Решение № 885 от 19.2.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1109/2022 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от „Бриндо“ ЕООД с ЕИК 101676032, представлявано от управителя С. Х. и Д. С. Х., и двамата със съдебен адрес: Б., кв. „С.“, „С. д.” 1, срещу Заповед № 1833/28.09.2022 г. на Кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на оспорващия Д. С. Х., да премахне доброволно и за своя сметка строеж „Плътна ограда“, находящ се в улица между осеви точки 24 и 30 в кв. 5 по плана на кв. „Струмско - Стопански двор“ - Благоевград, одобрен със Заповед № 296/10.06.1997 г. на Кмета на Община Благоевград. С Определение № 207/10.02.2023 г., постановено по делото /влязло в законна сила/, съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Бриндо“ ЕООД и е прекратил производството в тази му част, като същото е продължило по жалбата на Д. С. Х.. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като немотивирана, издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски. Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. С депозирана по делото молба навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед – поради нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК – наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Ответникът – Кметът на община Благоевград, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на евентуално претендираните от оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение при съответния изход от спора. По делото са събрани писмени доказателства. Изслушано е заключение от извършена комплексна съдебно-техническа експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало във връзка с подадена молба от В. Г. К. до Кмета на Община Благоевград /на л. 28 от делото/, в която същата е посочила, че оспорващият е изградил плътна ограда и постройки с покриви, които се отводняват в нейния имот. Видно от Констативен акт № 25/24.08.2022 г. /на л. 15 – л. 16 от делото/, служители при Общинска администрация - Благоевград са извършили проверка, при която са установили, че в имот-собственост на Община Благоевград – улица между о.т. 24 и о.т. 30 в кв. 5 по Регулационния план /РП/ на кв. „Струмско – Стопански двор“ – Благоевград, одобрен със Заповед № 296/10.06.1997 г. на Кмета на Община Благоевград /на л. 68 от делото/, е изграден строеж „Плътна ограда“. Същата е с обща дължина 79.50 м, изпълнена по южната и източната страна на имот с идентификатор 04279.628.334 по КК на Благоевград, УПИ III-334, кв. 5 по РП на кв. „Струмско – Стопански двор“ – Благоевград, като в дължината на оградата не са включени оставените три портала за достъп с размери 6.80 м, 2.65 м и 9.50 м. От източната част на имота оградата е изпълнена стъпаловидно /върви по наклона на улицата/, като дължината й е 54.00 м, а средната й височина е 2.35 м. От южната страна дължината на оградата е 25.50 м, а височината е 2.30 м. Отразено е в констативния акт, че оградата е изпълнена от зидария с бетонови тухли върху бетонова ивична основа, измазана е от двете страни и е покрита двускатно с цигли. Проверяващите са достигнали до извода, че оградата е изцяло изградена в улица, от о.т. 24 до о.т. 30, в отклонение от издадените строителни книжа – Разрешение за строеж № 446/27.12.2004 г. /на л. 77 от делото/ и без протокол за строителна линия и ниво, които отклонения са съществени съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на оспорващия, като същият не е депозирал възражение срещу акта. За строежа е изразено писмено становище от Главния архитект на Община Благоевград /на л. 10 от делото/, в което същият е посочил, че строежът е издаден в отклонение от разрешението за строеж, не по регулационните граници, без протокол за строителна линия и ниво и навлиза в улица, както и че същият е незаконен, не подлежи на узаконяване по § 127 от ЗИД на ЗУТ, както и не попада в хипотезата на § 16 от ЗУТ, касаеща търпимостта на строежите. Въз основа на горецитирания констативен акт, Кметът на Община Благоевград е издал оспорената в настоящото производство Заповед 1833/28.09.2022 г. /на л. 4 от делото/, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредил на оспорващия Д. С. Х., да премахне доброволно и за своя сметка строеж „Плътна ограда“, находящ се в улица между осеви точки 24 и 30 в кв. 5 по плана на кв. „Струмско - Стопански двор“ - Благоевград, одобрен със Заповед № 296/10.06.1997 г. на Кмета на Община Благоевград. Изложени са мотиви, че за строежа има издадена Заповед за премахване № 919/18.07.2014 г., влязла в законна сила на 22.05.2015 г. с Определение № 5908/22.05.2015 г. на ВАС, която не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, съгласно Решение № 953/02.06.2022 г. на Административен съд – Благоевград. В заповедта е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта е съобщена на оспорващия на 15.11.2022 г. /известие за доставяне на л. 6 от делото/. Жалбата срещу акта е подадена на 29.11.2022 г. чрез административния орган до Административен съд-Благоевград /известие за доставяне и касов бон на л. 38 от делото/. По делото е приложено адм.д. № 612/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, предмет на оспорване по което е Заповед № 919/18.07.2014 г. /на л. 90 – л. 91 от делото/, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Плътна ограда“, находящ се в улица между осеви точки 24 и 30 в кв. 5 по плана на кв. „Струмско - Стопански двор“ - Благоевград, одобрен със Заповед № 296/10.06.1997 г. на Кмета на Община Благоевград – т.е. същият строеж, предмет и на заповедта, по оспорването на която е образувано настоящото съдебно производство. Цитираната заповед е обжалвана по съдебен ред и по жалбата е образувано адм. дело № 612/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което съдът се е произнесъл с Решение № 199/16.02.2015 г., с което е отхвърлил жалбата. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Определение № 5908/22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 4028/2015 г., е оставил без разглеждане касационната жалба. Т.е. Заповед № 919/18.07.2014 г., с която е разпоредено премахването на процесния строеж, е влязла в законна сила на 22.05.2015 г. /посоченото определение не е обжалвано пред 5-членен състав на ВАС/. По делото не са налице доказателства за предприети действия по изпълнението на заповедта за премахване от 2014 г. С Покана за доброволно изпълнение от 16.06.2020 г. Хамбарджийски е поканен да изпълни заповедта доброволно. Жалбоподателят от своя страна е предприел действия по защита на правото си, като е предявил иск по чл. 292 от АПК. Към доказателствения материал по настоящото дело е приложено адм. дело № 345/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което съдът се е произнесъл с Решение № 953/02.06.2022 г., с което е признал за установено по отношение на Кмета на Община Благоевград, че Заповед № 919/18.07.2014 г. не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла давност. Решението е влязло в законна сила на 28.07.2022 г. По делото е извършена комплексна съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 139 – л. 145 от делото/, вещите лица са достигнали до следните изводи: процесният строеж е изграден извън регулационните линии на УПИ III, пл. № 33 в кв. 5 по плана на Стопански двор - кв. „Струмско“ – Благоевград; оградата навлиза в уличната регулация в цялата си дължина и попада в границата на отредената площ за тротоар; изградена е пред одобрената регулационна линия в посока улица и се разполага изцяло в терен, отреден за улица по действащия план за регулация; издадено е Разрешение за строеж № 446/27.12.2004 г., според което е предвидено плътната ограда да се изгради по вътрешните регулационни линии, а не към уличната регулация. В заключението си вещите лица са достигнали до категоричния извод, че изградената на място ограда, съответства по местоположение, вид, материали и височина, на оградата, предмет на Заповед № 919/18.07.2014 г. и констативните актове към нея, съгласно приложеното адм. дело № 612/2014 г. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, имащо правен интерес да обжалва като адресат на неблагоприятния за него индивидуален административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна, по следните съображения: Настоящият състав счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 228 от ЗУТ. Аргументи: Съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към датата на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от жалбоподателя. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Кмета на Община Благоевград, съгласно правомощията му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. По арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е първата предпоставка, чиято проверка е дължима от административния орган при проверката за допустимостта на производството. Наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е абсолютна отрицателна предпоставка относно допустимостта на административното производство, съгласно посочената норма. В настоящия случай, самият ответник в оспорената заповед е посочил, че за процесния строеж е налице влязла в сила заповед за премахването му - Заповед № 919/18.07.2014 г. на Кмета на Община Благоевград. Както бе посочено и по-горе, заповедта е влязла в законна сила – с Определение № 5908/22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 4028/2015 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу Решение № 199/16.02.2015 г. по адм. дело № 612/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № 919/18.07.2014 г. на Кмета на Община Благоевград. Не се спори между страните, а и от съдържанието на оспорената заповед и на Заповед № 919/18.07.2014 г., както и от категоричния извод на вещите лица, се установява по безспорен начин, че двете заповеди касаят един и същи строеж - „Плътна ограда“, находящ се в улица между осеви точки 24 и 30 в кв. 5 по плана на кв. „Струмско - Стопански двор“ - Благоевград, одобрен със Заповед № 296/10.06.1997 г. на Кмета на Община Благоевград Следователно, оспорената в настоящото съдебно производство заповед за премахване, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, е с идентичен предмет с този на предходната влязла в сила Заповед № 919/18.07.2014 г. относно разпоредения за премахване строеж. Еднакъв е и административният орган, издал двете заповеди – Кметът на Община Благоевград. Обстоятелството, че издадената през 2014 г. заповед не е изпълнена, е ирелевантно в този случай. Същественото е, че административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на акта, компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и затова той не може да издаде нов такъв по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден извън тези хипотези, е нищожен. При наличие на приключило административно производство с предмет премахването на същия строеж и по отношение на същото лице, липсват законовите предпоставки за издаване на оспорената втора заповед. Такъв акт вече съществува с предмет този строеж, който е разпореден за премахване поради същите обстоятелства и целта на административното производство по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е постигната. Не е допустимо започването на ново административно производство поради това, че административният орган е пропуснал да осъществи изпълнение в законоустановените срокове, на първата заповед. Обратното би означавало да се поставят адресатите на подобни заповеди и въобще на административни актове, подлежащи на изпълнение, но неизпълнени преди изтичането на предвидения в закона давностен срок, в една правна несигурност. Затова и законодателят е посочил на първо място като недопустимост и пречка за развитието на едно административно производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Посочените обстоятелства, свързани с неизпълнението на предходната заповед и настъпилата погасителна давност, не обосновават ново правомощие на административния орган да издаде повторен акт с идентичен предмет и спрямо същия извършител. Както бе посочено и по-горе, с първата заповед е реализирано правомощието му за постановяване на административен акт за премахване на незаконния строеж и компетентността на органа е изчерпана. Този стабилитет на административния акт и разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК /обща процесуална разпоредба, приложима при всички административни производства, с изключение на изрично уредените в друг нормативен акт производства/, изключва инициирането на ново производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за същия строеж, между същите страни и, разбира се, постановяването на нов административен акт. В този смисъл е константната практика на ВАС /Решение № 12878 от 29.11.2016 г. по адм. д. № 4624/2016 г., II отд., Решение № 7561 от 7.06.2018 г. по адм. д. № 4232/2018 г., II отд. и др/. Затова постановеният повторно административен акт при наличие на отрицателна абсолютна процесуална предпоставка, страда от порока пълна изначална недействителност и като такъв следва да бъде обявен за нищожен. С оглед изложеното, оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна, което не налага обсъждане на въпроса за нейната законосъобразност по останалите аргументи, изложени в жалбата. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. § 1 от ДР на АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от жалбоподателя, за присъждане на сторените по делото разноски - в общ размер на 1 260.00 лева, от които: 10.00 лева за внесена държавна такса и 1 250.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие на л. 62 от делото/. Съдът намира за изцяло неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид обстоятелството, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. ДВ, бр. 14/2025 г./, минималното възнаграждение за дела по ЗУТ е именно 1 250.00 лева. Вод ен от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Благоевград