Решение № 774 от 5.7.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 4062/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 4866 от 11.08.2020 г., постановено по гр.д. № 9565/2016 г. от Софийски градски съд е отхвърлен предявения от М. М. С., ЕГН •••••••••• против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно назначена и извършена експертиза за установяване на неговата вменяемост по водено и прекратено наказателно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2013 г. Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца М. М. С., ЕГН •••••••••• да заплати на Прокуратурата на Република България, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 100 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. М. С., ЕГН •••••••••• с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на матириалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че:

• не страда от заболяване, което да му пречи да разбира свойството и значението на неговите постъпки;

• прокурорът от Районна прокуратура Стара Загора, който е осъществявал функциите по ръководство и решаване по ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора е допуснал нарушение, като му е назначил психиатричната експертиза, която е поставила две производства за принудителното медицински мерки, имащи за предмет настаняването му в Център за психично здраве;

• въпреки неговото противопоставяне освидетелстването е извършено в кабината на разследващия полицай;

• вследствие на тази експертиза му е поставане диагноза и сабили нарушени човешките му права;

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да осъди ответника да заплати претендиранато обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от 31.10.2013 г. Насрещната страна е оспорва основателността на възивната жалба и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – М. М. С., ЕГН •••••••••• е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията" и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, както и уточнителните от 26.06.2017 г.; 29.03.2018 г. и 02.04.2019 г., че на 10.03.2013 г. прокурор при Районна прокуратура Стара Загора е образувал досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора срещу неизвестен извършител.

Ищецът поддържа още, че:

• досъдебното производство е образувано по жалба, в която е било посочено, че той е извършител на деянията, съставляващи престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 325 от НК;

• по посоченото досъдебно производство е осъществен прокурорски и полицейски произвол, тъй като е бил арестуван и противно на волята му е била назначена и извършена психиатрична експертиза, въз основа на която са били инициирани две производства за принудителни медицински мерки;

• експертизата е извършена в нарушение на чл. 70 НПК, Наредба № 16/2005 г. и Наредба № 24/2004 г.;

• вследстиветези неправомерни действия е получил усложнения на очите вследствие на диабета, от който страда.

С предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразно извършената психиатрична експертиза, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считаното от 31.10.2013 г. Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 31/, както отговори на всяка една от уточняващи молби, с който оспорил допустимостта предявените искове и поискал производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност оспорил тяхната основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от назначената и извършена психатрична експертиза.

По отношение на акцесорния иск за лихви направил възражение за частично изтекла 3-годишна погасителна давност.

От фактическа страна:

От приложените по делото писмени доказателства се установява образувано досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП - Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за това, че противозаконно е повредил чужда недвижима вещ - дворно място, находящо се в гр. •••, ул. „•••“ № 89, собственост на Г. И. и за престъпление по чл. 325 от НК.

Досъдебното производство е било образувано по жалба на пострадали лица, в която ищецът е бил посочен като извършител на престъпните деяния.

Способите за събиране и проверка на доказателства в наказателния пороцес са посочени в чл. 136 от НПК, като един от които е еспертизата.

Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно: причината на смъртта; характера на телесната повреда; вменяемостта на обвиняемия; способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

С постановление от 03.09.2013 г. разследващ полицай при РУ „Полиция“ - Стара Загора е назначил съдебна психолого и психиатрична експертиза /л. 87/, която да даде писмено заключение за вменяемостта на М. М. С., т.е. дали е разбирал свойството и значението на извършеното инкриминирано деяние и могъл ли е да ръководи постъпките си.

Експертизата е била възложена на д-р Р. Д. и на М. И., които са дали заключение, че М. М. С. страда от „Персистиращо налудно разстройство“ от месец септември 2012 г., което заболяване изключва неговата вменяемост Посочената констатация на екпертите /вещите лица/ е основание с постановление от 31.10.2013 г. на прокурор в Районна прокуратура по пр.пр. № 2573/2013 г. да прекрати досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП - Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325 от НК.

В случаите, когато по отношение на лице, извършило общоственоопасно деяние в състояние на невменяемост или е изпаднало в такива състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпявене на наказанието, съдът може да постанови принудително лекуване в обикновенно психо-неврологичноско заведение – чл. 89, б. „б“ от НК.

Процедурата за реализацията на принудителнит медицински мерки е разписана в Глава 34 от НПК и се инициира с предложение на прокурор в районна прокуратура до районния съд по местоживеенето на лицето.

Преди внасяне на предложението задължително се назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото - чл. 427 от НПК.

Писменото заключение на експертите д-р Р. Д. и на М. И. за невменяемостта на извършителя /ищеца/ е било основание да се инициира производство за принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89, б. „б“ от НК.

Прокуратурата е внесла в съда предложения за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК, повдигани са препирни за подсъдност и има данни за наложена такава мярка от Pайонен съд Стара Загора.

Наказателното преследване по посоченото досъдебно производство не е било предмет на медийни публикации, От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на предявения иск и до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени, както и началната дата, считано от която следва да се начисли законната лихва върху обезщетението.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

Съгласно член 5, § 2 - 4 от Конвенцията;

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

3. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

В разглеждания случай на ищеца не е било повдигано обвинение за престъпленията по чл. 216 и чл. 325 от НК с формален акт – постановление на разследващия полицай или от наблюдаващия прокурор. Отсъствието на такъв формален акт по ДП 763/2013 по описа на 01 РУП – МВР Стара Загора не обосновава извод, че ищецът не е придобил процесуалното качество на обвиняем.

Съгласно Европейските стандарти за „наказателно обвинение“ по чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧ и практиката на Съда в Страсбург, обвинението не се свързва обезателно с „официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган, в което се съдържа твърдение, че то е извършило престъпление" – решенията по делото „Делкур“, решението по делото „Девеер“ и решението по делото „Фоти“ – виж „Европейската конвенция за правата на човека – теория и практика“, 2000 г. л. 378, П. ван Дайк и Г.Й.Х. ван Хуув.

Наказателно обвинение има и когато под формата на други мерки, които мълчаливо съдържат такова твърдение и също сериозно засягат положението на заподозрения В случая ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр.

№ 2573/2013 г. на РП Стара Загора е било образувано срещу неизвестен извършител, но жалбата, инициирала това наказателно производство е сочела ищеца, като несъмнен извършител на деянията, поради което е било абсолютно задължително да се установи неговата вменяемост и способността му разбира свойството и значението на извършенот, както и да ръководи постъпките.

Ищецът оспорва и счита, че беседата /освидетелстването/, извършено от експертите в кабинета на разследващия полицай и изготвеното заключение нарушават правата му по чл. 5 от Конвенцията, тъй като не е бил съгласен с извършването на тези процесуални действия.

Настоящият въззивен състав намира тези твърдения, както и главния иск, имащ за предмет заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за неоснователни.

Това е така, защото процесуалните и процесуално-следствените действия, свързани с назначаването и изготвянето на тази психолого - психиатрична експертиза са били първо абосолютно задължителни и наблюдащият прокурор, респективно функционално подчинения му разследващ полицай не са имали правото да се отклонят от задължнителните предписания на НПК.

На второ място, отговорът на експертизата, че ищецът не е вменяем е продикутувало прекратяване на наказателното преследване и предпазило ищеца от неблагоприятните последици, които се свързват с последиците на влязла в сила осъдителна присъда, постановена от наказателен съд.

По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните искове и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. п о тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от наказателния съд оправдателна присъда.

С оглед на изложеното неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорния иск, който също подлежи на отхвърляне.

Първоинстанционният съд с постановеното решение е квалифицирал главния иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, който с оглед на всички твърдения за правопораждащите факти, заявени с исковата молба и последващите, с които ищецът е внесъл своите уточнния пред първоинстанционния съд, дават основание да се даде нова правна квалификация – иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 на Конвенцията;

Ето защо следва да се потвърди изцяло обжалваното решение, като се даде нова правна квалифхикация на главния иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 на Конвенцията вместо по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

По тези съображения, Софийски апелативен съд