В чл. 18, ал. 1 на ЗОП са изброени различните процедури за обществени поръчки. Подробната им регламентация е в следващите разпоредби. Всяка от тях има различно приложение и като цяло могат да се класифицират на такива, при които е засилено състезателното начало и те осигуряват по-голяма конкуренция за сметка на бързината при възлагането на поръчката, и на други, при които състезателното начало и конкуренцията отстъпват пред необходимостта от по-бързо възлагане на поръчката. Процедурите, които съда намира за необходимо да обсъди, защото имат отношение към казуса, и понеже в АУАН са споменати, са по чл. 18, ал. 1, т. 1-3, т. 8, т. 12-13 на ЗОП. Тези по т. 1 – открита процедура, по т. 2 – ограничена процедура, по т. 3 – състезателна процедура с договаряне, и по т. 12 – публично състезание – са от първия вид, т.е. състезателни, конкурентни процедури. Докато другите, по т. 8 – договаряне без предварително обявление, и по т. 13 – пряко договаряне, са неконкурентни, но по-бързи процедури. Съгласно чл. 5, ал. 1 на ЗОП, възложителите на обществени поръчки са публични и секторни. Публичните са изброени в ал. 2, сред които по т. 9 са кметовете на общини. Следователно жалбоподателят С. се явява публичен възложител по смисъла на ЗОП. В член 19, ал. 1 на ЗОП са изброени възможните процедури, които публичните възложители могат да прилагат, и те са по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 8 и 11 – 13 на ЗОП. Тоест, критерият за избор по този текст на закона е според възложителя. В чл. 20, ал. 1 на ЗОП е въведен друг критерий, който е комбиниран – според прогнозната стойност, вида на поръчката и възложителя. С действалата към 31.05.2024 г. редакция на чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗОП (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), която се отнася за публичните възложители, работещи извън областта на отбраната – арг. от изключението по т. 2, е опредЕ. прагова стойност за услугите, извън услугите по приложение № 2 към ЗОП – арг. от изключението по буква „в“, по-голяма или равна на 271 000 лева, за да може да се приложи някоя от процедурите по чл. 18, ал.1, т. 1-11 на ЗОП. Прилагайки и критерия по чл. 19, ал. 1 на ЗОП, означава, че жалбоподателят е могъл да използва процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1-3 и т. 8, само ако прогнозната стойност на обществената поръчка беше равна или над 271 000 лева. Страните не оспорват, че процесната обществена поръчка за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ е с обявена прогнозна стойност 190 000 лева без ДДС. Не е в предмета на делото да се изследва дали тази стойност е изчислена правилно, според изискванията на ППЗОП. Тя е посочена от самия възложител в заповедта за откриване на процедурата за обществена поръчка. Дори с добавен ДДС стойността от 228 000 лева не достига прага по чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“ на ЗОП. Ето защо съдът приема, че обществената поръчка незаконосъобразно е обявена чрез процедура на договаряне без предварително обявления по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП. Процедурата, която е следвало да се приложи, е по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13, тъй като стойностният праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 на ЗОП (в редакция, изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) е от 70 000 лева до съответния праг по ал. 1, а именно 271 000 лева. Следователно изборът на кмета в конкретния случай е следвал да е между процедурите „публично състезание“ (чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП) и „пряко договаряне“ (чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП), както правилно е посочено в АУАН на страница 6 долу. Подробната регламентация на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП се съдържа в Част пета „Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност“, Глава двадесет и пета, Раздел II „Публично състезание“, членове 178-181 на ЗОП. В тази връзка, логично и правилно в АУАН актосъставителят е обсъдил приложението на чл. 178, ал. 4 ЗОП. Въпреки това, понеже самият публичен възложител и жалбоподател е приложил процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, актосъставителят е анализирал и чл. 79 ЗОП, който регламентира случаите, в които е допустимо прилагането на процедура на договаряне без предварително обявление, за да заключи, че не са спазени изискванията на чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗПО. Затова е включил тази цифрова квалификация в обвинението. Хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП изисква необходимост от неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и да не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне; както и че обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Ясно личи, че разпоредбата препраща към процедурите и сроковете, вкл. съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура, които са по чл. 18, ал. 1, т. 1-3 във вр. чл. 74-76 на ЗОП. Тези процедури обаче, както съдът посочи, изобщо не са приложими към процесната обществена поръчка заради прогнозната ѝ стойност, както не е приложима и избраната от жалбоподателя по чл. 18, ал. 1, т. 8 на ЗОП - договаряне без предварително обявление, на същото основание. Независимо от това, общото между процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 и т. 13 на ЗОП е, че и двете са от вида несъстезателните. И както за договарянето без предварително обявление (т. 8), така и за прякото договаряне (т. 13) има изискване, да не могат да се приложат съответните им конкурентни процедури и срокове, включително съкратените – срв. чл. 79, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 във вр. т. 1-3 и чл. 182, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 във вр. т. 12 на ЗОП. Сроковете към, които препраща чл. 182, ал. 1, т. 1 са тези по чл. 178, ал. 2 и 4 от ЗОП и всъщност те са анализирани от актосъставителя в АУАН на страница 7 горе. Нещо друго, съдът приема, че праговите стойности на обществените поръчки за разграничение на процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1-11 спрямо останалите по т.12-13 на ЗОП, са въведени от законодателя, за да може при поръчки с по-ниска стойност да не се прилагат „по-тежките“ условия и срокове. Това означава, че ако въпреки възможността да се приложи по- облекчена процедура, възложителят използва „по-тежка“, няма да е налице съществено нарушение на ЗОП. Например, ако са налице предпоставките за процедурата „пряко договаряне“ по т. 13, но възложителят проведе процедурата по т. 8 „договаряне без предварително обявление“, въпреки по- ниската прогнозна стойност на поръчката, или, ако са налице предпоставките по т. 12 „публично състезание“, но бъде проведена по т. 1 „открита процедура“, само̀ по себе си няма да е налице съществено административно нарушение, а маловажен случай по чл. 28 от ЗОП. Обратното би било съществено нарушение. Само че, когато е използвана „по-тежка“ процедура от вида на неконкурентните, в случая по т. 8 от ЗОП, за преценката на нейната допустимост не следва да се отчитат нейните специални предпоставки в чл. 79 ЗОП, защото нейната ал. 1, т. 4 препраща към сроковете по чл. 74-76 ЗОП, а които са по-дълги от сроковете за процедурата по чл. 18, ал.1, т. 12 вр. чл. 178, ал. 2 и ал. 4 ЗОП. Иначе би се стигнало до заобикаляне на закона, когато е налице възможност да се спазят сроковете на „облекчената“ конкурентна процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 „публично състезание“, но вместо това, за да оправдае приложението на неконкурентата процедура по т. 8 „договаряне без предварително обявление“, възложителят се позовава на невъзможност да спази сроковете на „тежките“ конкурентни процедури по чл. 18, ал. 1, т. 1-3 ЗОП, тъй като те не са приложими към конкретната обществена поръчка. В резюме на изложеното в този абзац, възможността да се ползва процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, въпреки по ниската стойност от праговата по чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“, е налице само ако са спазени условията за процедурата по т. 13 „пряко договаряне“. Ето защо, като е направил анализ на предпоставките по чл. 79, ал. 1, т. 4 на ЗОП, които текстово са същите като по чл. 182, ал. 1, т. 1 на ЗОП, но последните препращат към сроковете по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 ЗОП, и именно те са взети под внимание, обвинението в АУАН е било достатъчно прецизно и неговата доказаност предстои да бъде анализирана от съда. Въпросните предпоставки са: 1/ неотложност поради изключителност на обстоятелствата; 2/ обстоятелствата да не се дължат на възложителя; 3/ невъзможност да се спазят сроковете за процедурата „публично състезание“ по чл. 18, ал. 1, т. 12 вр. чл. 178, ал. 2 и ал. 4 ЗОП. Неотложността и изключителността на обстоятелствата, които са мотивирали публичния възложител да обяви процесната обществена поръчка, се признават в АУАН. Излишни бяха процесуалните усилия на защитата да обосновава тези безспорни обстоятелства. Съдът обаче не приема за доказано обвинението, че обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, се дължат на възложителя, както е изложено в АУАН и впоследствие административно наказващият орган е приел. Преди да мотивира защо, съдът намира за необходимо да изложи някои принципни положения. Административнонаказателната отговорност на физическите лица, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН, е лична. По изключение, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗАНН, когато е предвидено в закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет на юридически лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Такава санкция по ЗОП е предвидена единствено в чл. 258, ал. 1 за нарушение, което не касае настоящия случай. Следователно, за да се твърди в АУАН, че обстоятелствата, с които е обосновано наличието на неотложност за прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 или т. 13 на ЗОП, се дължат на жалбоподателя възложител, трябва да се докаже неговата вина, а не тази на свид. Г.ева. Също така, не може от съвкупните действия на кмета и зам.-кмета да се проведе извод, че административната отговорност е на кмета. Такава конструкция би била обоснована, само ако административнонаказателната отговорност бе предвидена да се понесе от юридическото лице, което се представлява от кмета – Община Тутракан, чрез налагане на имуществена санкция. Само тогава нямаше да има значение дали кметът еднолично или подчинени нему лица, комуто той е гласувал доверие, но те не са го оправдали поради самонадеяност или прекомерна услужливост към трети лица, са извършили действия, които са довели до неотложност за обявяване на процедурата по обществената поръчка. Позоваването на Решение № 4/22.04.2004 по тълкувателно дело № 4/2022 на ВАС от страна на представителя на АНО в пледоарията му пред съда, за да обоснове, че щом кметът е делегирал правомощията си на зам.-кмета, значи действията на последният го ангажират, е неоснователно. Тълкувателното решение се отнася за делегирането на правомощия във връзка с издаването на административни актове и има значение за процесуалната легитимация при обжалването на такива актове пред съда, но няма отношение към административнонаказателната отговорност на делегиращия. Освен това, трябва да се прави разлика между длъжностното качество на кмета като административен орган и качеството му на публичен възложител по ЗОП. Последното е предпоставка да може изобщо да му се търси адм.нак.отговорност по чл. 250 на ЗОП, а фактът, че като административен орган и представляващ Общината е делегирал през време на отсъствието му от работното място неговите правомощия да се изпълняват от зам.-кмета, има значение за преценка дали като публичен възложител по ЗОП сам е предизвикал обстоятелствата, довели до неотложността по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 4 или чл. 182, ал. 1, т. 1 на ЗОП. Такъв извод би могъл да се направи само ако бе доказано, че жалбоподателят е узнал на същата дата за писмото на „А. с.“ ООД от 12.05.2024, с което е поискано прекратяване на договора по взаимно съгласие, и сам е указал на свид. Г. да упражни правомощията му при сключването на прекратителното споразумение от 18.05.2024 г. Въпреки процесуалната дейност на съда по упражняване на служебното начало за установяване на такива факти, не се събраха в съдебното производство доказателства, че кметът е уведомен своевременно и е разпоредил на зам.- кмета как да действа от негово име във връзка с прекратяване на договора с „А. с.“ ООД. Косвените доказателства, които се събраха, навеждат, че е малко вероятно той да не е знаел, и че внезапното му излизане в отпуск и командироването са целелѝ само и само да не е на територията на общината, когато е трябвало да се решава кризисният въпрос, но въпреки това те не образуват верига от изводи, крайният от които да е единствено възможният – че действително е знаел и се е съгласил по този начин да бъде прекратен договорът, с което сам е предизвикал нетложността да се обяви нова обществена поръчка със същия предмет. Изложеният в АУАН довод, че договорът е прекратен, считано от 07.06.2021 г., по взаимно съгласие и така възложителят е намалил възможността/срока за провеждане на конкурентна процедура по ЗОП, се отнасят до целесъобразността на действията на свид. Г. Въпросът, защо тя така е преценила да стори, няма отношение към административнонаказателната отговорност на наказаното лице в конкретния случая, тъй като действията ѝ формално отговарят на чл. 33, ал. 2, т. 1 от договора с „А. с.“ ООД, и кметът не може да бъде упрекнат, че е узнал и/или е разпоредил подписването на споразумението. Той е поставен от своята подчинена в ситуация да действа след събитието по прекратяване на договор, при това съгласно клаузите на сключеното споразумение, но не може да бъде държан отговорен за нейното крайно нелогично, необосновано и лошо управленско решение. Никакво значение за отговорността на жалбоподателя няма фактът, че изпълнението на „А. с.“ ООД на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е било до 10.06.21 г., т.е. още три дни след определения срок по споразумението. Още по-малко значение има, че не е доказана невъзможност дружеството да изпълнява дейността след 07.06.2021 г. При планиране на процедурата по обявяване и възлагане на обществената поръчка, е следвало да се съобразят известните факти. Те се извличат от споразумението – договорът е прекратен, считано от 07.06.2021 г., и това е меродавната дата, която публичният възложител е следвало да преценява, а не неизвестната към 31.05.2021 г. дата 10.06.2021 г., тъй като продължаването на дейността над уговорения със споразумението срок е било без правно основание и кметът не може да разчита на такова действие, за да го има предвид при планирането и избора на процедурата по чл. 18, ал. 1 на ЗОП. С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбоподателят не е предизвикал със своите действия обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност при избора на вида процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8, респ. по т. 13 от ЗОП също. Относно сроковете, съдът приема за правилно да се преценяват тези по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП, тъй като тази процедура (публично състезание) е била една от двете възможни в конкретния случай. Така е прието и в АУАН и в НП. Срокът по ал. 2 е 20 дни, а по ал. 4 – 10 дни от изпращането на обявлението за обществената поръчка за публикуване. За приложението на по- краткия срок трябва да са възникнали обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка, поради което е невъзможно спазването на срока по ал. 2. Такива обстоятелства несъмнено са били налице в конкретния казус. Обявлението, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, е следвало да е в Регистъра на обществените поръчки, който представлява електронна база данни – част от платформата по чл. 39а, ал. 1 (централизираната електронна платформа). Не се е изисквало публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз, за да се съобразява и този срок. Освен това, срокът по чл. 178, ал. 4 на ЗОП тече от изпращане на обявлението за публикуване, а не от момента на публикуване, макар че в електронна среда тези два момента съвпадат. За най-ранен момент съдът не приема посочената в АУАН дата 12.05.2021 г., тъй като на тази дата договорът с „А. с.“ ООД не е бил прекратен, а и жалбоподателят не е знаел за намеренията на дружеството за прекратяването му. Съдът не взема предвид и 18.05.2021 г., когато договорът е прекратен, тъй като и за това действие кметът С. не е бил уведомен. Бездействието на заместникът му за обявяване на обществена поръчка след тази дата също не го обвързва, като съдът вече изложи защо. Датата, на която публичният възложител по ЗОП е узнал за прекратения договор и е било възможно вече да предприеме действия за обявяване на нова обществена поръчка, е 24.05.2021 г. по негови признания. Този ден обаче е неработен. Затова съдът приема, че най-ранния момент, от който е могло и следва да се съобразява (не)възможността по чл. 181, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 178, ал. 4 ЗОП е 25.05.2021 г. Крайният момент, който е следвало да се съобрази при планирането на подходящата и законосъобразна процедура – дали по чл. 18, ал. 1, т. 12 или по т. 13 на ЗОП, е уговорената в споразумението дата на прекратяване на договора с „А. с.“ ООД – 07.06.2021 г. Ако решението за обявление на обществената поръчка по процедурата „публично състезание“ (чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП), бе публикувано на 25.05.2021 г., съгласно правилото на чл. 28, ал. 1 от ППЗОП, десетият ден изтича на 04.06.2021 г., който е петък, работен ден, и е преди изтичането на срока на договора с „А. с.“ ООД, уговорен със споразумението. Действията по чл. 181, ал. 4 – съставяне на протокол от комисията, по ал. 5 – утвърждаване на протокола, и по ал. 6 – издаване на решение за определяне на изпълнител или за прекратяване на процедурата, са могли да се извършат във всеки един момент от 00, 00 часа на 05.06.2021 г. насетне. Доводът в жалбата, почерпен от чл. 26, ал. 2 от ППЗОП, че при планирането на вида процедура следва да се съобразят всички законоустановени срокове, вкл. по обжалване и началният момент на срока за изпълнение на договора, и затова е избрана процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП е неубедителен, тъй като в решението за обявяване на поръчката изрично е посочено, че то подлежи на обжалване пред КЗК в 10-дневен срок. Впрочем, всички решения по процедури за възлагане на обществени поръчки подлежат на обжалване, независимо от вид ана процедурата – арг. чл. 196, ал. 1, т. 1 от ЗОП, в т.ч. на обжалване подлежат решенията за откриване на процедурите по чл. 197, ал. 1, т. 5, буква „а“ във вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 и по т. 13 на ЗОП. Аргументът щеше да е основателен, ако за тези процедури на договаряне (първата от които е избраната от жалбоподателя) решенията не подлежаха на обжалване, но дори те подлежат. Обжалването е бъдещо несигурно събитие, което ако се случи, заради забраната за предварително изпълнение по чл. 22, ал. 7 във вр. ал. 1, вкл. по т. 1 и т. 6 ЗОП, би довело до невъзможност да се сключи договор преди 07.06.2021 г. с нов изпълнител, независимо от вида на процедурата, по която е проведено възлагането на обществената поръчка. Ето защо, съдът не приема за основателен дози аргумент, като причина да не се избере конкурентна процедура. Съдът обръща внимание, че договорът с „К. с.“ ООД е сключен на 11.06.2021 г., което обяснява защо „А. с.“ ООД е продължил, макар и след срока по споразумението за прекратяване на неговия договор – 07.10.2021 г., да изпълнява дейността по сметосъбиране и сметоизвозване. Нещо друго, въпреки че е отчетена и констатирана дейност от новия изпълнител на датите 11.06.2021 (2 курса) и 14.06.2021 (2 курса), за което е представен Протокол 07//01.07.2021 на л. 73, никой в Община Тутракан явно не е обърнал внимание, че в действителност тези курсове са извършени от „А. с.“ ООД, което се установява от кантарните бележки на л. 155-158. Изводът е, че процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, която е избрана с аргумента за бързане, или ако бе избрана аналогичната ѝ по т. 13 „пряко договаряне“, не могат да обяснят избора на конкретния изпълнител „К. с.“ ООД, тъй като нито Общината е сключила договора с него, преди да е изтекъл уговорения с „А. с.“ ООД срок за изпълнение до 07.06.2021 г., нито от 11.06.2021 г. новият изпълнител реално е започнал работа по изпълнението на договора. Същият резултат е могъл да се постигне и с процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП „публично състезание“ в срока по чл. 178, ал. 4 ЗОП. Ето защо, съдът приема за основателно и доказано обвинението в АУАН, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 182, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 178, ал. 4 от ЗОП – невъзможност да се спази срокът на приложимата конкурентна процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП. В обобщение дотук: 1/ Не са били налице предпоставките да се приложи избраната от жалбоподателя процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, тъй като прогнозната стойност на обществената поръчка е изисквала избор на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 ЗОП; 2/ Не са изпълнени условията за процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, тъй като обективно е могъл да бъде спазен срокът по чл. 178, ал. 4 във вр. чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП за провеждане на процедурата по „публично състезание“. Въз основа на изложените дотук мотиви, съдът намира, че съставеният АУАН, наченал настоящото АНП, е законосъобразен, макар и непрецизен при цифровата квалификация на нарушението. Правилно е посочено, че не са били налице условията за процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8, но неправилно е посочена връзката с чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, защото в тази разпоредба се прави препращане към срокове, които са неотносими. Вместо това е трябвало да се посочи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 8 (тъй като това е приложената процедура) и на чл. 18, ал. 1, т. 13 (тъй като това е била правилната процедура в случая) във вр. чл. 182, ал. 1 във вр. чл. 178, ал. 4 ЗОП (тъй като преценката на сроковете трябва да е спрямо правилната процедура, понеже, както прие съдът, ако бяха налице условията за процедурата по т. 13 „пряко договаряне“, неспазването на стойностните прагове по чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗОП щеше да е единственото нарушение, но то нямаше да е съществено за избраната и приложена процедура по т. 8 „договаряне без предварително обявление“). Наказателното постановление № 11-01-217 от 26.04.2024 г. е издадено от надлежен административно наказващ орган, тъй като, съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗОП, наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Такова оправомощаване е извършено на директора на АДФИ Г. И. Й. със Заповед № ЗМФ- 494/25.04.2024 г. НП е издадено в преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, макар извън инструктивния по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, изложена в АУАН. Направил е преценката по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която се споделя от съда. По-благоприятен за жалбоподателя е законът, действал към момента на извършване на административното нарушение – чл. 250 ЗОП (ред., ДВ, бр. 13/2016), тъй като същият гласи, че възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Договорът е сключен на стойност 190000 без ДДС, което означава, че с ДДС е 228 000 лева, пет на сто от които са 11400 лева. Следователно прилага се максимумът от 10000 лева глоба. Новият чл. 250а ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) гласи, че възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13. Тоест, глобата по новия закон, към момента на произнасянето на АНО, би следвало да е 13680 лева. Наказанието е наложено за нарушението, квалифицирано по 18, ал. 1, т. 8 във връзката с чл. 79, ал. 1, т. 4 вр. чл. 250 от ЗОП (ред., ДВ, бр. 13/2016). Вместо това, правилната цифрова квалификация, според съда, е за нарушение при провеждане на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8, както и по чл. 18, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 182, ал. 1 във вр. чл. 178, ал. 4 ЗОП. Независимо от това, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДвП, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Доколко повторената в НП непрецизна цифрова квалификация от АУАН на нарушената норма е от съществено значение, съдът следва да съобрази с оглед на правомощията по чл. 63 от ЗАНН. Жалбоподателят е надлежен субект на нарушението, тъй като свои качеството „възложител“ по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9, пр. първо във вр. ал. 1, изр. второ на ЗОП. Както от събрания доказателствен материал, така и от изложените по- горе съображения за законосъобразното съставяне на АУАН следва, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 250 от ЗОП (ред., ДВ, бр. 13/2016). Съставът по своето естество е формален и не изисква наличието на обществено опасни последици, а единствено осъществяване на изпълнителното деяние. Последното се свежда до провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона за същата, като не само съдът, но преди това и актосъставителят в АУАН, и АНО в НП са анализирали, че не са били налице условията за процедурата и по т. 13 „пряко договаряне“. Съдът се е мотивирал защо бе необходим такъв анализ, но за да е още по-ясно – ако бяха налице условията за провеждане на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, единственото нарушение на избраната от жалбоподателя процедура по т. 8 щеше да бъде във връзка със стойностните прагове по чл. 20 ЗОП, което би обусловило приложението на чл. 28 от ЗАНН от съда. Съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено за нарушението по чл. 250 от ЗОП (ред., ДВ, бр. 13/2016), поради което е без значение дали жалбоподателят е действал умишлено или по непредпазливост. Все пак, изискването за избор измежду 13 различни процедури по ЗОП за възлагане на обществена поръчка, при съобразяване на критерии към всяка от тях означава, че изборът не може да е случаен или по непредпазливост. Още повече, изложени са мотиви в решението за обявяване на обществената поръчка, защо е избрана именно тази по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП. Деянието не е маловажен случай, за което АНО се е мотивирал. Съдът допълва, че маловажен щеше да е случаят, ако нарушението при прилагането на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП се състоеше само в неспазването на стойностните прагове по чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗОП, ерго – ако са били налице условията за приложение на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП „пряко договаряне“. В случая обаче не са били налице, което означава, че жалбоподателят е следвало да избере и приложи конкурентната процедура по т. 12 „публично състезание“, като най-блогоприятна откъм срокове за нейното провеждане в конкретния случай, и която отговаря на стойностните прагове по чл. 20 ЗОП. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът изменя наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по- леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая няма никакво изменение в обстоятелствата на нарушението, тъй като фактическата обстановка в АУАН и НП не е спорна и тя е същата, която обуславя извода на съда за извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Доказателствата, които се събраха в съдебното производство, опровергават някои изводи на АНО (за това, че възложителят е отговорен за обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност), но не и този, че е могъл да бъде спазен срокът по чл. 178, ал. 4 във вр. чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, който е достатъчен да обоснове крайния извод, че за избраната от възложителя процедура не са били налице законовите условия. Непрецизната цифрова квалификация на нарушените материални норми, по-скоро пепратките към такива, не е съществено нарушение, свързано с НП, тъй като съдът приема, че действително не са били налице условията за приложението на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, както е посочено в НП, но и допълнително приема, че не са били налице условията за процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП. Последното е изложено в обстоятелствената част на НП. Тъй като нарушенията за неправилно прилагане на двете процедури са обхванати от една и съща санкционна норма – тази на чл. 250 от ЗОП (ред., ДВ, бр. 13/2016), съдът намира, че не са налице основания за отмяна на НП, но са налице основанията по чл. 63, ал. 7, т. 1, предл. първо от ЗАНН за изменение на обжалваното НП, чрез прилагане на закон за същото нарушение, но с прецизиране на цифровата квалификация на нарушената материална норма. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото, такива не следва да се присъждат. В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на АНО, като е посочил максималния размер от 150 лв. Предвид високата фактическа и правна сложност на казуса и активното участие на процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва да присъди разноски в максималния размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 150 лв. Водим от горното, съдът