Решение № 138 от 6.6.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 100/2023 г.

Производството е образувано по жалба на К. А. О., британска гражданка, ЕИК по БУЛСТАТ ••, представлявана от адв.Т. срещу Ревизионен акт № Р-16002122002479-091-001/24.11.2022г., потвърден с Решение №69/ 6.03.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, [населено място]. В жалбата се твърди, че фактическите констатации на приходния орган са погрешни, не отговарят на обективната истина, не са положени усилия да се установят действителните факти. Твърди се, че мотивите на приходния орган са бланкетни; няма доказателства жалбоподателката да е ползвала имота за лични нужди; тя никога не е била в [държава] и не е посещавала жилище си, още по –малко го е отдавала за ползване на трети лица. Посочено е, че както жалбоподателката така и още 60 граждани на В. са пострадали от престъпните действия на продавача, който е осъден за незаконни действия, касаещи имуществото на жалбоподателката; в резултат на неговите действия последната не е могла обективно да ползва имота си и съжденията на приходния орган по чл. 71а ЗДДС са повърхностни; Кацаров най-вероятно е отдавал под наем имота дори след осъждането му. Твърди се, че задълженото лице е декларирало имота за целите на икономическата дейност на предприятието и го е включило в активите, което е достатъчно основание да се приеме, че имота ще се ползва именно с тази цел; не е необходимо това да бъде направено към датата на искането, а е достатъчно намерение за това и декларация от страна на данъчно-задълженото лице. Посочено е, че дори да има отдаване под наем и евентуална доставка по отдаване под наем с място на изпълнение в страната, то жалбоподателката не може да се квалифицира като лице, установено на територията на страната, тъй като тя няма адрес в страната, няма седалище в страната, няма персонал, няма постоянен обект по см. на пар. 1 т.10 от ЗДДС, тоест подобен вид доставка не е облагаема на територията на страната. В жалбата се сочи още, че ревизионния акт е нищожен, но не се сочат основанията за това, както и е незаконосъобразен, тъй като изводите на приходния орган са опорочени поради неспазване правото на защита на лицето, на служебното начало и на принципите на законност и обективност. Иска се обявяване нищожност на ревизионния акт, алтернативно отмяната му като незаконосъобразен. В жалбата си пълномощникът пише, че обжалва решението, но предмет на съдебен контрол е Ревизионния акт, който пълномощникът на стр.4 от жалбата иска да се обяви за нищожен или да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателката К. А. О. редовно призована чрез пълномощника и /л.35 –л.38 пълномощно/ не се явява и не изпраща представител; не се депозира писмено становище по същество. Ответникът по жалба – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“-[област] редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Пълномощникът депозира писмено становище вх. № 1692/18.05.2023г., с което оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Твърди се, че изводите в Ревизионния акт са обосновани и правилни, и че фактическата обстановка е безспорно установена. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна. В отделно писмено становище входящ номер 1797/ 31.05.2023г. се излагат подробни доводи и съображения. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях: Със Заповед от 18 май 22г. /л. 460, том трети/ е възложена ревизия на К. А. О., по ЗДДС за периода 09.02.2022г. - 30.04.2022г. Установено е по делото, че К. А. О. е гражданка на В., собственик е на имот в м. К., к.к.П., студио ••, [ПИ], няма регистриран постоянен адрес в [държава], не е регистрирана като ЕТ. Предметът на дейността /л.398 и сл./ е инвестиции в недвижими имоти – строителство, покупко-продажба, обзавеждане, отдаване под наем на собствени недвижими имоти. Лицето няма регистрирани трудови договори, няма регистриран ЕКАФП, няма моторни превозни средства, регистрирани в [държава] /л.347/. Лицето е представило декларация /л. 351/, че няма банкови сметки в страната и моли подлежащите на възстановяване суми да се преведат по сметка на адв. Т.. Според оборотни ведомости /л. 400 и сл./, за ревизирания период няма отчитани обороти, не са отчитани амортизации. Освен нотариалния акт за покупка на процесния имот /л.227 и сл./, е представени и Договор за предоставяне на обект, чрез който да се извършва стопанска дейност в страната от 20 август 2021г. /л. 353 и сл./. Договорът е между Р. Г. О., К. А. О. /двамата са съпрузи/ в качеството им на възложители и „ТОСКОВ И ЙОРДАНОВ ЛОО ФЪРМ“ ООД в качеството на изпълнител. По силата на договора изпълнителят предоставя офиса си в [населено място] за извършване на стопанска дейност на територията на РБ, чрез приемане и получаване на кореспонденция, извършване и организиране на бизнес срещи по предварително съгласувани с изпълнителя графици, както и извършване на стопанска и търговска дейност според обема и вида, посочен и договорен с възложителя /л.353/. Счетоводството се води от дружество с ограничена отговорност „Скай Лимит Кънстракшънс“ ООД /л.354 - л.355 от делото/. От страна на приходния орган са изискани данни и са събрани доказателства от следните лица и институции: от Община-[област], от която е получен отговор от 05.08.2022г. с документи /л. 234 и сл./; от „ЕВН [държава] Електроснабдяване“, от където са получени отговори /л. 105 и сл., л.142 и сл., л. 150/; от В и К ООД, от където е получен отговори с документи /л. 147, л. 168, л. 180/; от „Водоснабдяване И Канализация“, от където е получен отговор с документи /л. 147 и сл./; от „Форест Нук Инвестмънт“, от където е получен отговор с документи /л. 159 и сл./; „БР Мениджмънт“, от където е получен отговор /л.136 и сл./. Изискани са доказателство, но такива не са получени от следните дружества: от „Форест нук тур“, от „Форест нук Пропъртис“, от „Тимекс-2014“ и от „[област] Инвест -2012“ ЕООД, старо наименование „Пампорово Дивелъпмънт“ООД /л.205 -219/. От страна на ревизираното лице са представени фактура и данни за плащания във връзка със закупуването на недвижимия имот, както и оборотни ведомости за периодите 09.02.2022г.-28.02.2022г., 01-31.03.2022 и 01-30.04.2022г. Установява се, че за ревизирания период не са отчитани счетоводни операции. От обясненията на адв.Т., пълномощник на лицето става ясно, че през 2009г. К. А. О. и съпругът и са закупили от „Пампорово Дивелъпмън“ обзаведен апартамент в к.к. П., този имот не е ползван за лични нужди, а е с инвестиционно намерение - да бъде предоставян чрез агенции под наем за туристическия сезон; източникът на средствата са спестявания, няма кредити или други източници на финансиране; при прехвърляне на имота през 2009г. е предадено и владението в полза на новия собственик; жалбоподателката и съпругът и са сключили договор за предоставяне на офис за стопанска дейност в [населено място] от дата 20.08.2021г. От адв. Т. е депозирана обяснителна записка /л.244/, според която жилището не е ползвано от собствениците по обективни причини, а именно поради противозаконно отнемане на имущество от апартамента. Според решение от 17.07.2018г. по дело №689/2017г. на Апелативен съд [област] /л.246 и сл., том втори от делото/, Н. К. е осъден за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. чл. 194, ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, а именно за кражба на чужди движими вещи, представляващи мебели, посуда, прибори, кухненско оборудване, обзавеждане, ел. уреди, спално бельо, завивки, постелки. Кражбата е извършена от лицето като управител на „Форест Нук Мениджмънкт“ООД в периода 10.07.2010г. – 15.01.2012г. На л. 453 и сл. от делото, том трети е приложено решението на ВКС № 14/ 21.02.2019г. по н.д. №9/2019г., с което се оставя в сила решението на Апелативен съд - [област]. Съдебният акт не касае жилището на К. А. О. с номер 4В4 /вж. л.334 и сл. от том втори/. Престъплението, за което е осъден Н.К., също така, не е извършено в процесния период. Поради това съдът счита, че действията на Н. К., които са признати от съда, че са с престъпен характер, не касаят жалбоподателката и нейното жилище. Според данните от община [област], К. А. О. притежава два имота в м. К. – 0, 5 ид.ч. от жилище в к-с „Форест Нук“ ап. 4В4 и 0, 5 ид.ч. от жилище в к-с „Форест Нук“ ап 54В; за двете жилища е начислен данък и такса битови отпадъци за периода 2012-2022г. От справката от ЕВН [държава] Електроснабдяване става ясно, че лицето не е регистрирано в системата като клиент. За апартамент №4В4 в к-с „Форест Нук“ е регистриран като клиент Р. Г. О., с ИТН 40642445 за периода от януари 2022г. до септември 2022г.; за този период са издадени и платени фактури за ползвана ел.енергия на стойност 1 200, 68 лв., като най–високата стойност на фактура е за м.февруари, а най–ниската за месец юни. От страна на „Водоснабдяване и канализация“ е посочено, че на името на К. А. О. няма открита партида за ВиК услуги; има открита партида на името на „БР Мениджмънт“ ЕООД с номер •• и няма открити партиди в сградата на комплекс Форест нук по апартаменти. От страна на „БР Мениджмънт“ са дадени писмени обяснения, според които предметът на дейност е менажиране на резиденция в к.к. Слънчев бряг и на апарт-хотел Ф. Н. в к.к.П., като обектите се ползват под наем; ап. № 4В4 не е категоризиран като място за настаняване и дружеството няма отношения с К. А. О. и Р. Г. О.; дружеството няма сключени договори с тези лица. От проверката, обективирана в Протокол от 29.08.2022г. се установява, че на 16.08.2022г. /л.190, л.194/ апартаментът е бил с включен бойлер и хладилник, обзаведен и приготвен за гости; управителят на комплекс „Форест Нук“ Н. К. обяснил, че не е виждал собствениците, няма ключ от жилището, няма достъп до него, не знае кой го е отключил, собствениците не ползват услугите на комплекса, не рекламират и не отдават под наем жилището. Установено е, че за период месец февруари 2022г. жалбоподателката е упражнила право на приспадане на данъчен кредит за закупуване на имота – ап. 4В4 по фактурата от 20.03.2009г. /л.226/ с данъчна основа 46 756, 97 лв. и нач.ДДС в размер на 9 351, 39лв. На л. 227 и сл. от делото, е приложен Нотариален акт №98/20.03.2009г. Издаден е Ревизионния доклад в законовия срок, срещу който са депозирани писмени възражения, които са от 21.11.2022г. Във възраженията се излагат съображения, че в хода на ревизията не са събирани доказателства за приложението на чл. 71а от ЗДДС; не са искани обяснения от жалбоподателката; мотивите на приходния орган са бланкетни, без да се приложат доказателства за ползване на имота за лични нужди. Твърди се, че имота не само не е ползван за лични нужди, но собственикът му никога не е бил в страната, не го е отдал и на трети лица; не е могъл обективно да го ползва поради престъпните действия на К.; жилището не може да се ползва по обективни причини, за което приходният орган не е събрал доказателства; след осъдителната присъда на К. жалбоподателката е започнала да рекламира имота с цел наем, а данъчният кредит е щяла до ползва за ремонт, обзавеждане и оборудване; жалбоподакелката реално е платила ДДС и е спазила законодателството на РБ. В законовия срок е издаден Ревизионен акт, в който са изложени мотиви, че възраженията са неоснователни. Прието е, че имота – самостоятелен обект с площ 47, 60 кв.м. в м. К. к.к.П. в апарт-хотел Ф. Н., вилно селище Горски кът №3, ет. 4 ап.№4В4 със собственици К. А. О. и Р. Г. О. се използва за лични цели, поради което ревизираното лице К. А. О. е следвало да начисли ДДС с Протокол по чл. 117 ЗДДС и да включи същия в дневниците за продажби за данъчен период месец април 2022 г. Приходният орган е приел, че няма доказателства за това, че имота ще се ползва едновременно, както за лични нужди така и за независима икономическа дейност, за да намери приложение чл. 71а ЗДДС. Посочено е, че К. А. О. не е доказала, както употребата в независима икономическа дейност на недвижимия имот в хода на ревизионното производство, така и бъдещата употреба в икономическа дейност. Посочено е, че не са представени доказателства за продажби, договори за наем или други сделки; в отчетните регистри по ЗДДС за ревизирания период и след това, не са отчитани покупки, продажби с изключение на фактурата за закупуване на недвижим имот от 2009г. С издадено в законовия срок Решение №69/06.03.2023г. е потвърден РА от 24.11.2022г., с който на К. А. О. е установено задължение по ЗДДС за данъчен период – 09.02.22-30.04.22г. в размер на 9 351, 39лв. Изложени са съображения, че фактурата, с която е купен имота е включена в данъчен период 09.02.2022-28.02.2022г. за извършена покупка на недвижим имот от 2009г. с приспаднат данъчен кредит в размер на 9 351, 39лв., представляващ от отразения ДДС във фактурата в размер на 18 702, 79 лв. Другата част е приспадната от Р. Г. О., който е съпруг К. А. О., който също е регистрирано по ЗДДС лице / л.122 - л.124/, считано от 09.02.2022г. Посочено е, че от страна на ревизираното лице не е представено удостоверение за извършване на хотелиерска дейност с апартамент №4В4, издадено от Община [област] и вписано в електронния туристически регистър. Направен е извод, че няма извършени облагаеми доставки с процесния имот, както и не са представени доказателства за ползване на имота за в бъдеще за стопанска дейност, деклариран е като жилище. В случая, правото на приспадане е вече упражнено, поради което се налага корекция в данъчния период, през който е възникнала причината за това. По изложените съображения РА е потвърден. Правни изводи: Ревизионният акт е издаден от компетентен по степен, място и материя орган. Атакуваният акт е издаден в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания, съобразен е с целта на закона и е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон. По делото на л.3-л.18 гръб са приложени документи, от които е видно, че лицата, издали РА са началник сектор и главен инспектор по приходите ръководител на екип; същите са оправомощени да издадат атакувания акт. Спазена е предписаната в чл. 120, ал. 1, пр. 1 ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК с реквизитите по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК. Фактическите констатации и правни изводи в РА са конкретизирани в РД, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна част. Направено е възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу РД от ревизираното лице, което е обсъдено в РА в съответствие с разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 2 ДОПК, но същото е оставено без уважение като неоснователно. Ревизионното производство е проведено без съществени процесуални нарушения. Заповедта за възлагане на ревизията има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК като е даден първоначално три месечен срок /л.460 гръб/, в последствие със Заповед от 02.08.2022г. /л.266/ е определен срок до 23.09.2022г. Със заповед от 19.09.2022г. /л. 170/ е определен срок до 24.10.2022г. Не е пропуснат преклузивният срок по чл. 109, ал. 1, изр. 1 ДОПК. В хода на ревизията са изискани, на основание чл. 37 ДОПК доказателства по предмета на ревизията, извършени са проверки на физически лица и търговци; служебно са направени справки по информационни масиви. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи по приходите процесуални действия. За резултатите от ревизията е съставен РД на 07.11.2022г. /л.91/, като съдържанието на РД удовлетворява изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК. Към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 ДОПК. На 24.11.2022г. /л.75 и сл./ е издаден ревизионния акт, същият е връчен на 09.12.2022г. /л. 81/. На 06 март 2023г е издадено решението по жалбата срещу ревизионния акт; връчено е по електронен път /л.24/ и в законовия срок е депозирана жалбата. Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното: Съдът счита за неоснователно едно от основните твърдения на жалбоподателката, а именно, че приходния орган не е събрал доказателства за хипотезата на чл. 71а от ЗДДС, както и че тази хипотеза е налице. Според тази норма, за начислен данък при придобиване или изграждане на недвижим имот, който ще се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за личните нужди на ДЗЛ или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, лицето има право на приспадане на данъчен кредит в съответствие с правилата на тази глава само за частта от начисления му данък, съответстваща на използването на имота за независима икономическа дейност. От страна на жалбоподателката не са представени доказателства за ползване на имота за други цели, освен за лични цели. Няма данни за ползване на имота за независима икономическа дейност, поради което твърдението, че е налице тази хипотеза остава недоказано. От страна на приходния орган са искани доказателства за ползване на имота за стопански цели, но такива не са представени от страна на собственика на имота. Няма никакви данни за продажби, наеми или други сделки, които да потвърждават писмените обяснения на лицето, че имота се ползва за икономическа дейност. Направена и е проверка на обясненията, от която се установява, че в отчетните регистри по ЗДДС за периода от 09.02.22г. до 30.04.22г. не са отчитани покупки и продажби, освен фактурата, с която е купено жилището. Установено е, че имота е деклариран като жилищен; няма данни за начислени амортизации, а инвестиционните имоти са амортизируеми активи и момента на начисляване на амортизацията е месеца, следващ въвеждането на експлоатация на актива. Амортизациите се начисляват ежемесечно, като данни за такива начисления по делото няма. Имотът е заведен в оборотната ведомост като ДМА, но липсват доказателства за това с какви облагаеми доставки е свързано ползването на имота. Не се установява и бъдещата употреба за икономически цели. Според чл. 6 ал.3 т.1 ЗДДС за възмездна доставка за целите на ЗДДС се смята и отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. По отношение на мястото на изпълнение, на данъчното събитие, на изискуемостта на данъка и на лицето – платец на данъка на безвъзмездната приравнена на възмездна доставка на стока, при окончателно отделяне на стоки/материали, е приложим общият ред на закона. Според чл. 27 ал.1 ЗДДС данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6 ал.3 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса. Данъкът за безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка по чл. 6 ал.3 т.1 ЗДДС се начислява като осе издава протокол не по – късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем – чл. 117 ал.1 т.3 ЗДДС. Протоколът съдържа конкретни реквизити. В чл. 80 ППЗДДС се поставят допълнителни изисквания по отношение на протоколите, като трайно вписани реквизити, номерация и анулиране и съхранение. Протоколът се включва в дневника за продажби и се отразява размера на данъка. Размерът на данъка следва да се включи при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 за този данъчен период.По аргумент на чл. 86 ал.2 ЗДДС данъчният период, през който данъкът следва да се отрази в Дневника за продажби и в СД за ДДС е данъчният период, през който е издаден данъчния документ. Когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по ЗДДС това е данъчният период, през който данъкът е станал изискуем. Жалбоподателката К. А. О. е ползвала данъчен кредит по Фактура №536/ 20.03.2009г., отразен в Дневника за покупки и в СД по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2022г. Предметът по доставката е от актив, придобит преди датата на регистрация по ЗДДС; придобиването е от „Пампорово Дивелъпмънт“ ООД, [ЕИК]. Налице са данни, че имота от 47, 60 кв.м. в апарт-хотел Ф. Н. се ползва за лични цели, поради което К. А. О. е следвало да начисли дължимия ДДС с Протокол по реда на чл.117 от ЗДДС и включи същия в дневника за продажби. Ползването на имота за лични цели се доказва от проверката на място през м.08.2022г., от която става ясно, че жилището е с включени ел.уреди и сменено спално бельо.Установява се и от фактурите за ползвана ел.енергия за периода януари – септември 2022г., които доказват ползването на ел.енергия. Имотът според декларацията от общината, е деклариран като жилищен и неговото предназначение не е променяно. От страна на жалбоподателката не са представени доказателства, които да сочат, че ползването на имота е за стопански цели; няма отчитани продажби в дневника за продажби по ЗДДС, не са отчитани и покупки по ЗДДС нито други стопански операции. Жалбоподателката не е изготвила амортизационен план съобразно счетоводните изисквания и ЗКПО; няма отразявания в счетоводни сметки 224 - дебит и в сметка 203 - кредит; амортизации за данъчни цели и за счетоводни цели от месеца, следващ въвеждането в експлоатация, не са отразени. Инвестиционните имоти, според чл. 48 ал.3 ЗКПО са амортизируеми активи, като в случая от оборотната ведомост не е видно да има отчисления за амортизации за ревизирания период, което индицира, че имота не се ползва във връзка със стопанска дейност, свързана с облагаеми ДДС доставки. Имотът е заведен в оборотната ведомост като ДМА и се претендира ползването на данъчен кредит във връзка със закупуването му, но няма доказателства за ползването му за стопанска дейност. Използването на жилището за стопански цели не е установено от страна на лицето. Жалбоподателката е трябвало да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС и да начисли на осн. чл.82 ал.1 ЗДДС дължимия ДДС, както и да го включи в Дневника за продажби за м.04.22г. и да подаде СД по ЗДДС за този данъчен период. Както се посочи по-горе присъдата на Н. К. не касае процесния имот и жалбоподателката, което оборва твърденията на пълномощника, че по обективни причини имота не е ползван от собственика му, тъй като обзавеждането било предмет на престъпление от управителя на комплекса. Налице е хипотезата на чл. 79 ал.2 ЗДДС, според която норма, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Визираната разпоредба транспонира чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Чл. 79 ал.8 ЗДДС, алинея 2 се прилага и в случаите на доставка по чл. 6, ал. 3, т. 1 предвид данъчния режим на доставката към датата на възникване на данъчното събитие. На основание чл. 82 ал.1 от закона, данъкът е изискуем от регистрираното по този закон лице - доставчик по облагаема доставка и жалбоподателката е следвало да го начисли като включи същия в Дневника за продажбите за данъчен период април 2022г., както и да го отрази в СД по ЗДДС за този период, при данъчна основа 46 756, 97 лв. С Ревизионния акт от 24.11.2022г. /л.75 и сл./ правилно са установени задължения по ЗДДС за данъчен периода 09.02.2022г.- 30.04.2022г. в размер на 9 351, 39 лв. Като има предвид изложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, РА е законосъобразен и правилен. С оглед изхода на делото, в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсулт по чл. 161 ал.1 ЗДДС, които към момента на приключване на устните състезания по чл. 8, вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за МРАВ, възлизат на 1 235, 14 лв.