Решение № 827 от 9.5.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 69/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на К.И.М. •••, срещу Ревизионен акт № Р-04000624000941-091-001/21.10.2024 г., издаден от Ц.П. на длъжност ••, възложил ревизията и Н.Т. на длъжност •• при ТД на НАП-Велико Търново-• на ревизията, потвърден с Решение № 2/10.01.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който са установени допълнително задължения за ДДС за данъчен период 01.10.2023г. до 21.10.2023г. в размер на 28022.64 лв. и лихви в размер на 3141.98 лв. В жалбата се твърди, че РА е издаден при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с практиката на ВАС и директива 2014/32/ЕС на ЕП и Съвета от 26.02.2014г., транспонирана в българското законодателство. Оспорват се като неверни изводите в акта, че към датата на дерегистрация по ЗДДС – 21.10.2023г. предприятието на ЕТ притежава активи на стойност 140113.24 лв., за които е ползван изцяло данъчен кредит. Поддържа се, че на по-ранен етап е извършена инвентаризация, която установила, че материални запаси са негодни за употреба, поради което са бракувани. Развиват се съображения, че неправилно се отрича доказателствената стойност на Протокол за бракуване на материални запаси от 01.10.2023г. на ЕТ „И.М.-К.“, с който са бракувани активи, придобити от ЕТ в периода 2009-2015г. Касае се според жалбоподателя за вещи, които вече не отговарят на техническите и нормативни изисквания, други са корозирали и не би могло да се влагат в строежи. Жалбоподателят отбелязва, че нито в лично качество като физическо лице, нито като ЕТ с ЕИК не е регистрирано по ЗДДС лице и за нея не съществува задължение да начислява ДДС. Като съществени процесуални нарушения се сочат необсъждането на всички налични по ревизионната преписка доказателства, както и непредприемането на допълнителни процесуални действия за изясняване на основния въпрос дали правилно са бракувани описаните в Протокола от 01.10.2023г. активи. Според жалбоподателя грубо процесуално нарушение е и издаването на РА спрямо лице, за което няма открито ревизионно производство. Отправя се искане за отмяна на оспорения РА. В с.з. се прави и възражение за нищожност на ревизионния акт, с доводи за липса на компетентност на издателя на заповедта за възлагане на ревизия, а също и поради нарушаване на правилата за връчване на съобщения по чл.28 и чл.29 от ДОПК. Претендират се разноски по делото.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и с пълномощник • Т., която поддържа жалбата и моли за уважаването й по съображения, подробно изложени в представена писмена защита. Поддържа и искането за присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт У., отправя искане за постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата и се потвърди ревизионния акт в атакуваната част. Навеждат се доводи, че актът е издаден от компетентен орган, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък. Подробни съображения се развиват в представената писмена защита, като се изтъква правилност на изводите на ревизиращите лица, обективирани в РА.

Окръжна прокуратура – Враца, редовно уведомена на основание чл.159, ал.1, изр. 2-ро от ДОПК, не се представлява.

Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните и като направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, приема за установени следните обстоятелства по делото:

К.И.М. е вписана в Агенция по вписванията на 28.12.2023 г. с ЕИК ••••••••• и наименование К.М. – И.М. ЕТ, като правоприемник/наследник на И.К.М. с ЕГН •••••••••• с регистрация на едноличен търговец И.М. – К. с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление •••. Търговско предприятие „И.М. – К.“ ЕТ е регистрирано с Решение №1 от 11.02.1992 г. на Врачански окръжен съд по ф.д. №120/1992 г. Вписан в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 29.07.2008 г. По партидата на търговското предприятие са вписани следните промени:

На 11.11.2022 г. вписан Договор за прокурист от 15.07.2022 г., с който И.М. – К. ЕТ, наричан търговец, натоварва и упълномощава К.И.М., наричана прокурист, да управлява фирмата.

На 28.12.2023 г. е вписано заличаване на търговското предприятие и поемане от наследник по чл.60, ал.2 от Търговския закон, регистрирано прехвърляне на търговското предприятие на правоприемник К.М. – И.М. ЕТ. За ревизирания период търговското предприятие на едноличния търговец е извършвало дейност по изграждане на водопроводни канализации и търговия на дребно с отоплителни, ВиК стоки и други. Декларирана дейност с код по КИД „4322- Търговия на дребно в специализирани магазини".

ЕТ „И.М. – К.“ е регистриран по реда на ЗДДС на 01.04.1994 г. и е дерегистриран на 21.10.2023 г., поради настъпила смърт на физическото лице И.К.М. (•••), в качеството му на едноличен търговец – в хипотезата на чл.107, т.2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, основание за задължителна дерегистрация е смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

По делото е безспорно настъпилото правоприемство на предприятието на ЕТ от К.И.М. с ЕТ „К.М. – И.М.“ с ЕИК •••••••••, считано от 28.12.2023 г., както и че правоприемникът не е регистрирано по реда на ЗДДС лице.

Извършената ревизия е за данъчните задължения по ЗДДС за периода 01.01.2023г. до 21.10.2023г. на жалбоподателя К.И.М., като наследник/правоприемник, отговорен по чл.14, т.3 от ДОПК за задълженията на И.К.М., починал на •••, притежаващ регистрация като ЕТ „И.М. – К.“, ЕИК •••••••••. Представено е удостоверение за наследници изх.№ ••• на починалото лице /л.215 от делото/, видно от което същият е оставил наследници по закон: – преживяла съпруга, син, дъщеря и жалбоподателя К.М. /негова •/.

Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000624000941-020-001/19.02.2024 г. на Ц.М.П. - ••• при ТД на НАП Велико Търново. Определени са ревизиращи органи – Н.Т., ••• и Н.К. - •••. Заповедта е получена от И.К.М. на 20.02.2024 г., според отбелязването в разписка, обективирана в заповедта /л.76 от делото/ и удостоверение за извършено връчване по ел e ктронен път в ИС „Контрол“ /л.77/. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № Р-04000624000941-020-002/19.02.2024 г. от 17.05.2024 г. на Ц.М.П. - ••• при ТД на НАП Велико Търново, срокът за извършване на ревизията е продължен до 19.07.2024 г., като ревизиращите органи, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена от И.К.М. на 20.05.2024 г., според отбелязването в разписка, обективирана в заповедта /л.79 от делото/ и удостоверение за извършено връчване по ел e ктронен път в ИС „Контрол“ /л.80/. Отправено е ИПДПОЗЛ № Р- 04000624000941-040-001/05.03.2024 г., с което са изискани от жалбоподателя на основание чл.37, ал.2 и 3 ДОПК документи в заверени копия, което съгласно приложеното удостоверение за извършено електронно връчване /на л.84/ е осъществено отново на трето лице И.К.М. на 05.03.2024 г. За установяване на обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията били предприети действия по събиране на доказателства – искания за представяне на документи и писмени обяснения от ДЗЛ и от трети лица, извършени били справки и присъединени доказателства. Всички извършени процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани и резултатите от ревизията са обективирани в съставения в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК Ревизион e н доклад (РД) с № Р-04000624000941-092-001 от 01.08.2024 г., получен на 08.08.2024 г. от жалбоподателя К.М., според разписка /л.57/ към РД.

Въз основа на РД е издаден Ревизионен акт № Р-04000624000941-091-001/21.10.2024 г., с който на основание чл.111, ал.1 и 3 от ЗДДС във вр. с чл.27, ал.5 от ЗДДС на жалбоподателя К.М. са установени допълнително задължения за ДДС за данъчен период 01.10.2023г. до 21.10.2023г. в размер на 28022.64 лв. и лихви в размер на 3141.98 лв., представляващи неизпълнение на задължение за начисляване на ДДС към датата на дерегистрацията – 21.10.2023г. на наличните към тази дата активи. Прието е, че от извършения в хода на ревизията и обобщен в РД анализ на движението на стоково-материални запаси и дълготрайни материални активи се установило, че към датата на дерегистрация по ЗДДС - 21.10.2023г. предприятието на ЕТ „И.М. – К.“ притежава активи по смисъла на ЗСч. на стойност 140113.24 лв., за които изцяло е ползвало данъчен кредит и за тях ревизираното лице не е начислило ДДС към датата на дерегистрацията по ЗДДС. РА е получен от И.К.М. на 24.10.2024 г. според разписката към акта.

Против РА е подадена по административен ред жалба с вх. № 94-К-9 от 06.11.2024 г. от задълженото лице К.М., по която е постановено Решение № 2/10.01.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с което РА е потвърден, като законосъобразен. В решението са посочени както правните, така и фактическите основания за направените от горестоящия административен орган изводи, обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, които са приети за неоснователни.

В съдебната фаза на производството, от страна на ответника по жалбата Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, по делото са представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, вкл. тези събрани при административното обжалване на РА, а също и технически носител – CD, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, ИПДПОЗЛ, РД и ревизионния акт във вид на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Същите са описани в придружителното писмо към адм. преписка /на л.4 от делото/.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че законосъобразно са бракувани стоково-материални запаси, които са напълно негодни за употреба и представени за удостоверяване на този факт Протокол за бракуване на материални запаси от 01.10.2023 г. и Протокол за резултати от инвентаризация от 21.10.2023 г., п о искане на ответника е открито на основание чл.193, ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК и във вр. пар.2 от ДР на ДОПК производство по оспорване истинността на тези документи. На основание чл.193, ал.3, вр. ал.1 от ГПК съдът е указал разпределението на доказателствената тежест, която се носи от ползващата се от тях страна – жалбоподател, която ангажира гласни доказателства чрез разпита на св. С.Д.. От показанията му се установява, че е работил като монтажник в ЕТ „И.М. – К.“ •••, която фирма извършвала дейност изграждане на локални парни инсталации, ВиК инсталации, канализационни инсталации, за което фирмата закупувала радиатори, тръби, фитинги. Тръбите били от желязо, PVC полипропиленови тръби, уни пай тръби и различни като диаметър - от Ф16 до Ф75, купували се и много водомери. Материалите, необходими за работата се съхранявали в три склада на фирмата, която спряла работа преди 3 години. Според свидетеля имало доста тръби неизползваеми в складовете. Железните били ръждясали, хидрофорите /помпи за герани/ също били ръждясали. Споделя и за инцидент с камион, който се запалил, а материалите в него станали неизползваеми. Купувало се голямо количество от материалите, защото имали много поръчки - за детски градини, административни сгради в различни градове в страната. Това се случило според свидетеля преди 10-15 години, когато бил бума на парното на газ. Твърди, че през 2023г. не е участвал в извършване на инвентаризация на наличните материали в ЕТ „И.М. – К.“ ••• и няма представа как се е осъществявала инвентаризацията във фирмата, както и бракуването на материали.

Във връзка с възражението на жалбоподателя за нищожност, в частност липсата на компетентност за издаване на ЗВР и за нарушаване на правилата за връчване по чл.28 и чл.29 ДОПК от страна на ответника са представени: заповед № ОПР-57/08.08.2023г. на изп.директор на НАП, с която на осн. чл.84 от ЗДС и чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП са оправомощени Г.К.Н. – •••, ТД на НАП Велико Търново да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Велико Търново, при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на Х.И.В. – • на ТД на НАП Велико Търново. По силата на същата заповед в случай на едновременно отсъствие на Г.Н. и Хр.В., функциите на директор на ТД на НАП Велико Търново да се изпълняват от Л.П.Ж. – •• на ТД на НАП Велико Търново.

По отношение електронната комуникация на страните и за установяване редовността на извършването й, предвид твърдението на жалбоподателя, че не е посочвала електронен адрес за получаване на съобщения, по делото са представени с молба на ответника вх. № 957/04.04.2025 г. следните документи:

• Заявление вх. № 0600И0037359/12.03.2018 г. - от ЕТ „И.М. – К." с ЕИК •••••••••, с което е заявен електронен адрес •••.

Видно от Справка по електронен адрес, Приложение 3 /л.234 от делото/, електронен адрес •••, е регистриран на името на К.И.М. и е активен от 02.01.2024г.

Дадени в о.с.з на 10.04.2025г. са и устни обяснения от жалбоподателя М., която заявява, че подписът на първа страница горе от Протокол за бракуване на материални запаси от 01.10.2023 г. за Утвърдил, ръководител /Прокурист/: К.М. /л. 159-165 от делото/ е положен от нея към датата на съставяне на протокола. По отношение на Протокол за резултатите от инвентаризация на ЕТ „И.М. – К.“ ••• /л. 148 от делото/ заявява, че е съставен от счетоводството на фирмата, но няма неин подпис на този документ, въпреки че в долния десен ъгъл е изписано името й. Протоколът за резултатите от инвентаризация не си спомня точно на коя дата е изготвен, но било в периода около Протокола за бракуване на материални запаси. По отношение на Протокола за бракуване на материални запаси от 01.10.2023 г. заявява, че не е участвала в огледа, преброяването и преценката на годността, съответно негодността на посочените в същия вещи/материални запаси. Подписала е този протокол, защото документите били изготвени от счетоводството. Баща й бил преценил, че тези стоки са негодни и от счетоводството са изготвили тези протоколи, а жалбоподателят като прокурист подписала единия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионния т акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 днев е н пруклузивен срок от получаването на решението.

Жалбата е депозирана в законния срок /решението е връчено по електронен път на 13.01.2025г., а жалбата е подадена на 27.01.2025г./, от надлежна страна, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера неблагоприятно е засегната от акта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Постоянният адрес на жалбоподателя-физическо лице към датата на извършване на първото действие в ревизионното производство страните не спорят, че е в •••, от което следва, че компетентната териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1 т.1 ДОПК относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново. Съгласно чл. 93 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Според чл. 7, ал. 4 ДОПК (в относимата редакция) при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал.

Предмет на контрол за законосъобразност пред настоящия съд е РА № Р-04000624000941-091-001/21.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 2/10.01.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, относно ангажираната отговорност на наследник по закон на • И.К.М. с ЕГН ••••••••••, действащ в качеството му на ЕТ „И.М. – К.“ с ЕИК •••••••••, като отговорно лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

Със смъртта на едноличния търговец се открива наследството на физическото лице и неговите наследници наследяват цялото му имущество, включено в наследствената маса както това, което е придобил като физическо лице, така и това, което е на търговското му предприятие. С оглед на това се налага извода, че публичните задължения не се погасяват със смъртта на физическото лице и са дължими в лицето на неговите наследници. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ДОПК, когато преди издаване на ревизионен акт физическото лице, страна в производството почине, или юридическото лице, страна в производството престане да съществува, производството се прекратява, но настоящия случай не е такъв, тъй като РА е издаден след смъртта и във връзка със смъртта на И.К.М.. По делото не съществува спор относно обстоятелството, че жалбоподателят е наследник по закон на починалия наследодател, действащ в качеството си на ЕТ и е задължено лице съгласно чл. 14, т. 3 от ДОПК.

Спорни са въпросите притежава ли предприятието на ЕТ активи на определената от ревизиращите органи стойност от 140113.24 лв., за които е ползван изцяло данъчен кредит /както твърдят приходните органи/ или се касае за негодни и поради това бракувани стоково-материални запаси преди датата на дерегистрацията по ЗДДС, както и допуснати ли са в процеса на откриване и провеждане на ревизионното производство нарушения, водещи до нищожност на завършващия го РА или такива обуславящи негова незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл.160, ал. 2 от ДОПК и с оглед оплакванията на жалбоподателя и изричното възражение за нищожност на ЗВР, съдът констатира следното:

Представената по делото Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000624000941-020-001/19.02.2024 г. на Ц.М.П. - ••• при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Враца е издадена от орган, оправомощен като компетентен по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК да издава ЗВР със заповед № 651/11.08.2023г. /л.23-24 от делото/, издадена от Г.Н., подписала същата с означението „За директор на ТД на НАП Велико Търново“. Впоследствие е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000624000941-020- 002/17.05.2024 г. от И.К.А. в качеството на заместник на Ц.М.П.. Правата на И.К.А. да възлага ревизия, също произтичат от цитираната заповед № 651/11.08.2023г., издадена от Г.Н.. Разпоредбата на чл.112, ал.2 от ДОПК определя органите, които могат да възлагат ревизии, като т.1 от същата предвижда възлагането да се осъществява от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В случая, предвид постоянния адрес на жалбоподателя в •••, компетентна е ТД на НАП Велико Търново.

Заповед № 651/11.08.2023 г., предоставяща права на органи по приходите да издават ЗВР, както се посочи не е издадена от директора на ТД на НАП Велико Търново, а от лице, подписало „За директор на ТД на НАП Велико Търново". По делото е представена от ответния орган Заповед № ЗЦУ-ОПР-57/08.08.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която оправомощава Г.К.Н. да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Велико Търново, според изричното отбелязване при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на Х.И.В. - директор на ТД на НАП Велико Търново. В административното производство тежестта да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на административния акт е на ответния административен орган и произтича от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК. Предвид наведеното оспорване на компетентност, в тежест на ответният орган е да докаже факта на отсъствие на директора на ТД на НАП Велико Търново, което да обоснове издаването на заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от оторизиран с тези права заместник. Към датата на издаване на Заповед № 651/11.08.2023г. липсват ангажирани от ответника доказателства Х.В. /директор на ТД на НАП Велико Търново/ да е била в законоустановен отпуск, командировка или да е отсъствала по други причини, в които случаи Г.Н. по силата на тази заповед да може да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Велико Търново и в частност да определи по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органи по приходите, компетентни да възлагат ревизии. Затова и следва да бъде споделен като основателен довода на жалбоподателя, че издадената Заповед № 651/11.08.2023 г. за определяне на органи по приходите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии, при недоказаност от ответния орган на предпоставките за осъществяване на това правомощие от Г.Н., е нищожна като издадена от лице без нужната материална компетентност. Следствие от това е, че Заповед № 651/11.08.2023 г. не е породила права и не е учредила компетентност на Ц.М.П. и И.К.А. да издават заповеди за възлагане на ревизии и за изменение на такива заповеди, което опорочава проведеното ревизионно производство до степен на нищожност на завършващия го ревизионен акт. Всяка некомпетентност е съществен порок на акта, който изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на такова основание, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. След като Ц.М.П. не е валидно овластена от директора на компетентната териториално дирекция да издаде ЗВР, а впоследствие да издаде и РА, то и приключващия ревизионното производство РА е нищожен. Материалната компетентност на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е регламентирана в чл. 112, ал. 2 и в чл. 119, ал. 2 ДОПК. Когато възлагането е извършено от некомпетентен орган, това влече нищожност на ревизионния акт. В този смисъл е решение № 7662/11.07.2023г. по адм.дело № 11208/2022г. на ВАС, I о., решаващите изводи на което настоящият съд споделя.

Жалбоподателят поддържа и друго основание за нищожност на РА, а именно - нарушение на правилата за връчване на ЗВР, по което съдът намира следното:

Ревизионното производство представлява сложен фактически състав и включва комплекс от правно регламентирани процесуални действия в определена последователност, водещи до законосъобразното му извършване.

Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство започва с издаване на ЗВР, като чл. 113, ал. 2 ДОПК повелява, че тази заповед се връчва на ревизираното лице. Последователно е разбирането, възприето в практиката на Върховния административен съд, че ревизионното производство следва да се счита за образувано не на датата на издаването на първоначалната ЗВР, а на датата на нейното редовно връчване на адресата. Този извод се налага и от нормата на чл. 114, ал. 1 ДОПК, според която срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчване на ревизираното лице на ЗВР, като и в хипотезата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, именно след уведомяване на ревизираното лице за започване на ревизията чрез връчване на ЗВР, произтича и възможността да участва в ревизионното производство и да се уведомява за всички действия на приходните органи.

В процесния случай оплакването на жалбоподателя е, че ЗВР не е връчена на лицето, неин адресат, респ. налице е нарушение на предвидения в чл. 29 ДОПК ред за връчването на съобщения. В тази връзка следва да се извърши анализ на разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 ДОПК, за да се прецени дали приходната администрация е нарушила императивните правила за връчване на съобщения и започнало ли е ревизионното производство, за което ревизираното лице да е надлежно уведомено.

По смисъла на чл. 29, ал. 1 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Процесната ревизия е възложена на физическото лице К.И.М. с посочен единен граждански номер, поради което адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 1, предл. I-во ДОПК е постоянният й адрес, на който е следвало да бъде уведомена за започващото спрямо нея ревизионно производство, като й бъде връчена Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04000624000941-020-001/19.02.2024 г. Вместо на нея обаче, същата е изпратена за връчване на починалия й баща по електронен път при това без данни по делото същата да е посочвала електронен адрес за уведомяването й. Освен ЗВР, също и заповедта за изменение на ЗВР и издадения РА са връчвани, както се установи от доказателствата, по електронен път в нарушение на правилата на чл.28 и чл.29 ДОПК, като видно от разписките за връчване са адресирани не до ревизираното лице, а до нейния наследодател. По делото не са налице данни за извършени посещения на органите по приходите на адреса за кореспонденция на субекта-жалбоподател. Липсват и данни за изпращане на писмо с обратна разписка за удостоверяване на връчването по правилата на чл.29, ал.3 от ДОПК. Законодателят с разпоредбите на чл.29 от ДОПК установява възможните и допустими начини за връчване на съобщенията в административно производство, като освен връчване на адреса за кореспонденция, а такъв за физическите лица е не само този по чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, а и този по чл.28, ал.2 ДОПК – заявения от лицето електронен адрес. Посочването на електронен адрес е регламентирана в закона възможност, а не задължение за лицето, което означава, че само ако то е заявило пред органите такъв адрес за кореспонденция, за приходната администрация е налице възможност да връчва съобщенията на този електронен адрес.

По делото не съществуват данни жалбоподателят М. да е посочвала /заявявала/ електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, на който да получава съобщения. Вероятно п риходната администрация служебно разполага с данни за притежавани от лицето квалифициран електронен подпис и свързан с него електронен адрес, но това не обуславя законова възможност да го уведомява по този начин, ако самото лице не е упражнило правото си по чл. 28, ал. 2 ДОПК. В процесния случай в удостоверението за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол" на ЗВР № Р-04000624000941-020-001/19.02.2024 г. не е посочен електронен адрес, на който е изпратена същата, а според същото документът е връчен на И. К. М. с ЕГН ••••••••••, като електронната препратка към съобщението за електронно връчване е активирана на 20.02.2024 г. от IP 77.76, 189.187 Документът е изтеглен от електронна услуга от K.I.M. със сериен номер на КЕП 8D5E1D0017FC94B. Изводът е, че липсва посочен от ревизираното физическо лице електронен адрес, на който е изпратено съобщението и е връчена ЗВР. Посочи се по-горе, че представените с молба вх.№ 957/04.04.2025г. по делото документи, с които е заявен електронен адрес, са подадени от ЕТ „И.М. – К.“ и жалбоподателят К.М. отрича да са нейни, както и твърди, че не разполага с пароли за достъп до тях. Установи се от удостоверенията за връчване по електронен път, че всички електронно изпращани документи – ЗВР № Р- 04000624000941-020-001/19.02.2024 г., ИПДПОЗЛ N° Р-04000624000941-040- 001/05.03.2024 г., ЗИЗВР N° Р-04000624000941-020-002/17.05.2024 г., ИПДПОЗЛ № Р-04000624000941-040-002/21.05.2024 г. и PA № Р-04000624000941-091- 001/21.10.2024 г., са с адресат И.К.М. с ЕГН ••••••••••.

Първата ЗВР от 19.02.2024 г., видно от разписката към нея, е връчена на 20.02.2024 г. на И.К.М. с ЕГН ••••••••••, което е обективно невъзможно, тъй като това лице (наследодател на жалбоподателя) е починало на •••. По същата причина е невъзможно той да е получил и останалите актове и искания по ревизията.

В заключение допуснато е нарушение на чл. 113, ал. 2 ДОПК, което опорочава провеждането на ревизията и издаването на РА до степен на неговата нищожност. При невръчването на ревизираното лице на първата ЗВР следва да се приеме, че е на лице незавършен акт на администрацията, което е пречка за извършване на действия по събиране и анализ на доказателства и за издаване на завършващ ревизията акт. Касае се за пороци при образуването и провеждането на производството, които не могат да бъдат санирани и това води до извод за нищожност на обжалвания РА.

На самостоятелно основание нередовното връчване на ЗВР представлява и нарушение на процесуалните правила, регламентирани в посочените разпоредби на чл.28 и чл.29 от ДОПК.

Съдът констатира, че оспорения акт отговаря на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, като е издаден в писмена форма, съдържа изискуемите от посочената разпоредба реквизити, правни и фактически основания и е подписан от нейния издател, с оглед на което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.

Тъй като нищожността е по-тежък порок на акта от неговата незаконосъобразност, поради нарушение на материалния или процесуалния закон, каквито доводи също развива жалбоподателя, предвид констатацията за нищожност, съдът намира, че оспорения акт следва да бъде обявен за нищожен, без съдът да се произнася по останалите доводи за неговата незаконосъобразност.

Затова и настоящият състав намира, с оглед събраните в производството доказателства и приложената адм. преписка, че РА в потвърдената му част и оспорен в настоящото производство е нищожен, поради което следва да бъде обявен за такъв с произтичащите от това последици.

При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатена д.т. от 10.00 лв. и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2800.00 лева по договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025г. /л.208/. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа същото се определя съобразно материалния интерес на делото, който в случая е 31164.62 лв. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен списък на разноските, с който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2800.00 лв., който размер е под минималния такъв, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Същото е дължимо и следва да бъде възложено изцяло в тежест на НАП като ЮЛ, в структурата на което се намира административният орган, издал оспорения АА.

Водим от горното и на основание и чл.160, ал.1 ДОПК, съдът