Решение № 2228 от 17.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 1054/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. С. С. ЕГН ••••••••••, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № КПК-НП-479/17.12.2024 год., издадено от изпълняващия длъжността председател на Комисия за противодействие на корупцията / КПК/, с което на Р. С. С., ЕГН ••••••••••, за нарушение на чл. 52, ал.1, т.2, вр. чл. 49, ал.1, т.2 ЗПК, - неизпълнение на задължение за своевременно подаване на изискуема по закон декларация, е наложено административно наказание -„ГЛОБА” в размер на 1600 /хиляда/ лева. Жалбата е подадена от процесуален представител. От пространната жалба могат да се извлекат две основни възражения- Първото е процедурно, за неясновата на администранивнонаказателното обвинение, което не позволява адекватната защита на лицето. На второ място се сочи, че жалбоподателят неправомерно е включен в кръга от лицата, които са носители на задължението за подаване на декларация за 2013 год.. Като допълнителни аргументи се сочат и че лицето е с прекратен мандат на 25.09.2023 година, поради което не следва да подава декларация през следващата година. Същото не следва да носи отговорност, че вписването на обстоятелството е извършено едва през януари на следващата година. Сочи се също така, че на същото лице е наложено административно наказание, че не е подал заключителна декларация, което НП е отменено с влязло в сила съдебно решение. Оспорва се и обстоятелството дали изобщо жалбоподателят е от субектите, които следва да подават декларации по ЗПК, доколкото не е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 ЗПК, или по чл.6, ал.1, т.51 ЗПК. В жалбата е намерило място и искане за прилагане на института на „маловажен случай“ Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично в насроченото съдебно заседание. Жалбата се поддържа чрез процесуален представител-адв.М. от САК, която пледира за отмяна на Наказателното постановление по изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски съгласно списък и доказателства. Въззиваемата страна КПКОМПИ -редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител-гл. юрк. Михайлов, който пледира за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно издадено. Аргументира се с осъществяването на състава на нарушението и правилно наложено минимално административно наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 05.07.2024 г. Мартин Тинков в качеството на старши инспектор на в дирекция „Публичен регистър“ на КПК извършил проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-12 от ЗПК през предходната календарна година в срок до 15-ти май на текущата година.При проверката установил, че Р. С. С. не е подал в законоустановения едномесечен срок ежегодна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Проверяващият инспектор приела, че е налице нарушение по смисъла на Поради констатираното нарушение чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и на 19.07.2024г. съставила АУАН № КПК-АУАН-ПР-1783/19.07.24г. В акта било отразено, че лицето е задължено да подаде декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в срок до 15-ти май на текущата година за придобитото имущество и доходи за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 от ЗПК до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година. По делото като свидетел е разпитан акт. Т., която описва обстоятелствата по констатираното нарушение и извършената проверка. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя като категорични, ясни и логически последователни. Не се налага събирането на други свидетелски показания. Съдът приема, че АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочена точно нарушената разпоредбата. В НП е отразена, както разпоредбата, която е била нарушена, така и основанието за налагане на административното наказание. Няма основания за отмяна на НП на процесуално основание. Видно е от текста на АУАН и издаденото НП е, че както органът, установил нарушението, така и АНО, от обективна страна са приели, че жалбоподателят Р. С. С. е лице, което следва да подава декларации по ЗПК. В съставения АУАН има известна неточност относно заеманата публична длъжност от жалбоподателя и приетото от проверяващия орган в тази насока, но тази непълнота не е в състояние да накърни съществено правото на лицето да разбере повдигнатото му обвинение така, както се сочи в жалбата. Напротив, съгласно допустими процесуалноправни действия – в НП е изяснена точната квалификация на нарушението и качеството на нарушителя, определено по чл.52, ал.1, т.2, вр. чл. 49, ал. 1, т.2 и чл.115, ал.1 от ЗПК. Посочено е и, че лицето е административнонаказателноотговорно лице, по смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата на чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК, в качеството си на член на Съвета на директорите на „Образование и наука“ ЕАД и задължен да подава годишна декларацията за обстоятелствата, изброени в закона. Поради това правилно е изведено, че жалбоподателят е задължено по закона лице. Наред с това, с получаване на наказателното постановление, задълженото лице е имало ясна представа което точно свое задължение не е изпълнило и в какво е задължен. Видно от представените доказателства, жалбоподателят е освободен с решение на едноличния собственик на капитала на „Образование и наука“ ЕАД., проведено на 28.11.2023 год., като видно от приложените разпечатки от Търговския регистър, същото решение е вписано едва на 17.01.2024 год. Жалбоподателят е следвало да изпълнява функциите си до вписване на решението на ЕСК в ТР, доколкото решенията на ЕСК, преди тяхното вписване, не могат да ангажират правно трети лица. Именно поради този факт, за жалбоподателя Ручмен С. е възникнало задължение за подаване на заключителна декларация по закона в срок до 17.02.2024 год. По делото съществуват доказателства, че се е развивало производство и във връзка с липсата на подадена заключителна декларация, но същите не са убедителни, особено представеното касационно решение, което е разпечатано от сайта на съда и е с нанесените корекции за защита на личните данни. Независимо от този факт, съдът намира, че тези доказателства не са релевантни към настоящото производство и не следва да се провеждат нови действия относно тяхното прилагане в пълен вид по настоящото дело. Независимо дали, както твърди жалбоподателят, задължението за подаване на заключителна декларация е възникнало с решението на ЕСК или с вписване на това решение в Търговския регистър, то това задължение предхожда задължението за подаване на годишна декларация за 2023 год. Именно поради тази причина и задължението за подаване на заключителна декларация поглъща задължението за подаване на годишна декларация, тъй като срокът за подаване на годишната декларация е до 15 май на следващата година, следваща тази, за която обстоятелствата се декларират. Със заключителната декларация се декларират абсолютно същите обстоятелства, дори с по-голяма яснота се декларират всички обстоятелства, подлежащи на деклариране, а не само нововъзникналите през предходната година. Целта на тези декларации правоохранителните органи, както и всички трети лица да имат точна представа как се е е променило имущественото състояние на заемащите държавни и общински длъжности, което се удовлетворява напълно със задължението за подаване на заключителна декларация. Задължението за подаване на декларация не може да бъде самоцелно. Дали е подадена заключителна декларация е следвало да следи същият орган, но това не е предмет на установяване в настоящото производство. Релевантно за производството е, дали съществува такова задължение, за което е санкционирано лицето. Съдът намира, че нарушението не е осъществено, доколкото няма установено подобно задължение в закона за лица, за които вече е възникнало задължение за подаване на заключителна декларация, чийто срок изтича преди крайният срок за подаване на годишна декларация. Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице основания, обуславящи отмяната на обжалваното НП като материално незаконосъобразно. Вследствие на направеното искане и изхода от спора, наличието на процесуално представителство, разноски се дължат на жалбоподателя. Представени са доказателства за реално извършени разноски, които са в обоснован размер. Върху възнаграждението следва да се начисли и заплатеният данък върху общия доход. Воден от горното, съдът