Решение № 11028 от 8.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4920/2024 г.

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА, по жалба на „АЛЕГРЕ ЕВ“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], на Ревизионен акт № Р-22221422006184-091-001 / 09.10.2023 г., издаден от К. Ч. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Велико Търново-орган възложил ревизията и И. С.-Ч. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 463 / 05.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП”. ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – София, да заплати на „АЛЕГРЕ ЕВ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], направените по делото разноски в размер на 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) лева. ИЗПРАЩА на основание чл. 173, ал.2 от АПК, вр. чл. 160, ал. 5 от ДОПК, делото като преписка на Директор на Териториална дирекция на НАП – [населено място]. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК. Образувано е по жалба на „АЛЕГРЕ ЕВ“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес – София, [улица], чрез адв.В.П., срещу Ревизионен акт № Р-22221422006184-091-001 / 09.10.2023 г., издаден от К. Ч. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Велико Търново-орган възложил ревизията и И. С.-Ч. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 463 / 05.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП”. В жалбата се излагат съображения, че обжалвания ревизионен акт /РА/ е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган.Твърди се, че в хода на ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения на установените процесуални правила и принципи, не е анализирана правилно и фактическата обстановка.Представя писмено становище. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък. Ответникът - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя кратко писмено становище и претендира юрисконсултско възнаграждение. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221422006184-020-001 от 09.11.2022г., връчена на електронен адрес на 17.11.2022 г., изменена със ЗВР № Р-22221422006184-020-002 / 16.02.2023г. издадени от М. Д., на длъжност началник сектор при ТД на НАП Велико Търново, оправомощена със заповед № РД-01-245 / 05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София, Заповед № З-ЦУ-753 / 05.05.2022 г. и Заповед № З-ЦУ-2020 / 09.11.2022г. на зам. изп. директор на НАП, е възложено извършването на ревизия на „АЛЕГРЕ ЕВ“ ЕООД, [населено място], за определяне задълженията по ЗДДС за периода 01. 01. 2021 г.- 31. 12. 2021 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021г.Ревизията е следвало да завърши до 17.03.2023 г.Със заповед №Р-22221422006184-023-001 / 06.03.2023 г. производството е спряно до 06.06.2023 г., възобновено е със заповед №Р-22221422006184-143-001 / 07.06.2023 г., а със ЗИЗВР №Р-22221422006184-020-003 /14.06.2023 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 17.07.2023 г.Всички заповеди /без първата цитирана/ са издадени от К. Ч.-началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП-Велико Търново. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-22221422006184-092-001 / 31.07.2023 г. връчен по електронен път на 14.08.2023 г. срещу който по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК не е подадено възражение. Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-22221422006184-091-001 / 09. 10.2023 г., издаден от К. Ч. - органа възложил ревизията и И. С.-Ч. - ръководител на ревизията, връчен по електронен път на 19.10.2023г. С жалба вх. № 53-06-11331 / 02.11.2023 г. е оспорен РА по административен ред. С решение № 463 / 05.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, оспорения РА е отменен в частта на установения резултат по ЗКПО за 2021г. ведно с начислените лихви и по ЗДДС за данъчен период от м.01. 2021г. до м.05.2022г. ведно с начислените лихви както и в оспорената част на установения резултат по ЗКПО за 2019г. и потвърден в оспорената част на установения резултат по ЗКПО за 2017г. и 2018г. ведно с начислените лихви.Решението е връчено на 09.04.2024 г. на електронен адрес. С жалба вх. № 53-04-240 / 16.04.2024 г. по описа на ответника, издадения РА е оспорен и по съдебен ред. С оспорения в настоящото дело Ревизионен акт № Р-22221422006184-091-001 / 09.10.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 463 / 05.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 173568.96лв., както и са начислени лихви за забава в размер на 37616.73 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 51383.00лв. и лихви за забава в размер на 1253.57лв. При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - ГРАД обосновава следните правни изводи: Обжалва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съдът счита, че Ревизионен акт № Р-22221422006184-091-001 / 09.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, е нищожен, поради което не следва да се разглеждат обстоятелствата по съществото на спора. С решение № 463 / 05.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, се сочи, че за определяне компетентността на органа възложил ревизията са представени заповед № РД-01-245 / 05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София, Заповед № З-ЦУ-753 / 05.05.2022г. и Заповед № З-ЦУ-2020 / 09.11.2022г. на зам. изп. директор на НАП. В така цитираните обаче заповеди, са посочени К. Ч. и И. С.-Ч., които са извършили ревизията, както и М. Д., която я е възложила. Действително тези лица са посочени в заповед № РД-01-245 / 05. 05. 2023 г. на директора на ТД на НАП София и Заповед № З-ЦУ-753 / 05. 05. 2022 г. на зам. изп. директор на НАП, но с тях се определят единствено органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. В същото време, предвиденото в нормата на чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК изключение от общото правило за определяне на компетентния орган определя, че „правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор“. В тази връзка в чл. 10, ал. 8 от ЗНАП е предвидено, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. С изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., е приета нова норма в разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която предвижда, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, обаче изисква освен да се определят със заповед на Изпълнителен директор на НАП, компетентните органи, за които не се прилагат чл. 7 и чл. 8 от ДОПК, също така и да бъде обоснована причината, която налага на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново да се възлага извършване на ревизия на юридическо лице, със седалище и адрес на управление в [населено място]. Такива мотиви изцяло липсват, както в горепосочените заповеди на Изпълнителен директор на НАП, Заместник-изпълнителен директор на НАП, така и в издадените в хода на ревизията заповеди за възлагане на ревизията, поради което, Съдът счита, че не е спазено изискването на закона да бъде посочена необходимостта, наложила прилагането на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Нормата като изключение от общия принцип следва да се тълкува стриктно, а не разширително, тоест следва да се допуска отклонение от общите правила за компетентност на органите единствено в изключителни случаи и при доказана необходимост от това. В конкретния случай липсата на такава обосновка е достатъчна, за да бъде направен извод за неизпълнение от страна на ревизиращия екип на формалното изискване на нормата на чл. 10, ал. 9 от ДОПК за отклоняване от общата териториална компетентност на органите по приходите, визирана в чл. 7 и чл. 8 от ДОПК. Това води несъмнено до извод за провеждане на ревизията и издаване на РА от некомпетентни органи. В този смисъл е утвърдената съдебна практика в Решение № 4425 от 26.04.2023 г., постановено адм. дело № 7761/2022 г., VIII отд. на ВАС; Решение № 13222/23.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3212/2021 г., I отд. на ВАС; Решение № 463/14.01.2021 г., постановено по адм. дело № 8918/2020 г., I отд. на ВАС; Решение № 1456/03.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10482/2020 г., I отд. на ВАС; Решение № 2679/26.02.2021 г., постановено по адм. дело № 11773/2020 г., I отд. на ВАС и Решение № 11678/17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2837/2021 г., VIII отд. на ВАС и др. В случая е безпредметно към настоящия момент да се изискат допълнително основанията, поради които се е наложило възлагането на ревизията на органи по приходите от НАП Велико Търново, тъй като в ТР № 16/31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд изрично се приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви от приходните органи за необходимостта ревизията да се извърши от органи по приходите от ТД на НАП - В. Търново, вместо от ТД на НАП - София води до извод за нищожността на издадения ревизионен акт. Изрично в този смисъл е и Решение № 7053 / 10. 06. 2024 г. по адм. д. № 1104 / 2024 г. на ВАС – І отделение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД приема, че обжалвания ревизионен акт е нищожен, поради липса на компетентност. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ще следва ответника да заплати на жалбоподателя направените разноски, съобразно представения списък (стр. 195), представляващи държавна такса в размер на 50 лева и 1500 лв. за адвокатска защита. Така мотивиран, Административен съд София-град, трето отделение – 80 състав: Р Е Ш И: ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА, по жалба на „АЛЕГРЕ ЕВ“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], на Ревизионен акт № Р-22221422006184-091-001 / 09.10.2023 г., издаден от К. Ч. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Велико Търново-орган възложил ревизията и И. С.-Ч. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 463 / 05.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП”. ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – София, да заплати на „АЛЕГРЕ ЕВ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], направените по делото разноски в размер на 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) лева. ИЗПРАЩА на основание чл. 173, ал.2 от АПК, вр. чл. 160, ал. 5 от ДОПК, делото като преписка на Директор на Териториална дирекция на НАП – [населено място]. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението. СЪДИЯ: Р Е Ш И: