Решение № 1321 от 23.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2025/2022 г.
Софийски градски съд23.11.2022 г.докладчик Светослав Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 20221102170907 на „Б.К.“ АД /л/, представляван от ликвидатора В.Р.Р. срещу отказ №20221025113851/26.10.2022г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, да извърши вписване на промени по партидата на дружеството по заявление вх.№ 20221025113851. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 20221102170907 на „Б.К.“ АД, представляван от ликвидатора В.Р.Р. срещу отказ с рег. № 20221025113851/26.10.2022г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към Агенцията по вписвания (АВ) – Търговски регистър (ТР) да впише промените по заявление вх.№ 20221025113851 по партидата на „Б.К.“ АД – л, ЕИК: •••• за продължаване на дейността на дружеството. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че е недопустимо вписване на решението на ОСА, доколкото то не попада в хипотезите на чл. 274 ТЗ, тъй като лицензът на дружеството е отнет на основание чл. 27, ал. 1, т. 8 ЗПФИ, поради което дейността му не може да бъде продължена съгласно чл.30, ал.6 ЗПФИ. Съдът като съобрази доводите в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намира следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съгласно чл. 274 ТЗ дружество, спрямо което е открито производство по ликвидация, може да възстанови дейността си, ако последното е било открито поради изтичане на срока съгласно устава или по решение на органа на управление и ако не е започнало осребряване на имуществото му. Изключение е предвидено и за хипотезите на принудителна ликвидация по чл. 155, т. 3 ТЗ и по чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ. Специални основания за продължаване на дейността са уредени в чл. 30, ал. 6 ЗПФИ, когато отнемането на лиценза на инвестиционен посредник от КФН е извършено по негово искане/негов отказ (арг от чл. 30, ал. 6 вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗПФИ). В настоящия случай лицензът е отнет на основание чл. 27, ал.1, т.8 ЗПФИ, поради което чл. 30, ал. 6 ЗПФИ не намира приложение. Не се установява и преди отнемане на лицензията, дружеството да е имало вписан друг предмет на дейност, заедно с предоставяните инвестиционни услуги и инвестиционни дейности, за да е мислима хипотезата на чл. 30, ал.2, пред. 2 ЗПФИ, а вписаните промени в предмета на дейност след отнемане на лиценза са без правно значение. Следователно решението на ОСА за продължаване на търговската дейност на жалбоподателя е незаконосъобразно и не може да бъде вписано. С оглед изложеното отказът е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него следва да се остави без уважение. При тези мотиви, съдът