Решение № 91 от 28.3.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 79/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Постъпила е жалба от К.Х.К., с ЕГН ••••••••••, в качеството на управител на “В.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. •••• (в процес на учредяване), чрез адвокат А. С. срещу отказ № 20250221124921/24.02.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ, с който е отказана първоначална регистрация на дружеството. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ е подала писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ е законосъобразен. Претендира разноски. Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания, намира за установено следното: Със заявление вх. № 20250221124921/21.02.2025 г. в Агенция по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ е постъпило искане за първоначална регистрация на дружеството “В.” ООД. За да постанови обжалвания отказ, ДЛР е изложило мотиви, че съществува търговец, развиващ дейност и притежаващ права върху фирмата, а именно “В.” ООД, с ЕИК ••••, което обстоятелство се явява пречка за вписване на първоначална регистрация на настоящото дружество, тъй като може да се достигне до заблуждение на потребителите, нелоялни търговски практики, както и до нарушаване на изключителното право на търговеца по чл. 11, ал.1 от ТЗ. Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Формалните изисквания, които следва да са налице за вписване, заличаване или обявяване, са изчерпателно уредени в чл. 21 ЗТР и определят обхвата на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация. В чл. 21, т. 7 ЗТР изрично е предвидено, че условие за вписване на търговец или промяна на фирмата е друго лице да няма права върху фирмата и тя да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ. Липсата на някое от визираните в чл. 21 ЗТР условия е основание длъжностното лице по регистрация да откаже извършване на исканото действие. В конкретния случай със заявление Д1 №20241204121706 по реда на чл.35 от ЗТРРЮЛНЦ е поискано запазването на фирма „В.“ ООД със заинтересовано лице Х.К.К., ЕГН: ••••••••••. По заявлението е вписан резултат „запазва“, тоест заинтересованото лице може да учреди и впише дружество с това наименование. При извършена служебна справка в електронния сайт на Търговския регистър, воден от АВ, "Справки за права върху фирми", се констатира, че в ТР с ЕИК •••• е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма "В.-ООД" ООД, като вписването на буквите „ООД“ е част от самата фирма, а не съкращение на правно-организационната му форма. Настоящият състав намира, че между фирменото наименование на търговеца, чиято първоначална регистрация е отказана и фирмата на вече регистрирания търговец "В.-ООД", е налице съществена разлика, състояща се в прибавянето на допълнителни букви. Не е налице и сходство в степен, че да въведе в заблуждение, тъй като визуално и фонетично фирмите са достатъчно различни - при фирмата "В." се касае за наименование от една дума, а при "В.- ООД" – за дума с прибавени тире и букви. В съдебната практика се приема, че търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение. Идентичност между двете наименованията на двете фирми не е налице. Доколкото наименованието на фирмата, чиято регистрация е отказана и първата част от наименованието на вече регистрираното дружество съвпадат, известно сходство е налице, но не до степен, при която двете фирми да звучат напълно еднакво в устната реч и при изговаряне на правната форма да е невъзможно да се направи разграничение между тях. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице законови пречки да съществува дружество с посоченото име. Между фирменото наименование на жалбоподателя и съществуващото наименование на дружество с ограничена отговорност са налице достатъчно съществени разлики, при което следва да се приеме, че с вписването на новоучреденото дружество ще бъде спазен принципът на национална изключителност на търговската фирма. Предвид гореизложеното отказ № 20250221124921/24.02.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ следва да се отмени като незаконосъобразен, а на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ следва да бъдат дадени указания да извърши поисканата първоначална регистрация на дружеството “В.” ООД. В отговора на АВ, депозиран по настоящото дело, е направено искане за присъждане в полза на агенцията на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за осъществено процесуално представителство. Това искане е неоснователно, тъй като процесното производство е охранително и за него се прилага разпоредбата на чл. 541 от ГПК, според която разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя, а Агенция по вписванията няма качеството на страна в това производство. Водим от горното и на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът