Решение № 210 от 23.7.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 318/2025 г.

Производството е въззивно по реда на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано по въззивна жалба на „Он Кю Травъл“ ЕООД, с ЕИК 203024084, представляван от адвокат З. С., срещу решение № 204/19.05.2025 година, с което е потвърден отказ № 20250404122052-4/11.04.2025 г. на длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20250404122052 за вписване на прехвърляне на дяловете от капитала на дружеството на трето лице. В предявената въззивна жалба се излага, че чл.31 ЗТРРЮЛНЦ предвижда приложенията към заявленията за всеки вид вписване да са изчерпателно посочени в издадена за целта Наредба, като в нея се съдържат и образци за съставяне на документи. Сред образците в Наредба № 1/14.02.2007 год. не фигурира образец на декларация по чл. 129 ТЗ, следователно – за заявителя липсва задължение да представя такава. Представената със заявлението декларация достатъчно ясно, подробно, конкретно и безпротиворечиво идентифицира дружеството. В ТР съществува само едно дружество с наименование „Он Кю Травъл“ ЕООД. Поддържат се и доводи за допуснати нарушения от ДЛР, свързани провеждането на повече от едно регистърно производство по същото заявление и отправянето на многократни указания за отстраняване на вече отстранени нередовности. Налице е абсолютен бюрократичен произвол, нарушаващ чл. 19 от Конституцията на РБългария. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отправянето на указания по ДЛР да впише заявените промени. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред АВп е образувано по заявление с вх. № 20250404122052 от „Он Кю Травъл“ ЕООД, с ЕИК: 203024084, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адв. З. С. – САК, за вписване на промени в обстоятелствата, регистрирани за дружеството, а именно: прехвърляне на всички дялове от капитала на дружеството от едноличния собственик "Бългериън Сън” ЕООД, ЕИК 175022823, на нов едноличен собственик "Панисос Холдинг” АД, ЕИК 208199038, както и приемане на нов актуален учредителен акт. За да постанови отказ, ДЛР е приело, че след отправени указания заявителят не е представил официален удостоверителен документ, удостоверяващ, че ЛНЧ, с което В Е Ж, вписан в ТР, и ЕГН на В Е Ж, посочен в приложените документи, са различни идентификатори на едно и също лице. ДЛР е посочило, че при извършена справка по ЕГН в Националната база „Население“ лицето е с името В Ж, като по отношение на имената също не е представен документ за идентичност. Отказът на ДЛР е мотивиран и с липса на декларация по чл.129, ал.2 ТЗ от управителя на дружеството „Он Кю Травъл“ ЕООД с посочване на ЕИК на дружеството, по отношение на което се декларират обстоятелствата. В обжалвания съдебен акт, след подробен анализ на представените доказателства, ОС – Варна е приел, че не съществува несъответствие в имената и ЕГН по отношение управителя на дружеството – заявител. Съдът е приел, че в представената декларация по чл. 129, ал.2 ТЗ от управителя на дружеството „Он Кю Травъл“ ЕООД не се съдържа ЕИК на дружеството, по отношение на което се декларират обстоятелствата. Налице е липсващ реквизит от изискуем образец на декларация и това е достатъчно за постановяване на отказ. На основание чл.129, ал.2 ТЗ прехвърлянето на дружествен дял се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. По арг. от чл. 129, ал.2, изр.2 ТЗ, препращащ към чл. 16, ал.4 ТЗ, образецът на декларацията по ал. 2 се утвърждава от Министъра на правосъдието и Министъра на труда и социалната политика. Разпоредбите на чл. 129, ал.2, изр.2 ТЗ и чл. 16, ал.4 ТЗ /ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г./ са по-нови норми със специален характер, които дерогират чл.31, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ досежно изискуемите в регистърното производство образци при прехвърляне на дружествени дялове. В съответствие със законовото изискване образецът на декларация е утвърден със заповед № ЛС-04-101/16.02.2018 г. на Министъра на правосъдието и Министъра на труда и социалната политика и е публикуван на сайта на АВп и Министерството на труда и социалната политика. Законовопредвиденият и одобрен образец на декларация включва като изричен реквизит посочването на ЕИК на дружеството, по отношение на което се декларират обстоятелствата. В регистърното производство е представена декларация от управителя Виктор Е.Жуков, в което е посочено, че волеизявлението му е в качеството на управител на „Он кю травъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Г.Колев“ № 60, ет.2, ап.5. Декларацията е попълнена съобразно одобрения образец с изключение на частта, касаеща ЕИК на дружеството, по отношение на което се декларират обстоятелствата. Следователно – основният спорен въпрос пред настоящата инстанция е свързан с правните последици при непопълнен реквизит на законовоизискуем и утвърден по надлежен ред образец от декларация. Изискването за посочване на ЕИК в декларацията по чл. 129, ал.2 ТЗ произтича от необходимостта за идентифициране на ЮЛ, по отношение на което се декларират обстоятелствата. ЕИК по чл. 23 ЗТРРЮЛНЦ съставлява уникален идентификационен и легитимационен признак на всеки търговец. Същевременно обаче ЕИК не е единственият правноиндивидуализиращ указател – такива са още фирменото наименование, правноорганизационната форма и седалището на дружеството. В настоящия случай декларацията съдържа посочване на наименованието, правноорганизационната форма и седалището на дружеството, и същите са достатъчни за пълната индивидуализация на декларатора. Следва да бъде отбелязано, че „Он кю травъл“ ЕООД е единственото дружество с това наименование, вписано в ТРРЮЛНЦ, т.е. в конкретния случай наименованието е също уникален признак на търговеца. Следователно - попълнените реквизити на декларацията са достатъчни за сигурната и безпогрешна индивидуализация. При съвкупната преценка на гореизложеното съдът приема, че в регистърното производство е подадена изискуемата декларация по чл. 129, ал.2 ТЗ от името на дружеството – заявител. Липсата на попълнен реквизит /ЕИК на търговеца/ не засяга същественото съдържание на декларацията и не е пречка за индивидуализация на лицето – декларатор. Непълнотата в декларацията би била основание за отказ от ДЛР само ако реквизитът засяга същественото съдържание на волеизявлението / декларирани факти, знание за наказателна отговорност, подпис/ или без него е невъзможно установяването на автора или неговия представляван. В настоящия случай сочените предпоставки не са налице. С оглед на изложеното, решението на ОС – Варна следва да бъде отменено. На АВп следва да бъде указано да впише претендираните промени. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 25, ал. 4 ЗТР, съдът