Решение № 632 от 16.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2782/2024 г.

Производството е по реда на Гл.ХХ от ГПК – Въззивно обжалване. Образувано е възоснова на въззивна жалба подадена от ответника в исковото производство, а именно Ц. С. Н., който обосновава искането си за отмяна на решение № 260256 от 25.04.2024г. постановено по гр. д. № 7871 по опис на СГС за 2018 г. с оплакване за неговата неправилност в частта, в която първоинстанционния съд е отменил сключеният между С. П. Т., починал на ••••••••г. и М. Д. Т., починала на ••••••••г., като дарители от една страна и техния внук Ц. С. Н. като надарен от друга страна, Договор за дарение обективиран в н.а. № 6 от 19.09.201З г., том CVII, н. д. № 35322/2013г. при СВ - гр. София, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река", ул. „•••“, бл. 3 по документ за собственост, бл. 102, вх. „Б", етаж 2, състоящ се от три стаи, кухня с други сервизни помещения, с площ от 81, 76кв.м. при съседи на апартамента: стълбище, Р. Д., П., ул. „•••“, Т. и М. Х., двор, ЗАЕДНО със зимнично помещение, с площ от 4 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка при съседи: коридор, двор, Ц. и Й. Е., А. Н. Т., ЗАЕДНО с 2, 325 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните ид. части от от правото на строеж върху държавна земя, до размер на 1/2 ид.ч. от прехвърленото с договора за дарение право на собственост, поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителите, по иска на Е. П. Т. и М. П. Т., наследници на починалите в хода на процеса ищци, а именно С. П. Т. и М. Д. Т., на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Основното оплакване в жалбата е за допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения при оценката на събраните по делото доказателства. Обосновано е и оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно наличието на втората от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иск за отмяна на дарение, а именно наличието на достатъчно средства у надарения да дава издръжка и противоречие с със задължителното тълкуване на чл. 277 от ЗЗД дадено в ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК, докладчик С. Д.. Във въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез пр. представител, се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с който искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В писмен отговор въззиваемите Т. и С. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Изложен е анализ на доказателствата и правни доводи за обоснованост на решението, и за липсата на нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика. С разпореждане № 4339 от 31.10.2024 г. съдът е приел възизвната жалба и отговора като редовни и процесуално допустими, а при повторната проверка, която въззивният съд извършва преди да постанови съдебен акт по същество, не са констатира основания за отмяна на разпореждането. Предвид предметните предели в правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата чл. 269 от ГПК съдът приема, че решение № 260256 от 25.04.2024г. постановено по гр. д. № 7871 по опис на СГС за 2018 г. е валидно изцяло и е допустимо в обжалваната част. По неговата правилност въззивният съд е ограничен от въпросите поставени във въззивната жалба, а те са свързани с обосноваността на решението относно главния факт – нуждаят ли се от издръжка ищците и давана ли е такава от въззивника. В обжалваното решение съдът е дал положителен отговор на първия въпрос и отрицателен на втория. Според въззивника обаче, тези отговори не са обосновани от събраните по делото доказателства, а и са опровергани от представите от него в качеството му на ответник доказателства. Счита, че без медицинско заключение е необосновано да се приемат факти относно състоянието на дарителите, необходимостта от медикаменти, тяхната цена и възоснова на съвкупната преценка на доказателствата, да се явява обоснован извода, че те са имали нужда от издръжка в натура или в пари. От правна страна в жалбата се поддържа тезата, че в съответствие с ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г. ОСГК с докладчик С. Д., не е налице израз на непризнателност, когато надарения поради липса на достатъчно средства не може да дава издръжка на дарителите, дори и да е установена такава нужда. За да се произнесе по предмета на въззивното обжалване касаещо правилността на решението в обжалваната част съдът съобрази следното: Не е спорно, че между С. П. Т., починал на ••••••••г. и М. Д. Т., починала на ••••••••г., като дарители и Ц. С. Н. като надарен е бил сключен Договор за дарение обективиран в н.а. № 6 от 19.09.201З г., том CVII, н. д. № 35322/2013 г. при СВ - гр. София. С договора е прехвърлена собственост върху недвижим имот представляващ – жилище – апартамент, с характеристики посочени в съдържанието на договора. Не е спорно, че месец след сделката /октомври 2013 г./ надарените заживели в друг имот, различен от дарения. Не се спори, че към този момент дарителите вече са имали имали нужда от ежедневни грижи поради това, че Т. се придвижвал с инвалидна количка, а Т. била преживяла три инсулта и двамата в напреднала възраст. Надареният им предоставил неудобно жилище, влажно и без баня, което затруднило живота им още повече. Общия размер на дохода им бил от 720 лева, а източникът им – месечна пенсия, които били крайно недостатъчни да поемат всички техни нужди. Три години по-късно, били изведени от това жилище и настанени в дома на свои роднини. Не било възможно да се върнат в имота, който дарили, защото не разполагали с достъп до него. Прието е още, че издръжка са искали устно, но не са получавали такава в пари, а даваната в натура не е съответствала на техните нужди. Ответникът от своя страна, въвежда в спора твърдения, че се е грижил за дарителите, че е живял в същия имот с майки си и сестра си, а преместването на дарителите било точно с цел да се грижи за тях. Грижата се изразявала в подсигуряване на храна, лекарства, медицински прегледи, а при нужда и заплащане за престоя в болница. Според твърденията, това продължило до 03.09.2017 г., когато те по свое желание напуснали предоставеното им жилище, вземи ключовете от дарения апартамент върху който са си запазили правото на ползване, а месец по-късно поискали отмяна на сделката. Не е спорно, че след 03.07.2017 г. надареният не е полагал грижи да дарителите. По спорните факти, първоинстнационният съд, възоснова на събраните гласни доказателства е приел, че твърденията изложени в исковата молба са доказани. Съжителството в една къща с внука им Ц., не довело до грижа и повече удобства, а напротив до затруднения и недоимък, до занемаряване на хигиената, храненето и здравето на неговите баба и дядо – дарители. Преместването в друг имот им създало неудобства поради неговата неугледност, наличието на мухъл, баня с трудна достъпност за тяхната възраст и състояние/ ограничения в движенията, следствие от възраст и заболявания/. Храненето им не било редовно, обикновено остатъци от храната на другото семейство в същата къща – тяхната дъщеря и надарения внук. Тези факти, настоящият въззивен съд приема за установени възоснова на съдържанието на гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. С. и св. М., които са непротиворечиви по между си. По спора за нуждата от средства за живот на дарителите, съдът е приел заключението на ССч.Е, от което се установява, какъв е средно месечния размер за издръжката на един пенсионер. Съдът обосновано е приел, че получаваните доходи от пенсия на дарителите не покрива този минимален размер. Настоящият въззивен съдебен състав, кредитира заключението и възоснова на данните в него приема, че двамата дарители не са разполагали с достатъчно средства от пенсия да покриват своите ежемесечни нужди, поради което и са се нуждаели от издръжка. За да достигне до този извод, настоящият въззивен състав съобрази и представените поделото медицински документи. Относно оплакването, че съдът е приел факти свързани със здравословното състояние на дарителите, без да назначи СМЕ, настоящият въззивен съд приема, че СМЕ не е необходимо доказателство средство, когато от други документи, а и предвид възрастта на дарителите, може да се установи какви са били техните заболявания към релевантния период. Многобройните епикризи сочат, че дарителката Т. е страдала от исхимичен мозъчен инсулт и артериална хипертония и тези заболявания са факт към 2004 – 2013 г., а дарителят Т. е страдал от язвена болест като и двамата се прележавали в болнични заведения с посочени по – горе диагнози. Същевременно надарения е бил и пълномощник по две сделки, с които нуждаещият се от издръжка - негов дядо – Т., е продал други два недвижими имота, общо за сумата от 1800 лева /данните са от представените нот. Актове – стр. 101 от гр.д. № 7871/18 г. на СГС. Няма доказателства да е извършена отчетническа сделка с упълномощителя, от която да се изведе факта, че дарителите са получили цената по договора, т.е. че са разполагали с допълнителни средства над основания си източник на доход – пенсия, за да покриват сами нуждата си от издръжка. Ответникът в исковото производство, в писмения си отвор не е оспорил факта, че е настанил дарителите в неподходящо за тях жилище, но е дал своя трактовка за необходимостта от преместване на своите баба и дядо от жилището, което са му дарили, като е посочил, че е било необходимо да се направи ремонт. Това твърдение, не е относимо към предмета на доказване. Предприетите ремонтни действия не представляват грижа или издръжка, нито могат да ги заместят защото, след сключване на сделката, чиято отмяна се претендира, собствеността е преминала в патримониума на надарения и всички разходи, вложени в обекта на дарението са в негова полза. Второто право изключващо възражение е обосновано с липсата достатъчно средства за престиране на издръжка за дарителите. Липсват преки доказателства за размера на месечните доходи на ответника, който е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване или инвалидност, които да са обективна пречка или трудност за реализиране на трудови доходи. Липсата на достатъчно средства е обективно състояние, но не е основание за отказ от издръжка, когато надарения сам се е поставил в това положение. За да се приеме, че липсват достатъчно средства е необходимо нуждите на надарения да не могат да бъдат покривани, не поради липсата на трудови доходи, а самият той да има специални нужди или да са налице други приоритетни задължения следващи от закона към лица нуждаещи се от издръжка /например - деца и/или родители/. При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Това е отговора на поставения за тълкуване въпрос по т.д. № 182013 г. и от него следва, че даренията не би поставил себе си в по-лошо положение, давайки издръжка на дарителите си, защото не е имал задължения за издръжка по-закон, бил е в трудоспособна възраст, живял е в едно домакинство с родител, в жилище за което не е заплащал наем, извършвал е ремонт на дарения имот, т.е. е разполагал със средства с които би могъл да дава издръжка. Не на последно място, след като ищците – дарители са били изведени от неподходящото за тях жилище през 2017 г., надарения не е трансформирал грижата, която твърди, че е полагал в пари, за да осигури издръжката на своите баба и дядо. За разлика от договора за издръжка и гледане, който се разваля с неизпълнението на задължението поето от приобритателя на недвижимата собственост, отмяната на дарението е поставено от възникване на нужда у дарителите от издръжка. Когато такава нужда е била налице към момента на сключване на договора, непризнателността следва да се преценява от гледна точка на знанието на този факт отнапред /преди сключване на договора/. Дарителите са баба и дядо на надарения, т.е. са от едно семейство и влошеното им здравословно състояние е факт, който е бил известен на надарения, затова и той е предприел действия по преместването им в друго жилище. Но когато това преместване на практика се е оказало неудобно за тях и обслужването им, то е следвало надарения да предприеме действия за подобряване на тяхното състояние или поне, възстановяване на удобствата, които са имали преди сключване на договора за дарение. Поставения с въззивната жалба правен въпрос, е свързан с разграничението между морала и правото, по отношение на категорията „непризнателност” в отношенията дарител-дарен. В случая моралният въпрос е повдигнат, за да се защитят дарителите, които са били трайна нужда от издръжка както към момента на сключване на договора за дарение, така и към момента в който са напуснали жилището /през 2017 г./ предоставено им от дарения поради същата причина. Следователно, не са получили от него нито грижа, нито издръжка, а предприетите действия имитират издръжка в натура. Разграничаването на моралния от правния въпрос изисква съобразяването на всички факти от предмета на делото. Дарението е двустранен договор. С неговото приемане, надарения приема задължението да се грижи за дарителите си при нужда, т.е. моралния въпрос за взаимопомощ между внуци – баба и дядо от една страна и правния въпрос от друга, че надарения е знаел, че те са нужда от ежедневни грижи. Освен това, в тежест на надарения ответник в исковото производство е да докаже, че е престирал грижата с уважение към дарителите си. Непризнателността, изведена по аргумент за противното от етичната категория – признателност, включва не само физически действия, а и престирането им с уважение. Само в случай, че надарените не приемат грижа в натура, дарителя може да изрази признателността си с пари. В случая, те са били поставени в условия да приемат недостатъчно грижа и такава от която изобщо нямат нужда, без да могат да поставят условията за трансформиране на задължението в пари. Предвид гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна. Постановеното от първоинстнационния съд е обосновано от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и неоспорените с писмения отговор на ответника твърдения на ищците. Поставените пред въззивния съд въпроси свързани с фактическото твърдение, че не е налице непризнателност, а невъзможност да се осигури издръжка в натура или в пари, следва да бъдат разрешени според обстоятелствата, които са наведени в отговора на исковата молба. Там не са наведени твърдения за обективни факти, които съдът да приеме като лошото финансово състояние, в следствие на което да е била скъсана нравствената нишка, с която договорът за дарение винаги се е свързвал с потребностите на обществото. Нарушен е бил общият принцип на равнопоставеност на страните по договора, тъй като морално-етичните норми на живот, важат с еднаква сила и за двете страни – дарителите са прехвърлили безвъзмездно собствеността си, като насрещното задължение е признателността от надарения. Признателност не е налице, когато надарения извършва ремонт в собствения си имот, дори и когато дарителите са си запазили правото на ползване, но поради старост или болест, а в случай е двете, ползвателите не могат да ползват имота си без грижата на надарения. С оглед изхода от спора, правото на присъждане на разноски е за ищците в исковото производство. Видно от представения списък, двете въззиваеми са представлявани от един адвокат, а именно адв. К., която претендира поотделно по 2000 лева адвокатско възнаграждение или общо 4000 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение е оспорен като прекомерен и по това възражение, съдът приема следното: Ищците в исковото производство са конституирани по реда на чл.227 от ГПК, като правоприемството произтича от общ юридически факт – смърт на наследодателите. Защитата на ищците е осъществена от един и същ адвокат при липсата на фактически и правни различия, които да обосновават и поотделно заплащане на възнаграждение. Предвид гореизложеното възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено. За осъществената защита на адв. К., следва да бъде присъден един хонорар в размер на 2000 лева. Мотивиран от гореизложеното, съдът