Решение № 86 от 18.7.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 12/2023 г.
Софийски окръжен съд18.07.2024 г.докладчик Ради Иванов Йорданов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.497, ал.1 КЗ, на С. Д. П. с ЕГН•••••••••• гражданка на Република Г. с адрес гр.Л. ул.“Ареос“ №28 срещу ЗК „Л.” АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А да й заплати сумата на 65 000, 00лв. (шестдесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от С. Д. П. неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на С.Г.Р., неин дядо, причинена при ПТП, възникнало на 15.02.2018г. в гр. К. между л.а. „Опел Кадет“ с рег. №СА1421ВА, управляван от С.Г.Р. и застрахован при ответника и л.а. „Мерцедес“ модел „Ц320ЦДИ“ с рег. №С9999АК, управляван от Ц.М.Л., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 13.11.2020г. до окончателното изплащане на присъдената сума. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, С. Д. П. с ЕГН•••••••••• гражданка на Република Г. с адрес гр.Л. ул.“Ареос“ №28 да заплати на ЗК „Л.” АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А сумата от 1040, -лв. (хиляда и четиридесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок връчването му на страните. Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
Мотиви
С присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описа на Софийски окръжен съд е признат Ц.М.Л. за виновен в това, че на 15.02.2018г. около 9, 50ч. в гр.К. на ул.“Славянска“ между №51 и №53 срещу ул.“Асен Златаров“ при управление на МПС л.а. „Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; “ и чл.43 т.4 Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента; и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.Р. като му е наложено съответно наказание. С решение №78 от 15.03.2022г. по ВНОХД №135/2022г. на Апелативен съд гр.С. е потвърдена присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описа на Софийски окръжен съд. С решение №50149 от 06.02.2023г. по н.д.№536/2022г. на ВКС е оставено в сила решение №78 от 15.03.2022г. по ВНОХД №135/2022г. на Апелативен съд гр.С.. Присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описана Софийски окръжен съд е влязла в сила на 06.02.2023г. Видно от удостоверение за наследници на С.Г.Р., последният има дъщеря К. С.Р., която видно от удостоверение за раждане на ищцата С. Д. П. е нейна майка. По делото се представи справка от Гаранционен фонд, видно от която към момента на настъпване на ПТП 15.02.2018г. л.а. „Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА е застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника ЗК „Л.“ АД. По делото се назначи комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, видно от която процесното ПТП е настъпило в населено място - гр. К., на ул. „Славянска“, между № 51 и №53, срещу ул. „Асен Златаров”, в светлата част от денонощието - към 10, 00 часа. дневна светлина, добра видимост. Платното за движение в зоната на ПТП е било предназначено за двупосочно движение, с обща широчина 10, 40 м., без видима хоризонтална маркировка. Пътното покритие е било от асфалтова настилка, суха, без неравности. Вдясно платното за движение, по отношение посоката от центъра на града към гара К., се е ограничавало от бетонов бордюр с височина 15 см. В дясно на него следвал обособен тротоар. От лявата страна платното за движение е бил обособен остров, по дължина на улицата, със зелена маса, и в ляво на него следвало локално платно за движение с асфалтово покритие. Към момента, непосредствено преди ПТП, водачът на лек автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ'’ с регистрационен номер С 9999 НА - Ц.М.Л., не е контролирал управлявания от него автомобил, поради което е навлязъл и се е движил в зоната на лентата за насрещно движение. Към същият този момент, водачът на лек автомобил „Опел Кадет” с регистрационен номер СА 14 21 BА - С.Г.Р. и движещият се след него - водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 8936 ВС с водач Румен Иванов Цалбуков са се движели в дясната си лента за движение в посока противоположна на посоката на движение на Мерцедеса. Причините за възникване на произшествието следва да се търсят в субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ” с регистрационен номер С 9999 НА - Ц.М.Л., който при движение по пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. Видно от приложената по делото съдебномедицинска експертиза при извършената аутопсия на трупа на С.Р. са установени следните травматични увреждания и усложнения свързани с тях: Лицева травма: разкъсно-контузна рана и охлузване на дясна вежда с подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка; кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвонасядане в областта на долната челюст; охлузване на брадичката; Гръдна травма: наличие на въздух в меките тъкани на лява гръдна половина; счупване на ребра второ, трето, четвърто ребра в ляво; счупване на ребра от второ до седмо в дясно, и за двете по средна мишична линия, без кръвонасядане в околните меки тъкани; набиране на течност с кървенист характер в количество около 120 мл в дясно; кръвонасядане на средостението; сърдечна контузия- кръвонасядане на лявото сърдечно ухо; кръвонасядане на разклонението на белодробната артерия; Коремна травма: кръвонасядане на коремната стена; състояние след срединно отваряне на корема; разкъсване на слезката; състояние след оперативно отстраняване на слезката: наличие на кръв в коремната кухина в количество 600 мл (по оперативни данни); кръвонасядане на задстомашната жлеза в областта на тялото и опашката със стеатонекрози; Травма на крайниците: кръвонасядане на дясна лакътна ямка и дясна предмишница; две рани по тръбна повърхност на лява ръка; кръвонасядане на лява мишница с ход към лява гръдна половина; счупване на лява мишнична кост; разкъсно-контузна рана на дясно коляно; охлузвания на дясно и ляво коляно; счупване на дясна бедрена кост; счупване на костите на дясната подбедрица; състояние след фиксиране на костните фрагменти на дясна бедрена кост. Като усложнение на травмата са се развили травматичен шок и тежка двустранна абсцедираща пневмония. В материалите па търговското дело липсва идентификационния номер на лек автомобил „Опел”, което е пречка да се установи наличието на фабрично монтирани предпазни колани на купето му, чрез справка в програмата „Аудатекс”. В същото време, от ищцата е представено копие на протокол за оглед на веществени доказателства от 23.01.2020 година, в който е описано, че на автомобила, към момента на огледа са били налични колани (най-вероятно предпазни) на предните седалки. За останалите места в купето не са описани такива. По принцип тази марка автомобили се произвежда от 1962 до 1991 година и теоретично е възможно автомобилът да е снабден фабрично само на предните седалки с предпазни колани, но предвид горното, вещото лице не може да даде обоснован отговор на този въпрос, освен това, че към момента на огледа на този автомобил на 23.01.2020 година на предните седалки е имало поставени предпазни колани. При аутопсията са установени контактни увреждания локализирани в лявата половина на гръдния кош и долната трета на корема вдясно – кръвонасядания, съчетани с подлежащо счупване от прижизнен характер на второ, трето и четвърто ребра вляво. Подобен комплекс от увреждания може да се получи и от действието на поставен обезопасителен колан. Гръднокоремната травма, която е в основата на леталния изход, при конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие и констатираните деформации на автомобила, може да бъде причинена от комбинираното действие на поставения обезопасителен колан и волана. По делото се разпита свидетеля Т.Г.Р.. „Отношенията ни със С. са ни като роднини, доста често се виждаме, доста често съм ходил до тях в Г., няколко пъти съм я карал от Г. до Б.. В годината се виждаме поне три пъти, а контакти имаме почти всяка седмица. Преди тя доста често си идваше в Б., в смисъл като беше тийнейджърка, миналата година мисля, че три пъти са идвали. Аз живея в С., ж.к. „Слатина“, тя като идва повечето пъти при мен е отсядала. С.Г.Р. го познавах, той ми се пада чичо. Ние живеехме врата до врата на ул. „Братя Миладинови“ №38, това беше до 2000 г., дотогава аз живях там. С. до смъртта си живееше там - на ул.„Братя Миладинови“ № 38 в град С.. Отношенията между С. и С. бяха доста близки, при положение, че първото дете на братовчедка ми имаше здравословни проблеми и той доста често пътуваше до Г.. Мъжът на братовчедка ми сега е пенсионер, но преди беше шофьор, имаше камион и един път в месеца се прибираше в Г. и на братовчедка ми нямаше кой да й помага. С. от раждането си живееше в Г.. С.Р. й е дядо, той живееше в С., на „Братя Миладинови“. При всяка възможност, когато не е била на училище, С. идваше да се вижда с дядо си, доста пъти в годината е идвала. Имало е периоди, в които С.Р. е бил в Г. при С., майката с първото дете имаше здравословни проблеми, тя трябваше да се грижи за нея в болницата и С.Р. по месец- два е бил там, след това се сменяха с леля ми. Това, докато С. беше на седем години, не на седем, на четири години е била. Той постоянно - в смисъл за празници, за Коледа, Великден, за рождени дни постоянно й купуваше подаръци, при всяка финансова възможност пътуваше до Г.. С. като идваше тук в Б. той я водеше на кино и на други места. За всички беше много тежко след катастрофата, при С. беше доста повече, защото, като нямаше кой да я гледа, тя си търсеше дядо си и баба си. След като разбра просто не можеше да повярва, нямаше как да го асимилира. Не мога да ви кажа дали е дошла на погребението на дядо си, защото тогава и аз не бях в Б.. Първото дете Р. се ражда със здравословен проблем, тогава С. беше родена. С. е била на четири години, когато това дете се е родило. Р. е второто дете, след раждането си на 40-ия ден й предстоеше операция и тя първата година беше почти 90 процента от времето в болница с майката К. Р.. Бащата по народност е грък, той през цялото време, в смисъл той е шофьор на камион и единият трябва да работи. Докато майката беше в болница с второто дете С.Р. доста често ходеше, А. Р. - тя е баба, тоест жената на С.Р. също ходеше да гледа С.. Аз лично съм карал С. от Г. за Б., мисля, че беше в тийнейджърските й години, тя идваше с нетърпение. С. има още една внучка. Отношението му към С. се различаваше от това е другата внучка, много по-често прекарваше времето си той със С.. Когато е имал възможност е подпомагал финансово С., няколко пъти съм присъствал. С. е ходила на гроба на дядо си, аз също съм ходил е нея, били сме заедно. При това посещение беше разстроена, плачеше по един-два часа, нормално си е. С. доста често не искаше да се връща в Г., защото там нямаше кой да й обръща внимание достатъчно, колкото пъти са отсядали при нас, тя българския го научи от дядо си и баба си, аз гръцки език не знам. С. мисля, че няма баба и дядо в Г., починали са. Когато идваше тя в Б. преди смъртта на С.Р. отсядаше при него, в смисъл на ул. „Братя Миладинови“ 38, след като почина С.Р. апартаментът се продаде и те няма къде да отсядат като идват и затова отсядаха при мен. Сега след смъртта му С. и родителите й идват например един път по-малко от годишно три- четири пъти. С. преди да почине беше пенсионер. С. беше пенсионер, но работеше. Към датата на ПТП-то той беше на около 70 години.“ Ищцата С. Д. П. е подала на 10.09.2018г. застрахователна претенция в следствие на смъртта на нейния дядо С.Г.Р.. При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно чл.18 КМЧП „Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане, освен в случаите по чл. 4 и когато вредоносното деяние е извършено в Република Б. или вредите или част от тях са настъпили в Република Б..
Компетентността по ал. 1 е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси.“ Ето защо настоящият съд намира, че е компетентен да разгледа предявения правен спор и съгласно чл.115 ал.2 ГПК. Съгласно чл.105 КМЧП „
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.
Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане.“ Пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република Б., където е настъпила и непосредствената вреда, смъртта на С.Г.Р.. Причинителят на вредата и увреденото лице са с обичайно пребиваване Б., застрахователното събитие е настъпило в Б.. Ето защо съдът намира, че приложимото материално право е българското право. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. По делото се установи, с влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, че на 15.02.2018г. около 9, 50ч. в гр.К. на ул.“Славянска“ между №51 и №53 срещу ул.“Асен Златаров“ при управление на МПС л.а. „Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; “ и чл.43 т.4 Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента; и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.Р. По делото се доказа наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност за водача Ц.М.Л. на л.а. „Мерцедес“ марка „Ц320 ЦДИ“ с peг. №С9999НА към момента на ПТП 15.02.2018г. при ответника ЗК „Л.“ АД. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, която се предполага, причинна връзка между поведението на водача Ц.М.Л. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на С.Г.Р.. Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения, съответно дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.“ По делото се установи, че ищцата С. Д. П. е внучка на починалия С.Г.Р.. Видно от показанията на свидетеля Т.Г.Р. С.Г.Р.е живеел в С., а С. П. в Г., като често ищцата е гостувала на дядо си и той също е ходел в Г. на гости на дъщеря си и внучката си. По този начин от разпита на свидетеля Т.Г.Р. съдът намира, че се е установила нормална родствена и емоционална връзка между дядо и внучка. Той е живеел със семейството си в гр.С., а тя с нейното в Г., като са осъществявани нормалните роднински контакти, но съдът не намира за доказано наличието на изключителен случай, визиран по- горе в ТР, като безспорно ищцата С. Д. П. търпи болки и страдания от неговата загуба. Не се доказаха визираните продължителни болки и страдания, изградена особено близка връзка и надхвърлящи по интензитет и времетраене страдания, присъщи за съответната нормална родствена връзка. Не е основателно възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за погасяване на вземането по давност, тъй като не е изтекла от настъпването на застрахователното събитие 15.02.2018г. до предявяване на иска на 18.01.2023г., чл.378 ал.2 КЗ. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване от страна на починалото лице, тъй като с поведението си починалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с това, че като водач на МПС, не бил използвал обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и сам се е поставил в опасност, от която за него са настъпили вредни последици. Видно от приетата КСМАТЕ гръднокоремната травма, която е в основата на леталния изход, при конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие и констатираните деформации на автомобила, може да бъде причинена от комбинираното действие на поставения обезопасителен колан и волана. Ето защо съдът намира иска за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищцата С. Д. П. следва да понесе разноските на ответника ЗК „Л.“ АД в размер на 500лв. за КСМАТЕ, и 540, -лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.25 от Наредбата за правната помощ или общо 1040, -лв. Воден от горното, съдът
Цитирани разпоредби
25- чл. 45 ЗЗД
- чл. 51, ал. 2 ЗЗД
- чл. 432, ал. 1 КЗ
- чл. 115, ал. 2 ГПК
- чл. 300 ГПК
- чл. 367, ал. 1 ГПК
- чл. 372, ал. 1 ГПК
- чл. 373, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 137, ал. 1 ЗДвП
- чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП
- чл. 111 ЗЗД
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 84, ал. 2 ЗЗД
- чл. 378, ал. 2 КЗ
- чл. 380 КЗ
- чл. 409 КЗ
- чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ
- чл. 432 КЗ
- чл. 497, ал. 1 КЗ
- чл. 105 КМЧП
- чл. 18 КМЧП
- чл. 25
- чл. 4
- чл. 43, т. 4