РЕШЕНИЕ

№ 53

гр. Елена, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Й.а като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20234130200076 по описа за 2023 година

С НП № 2210500701/07.06.2023 г. на Директора на Регионална

дирекция по горите – Велико Търново за извършено нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на С. А. М. от с. Я., общ. К..

Постъпила е жалба адв. Д. Й., действащ в качеството на

пълномощник на С. А. М., против НП. В същата се твърди, че последното е незаконосъобразно и неправилно. На първо място, излага, че АУАН не е предявен на жалбоподателя в условията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което опорочава изцяло административно наказателното производство. На

следващо място, в НП са допуснати непълноти, с което се нарушава чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В конкретния случай, липсва индивидуализиране на посочения одобрен технологичен план и посочване на конкретното съдържание на частта от технологичния план, която е нарушена, както и не е индивидуализирано мястото и начинът, по който е изграден новият извозен път в нарушение на технологичния план. Не е посочено и времето на извършване на твърдяното нарушение. На следващо място, жалбоподателят заявява, че не са установени датите за извършване на нарушението, както и

съществува неяснота по отношение на дните и периодите на самото нарушение. Освен това, в АУАН и в НП не са посочени данни за конкретното съдържание на бездействието на жалбоподателя, чрез което не е изпълнил задължението си по посочената като нарушена нормативна разпоредба. Липсва описание на самото деяние и описание на нарушението от фактическа страна. На следващо място, при съставянето на констативния протокол същият не е бил поканен и не е присъствал, което го е лишило от възможността да възрази срещу констатациите. От НП не става ясно кога и кой е прокарал процесният път, като е възможно и това да се е случило и преди издаването на разрешителното за сеч на процесния имот. В последния била извършена незаконна сеч върху площ над 1.000 дка още преди издаването на позволителното за сеч, което било известно на

административно наказващият орган. От съдържанието на НП не става ясно в какво точно се изразява противоправното поведение на жалбоподателя, по какъв начин е следвало да следи за спазването на технологичния план, както и че изобщо неговото поведение има отношение към прокарването на процесния извозен път, за който не е ясно кога и от кого е бил прокаран. Нарушението не е конкретизирано от обективна страна, поради което вината на жалбоподателя остава недоказана. В заключение жалбоподателят излага, че АУАН не е съставен по предвидения в чл. 40 от ЗАНН ред. Не са му връчени писмени документи, въз основа на които му е съставен АУАН, с което му се нарушава правото на защита. В НП описанието на нарушението е лаконично, не е индивидуализиран съставът на извършване на твърдяното нарушение. Не са посочени обстоятелствата, въз основа на които се претендира, че е знаел или е могъл да предвиди твърдяното незаконно прокарване на извозен път в нарушение на одобрения технологичен план. Нарушен е и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Посочените непълноти лишават жалбоподателя да разбере какво е нарушил.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП № 2210500701/07.06.2023

г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят С. А. М. не се явява. Същият

се представлява от адв. Д. Й., който поддържа депозираната жалба. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Директорът

на Регионална дирекция по горите – Велико Търново се представлява от юрисконсулт А. Ц.. Същият взема становище, че жалбата е неоснователна. Излага подробни съображения по същество на спора. Моли съда да потвърди обжалваното НП, като присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се

представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото

доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от удостоверение № 7971/02.10.2012 г. на ИАГ,

жалбоподателят С. А. М. е вписан в регистъра за планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти.

От позволително за сеч № 0685042/03.09.2022 г., се установява, че е

разрешено на фирма „Д.“ да извърши добив на дървесина в отдел •••, подотдел „и“, находящ се в землището на с. К., общ. Е, имот с № •••••.•••.••. Очакваният добив бил 153 плътни куб. м. дървесина. Срокът за провеждане на сечта и срокът за извозване на материалите от сечището бил за периода от 06.09.2022 г. до 31.12.2022 г. Позволителното за сеч било издадено от М. К. и получено от жалбоподателя С. А. М..

На 23.11.2022 г. свидетелите П. В. Й. – горски инспектор в РДГ –

Велико Търново и С. И. З. – главен експерт в РДГ – Велико Търново извършили проверка в отдел •••, подотдел „и“, находящ се в землището на с. К., общ. Е, имот с № •••••.•••.••, представляващ частна горска територия, за който било издадено позволително за сеч № 0685042/03.09.2022 г. Жалбоподателят не присъствал при провеждането й. Проверяващите служители установили, че има новоизграден път с посока изток – запад, с ширина 4.2 метра и с дължина 30 метра, който не бил отразен в технологичния план и не бил обозначен на терен. Обозначена била просека с вълнообразна линия със синя боя, която на много места била поставена само от едната страна. Освен това, било установено, че има неотсечени маркирани дървета, които не отговаряли на изискванията на чл. 35 по Наредба №

8/05.08.2011 г. за сечите в горите, тъй като нямали повреди, причинени от биологични въздействия. Сечта в по-голямата част от имота била проведена и отсечената дървесина била наредена на фигури в сечището. За извършената проверка бил уведомен издалият позволителното за сеч М. К. и бил съставен Констативен протокол № 009733/23.11.2022 г.

С покана с изх. № РДГ05-1•••2/29.11.2022 г. жалбоподателят С. А.

М. бил поканен да се яви на 07.12.2022 г. в 11.00 часа в сградата на РДГ - Велико Търново за съставяне на АУАН. Същата му била връчена на 30.11.2022 г.

Въз основа на Констативен протокол № 009733/23.11.2022 г., на

жалбоподателя С. А. М. бил съставен АУАН № 008653/07.12.2022 г. от П. В. Й. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново в присъствието на свидетеля С. И. З.. В същия било вписано, че жалбоподателят за периода от 06.09.2022 г. до 23.11.2022 г. не изпълнил задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план за отдел •••, подотдел „и“, находящ се в землището на с. К., общ. Е, имот с № •••••.•••.••, представляващ частна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0685042/03.09.2022 г., като в имота имало изграден път с посока изток – запад, с дължина 30 метра и с ширина 4.2 метра, който не бил отразен в технологичния план. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля. Нарушителят подписал АУАН на 20.01.2023 г., на която дата му бил връчен препис от документа от длъжностно лице на км. с. Я., общ. К.. От представените по делото Допълнително споразумение № РД09-40/12.08.2022 г., Допълнително споразумение с изх. № 99/25.06.2003 г., Трудов договор № 18/19.07.2002 г., длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист – горски инспектор“ и диплома за средно специално образование № •••••• по безспорен начин се установява компетентността на актосъставителя П. В. Й. да съставя АУАН по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Въз основа на АУАН било изготвено НП № 2210500701/07.06.2023

г. от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. В

последното по идентичен начин като в АУАН № 008653/07.12.2022 г. било описано извършеното от жалбоподателя С. А. М. нарушение. В НП било вписано, че същият с деянието си е нарушил разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. В същото административно наказващият орган изложил мотиви, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите било наложено административно наказание на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите глоба в размер на 300.00 лв. на жалбоподателя С. А. М.. НП било връчено на жалбоподателя на 12.06.2023 г., видно от приложените писмо № РДГ05-5364/07.06.2023 г. и приложеното към него известие за доставяне. От Заповед № РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните е видно, че директорите на регионалните дирекции по горите са овластени да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.

По делото са представени Протокол за освидетелстване на сечище

№ 0698401/28.01.2023 г. и технологичен план № 1/10.06.2021 г.

По делото са разпитани в качеството на свидетели

актосъставителят П. В. Й. и свидетелят по АУАН С. И. З., както и свидетелят Щ. Н. Щ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна

съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то

от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен

орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на

атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

С оглед на изложеното съдът намира, че възражението на

жалбоподателя, че е нарушена процедурата по връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което от своя страна опорочава изцяло административно наказателното производство, е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, като актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. В конкретния случай, жалбоподателят не се е явил за съставяне, подписване, връчване и предявяване на АУАН, въпреки че е бил надлежно уведомен с покана с изх. № РДГ05- 1•••2/29.11.2022 г., връчена му на 30.11.2022 г. По тази причина АУАН е изпратен за предявяване и подписване на общинската администрация – км. с. Я., общ. К., като на длъжностното лице, осъществяващо посочените действия, са дадени подробни указания. Последното е предявило АУАН № 008653/7.12.2022 г. на 20.01.2023 г., като жалбоподателят го е подписал и е получил препис от документа. Следва да се отбележи, че срокът по чл. 43, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН е инструктивен. Освен това, следва да се има предвид, че отмяна на основание допуснати процесуални нарушения при съставянето или предявяването на акта и/или постановлението, може да има само когато тези нарушения са довели до невъзможност нарушителят да организира защитата си по фактите или по правото в някоя от фазите на производството, какъвто не е настоящият случай.

При така установената фактическа обстановка, възприета от съда

като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът, издал НП, е реализирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, позволителното

за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Цитираното в НП позволително за сеч №

0685042/3.09.2022 г. е издадено на жалбоподателя С. А. М. именно във връзка с притежаваното от него удостоверение за упражняване на лесовъдска практика. Съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за горите лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, до освидетелстване на сечището. Следователно, от момента на издаване на позволителното за сеч на негово име, това лице поема отговорността да осъществява контрол за спазване на законовите изисквания при

осъществяване на тази сеч. Нормата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите също регламентира, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, като и разпоредбата на цитирания чл. 47 изисква при добив на дървесина лицата, извършващи сечта да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

В конкретния случай, от данните по делото се установява по един

безспорен начин, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е вписано в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т. е. същият може да бъде субект на нарушението. На следващо място, по делото се установи, че в периода от 06.09.2022 г. до 23.11.2022 г. в отдел •••, подотдел „и“, находящ се в землището на с. К., общ. Е, имот с № •••••.•••.••, представляващ частна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0685042/03.09.2022 г., е изграден път с посока изток – запад, с дължина 30 метра и с ширина 4.2 метра, който не е отразен в технологичния план. Създаването на извозен път, без той да е предвиден в технологичния план, е в нарушение на правилата за извършване на сеч, поради което представлява незаконно действие. Това незаконно

действие не е предотвратено или спряно от жалбоподателя, на когото е издадено позволителното за сеч. Без значение е обстоятелството, че технологичният план не е изготвен или одобрен от него, както и кой точно и кога е прокарал този извозен път също е ирелевантен за настоящото производство, тъй като задължението по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите за лесовъда е до освидетелстване на сечището. Следва да се посочи, че в одобрения технологичен план следва да се отразят и съществуващите извозни пътища. Такъв извозен път, за който е съставен АУАН и НП, не фигурира в представения по делото технологичен план от 10.06.2021 г., одобрен на 6.09.2021 г. Очевидно е, че установеният в имота изграден път с посока изток – запад, с дължина 30 метра и с ширина 4.2 метра, неотразен в технологичния план, е направен в срока на действие на позволително за сеч № 0685042/3.09.2022 г. Освен това, при започване на сечта жалбоподателят не е докладвал на Регионална дирекция по горите – Велико Търново за незаконни действия в същия горски имот. Нарушението е извършено чрез бездействие за периода от започване на сечта, от когато фактически започва изпълнението на задълженията на лицето по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, до откриването на нарушението на 23.11.2022 г., в който смисъл времето на извършване на нарушението е определено коректно и по начин, че да стане ясно на жалбоподателя. В тази връзка направените от жалбоподателя възражения са неоснователни, а именно че не са установени датите за извършване на нарушението и съществува неяснота по отношение на дните и периодите на нарушението.

От изложеното съдържание на цитираните като нарушени в НП

законови разпоредби и предвид установената по делото фактическа констатация, следва извода за допуснато от жалбоподателя административно нарушение чрез бездействие именно на посочените от наказващия орган правни норми. Нарушението е описано със съставомерните му елементи - форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му. За този съдебен състав е безспорно, че след като не е упражнил нужния ефективен контрол при добива на дървесината, жалбоподателят, като лице,

упражняващо лесовъдска дейност, с издадено позволително за сеч, е

извършил посоченото в НП нарушение. Безспорни по делото са качеството на субекта на деянието, т. е. лице, упражняващо лесовъдска практика, и извършеното нарушение. Несъмнено представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели П. В. Й. и С. И. З., установяват категорично нарушението и неговия извършител. Същите пряко и непосредствено са възприели правно релевантните факти, констатиращи инкриминираното деяние. Освен това, липсват данни последните да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото или да се намират в някакви отношения със страните. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Щ. Н. Щ. Същите са нелогични и вътрешно противоречиви, като не кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства – писмени и гласни.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че

нарушението не е описано в пълнота съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го установяват. Неоснователни са и възраженията му, че жалбоподателят не е присъствал при проверката и съставянето на констативния протокол. Изготвянето на констативен протокол не е елемент от административно наказателната процедура по ЗАНН. В ЗАНН липсва изискване за съставяне на констативен протокол, поради което каквито и да било възражения относно съставянето и съдържанието на същия не биха се отразили на законосъобразността на НП, тъй като

административно наказателното производство започва със съставянето на АУАН съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата

на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите и следващите го подзаконови нормативни актове са създадени, за да гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. В този смисъл, съдът отчита, че процесното нарушение е предпоставка за нарушаване на екологичното равновесие - проблем от изключително значение

в последните години, за преодоляването на който съществен дял от отговорността носят именно лесовъдите, имащи задължение да контролират сечите в горите.

Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на

жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от 300.00 до 5000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съдът намира, че при определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е определено в минималния размер, посочен в закона, и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения. Освен това, настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на обществото.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва

да се остави без уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП. Последното следва да се потвърди.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН

съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на Регионална дирекция по горите – Велико Търново искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като осъди жалбоподателя да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, която по силата на чл. 158, ал. 2 от ЗГ има статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за

представителство и защита в производството пред районния съд.

Водим от изложените съображения, съдът