Решение № 1092 от 25.10.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1141/2024 г.

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

1.Въззивна жалба № 18007 от 05.03.2024г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София, чрез процесуален представител против Решение № 306 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 433/2023г. на РС-гр.Варна, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕН да заплати на Р. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• сумата от 1700, 00 лв., представляващ частичен иск от целия в размер 30000, 00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в гр. Варна на кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ и бул. „Света Елена” на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на т.а. „•••” с ДК № •••, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница от 3500, 00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г. до 07.03.2023 г. и върху главница от 1700, 00 лв. считано от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от КЗ.

Обжалваното решение се оспорва като постановено по недопустими искове, поради неспазване на абсолютната процесуална предпоставка, а именно отправяне от увреденото лице към застрахователя на писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ и изтичане на предвидения в чл. 498 ал.3 от КЗ тримесечен срок. Излага, че в случая писмената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ е отправена на 03.11.2022г., исковата молба е подадена на 16.01.2023г. без да е налице отказ от изплащане на обезщетение от страна на застрахователя и преди да е изтекъл тримесечния срок за отговор на застрахователя. Поради изложеното претендира прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове.

Решението се обжалва и като неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства.

Твърди се, че при установеност на фактическата обстановка, съда е направил необосновани изводи относно характера и интензитета на понесените от Р. С. в резултата на процесното ПТП физически и психически травми и в противоречие с принципа на справедливост е определил дължимото и обезщетение, респективно допуснато е неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Излага, че заплатеното на ищцата обезщетение в размер на 1800 лева представлява справедлива обезвреда на понесените от ищцата и доказани в хода на производството неимуществени вреди. Твърди, че и преди ПТП ищцата е страдала от праноидна шизофрения и съгласно заключението на вещото лице по СПЕ не може да се установи причинна връзка между психичното й състояние и процесното ПТП. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски- адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА.

1. Насрещна въззивна жалба вх.№ 33907 от 24.04.2024г. от Р. А. С., ЕГН •••••••••• против Решение № 306 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 433/2023г. на РС-гр.Варна, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против „ Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София, иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за горницата над 3500, 00 лв. до размер от 5000, 00 лв. представляваща част от претендирания размер от 15000 лева - частичен иск от целия в размер 30000, 00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в гр. Варна на кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ и бул. „Света Елена” на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на т.а. „•••” с ДК № •••, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023г. до окончателното изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен до размер от 5000 лева. Твърди се, че съда не е взел предвид и обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, относно интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, периода на възстановяване, както и обосновавайки приетия от него за справедлив размер на обезщетение не е отчел икономическата конюнктура в страната. Претендира присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Поддържа, че дори определения допълнителен размер на обезщетение от 1700 лева над вече заплатеното от ответника такова от 1800 лева е прекомерен с оглед установените по делото неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултата на претърпяното ПТП. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание по същество, „ Дженерали Застраховане“ АД редовно призован, не се явява. С писмена молба, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание по същество, Р. С., се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, както и депозираната насрещна такава. Претендира отхвърляне на жалбата и уважаване на депозираната от нея насрещна такава, както и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Р. А. С., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000.00 лева - частичен иск от целия в размер 30000.00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в гр. Варна на кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ и бул. „Света Елена” на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на л.а. „••” с ДК № •••, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 31.10.2022 г. в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, при пресичане на бул. „Константин и Фружин“ на кръстовището с бул. „Света Елена”, в посока бл. 7, движейки се по пешеходна пътека, била блъсната в областта на десния крак от л.а. „••” с ДК № •••, завиващ на ляво по бул. „Света Елена” към бул. „Константин и Фружин“, управляван от водача А. и собственост на „ЕРП-Север“ АД. От удара изпитала остра силна болка и паднала на земята, не можела да се движи, с линейка била откарана в Спешно отделение към МБАЛ „Света Анна- Варна“АД, където поставили диагноза „contusio pedis”. Препоръчали й студени компреси, покой и ортеза за две седмици. Излага, че дошлите на място полицаи съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2199/31.10.2022 г., съгласно който вина за ПТП има водача на автомобила, който не пропуска и блъска движещия се от дясно на ляво пешеходец. На шофьора е съставен и АУАН № 809423/31.10.2022 г. за нарушение на чл. 119. ал. 4 от ЗДвП. Поддържа, че в резултат на ПТП получила контузия на десен крак в областта на глезена и подбедрицата, две седмици само лежала, като не можела да стане от леглото, както и да върви, а кракът се подул и изпитвала силни болки. За нея се грижил съпругът, който я обслужвал и за най -елементарните нужди - хигиена, хранене, като се налагало да я повдига и придържа при ходене до тоалетната. Две седмици носела ортеза за обездвижване. Почти месец след инцидента отокът не спадал и болките не преминавали, заради което на 29.11.2022 г. ищцата посетила УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр. Варна, за което й е издадено СМУ № 129/2022 г., съгласно което бил препоръчан преглед при съдов хирург, който бил проведен на 05.12.2022 г. и на ищцата били изписани болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, както и препарати за мазане и др. Тъй като при повторния преглед не била констатирана съществена промяна на състоянието, терапията с болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства и гел за мазане била продължена, а поради необичайно бавния ход на възстановяване бил препоръчан консулт с ортопед. При извършения такъв на 21.12.2022 г. била изписана нова терапия за обезболяване, както и съдоукрепващи лекарства, с мнение на специалиста, че тъканите на ищцата са „размачкани“ и е възможно възстановителният период да бъде доста продължителен. При контролния преглед било констатирано, че няма промяна в състоянието на крака по отношение на оток, зачервяване и болка, както и че меките тъкани от медиалната страна са с инфилтрат в дълбочина. Наред с основната диагноза „контузия на други и неуточнени части на подбедрицата“, било посочено „смазване на друга неуточнена част на подбедрицата“, като било препоръчано продължаване на изписаната терапия и в допълнение към нея физиотерапия и рехабилитация. Още същият ден ищцата била прегледана от физиотерапевт, който назначил десетдневно физиолечение с ултразвук и ВЧТ. Излага, че продължава да има оток в областта на десния глезен и подбедрица, които са зачервени и болезнени при допир, движението е силно ограничено, както и че продължава да изпитва постоянна остра, пареща, внезапна и стягаща болка, дори и в покой, от която вечер не може да спи, като се случва да се събужда с викове от болка, а нейните близки не могат да спят от стенанията. Сочи, че не е шофьор и няма кола, поради което се налага да ангажира други хора, ако трябва да отиде някъде, пиенето на лекарства причинило болки в стомаха, както и че след инцидента изпитва страх да се разхожда и излиза сама. Твърди, че е преживяла и психическа травма от неудобството от безпомощното си състояние през първите дни и нуждата близките да обслужват физиологичните потребности, както и че изпитва тревожност, напрегнатост и страх от пресичане на улицата. Претърпените имуществени вреди оценява на 30000, 00 лв., от които предявява частичен иск от 15000, 00 лв. Твърди, че на 03.11.2022 г. е сезирала ответника за изплащане на обезщетение, но такова не е заплатено.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който иска се оспорва като недопустим, на основание чл. 498, ал. 3, вр. ал.1 от КЗ, доколкото от извънсъдебното сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ на дата 03.11.2022 г. до предявяване на исковата молба на 16.01.2023 г., не е изтекъл тримесечният срок за отговор на застрахователя. В евентуалност искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е обезпечавал покритието по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „•••“ с ДК № ••• към датата на ПТП. Твърди, че на 03.11.2022 г. е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение от 1800.00 лв., с което е обезщетил пострадалата в пълен размер. Оспорва интензитета на претърпените болки и страдания, като излага, че претендираното за същите обезщетение е в завишен размер и не е съобразено с трайната практика на съдилищата и социалноикономическата обстановка в страната. Излага, че пострадалата е получила нараняване в областта на глезена, без други увреждания по главата и тялото, загуба на съзнание или силен стрес, като същата е била в ясно съзнание и ориентация. Ищцата е била в съзнание, изписана е само тридесет минути след постъпването в МБАЛ „Света Анна“, а лечението е продължило в домашни условия, като единствено са предписани студени компреси и ортеза. Оспорва твърденето в исковата молба, че пострадалата действително е закупила и носила предписаната ортеза в рамките на две седмици, с оглед на което твърди, че тя е възпрепятствала по-бързото си и безпроблемно възстановяване. Оспорва изрично настъпването на негативни промени в психо-емоционалния свят на пострадалата - тревожност, напрегнатост и страх от пресичане на улица, с аргумента, че не е търсила специализирана психологична помощ. Прави възражение за съпричиняване, а именно, че пешеходката е била длъжна да съобрази разстоянието до превозните средства и скоростта им на движение, като не удължава ненужно пътя и времето си за пресичане и не спира без необходимост на платното за движение предвид разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, както и че е неглижирала здравословното си състояние, като не закупила и носила предписаната ортеза в рамките на две седмици и по този начин е удължила срока на своето възстановяване и е усложнила състоянието си. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава, тъй като до предявяването на исковата претенция не е изминал срокът за окончателно произнасяне на застрахователя по писмената претенция. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска, евентуално - за присъждане на обезщетение в намален размер.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Неоснователно е възражението на ответника – въззивник „ Дженерали Застраховане“ АД, за недопустимост на производството.

Прекият иск се явява допустим, доколкото по делото е обявено за безспорно, а и от представеното искане за изплащане на обезщетение се установява, че на 03.11.2022 г. ищцата е сезирала застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, който е извършил частично плащане от 1800, 00 лв. едва на 07.03.2023 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 496 от КЗ и след получаване на препис от исковата молба, наред с което с отговора по чл. 131 от ГПК е оспорил иска до пълния предявен размер. Респективно предвиденото в чл. 498, ал. 3 от КЗ специално рекламационно производство е отпочнато към момента на завеждане на делото, като са налице кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3 от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск, с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: Д.ие (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на Д.ието, причинна връзка между Д.ието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата и неизпълнение на препоръките за адекватно лечение, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

По делото не се спори, а и е видно от представеното преводно нареждане- л.68 от дело, че на 07.03.2023 г. след получаване на препис от исковата молба, ответникът е заплатил в полза на ищцата сума в общ размер на 1800.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди по претенция 211351619/процесната/.

Безспорни в настоящото производство и установени с представените писмени доказателства са следните факти и обстоятелства, с които иска е доказан по основание:

Между „ Дженерали Застраховане“ АД и собственика на т.а. „•••“ с рег. № •••, е било налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 18.09.2022 г. – 17.09.2022 г. обезпечаващ гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищецът е отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП на 03.11.2022г. и при него е образувана застрахователна преписка (щета) щета № 211351619.

На 31.10.2022 г. в гр. Варна на бул. „Света Елена“ посока ул. „Янко Мустаков“, на кръстовището с ул. „Константин и Фружин“, е реализирано пътнотранспортно произшествие по вина на застрахования водач на т. автомобил „•••“ с рег. № •••, управляван от Н. А. А. и собственост на „ЕРП Север“ АД, който при извършване на маневра завиване наляво без да пропусне и блъска пресичащият отдясно наляво по пешеходна пътека пешеходец- ищцата Р. А. С., в резултат на което тя е получила контузия на десен крак/ Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2199 от 31.10.2022г.; приобщеното влязло в сила на 30.12.2022 г. НП № № 22-08190006052/16.11.2022 г. на Началник група Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР - Варна, с което на Н. А. А. е наложена глоба от 200, 00 лв. на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП, въз основа на приложения АУАН серия GA № 809423/31.10.2022 г. за виновно нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП/.

Механизма на ПТП е установен от заключението по приетата в първоинстанционното производство САвТхЕ, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно и от което се установява, че ПТП е настъпило при пряк контакт между т.а. „•••“ с ДК № ••• извършващ ляв завой на кръстовище /образувано от бул. „Света Елена“ и бул. „Константин Фружин“, на платното за движение на бул. „Константин Фружин“, предвидено за движение в посока от север към юг, от южната страна на кръстовището/ и удар с пешеходец пресичащ платното за движение в посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, като причината за удара е навлизане на последния в траекторията на движение на пешеходец, пресичащ платното за движение. Ударът е настъпил при излизане на пешеходката от коридора на движение на лекия автомобил или в лявата половина на платното за движение. Напречно на платната за движение от всички страни на кръстовището са налице напречни пътни маркировки за пешеходна пътека. Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била под 15 км/ч.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ, което съда цени като обективно и изчерпателно, се установява, че в резултат от ПТП ищцата е получила травматичен оток и контузия на дясната подбедрица на ниво глезенна става, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, което отзвучава в рамките на 2-3 седмици, като към дата на изготвяне на заключението основната функция на крайника е възстановена. При приемането в МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД е назначено лечение с покой, студени компреси, ортеза за две седмици, нестероидни противовъзпалителни, обезболяващи, съдоукрепващи, физио и рехабилитация.

Предвид изложеното, налице са кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

С оглед събраните данни за противоправност на поведението на застрахования водач, вината му се предполага съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД. Доказателства за оборване на презумпцията по делото не са ангажирани.

Спорен в настоящото производство е размера на претендираното обезщетение и в тази връзка налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалата.

Възраженията на ответникът - въззивник относно характера и интензитета на понесените от Р. А. в резултат на процесното ПТП физически и психически травми, както и, че същата не е носила ортеза, съда счита за неоснователни. Неоснователни са и възраженията на ищцата –въззивник, въведени в насрещната и жалба, че съда не е взел предвид и обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, относно интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди в резултата на процесното ПТП, както и периода на възстановяване. Аргументите за това са следните:

От приетите по делото писмени доказателства: фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент в спешно отделение от 31.10.2022 г. на Р. С., съдебномедицинско удостоверение № 129/2022 г. издадено от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, амбулаторни листи № 22339507077F/05.12.2022 г. и № 223536078B7E/19.12.2022г., амбулаторни листи № 22355405DCD0/21.12.2022г., № 23012A01600A/12.01.2023г. и № 230474017Е3Е/16.02.2023 г., се установява, че ищцата е постъпила в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД на 31.10.2022г. в 13: 30 ч. и е напуснала в 14: 00 ч., като при снета анамнеза за болки в десен глезен вследствие на ПТП е поставена диагноза S90.9 по МКБ – „повърхностна травма на глезена и стъпалото, неуточнена“, като са й направени образни изследвания, предписан е покой и студени компреси, както и ортеза за глезен.

На 29.11.2022 г. ищцата е прегледана от съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина - УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. В последствие при преглед от съдов хирург е поставена основна диагноза по МКБ S80.8 – други повърхностни травми на подбедрицата, като е предписана медикаментозна терапия. На 21.12.2022 г., 12.01.2023 г. и на 01.02.2023 г. от лекар ортопед на ищцата е поставена основна диагноза по МКБ S 80.1 - контузия на други неуточнени части на подбедрица, с придружаващи заболявания S 87.8, като е предписана терапия с лекарства за мазане, обезболяващи, съдоукпреващи, физиотерапия и реахабилитация. При последния преглед лекарят е констатирал оток, болки и леко зачервяване в областта на дистална трета на дясна подбедрица, както и че меките тъкани от медиалната страна са с инфлитрат в дъбочина, болезнени при палпация, а движенията на дясна глезена става са ограничени и болезнени.

Доказателства за хоспитализация, оперативно или друго болнично лечение не са представени.

От заключението по приетата СМЕ, което съда кредитира, се установява, че настъпилия в резултат на ПТП травматичен оток и контузия на дясната подбедрица на ниво глезенна става е причинило на ищцата разстройство на здравето не опасно за живота, като лечението е продължило три месеца, което е правилно и съобразено с добрата медицинска практика. При прегледа на ищцата, вещото лице е установило хиперпигментация на кожата, която е с мораво-кафеникав цвят, както и че болезнеността се засилва при продължително ходене и при продължително стоене права.

Възстановителният период при ищцата е по-бавен, т.к. тя има хронична венозна недостатъчност на долните крайници и при такава травма тя може да се усложни с развитието и продължителността на този отток. Теоретично е възможно описания в експертизата оток да е причинен в резултат на друго събитие настъпило в много по-късен момент спрямо датата на ПТП. При проведените клинични прегледи пострадалата е ползвала ортеза за подпомагане възстановителния процес. Сочи се, че „Contusio pedis” е контузия в областта на стъпалото, като това увреждане отзвучава в рамките на 2-3 седмици.

В първоинстанционното производство е прието заключение по допуснатата СПЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно и от което установява, че няма как категорично да се даде заключение по отношение на психичното състояние на ищцата след инцидента, тъй като поради поставена диагноза Параноидна шизофрения/ неоспорен от страните факт, установен и от представени по делото писмени доказателства – експертни решения/, твърдените от нея промени в нейното психично състояние са присъствали много преди инцидента.

В унисон с изложеното от вещите лица, са и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А. Ц. С./съпруг на ищцата, чиито показания съдът кредитира в условията на чл.172 от ГПК и като базиращи се на лични впечатления /, А. А. Ц./син на ищцата, чиито показания съдът кредитира в условията на чл.172 от ГПК и като базиращи се на лични впечатления/ и Н. А. А.- водач на увреждащия автомобил, чиито показания съда кредитира като непосредствени.

Съвкупно от същите се установява, че непосредствено след удара от управлявания от св. А. автомобил, ищцата паднала на земята, била адекватна, плачела, не можела да ходи. Кракът й не бил в добро състояние, посивял, като имало и подуване. Отвели я с линейка до Бърза помощ, а след това сина й я прибрал с кола в домът й. Лекарите изписали лекарства и болкоуспокояващи, както и ортеза, която ищцата носила около 15 дни. През това време тя не излизала навън, имала много болки, кракът още бил подут, като не можела сама да се обслужва и съпругът и сина й помагали. Била много разстроена от сблъсъка, вечер не можела да спи, а кракът много я болял включително когато лежала. След махане на ортезата кракът не бил минал, нямало промяна в цвета му, бил подут, болял я при придвижване, а тя пиела всички хапчета, които и изписали и се мажела. Свидетелят С. сочи, че отишли в Съдебна медицина, защото минало доста време, но кракът не минавал, като от там предписали преглед от съдов хирург, който предписал нова терапия с лекарства. След две седмици отново сменили лекарствата, защото нямало подобрение и тъй като нямало подобрение и след новите лекарства лекарят предложил преглед от ортопед, който изписал болкоуспокояващи, нещо за мазане и препоръчал ищцата да отиде на физиотерапия. Съпругът на ищцата излага, че въпреки, че минала една година от инцидента, ищцата се изморява при ходене, заболява я и трябва да почива. Излага, че тя никога не е ходила сама на при прегледи, били са винаги със синаим- единя влиза при лекаря, другия стои отвън, защото „тя не иска да влиза сама при лекаря, изпитва притеснения“. Сина на ищцата сочи, че навън ищцата винаги е с придружител – или с него, или с баща му, като не смее да пресича сама. Преди инцидента не е претърпявала друг и ходела нормално, а след това не се е спъвала или падала. Излага, че ищцата рядко излизала след инцидента, а преди него домакинствала, имала активен живот.

С разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, законът предвижда, обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост. Както изисква посочената норма за всички неимуществени вреди справедливото обезщетение се определя като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, в зависимост от конкретно установените вреди. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията му. При определянето й следва да бъдат съобразени редица обстоятелства: характера на увреждането, начинът и обстоятелствата на извършването му, степента на възстановяване, причинените морални страдания, загрозявания, осакатявания и др. Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура, както и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията момент.

В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца са причинени травматични увреждания – една лека телесна повреда, която в конкретния случай, видно от данните по делото, не е оставила поражения върху телесната й цялост. Гипсова имобилизация не е поставяна, не е провеждано болнично лечение и интервенция, единствено медикаментозно такова, както и препоръчана ортеза.

Имала е нужда от чужда помощ в първите дни след инцидента, а след това поради установена хронична венозна недостатъчност на долните крайници, при продължително стоене права и /или ходене изпитва болки в крайниците. Възстановяването е протекло успешно, обичайни срок за това е около три месеца, като към настоящия момент основната функция на крайника е възстановена. От събраните свидетелски показания безспорно се установява, че ищцата е претърпяла негативни емоционални преживявания.

Възраженията на „Дженерали Застраховане“ АД за неглижиране на здравословното състояние от стана на ищцата, като не е закупила и носила ортеза в рамките на две седмици са опровергани от заключението на вещото лице по СМЕ, в което е посочено, че при прегледа ищцата била с ортеза. Относно интензитета на негативните й преживявания в пряка връзка с инцидента от 31.10.2022г., съобразявайки поставената на ищцата диагноза „параноиндна шизофриния“ и заключението на вещото лице по СПЕ, съда приема, че в резултат на ПТП ищцата е изпитала обичайните за това състояние, притеснения. В тази връзка съда зачита и събраните по делото гласни доказателства, от които безспорно се установява, че и в ежедневието си ищцата е придружавана и подпомагана от съпруга си и сина си, а не само след инцидента.

Предвид горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, както и завишените размери на застрахователни лимити в обезщетенията и икономическите показатели в страна, преценени към м.10 2022г. дата на инцидента, настоящата инстанция приема, че определеното от първоинстанционни съд обезщетение в размер от 3500 лв. представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца болки и страдания и претърпените морални вреди.

За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение следва да бъде обсъдено релевираното от ответника възражение за съпричиняване.

В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.

В конкретния казус, съда приема, че ответника - застраховател при условията на пълно и главно доказване, не е установил наличие на такова от страна на пострадалата.

Аргументите за това са следните: От заключението по АвТхЕ безспорно е установено, че пешеходката Р. С. е пресичала пътното платно на обозначено за това място, като напречно на платната за движение от всички страни на кръстовището са налице напречни пътни маркировки за пешеходна пътека, при зелен сигнал за движещия се пешеходец. Съда не кредитира показанията на св. А. – водач на товарния автомобил „•••“, че поради големият трафик на кръстовището било напълно невъзможно да предотврати сблъсъка, защото ищцата била зад него и нямало как да я види, както и, че тя не предприела действия за предотвратяване на ПТП, предвид безспорната установеност на противоправното му поведение изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Твърденията на „Дженерали Застраховане“ АД, че ищцата е нарушила чл. 113 от ЗДвП, като удължила ненужно пътя и времето за пресичане не се установяват от събраните по делото доказателства. Нещо повече, вещото лице в заключението по АвТхЕ е разяснило, че причината за настъпване на произшествието е навлизане на т.а. „•••“ с ДК № ••• в траекторията на движение на пешеходец, пресичащ платното за движение на обозначено за това място.

В заключение, искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3500.00 лв. частичен иск от 30 000 лв., като от присъдения размер следва да се приспадне вече заплатеното обезщетение от 1800.00 лева.

Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното такова за заплащане на законна лихва.

Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.

Районният съд е присъдил обезщетението от дата 16.01.2023г. – дата на депозиране на исковата молба в съда до 07.03.2023 г. върху сумата от 3500, 00 лв. и върху главница от 1700, 00 лв. считано от 08.03.2023 г. В насрещната въззивната жалба не са изложени аргументи относно началния момент на присъждане на законна лихва върху главницата.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените разноски.

При този изход на спора, отхвърляне на въззивната и насрещната въззивна жалба, разноските следва да останат за страните, така както са сторени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът