Решение № 51 от 14.2.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 72/2024 г.

Производство по чл.606 от ГПК във връзка с чл.266, ал.4 от ТЗ, образувано по постъпила жалба от дружеството А. Т. ЕООД – в ликвидация, ЕИК •••••••••, против постановеното решение №35 от 23.01.2024 г. по търг.дело №773/2023 по описа на Окръжен съд Пловдив. С обжалваното определение е оставена без уважение молба вх.№39552 от 22.12.2023 г., подадена от А. Д. Т., действащ в качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството А. Т. ЕООД – в ликвидация, ЕИК •••••••••, с правно основание чл.266, ал.4 от ТЗ за освобождаване на ликвидатора на дружеството и назначаване на друг ликвидатор – Г. И. Н.. Жалбоподателят, действащ чрез процесуалния си представител адвокат П., е останал недоволен от така постановеното решение, като го счита за неправилно и незаконосъобразно. Изложил е съображенията си, че са налице условията на чл.266, ал.4 за назначаването на нов ликвидатор, доколкото определеният ликвидатор не е встъпил като такъв с декларация съгласие, подписана пред нотариус и няма образец от подписа му, както и се позовава на множество изпълнителни дела. Моли да се отмени обжалваното определение, като се уважи молбата му по чл.266, ал.4 от ТЗ за освобождаване на ликвидатора на дружеството и назначаване на друг ликвидатор – Г. И. Н.. Прилага писмено доказателство - искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията – С., издадено по изп.дело №••••••••••••••• по описа на ЧСИ К. П., за обезпечение на вземанията на взискателите М. П. ЕООД и Н••. Съдът, след като разгледа частната жалба, приложените доказателства по делото, както и след служебна справка в публичния ТР за състоянието на дружеството в ликвидация, намери за установено следното: Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 26.01.2024 г. Частната жалба срещу него е постъпила в съда на 02.02.2024 г., което е в предвидения в закона едноседмичен срок за обжалване за охранителните актове – чл.606 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна, която има интерес да обжалва постановеното решение и следва да се пристъпи към разглеждане на въззивната жалба по същество. Установява се, че съдът е сезиран с молба от едноличния собственик на капитала на дружеството А. Т. ЕООД – в ликвидация на основание чл.266, ал.4 от ТЗ за освобождаване на ликвидатора на дружеството и назначаване на друг ликвидатор – Г. И. Н.. Молителят посочва, че дружеството е прекратено с решение №321 от 11.07.2013 г. по търг.дело №80/2013 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, заради задължения към сдружение К. к. с. Х.. Назначен е ликвидатор Д. И. Б., като дружеството имало средства, имоти и активи за уреждане на отношенията с кредиторите. Този ликвидатор вече не е изпълняващ тази длъжност от м.май 2023 г. по неизвестни за него причини, като на негово място са назначени други двама, които не са встъпили в длъжност. Това препятства дейността на дружеството, както и се е появил друг кредитор Ф. М. П., който е образувал изпълнително производство пред ЧСИ К. П. – изп.дело №••••/•••• г. Посочва нов ликвидатор, който да се назначи. Към молбата е приложено съгласие и образец от подписа на предложения ликвидатор, с нотариална заверка на подписа. С допълнителна молба е заявено, че предложеният ликвидатор не е свързано с дружеството лице, че дружеството няма изобщо ликвидатор, като ликвидацията продължава повече от 10 години. Приложен е препис от дипломата на предложения ликвитатор за висше икономичесто образование – бакалавър. Служебно от съда са приложени решението за прекратяване на дружеството по иск с основание чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ във вр. с чл.517, ал.4 от ГПК, определение №122 от 04.06.2021 г. по т.д.№336/2021 г., отменено с решение №128 от 11.10.2021 г. по т.д.№737/2021 г. на ПАС, решение №423 от 19.12.2022 г. по т.д.№713/2022 г. на ПОС, с които са оставяни без уважение предходни искания на молителя по чл.266, ал.4 от ТЗ за смяна ликвидатора Д. Б. и назначаване на друг ликвидатор. Въз основа на всички събрани и разгледани доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не са изложени обстоятелства, които да се квалифицират като „важни причини“, налагащи освобождаване на назначения лииквидатор, както и не се установяват важни по характера си причини за освобождаване на назначения от компетентен орган ликвидатор С. Н.. Съгласно чл.266, ал.4 от ТЗ, съдът по седалището може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружници, притежаващи 1/20 от капитала. В случая се установява, че молителят притежава качеството на едноличен собственик на капитала на обявеното в ликвидация дружество. Ето защо е легитимирано лице да подаде молбата за смяна на ликвидатор. В негова тежест е да посочи и установи наличието на важни причини, обосноваващи промяната, които следва да са в пряка и непосредствена връзка с целите на ликвидационното производство, да са съществени и непреодолими, като създават пречки за провеждането, респ. приключването на производството, като например заболяване на ликвидатора, действия във вреда на дружеството, неоправдано бездействие при осъществяване на ликвидационната процедура и др. От значение е и как е започнало ликвидационното производство – дали до него се е достигнало в резултат на решение на съдружниците в дружеството, съответно едноличния собственик на капитала, които могат да посочат избран от тях ликвидатор, включително управителят, или в резултат на съдебно решение, когато определянето на ликвидатор се извършва от длъжностното лице по вписванията служебно при спазване на определените изисквания в чл.133 – чл.138 от Наредба №1/2007 г. Към настоящия момент се установява от партидата на търговеца в ТР, че е назначен за ликвидатор С. Н., като няма данни от същия да е постъпило нотариално заверено съгласие и образец от подписа му, съгласно посочения чл.135. Установява се и, че молителят неколкократно е искал смяна на ликвидатора Д. Б., както и че е образувано ново изпълнително дело срещу молителя въз основа на приложеното към жалбата искане за вписване на възбрана. В същото време следва да се отчете, че ликвидационното производство е започнало след прекратяване на дружеството с решение на съда на основание чл.517, ал.4 от ТЗ по искане на кредитор. Кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение върху притежаваните дялове от капитала на едноличния собственик на капитала, като се е достигнало до прекратяване на дружеството от съда и откриване на ликвидационно производство от А•, т.нар.служебна ликвидация, в което ликвидаторът се определя от длъжностното лице по вписванията въз основа на утвърден списък и условията по чл.133. В този случай едноличният собственик на капитала или посочено от него лице не би следвало да бъдат назначавани за ликвидатори. Техният интерес е различен спрямо интереса на кредиторите, който се съобразява с целта на производството по чл.517, ал.4 от ТЗ. Доколкото ликвидаторът управлява и представлява дружеството в отношенията му с кредиторите, следва да се посочи, че в настоящото производство предложеният ликвидатор не изпълнява условията по чл.133, за да бъде назначен – не е магистър, не се установява да има изискуемия стаж по специалността. Следователно молбата по чл.266, ал.4 от ТЗ не следва да се уважава. До този резултат е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложеното, съдът