Решение № 3422 от 3.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5692/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК. Образувано е въз основа на жалба с вх. №16093/14.03.2025г. на ЧСИ Б.Б., подадена от Й. Б. Т., с ЕГН: ••••••••••, длъжник, срещу Разпореждане за отказ от 04.03.2025г. по изп. д. № 1789/2018г. по описа на ЧСИ Б.Б., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, образувано срещу жалбоподателя за принудително изпълнение вземания на "ЕОС Матрикс" ЕООД, като се иска отмяна обжалваното Разпореждане като постановено в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК и вместо него да бъдe постановено прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК изпълнително дело поради изтекла абсолютна давност. В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс" ЕООД, с което се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а разпореждането на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения следва да бъдат оставени без уважение. Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното: Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Процесното изп. д. № 1789/2018г. по описа на ЧСИ Б.Б. е образувано по молба от 18.07.2018г., подадена от взискателя "ЕОС Матрикс" ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 29.07.2014 г. от СРС, 63 с-в на основание Заповед за изпълнение но чл. 417 от ГПК от 08.02.2012г., издадена по ГД №1004/2012 г. на СРС, 63 с-в. Предмет на образуваното изпълнително производство е имуществено, парично притезание, обективирано в посочения изпълнителен титул срещу длъжника Й. Б. Т. в полза на първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“. Към молбата са приложени и договор за цесия от 19.01.2009г. С молбата за образуване на процесното изпълнително производство кредиторът иска образуване на дело, проучване на имущественото състояние на длъжниците, извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането. Със запорни съобщения от 31.10.2018г. (лист 24 от изп. дело), са наложени запори върху настоящи и бъдещи вземания по всички притежавани от длъжника банкови сметки — левови/валутни, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание па касети, суми предоставени за доверително управление открити при ЦКБ АД. С молба от 05.08.2020г. (лист 35 от изп. дело) взискателят „ЕОС Матрикс“ иска налагане на запор върху вземания по сметки/ доходи от труд на длъжника. Със запорни съобщения от 27.08.2020г. (лист 44 от изп. дело), са наложени запори върху настоящи и бъдещи вземания по всички притежавани от длъжника банкови сметки — левови/валутни, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание па касети, суми предоставени за доверително управление открити при Юробанк България АД. С последващи молби от 02.11.2020г.у, 15.09.2022г. и 02.11.2023г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД отново иска извършване на имуществени справки и извършване на изпълнителни действия- запори на вземания на длъжника. Със запори от 16.02.2023г. и 16.11.2023г. на ЧСИ Б. за наложени запори върху вземания на длъжника от търговски банки. С молба от 29.07.2024г. взискателят отново иска извършване на имуществени справки и извършване на изпълнителни действия- запори на вземания на длъжника. С молба от 19.02.2025г. длъжникът Й. Б. Т. иска прекратяване на процесното изпълнително дело поради изтекла абсолютна давност. С ожалваното Разпореждане за отказ от 04.03.2025г. по изп. д. № 1789/2018г. по описа на ЧСИ Б.Б. е отказано прекратяване на процесното изпълнителното дело. Постоянната съдебна практика приема, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО; Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО. Поради това и съдът намира, че срокът на погасителната давност за процесните вземания е петгодишен. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. С Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. по тълк. д. № 2 /2023 г„ ВКС, ОСГТК/ се посочва ясно, че погасителната давност е институт на материалното право, а перемпцията- на процесуалното право. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е разяснено и следното: При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя. От гореизложената фактическа обстановка е видно, че от образуването на процесното изпълнително производство на 05.09.2018г. до настоящия момент взискателят редовно е искал извършване на изпълнителни действия, последното от което е на 29.07.2024г., когато е прекъсната давността. Поради това и съдът намира за неоснователно възражението на длъжника, че процесните вземания са погасени по давност. Процесните задължения не са погасени и поради изтичането на абсолютна давност. В българското законодателство абсолютната давност е приета като правен институт на 02.06.2021г. с изменения в чл. 112 от ЗЗД и действа занапред. Съгласно Решение № 4 от 20.04.2021г. по к. д. № 1/2021г. на Конституционния съд разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД, придаваща обратно действие на чл. 112 ЗЗД, е обявена за противоконституционна, т. е. абсолютната давност започва да тече след 02.06.2021г. по отношение на заварените парични вземания срещу физически лица. Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Предвид гореизложеното съдът