Решение № 11455 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Агро строй 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ••• представлявано от управителя В. Г. З., чрез адв. Т. Ж., против ревизионен акт (РА) № Р-16001623006028-091-001/19.04.2024г., издаден от С. П. П., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и В. Г. Г., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител ревизията, потвърден с решение № 279/ 24.06.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП - Пловдив, в частта, с която на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 152770, 05 лв. и лихва от 20 298, 94 лв., както и изменена лихва по ДДС за м.03.2022 г. в размер от 345, 69 лв. на 328, 69 лв., както и изменен относно допълнително начислен корпоративен данък за 2022 г. с разлика за внасяне от 23 928, 37 лв. на 22 686, 28 лв., както и лихва от 2774, 17лв. на 2 477, 13 лв., или общо задължения в размер на 175 456, 33 лв. и лихва от 23 104, 76 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно съобразяване, тълкуване и прилагане на норми на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при анализа на събраните в хода на ревизията годни и относими писмени доказателства и обясненията към тях, представени в срок и изчерпателно от страна на ревизираното дружество, при непълно и неточно осъществяване на правомощията по чл.155, ал.З от ДОПК, относно събиране и анализа на доказателствата, във връзка с изграждане на крайни изводи от правна и от фактическа страна. Според жалбоподателя, видно от направените в РД констатации, осъществяваната от дружеството дейност през ревизираните периоди е свързана с извършване на строително-монтажни работи (СМР), доставка на оборудване и обзавеждане, както и консултантска дейност по разработка на проекти за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Държавен фонд „Земеделие". Счита, че проверяваният субект - данъчно задължено лице е недопустимо да носи отговорност за действията или бездействията, също и за евентуални и неустановени нарушения от страна на едно трето лице - подизпълнител и/или доставчик на услуги, независимо от резултатите по извършена насрещна проверка на това лице, доколкото дружеството - жалбоподател не разполага с правни средства и признати способи от закона да установява подобни факти или да контролира изпълнението на закона от страна на своите подизпълнители, към момента на сключване на ревизираните договори, както и към момента на изпълнение на задълженията по тези договори. Сочи, че в случая предметът на ревизираните договори е бил изцяло изпълнен, а от страна на държавния фонд и на финансиращата страна е бил извършен последващ одит на изпълнението по финансирането и не са открити никакви нарушения по изпълнението. Обектите са били изпяло построени, пуснати са в експлоатация и са функционирали към дата на постановяване на оспореното решение, както и към дата на постановяване на оспорения ревизионен акт. Намира за незаконосъобразни изводите на приходната администрация, че доставчиците от „Фил - 2018“ ЕООД „Интерия“ ЕООД, „Дизайн строй 23" ЕООД, „Вив Мобайл“ ЕООД и „Вива Трейд 2019“ ЕООД не разполагат с работници и служители наети по трудово правоотношение към датите на представените по време на ревизията протоколи, според които ревизираното лице е било „приело" като извършени съответните СМР, както и крайният извод на решаващия данъчен орган, че е било изобщо налице годно правно основание за ревизиращия екип да направи единствения възможен извод, че издадените от тези лица фактури не документират реално осъществена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка намира за изцяло несвързан с доказателствата в тяхната съвкупност и последващия правен извод на решаващия орган за законосъобразността на ревизионния акт и неговите констатации, при възприемането на заложените в закона правила относно възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, което действително се обуславя не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки.

Относно начислените лихви за периода м.03.2022 г. в размер на 345, 69 лв. по ф. № 543/ 31.03.2022 г. с предмет на доставката суха гъба. Твърди като неправилно възприетото от органа по приходите за това, че не е налице доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, поради което е начислена въпросната лихва.

В частта относно допълнително начисления корпоративен данък в размер на 22686, 28 лв. за 2022 г. и лихви от 2477, 13 лв. намира, че същите са били определени в резултат на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2022 г. основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, съгласно които не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността разходи, които не са документално обосновани, със сумата от 196 484, 50 лв., представляващи стойността на получени услуги, осчетоводени по сметка 602 „Разходи за външни услуги" по 25 бр. фактури с предмет „по договор от 01.05.2022 г.", издадени от „ФИЛ 2018" ЕООД, и със сумата от 30 787, 25 лв., представляващи стойността на закупени материали и стоки, осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали" в размер на 30 378, 28 лв. по 23 бр. фактури с предмет „материали", „разходи за материали" и „стоки" издадени от „Е. БЪЛГАРИЯ" ЕАД (692, 35 лв., м.02., м.03. и м.04.2022 г.), „КИД ГРУП" ООД (1 326, 00 лв., м.03.2022 г.), „ВИРАЖ ТРЕЙД" ЕООД (1 120, 00 лв., м.04.2022 г.), „ВИ Д. ЕФ" ЕООД (406, 91 лв., м.04.2022 г.), „МИКС" ООД (5 509, 42 лв., м.04.2022 г.), „СОМАТО ТРЕЙД" ООД (4 599, 23 лв., м.05.2022 г.), „МЕРИТ" ООД (81, 39 лв., м.09.2022 г.), „ЕЛСВЕТ" ЕООД (543, 48 лв., м.08.2022 г.), „БАЛКАН ЮГ" ООД (340, 57 лв., м.08.2022 г.), „М." ООД (2 186, 58 лв., м.08.2022 г.), ЕТ „ВИци ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ" (5 250, 00 лв., м.08. и м.09.2022 г.), „ГЕНОМАКС ГРУП" ЕООД (2 041, 67 лв., м.07. и м.08.2022 г.), „ЛАЙТ КОНСТРЪКШЪН" ЕООД (3 569, 68 лв., м.07.2022 г.) и „РГБ И ИЗОТ СЕРВИЗ" ООД (2 711, 00 лв., м.07.2022 г.).

Счита изводите на приходната администрация в тази част за липсата на документална обоснованост за неправилни. Излага подробни съображения в жалбата си, като счита, че неправилно е съобразено и е прието за прилагане правилото, заложено в чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно което не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, доколкото изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 16 на чл. 10 от същия закон. Посочва, че за да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовият резултат, разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО: разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона. Посочва, че ревизираните фактури в тази част на оспореното решение несъмнено са възприети като такива по изпълнение на договор от 01.05.2022 г. По данни от приложената синтетична хронологична ведомост е видно, че са взети счетоводни статии Дебит сметка 602 „Разходи за външни услуги"/Кредит сметка 401 „Доставчици" (общо за 196 484, 50 лв.) На 31.12.2022 г. сметка 602 „Разходи за външни услуги" е кредитирана срещу дебитиране на сметка 611 „Разходи за основната дейност" т.е. през 2022 г. цялата стойност по фактурите е отразена на разход. Въпреки представени годни доказателства и при наличието на законосъобразно водено счетоводство в предприятието на жалбоподателя, данъчният орган е приел незаконосъобразния извод, че не са били налице доказателства, че процесните разходи са били реално осъществени от посочения доставчик, както и, че действително са извършени във връзка с дейността на РЛ.

Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2022 г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата 30 378, 28 лв., представляваща отразени по дебита на сметка 601 „Разходи за материали "разходи за материали и стоки, счита за неправилен и несъобразен с доказателствата изводът, че от страна на РЛ не са представени документи относно влагането на материали и тяхното свързване точно с определена дейност на дружеството, както и неправилен се явява изводът, че не са представени данни как са получени същите, къде са вложени, в т.ч. също и че не са представени документи, обвързващи получените доставки на материали с извършени услуги към конкретен клиент. В тази връзка намира, че незаконосъобразно е констатирано, че същите не могат да се приемат като разходи свързани с дейността на дружеството. Органите по приходите незаконосъобразно и в разрез с доказателствата са приели, че са налице основания, да не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, за които от РЛ всъщност своевременно и изчерпателно са представени доказателства такива да са свързани с дейността.

Възразява и относно начислените на основание чл. 89 от ЗКПО лихви в размер на 297, 04лв., като счита за неправилни изводите за начисляване на лихви.

Претендира отмяна на оспорвания ревизионен акт в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и решението на контролния административен орган. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил, съответно изменил в обжалваната част. Така постановеният от директора на Дирекция „ОДОП” – [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че по делото е установено следното от фактическа страна: със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)№ Р-16001623006028-020-001/13.10.2023 г„ издадена от С. П. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. и заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 18.10.2023 г., чрез електронно съобщение. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623006028-020-002/15.01.2024 г. е продължен срокът за приключване на ревизията до 18.03.2024 г.В срока по чл. 117, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е съставен Ревизионен доклад № Р- 16001623006028-092-001/01.04.2024 г. Въз основа на РД е съставен PA № Р-16001623006028-091-001/19.04.2024г. Този резултат е обжалван от дружеството, като с решение № 279/24.06.2024г. директорът на Дирекция “ОДОП” – [населено място] е потвърдил и изменил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. и заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., издадени от директора на ТД на НАП – [населено място].

В частта по ЗДДС.

I.I. По отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 ЗДДС в общ размер на 112 810, 22 лв., по определени фактури и доставчици, предвид следните установени обстоятелства:

1. В размер на 52 766, 22 лв. по 33 броя фактури, издадени през съответните данъчни периоди на 2022 г. и 2023 г. от „Фил - 2018“ ЕООД, [населено място] д., общ. Б., обл. Смолян, както следва: по ф. № 82/ 09.5.2022г., 85/16.5.2022г., 90/23.5.2022г., 93/ 30.5.2022г., ф.№ 101/ 10.6.2022г., ф.№ 105/17.6.2022г., ф.№ 110/08.7.2022г., ф.№ 114/ 15.7.2022, ф.№ 117/22.7.2022г., ф. №123/ 05.8.2022г., ф.№ 126/12.8.2022г., ф.№ 130/19.8.2022, ф.№ 107/20.6.2022г., ф.№ 159/ 04.11.2022г., ф.№ 160/08.11.2022г., ф.№ 162/11.11.2022г., ф.№ 163/15.11.2022, ф.№ 166/18.11.2022, ф.№ 167/22.11.2022г., ф.№170/25.11.2022г., ф.№ 171/28.11.2022г., ф.№ 174/30.11.2022г., ф.№177/06.12.2022г., ф.№ 181/12.12.2022г., ф.№ 186/16.12.2022г. ф.№ 442/ 12.01.2023г., ф.№ 453/20.01.2023г., ф.№ 622/ 10.2.2023г., ф.№ 627/ 17.2.2023г., ф.№ 446/16.1.2023г., ф. №468/ 28.1.2023г., ф.№ 625/15.2.2023г. и по ф.№ 620/8.2.2023г.

В хода на ревизията е издадено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с № П-16001623006028-040-001/31.10.2023 г., с което на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК от „Агро строй 77“ ЕООД в качеството му на получател по обследваните фактури, е изискано представянето на конкретни писмени доказателства относно реалното изпълнение на доставка по смисъла на ЗДДС във връзка с издадените от процесния доставчик първични счетоводни документи.

В отговор на искането са постъпили писма вх. № Вх.Р-7701/15.11.2023 г. и № Вх.Р-7794/21.11.2023 г. при офис Хасково от страна на ревизираното лице се представят заверени копия на: въпросните 34 бр. фактури, всяка една от които е придружена с фискален бон от ЕКАФП № [рег. номер] и ФП 36718014; сключени договори от 01.05.2022 г., от 01.11.2022 г. и от 01.01.2023 г., по силата на които „Агро строй 77“ ЕООД възлага на „Фил - 2018“ ЕООД да извърши СМР на обект - Оранжерия с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци, намираща се в [населено място], общ. Б. Д. и обект - Дом за стари хора, в местност „Кону дере“, [населено място], общ. Родопи; протоколи за предаване на строителни материали, необходими за изпълнение на договорените СМР; приемо-предавателни протоколи за завършени СМР; количествено- стойностни сметки; актове (обр. 19); хронологични ведомости на счетоводни сметки 602 - Разходи за външни услуги и 401 - Доставчици.

От приложените количествено стойностни сметки става ясно, че възложените на доставчика дейности в обект - оранжерия, включват: изкоп на земна почва, монтаж на кофражна стена, монтаж на надлъжна и напречна армировка, труд - полагане на бетон клас В25, демонтаж на окачен таван EPS60 над хладилни камери, монтаж на вътрешна преградна стена, монтаж на стенни водачи, монтаж на вътрешно санитарно помещение и допълнителен отвор на врата, а дейностите, касаещи обекта - дом за стари хора, включват: монтаж на фасадни прозорци от PVC профили и стъклопакет с каси, монтаж на външни еднокрилни врати, монтаж на вътрешни интериорни врати с каси, топлоизолация, настилка от теракота, облицовка от гипсокартон, шпакловка и фасадна облицовка. Всички горепосочени дейности са приети от „Агро Строй 77“ ЕООД в качеството си на „възложител“ по сключените три договора съгласно съставени приемо-предавателни протоколи, подписани и от лицето Ф. Я. А. - управител на „Фил - 2018“ ЕООД.

От страна на ревизиращите органи са предприети действия по извършване на насрещна проверка на дружеството-доставчик, за резултатите от която е съставен протокол № П-16002123203564-141-001/19.12.2023 г. при ТД на НАП Пловдив. В констативната част на същия е отразено, че към датите на обследваните фактури, „Фил - 2018“ ЕООД е имало надлежна регистрация по ЗДДС, която е била служебно прекратена, считано от 14.03.2023 г. поради установени обстоятелства по реда на чл. 176 от материалния закон. Същата е възобновена на 18.04.2023 г. във връзка с решение на административен орган. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ с № П-16002123203564-040-001/30.10.2023 г., за връчване на което е изискано съдействие от страна на кмета на [населено място] д.. Същият писмено декларира, че „Въпросното лице Ф. Я. А. не живее и никога не е живяло на посочения адрес“.

В констативната част на протокола за насрещна проверка е посочено, че ИПДПОЗЛ е връчено на 03.11.2023 г. лично на представляващия дружеството-доставчик Ф. Я. А. с настоящ адрес [населено място], [улица]. Както в указания в искането 14-дневен срок, така и до датата на съставяне на протокола - 19.12.2023 г. от страна на „Фил - 2018“ ЕООД не са представени изисканите по надлежния ред документи и обяснения по повод издадените от него 34 бр. фактури към получателя „Агро Строй 77“ ЕООД.

Извършена е служебна проверка в информационната система на НАП, документирана с протокол № 1991605/14.12.2023 г., при която е установено, че съгласно подадената в НАП справка за актуално състояние на всички трудови договори, от страна на „Фил - 2018“ ЕООД са подадени данни за назначени по трудови правоотношения общо 34 бр. лица, в т.ч. 8 бр. за времето от 01.05.2022 г. и 26 бр. от 29.12.2022 г. Преобладаващата част от въпросните работници са чуждестранни граждани, като за същите е декларирано, че са работили по 1 (един) ден на месец на 4 (четири) или 2 (дву) часов работен ден. Органите по приходите са констатирали, че същите чуждестранни лица са били назначени на трудов договор и в други фирми с код на дейност 41.20 - строителство на жилищни и нежилищни сгради. От страна на дружеството-доставчик не са подавани справки по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за наличие на сключени граждански договори.

Установено е също така, че на „Фил - 2018“ ЕООД е била възложена ревизия по ЗКПО за финансовата 2022 г. и по ЗДДС за данъчните периоди от 16.02.2022 г. до 14.03.2023 г., за резултатите от която е издаден ревизионен доклад № Р-16002123005029-092-001/ 06.02.2024 г. с направено предложение за установяване на данъчни задължения в общ размер на 3 026 197, 82 лв. в т.ч. 48 139, 18 лв. за корпоративен данък и 2 978 058, 64 лв. по ЗДДС. След извършено запознаване с текстовата част на горепосочения РД органите по приходите сочат, че ревизията на „ФИЛ - 2018“ ЕООД е извършена по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, тъй като дружеството не е представило изисканите му по надлежния ред първични и вторични счетоводни документи, както и доказателства, че се явява реален изпълнител на фактурираните от него строителни дейности към съответните клиенти, един от които е „АЕРО СТРОЙ 77“ ЕООД.

Предвид установените обстоятелства, ревизиращите органи са съставили ИПДПОЗЛ с № Р-16001623006028-040-002/08.03.2024 г., с което „АЕРО СТРОЙ 77“ ЕООД е уведомено, че неговият доставчик „Фил - 2018“ ЕООД не предоставя доказателства относно фактурираните доставки, по които задълженото лице се явява „получател“, като е изискано и представянето на конкретна информация и документи, имащи отношение към обследвания доставчик. В получения отговор с писмо вх. № Вх.Р-1537/15.03.2023 г. при офис Хасково, управителят на „Агро Строй 77“ ЕООД декларира единствено, че контактът с цитираната фирма е осъществен както по електронна поща, така и при посещение на техни представители в офиса.

След съвкупна преценка на всички установени в хода на ревизията обстоятелства и факти от обективната действителност, органите по приходите са достигнали до извод, че в конкретния случай е налице фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са доказани за реално осъществени от посочения в спорните 34 бр. фактури доставчик „Фил - 2018“ ЕООД. Поради това е прието, че съставените от това дружество фактури не документират доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явяван неправоверно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Поради неизпълнение разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 от материалния закон, на „Агро Строй 77“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 52 766, 22 лв. по обследваните фактури, издадени през съответните периоди на 2022 г. и 2023 г. от „Фил - 2018“ ЕООД.

1. В размер на 17 024, 00 лв. по 12 бр. фактури, издадени през м.03.2023 г. и м.04.2023 г. от „Интерия“ ЕООД, [населено място], с идентификационен номер на [ЕИК], с посочен предмет на доставките - съгласно договор за извършени услуги, дейности по шпакловки и мазилки, ремонтни работи, както следва: по ф.№ 54/20.3.2023г., по ф.№ 60/22.3.2023, по ф.№ 64/24.3.2023г., по ф.№ 70/27.3.2023г., по ф. № 74/28.3.2023г., по ф.№ 78/29.3.2023г., по ф.№ 80/ 30.3.2023г., по ф.№ 87/ 03.04.2023г., по ф.97/10.4.2023г., по ф.№ 105/17.4.2023, по ф.№ 117/ 24.4.2023г., и по ф.№ 133/29.4.2023г.

По повод издадените първични счетоводни документи от страна на ревизираното дружество се прилагат заверени копия на същите и сключен на 19.03.2023 г. договор, по силата на който „Агро Строй 77“ ЕООД възлага на „Интерия“ ЕООД да изпълни довършителни дейности по част „Архитектура“ за административна сграда към О. О. с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци, в [населено място], общ. Б.Д.. Съгласно чл. 1 от договора изпълнителят приема да извърши на свой риск, със свои сили, инструменти, работна ръка и срещу възнаграждение дейности по шпакловки, направа на мазилки и ремонтни дейности. От ревизираното лице е представен приемо-предавателен протокол с дата 01.05.2023г. и акт (обр. 19) № 1 от 01.05.2023 г. Извършена е насрещна проверка на „Интерия" ЕООД, за резултатите от която е издаден протокол № П-16001623205554-141-001/19.12.2023 г. при ТД на НАП Пловдив, в който е отразено, че дружеството има регистрация по ЗДДС от 17.03.2023 г., която е служебно прекратена, считано от 12.06.2023 г. поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от същия закон. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ с № П-16001623205554-040-001/06.11.2023 г. е връчено на декларирания от „Интерия“ ЕООД електронен адрес на 12.11.2023 г., в отговор на което се представят единствено сключеният с „Агро Строй 77“ ЕООД договор от 19.03.2023 г., приемо- предавателен протокол и акт (обр. 19) от 01.05.2023 г. С протокол № 1991033/14.12.2023 г. е документирано извършването на служебна проверка в информационната система на НАП, при която е установено, че „Интерия“ ЕООД не е декларирало данни за назначени по трудови правоотношения лица. Не е подавана и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ през 2022 г. Дружеството не разполага с недвижими имоти и моторни превозни средства. Констатирано е също така, че по повод извършени насрещни проверки на „Интерия“ ЕООД, при които на същото дружество са връчвани ИПДПОЗЛ за представяне на доказателства относно реалното осъществяване на облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, от страна на проверяваното лице не се прилагат такива документи или писмени обяснения.

Предвид установените обстоятелства, с ревизионния е направен извод, че случая не се доказва наличие на кадрова обезпеченост, необходима за реално осъществяване на фактурираните от доставчика услуги - дейности по направа на шпакловки и мазилки, както и ремонтни работи. Ревизиращият екип е направил заключение, че както от страна на „Агро Строй 77“ ЕООД, така и от доставчика „Интерия“ ЕООД не се представят годни доказателства относно реално извършени облагаеми доставки, свързани с изпълнение на дейности на обекта, намиращ се в [населено място], общ. Б.Д.. С оглед на това прието, че за ревизираното дружество не възниква правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер поради наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от същия закон.

1. В размер на 7 020, 00 лв. по 5 бр. фактури, издадени през м.04.2023 г. от „Дизаин Строй 23“ ЕООД, [населено място], с [ЕИК], с посочен предмет на доставките „По договор за извършени услуги“, по ф. № 136/ 01.4.2023г., по ф.№ 141/ 08.4.2023г., по ф.№ 148/15.4.2023г., по ф.№ 155/22.4.2023г. и по ф.№ 172/29.4.2023г.

На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което същото представя заверени екземпляри на първични счетоводни документи; сключен на 28.03.2023 г. с „Дизайн Строй 23“ ЕООД договор за възлагане на дейности, свързани с полагане на подложен бетон, шлайфане, импрегниране, посипване, рязане и силикониране на настилки, полагане на найлон и мрежи, както и управление на изкопни и насипни работи на обект - Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място]; приемо-предавателен протокол от 02.05.2023г. и Акт (обр. 19) № 1 от 02.05.2023 г. Съгласно протокол за извършена насрещна проверка № П-16001623205556-141-001/19.12.2023 г. при ТД на НАП Пловдив е констатирано, че доставчикът има регистрация по ЗДДС от 21.02.2023 г., като същата е прекратена поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от същия закон, считано от 12.06.2023 г. В отговор на връчено на 12.11.2023 г. по електронен път ИПДПОЗЛ от страна на проверяваното лице са представени същите документи, приложени и от „Агро Строй 77“ ЕООД. По данни от информационната система на НАП дружеството-доставчик е подало данни за назначени 5 (пет) лица по трудово правоотношение, като датата на сключване на трудовите договори е 01.06.2023 г., т.е. един месец след датата (02.05.2023 г.), която е отразената в приложения протокол, по силата на който „възложителят“ „Агро Строй 77“ ЕООД е приел за завършени съответните дейности на обекта в [населено място] от „изпълнителя“ - „Дизайн Строй 23“ ЕООД, като последният не е декларирал в НАП информация за назначени през 2023 г. лица по извънтрудово правоотношение. Доставчикът не разполага със собствени недвижими имоти, нито с превозни средства и нито с регистриран в НАП касов апарат.

Предвид така установените обстоятелства органите по приходите са формирали заключението, че въпросният доставчик не е реалният изпълнител на фактурираните услуги, свързани с изпълнение на дейности на обект - Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място] поради липсата на доказателства, че именно вписаното в спорните 5 бр. фактури дружество е извършителят на тези СМР. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 020, 00 лв. по издадените от „Дизайн Строй 23“ ЕООД фактури.

1. В размер на 18 000, 00 лв. по 12 бр. фактури, издадени през м.07.2023 г. от „Вив Мобайл“ ЕООД, [населено място], с [ЕИК], с посочен предмет на доставките „Съгласно договор за услуга“, по следните фактури: ф.№ 1020/ 04.07.2023г., ф.№ 1026/6.7.2023г., ф.№ 1031/08.7.2023г., ф.№ 1037/ 11.7.2023г., ф.№ 1046/15.7.2023г., ф.№ 1053/ 18.7.2023г., ф.№ 1061/20.7.2023г., ф.№ 1064/22.7.2023г., ф.№ 1072/25.7.2023г., ф.№ 1078/ 27.7.2023г., ф.№ 1084/29.7.2023г., и ф. №1087/31.7.2023г.

По повод връчено ИПДПОЗЛ от страна на ревизираното лице се представят заверени копия на въпросните първични счетоводни документи; договор от 04.07.2023 г., по силата на който „Агро Строй 77“ ЕООД възлага на „Вив Мобайл“ ЕООД да извърши на свой риск, със свои сили, инструменти и срещу заплащане различни видове СМР на обект - Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място]; приемо-предавателен протокол от 01.08.2023г. и Акт (обр. 19) № 1 от 01.08.2023 г. Съгласно протокол за извършена насрещна проверка № П-16001623203562-141-001/19.12.2023 г. при ТД на НАП Пловдив е констатирано, че „Вив Мобайл“ ЕООД е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 18.09.2023 г. поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от същия закон. В отговор на връчено на 03.11.2023 г. по електронен път ИПДПОЗЛ от страна на проверяваното лице са представени същите документи, приложени и от „Агро Строй 77“ ЕООД. По данни от информационната система на НАП доставчикът е подал данни за назначени 75 лица по трудово правоотношение, като в периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2023 г. във „Вив Мобайл“ ЕООД не е имало назначени работници и служители. Дружеството не е декларирало в НАП и данни за назначени през 2023 г. лица по извънтрудово правоотношение. Доставчикът не притежава собствени недвижими имоти, разполага с лек автомобил, [Марка], модел „Меган“ и има регистриран в НАП касов апарат.

С оглед така установените обстоятелства органите по приходите са направили извода, че Вив Мобайл“ ЕООД не е реалният изпълнител на фактурираните услуги, свързани е изпълнение на дейности на обект - Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място] поради липсата на доказателства, че именно вписаното в спорните 12 бр. фактури дружество е извършителят на тези СМР. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС на „Агро Строи 77“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 000, 00 лв. по издадените от „Вив Мобайл“ ЕООД фактури.

1. В размер на 18000, 00 лв. по 12 бр. фактури, издадени през м.07.2023г. от „Вива Трейд 2019“ ЕООД, [населено място], с ЕИ 205702575, с посочен предмет на доставките „Услуга по договор“, както следва: ф.№ 319/04.7.2023г., ф.№ 326/06.7.2023г., ф.№ 330/8.7.2023г., ф.№ 337/11.7.2023г. ф.№344/14.7.2023г., ф.№ 353/18.7.2023г., ф.№ 360/ 20.7.2023г., ф.№ 364/22.7.2023г., ф.№ 371/25.7.2023г., ф.№ 378/ 27.7.2023г., ф.№ 382/29.7.2023г., ф.№ 387/31.7.2023г.

В отговор на връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, са представени заверени екземпляри на обследваните първични счетоводни документи; сключен на 01.06.2023 г. с „Вива Трейд 2019“ ЕООД договор за възлагане на различни видове СМР на обект - Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място]; приемо-предавателен протокол от 31.07.2023 г. и Акт (обр. 19) № 1 от 31.07.2023 г. Съгласно протокол за извършена насрещна проверка № П-16001623203559-141-001/ 19.12.2023 г. при ТД на НАП Пловдив е констатирано, че „Вива Трейд“ ЕООД има регистрация по ЗДДС от 29.06.2023 г., като същата е прекратена поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от същия закон, считано от 18.09.2023 г. В отговор на връчено на 31.10.2023 г. по електронен път ИПДПОЗЛ от страна на доставчика са представени същите документи, приложени и от „Агро Строй 77“ ЕООД. По данни от информационната система на НАП дружеството доставчик е подало данни за назначени 55 лица по трудово правоотношение, като датите на сключване на трудовите договори са от м.08.2023 г., м.09.2023 г., м. 10.2023 г„ м.11.2023 г. и м. 12.2023 г., т.е. след датата (31.07.2023 г.), която дата е отразената в приложения протокол, по силата на който „възложителят“ „Агро Строй 77“ ЕООД е приел за завършени съответните дейности на обекта в [населено място] от „изпълнителя“ „Вива Трейд 2019“ ЕООД. Последният не е декларирал в НАП информация за назначени приз 2023 г. лица по извънтрудово правоотношение. Доставчикът не разполага със собствени недвижими имоти и превозни средства.

Предвид установените обстоятелства органите по приходите са формирали заключението, че въпросният доставчик не е реалният изпълнител на фактурираните услуги, свързани с изпълнение на дейности на обект - магазин и складове за промишлени стоки в [населено място] за липсата на доказателства, че именно вписаното в обследваните 12 бр. фактури дружество е извършителят на тези СМР. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС на „Агро Строй 77“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 000, 00 лв. по издадените от „Вива Трейд 2019“ ЕООД фактури.

II. По отказан данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС.

Установено е, че ревизираното лице е включило в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - „дневник за покупките“, касаещ определени данъчни периоди на 2022 г. и 2023 г. общо 29 бр. фактури, представляващи разходи за материали, стоки, материали и услуги с багер, издадени от различни доставчици, посочени в текстовата част на РД, описани на л. 2260 – гръб, 2261 и 2261 – гръб по делото, за което е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 559, 83 лв.

Съгласно ИПДПОЗЛ с № Р-16001623006028-040-002/08.03.2024 г. и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, както и чл. 56, ал. 1 от ДОПК от ревизираното лице е изискано прилагането на конкретни доказателства относно използването на фактурираните стоки за стопанската дейност на дружеството и по-конкретно представяне на съответната счетоводна отчетност, удостоверяваща влагането им в конкретни СМР на конкретни строителни обекти, на които „Агро Строй 77“ ЕООД се явява „възложител“ или „изпълнител“.

Съгласно получения отговор с писмо вх. № Вх.Р-1537/15.03.2024 г. при офис Хасково ревизираното дружество посочва, че разходите за материали по част от фактурите са във връзка с извършени услуги на „КИП-2 ТРУП“ ЕООД по договор от 01.03.2022 г. и към ЗП М. Н. по договор от 01.03.2022 г., а друга част са свързани с офиса на „Агро Строй 77“ ЕООД. Прието е, предвид обстоятелството, че по повод отчетените от ревизираното лице разходи за горива и материали по обследваните 29 бр. фактури се представя единствено кратко обяснения, без никаква аналитична информация относно конкретното предназначение на съответните стоки (разходи за материали, материали, стоки) за осъществяване на СМР на конкретен строителен обект, органите по приходите формират заключение за липса на доказателства, че предметът на доставките по съответните 29 бр. фактури има отношение както към икономическата дейност на дружеството, така и с изпълнение на последващи облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, поради което е прието, че не е налице изпълнение на изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което на ревизираното дружество е отказан данъчен кредит в горепосочения размер.

III. По отказан данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС Органите по приходите установяват, че „Агро Строй 77“ ЕООД е отразило в дневника за покупките, касаещи периодите м.05.2023 г. и м.07.2023 г., и съответно е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 31 400, 00 лв. по фактури с № 0000000045/ 31.05.2023 г., № 0000000051/ 31.07.2023 г. и № 0000000052/ 31.07.2023 г., издадени от ЗП М. Ж. Н., с идентификационен номер на ФЛ 179753035.

От ревизираното лице е изискано представянето на оригинални екземпляри или заверени копия на трите първични счетоводни документи. Такива не са предоставени на органите по приходите, както в указания срок, така и до датата на издаване на оспорения РА, поради което на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД е отказано правото на данъчен кредит в съответния размер на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

IV. Относно начислени лихви от 328, 69 лв., установени за дължими за периода м. 03.2022 г. Установено е в хода на ревизията, че „Агро Строй 77“ ЕООД е включило в отчетния регистър - „дневник за покупките“ за периода м.03.2022 г. фактура № 0000000543/31.03.2022 г. с данъчна основа 102 000, 00 лв. и ДДС - 20 400, 00 лв., издадена от „Тренд Биоекспорт“ ЕООД, [населено място], с идентификационен номер на ЮЛ 205770779 и предмет на доставката - 680 кг суха гъба манатарка.

На 05.05.2022 г. от страна на доставчика е издадено кредитно известие № 0000000626 на стойност (-) 102 000, 00 лв. и ДДС (-) 20 400, 00 лв., с което е извършено сторниране на посочената фактура. Кредитното известие е отразено от ревизираното лице в дневника за покупките през данъчния период м.05.2022 г. От органите по приходите са предприети процесуални действия по връчване на ИПДПОЗЛ на „Агро Строй 77“ ЕООД и извършване на насрещна проверка на „Тренд Биоекспорт“ ЕООД, документирана с протокол № П-16001323205553-141-001/19.12.2023 г. при ТД на НАП Пловдив, въз основа на която са събрани доказателства за това, че спорната фактура не документира реална доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не извършено както прехвърляне на собственост върху стока (суха гъба манатарка), така и разплащане на отразената в нея сума от 122 400, 00 лв. Във връзка с неправомерно упражненото от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 400 лв. от страна на органите по приходите са предприети действия единствено по начисляване на лихви на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК върху горната главница, като с решението на директора на ОДОП е прието, че тази лихва е дължима, но за времето от 15.04.2022 г. (датата, следваща крайния срок за подаване на справката-декларация по ЗДДС за м.03.2022 г.) до 11.06.2022 г. (датата, на която дружеството е подало справка-декларацията по ЗДДС с вх. № 24002575067 за периода м.05.2022 г., през който е отразено кредитното известие).

В частта по ЗКПО.

С ревизията на дружеството са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2022 г. и са начислените лихви на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, в резултат на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2022 г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, съгласно които не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността и разходи, които не са документално обосновани, със следните суми:

1. В размер на 196 484, 50 лв., представляващи стойността на получени услуги, осчетоводени по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ по 25 бр. фактури с предмет „по договор от 01.05.2022г.“ издадени от „Фил - 2018“ ЕООД. Установено е при ревизията, че е налице липса на доставка по фактурите и процесиите разходи не са документално обосновани, поради което не следва да се признаят за данъчни цели.

Посочената сума представлява осчетоводени от „Агро Строй 77“ ЕООД по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ получени услуги (строително-монтажни работи) по фактури издадени от „Фил - 2018“ ЕООД (данъчна основа 196 484, 50 лв.). От установеното при ревизията, че по отношение на доставките от „Фил - 2018“ ЕООД е налице фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са доказани за реално осъществени от посочения в спорните фактури доставчик „Фил - 2018“ ЕООД. По отношение на облагането по ЗКПО по тези доставки е констатирано, че „сделките са оформяни само документално, без да е налице фактическо приемане - предаване и реално осъществяване на доставки на услуги. Посочено е, че не е спазен принципът за документална обоснованост на стопанските операции - чл. 10 от ЗКПО, и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.

1. В размер на 30 378, 28 лв., представляващи стойността на закупени материали и стоки, осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“ по 23 бр. фактури с предмет „материали“, „разходи за материали“ и „стоки“ издадени от „Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (692, 35 лв., м.02., м.03. и м.04.2022 г.), „КИД ГРУП“ ООД (1 326, 00 лв., м.03.2022 г.), „ВИРАЖ ТРЕЙД“ ЕООД (1 120, 00 лв., м.04.2022 г.), „ВИ Д. ЕФ“ ЕООД (406, 91 лв., м.04.2022 г.), „МИКС“ ООД (5 509, 42 лв., м.04.2022 г.), „СОМАТО ТРЕЙД“ ООД (4 599, 23 лв., м.05.2022 г.), „МЕРИТ“ ООД (81, 39 лв., м.09.2022 г.), „ЕЛСВЕТ“ ЕООД (543, 48 лв., м.08.2022 г.), „БАЛКАН ЮГ“ ООД (340, 57 лв., м.08.2022 г.), „М.“ ООД (2 186, 58 лв., м.08.2022 г.), ЕТ „ВИЦИ - В. ПЕТРОВ“ (5 250, 00 лв., м.08. и м.09.2022 г.), „ГЕНОМАКС ТРУП“ ЕООД (2 041, 67 лв., м.07. и м.08.2022 г.), „ЛАЙТ КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД (3 569, 68 лв., м.07.2022 г.) и „РГБ И ИЗОТ СЕРВИЗ“ ООД (2 711, 00 лв., м.07.2022 г.). Според приходната администрация процесиите разходи не са документално обосновани, поради което не следва да се признаят за данъчни цели. Прието е, че в хода на ревизията от жалбоподателя не са представени документи относно влагането на материали точно с коя дейност на дружеството са свързани, не са представени данни как са получени същите, къде са вложени, в т.ч. не са представени документи, обвързващи получените доставки на материали с извършени услуги към конкретен клиент. В тази връзка е констатирано, че същите не могат да се приемат като разходи свързани с дейността на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО - не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. Следователно, тук се включват всякакви разходи, за които липсват доказателства да са присъщи или иначе казано са чужди или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице, напр. разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или за актив, който е на съдружник, собственик, управител на РЛ и неговото семейство, или др. подобни.

1. В размер на 297, 04 лв., представляващи лихви на основание чл. 89 от ЗКПО.

Според 83, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Авансови вноски не правят (чл. 83, ал. 2): 1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв.; 2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон. Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв. (чл. 84 от ЗКПО). Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски (чл. 85 от ЗКПО).

Установява се, че декларираните от „Агро Строй 77“ ЕООД в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. нетни приходи от продажби са в размер на 594 хил. лв., т.е. дружеството е следвало да прави тримесечни авансови вноски. Определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година (чл. 87а от ЗКПО). При справка в ИС на НАП се установява, че РЛ няма подадена декларация по чл. 87а от ЗКПО за 2022 г. и не са внасяни авансови вноски за корпоративен данък.

По делото се изслушаха съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.

Изслушаната ССЕ установява по отношение на доставчик „ВИВ МОБАЙЛ – ЕООД, че общата стойност на издадените фактури е 108 000лв с ДДС, като всички са осчетоводени по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги в счетоводството на жалбоподателя. Приложеният приемо-предавателен протокол съответства на общата стойност на издадените фактури. Констатирано е, че акт образец 19 като видове изброени работи съответства на приемо-предавателния протокол, но в него некоректно е записана стойността на дължимият ДДС вместо 18 000лв - 108 000лв. Обектът, на който са извършвани СМР е „Магазин за складове на пром. стоки в [населено място]“. Посочва, че съгласно писмени обяснения от РЛ „всички материали са осигурени на терен и дейностите са извършени с инструменти и работна ръка осигурена от поизпълнителя. В счетоводството на дружеството-жалбоподател няма извършени разплащания по процесните фактури към момента на изготвяне на експертизата. Вещото лице не е могла да извърши проверка в счетоводството на доставчика. По данни от приложената справка за актуалното състояние на всички трудови договори /стр. 971 т. 4/, за периода месец юли 2023г доставчикът е нямал назначен персонал на трудови договори.

За „ВИВА ТРЕЙД 2019 общата стойност на издадените фактури е 108 000лв с ДДС, като всички са осчетоводени по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги в счетоводството на жалбоподателя. Приложеният приемо-предавателен протокол съответства на общата стойност на издадените фактури. Акт образец 19 като видове изброени работи съответства на приемо-предавателния протокол, но в него некоректно е записана стойността на дължимият ДДС вместо 18 000лв - 108 000лв. Обектът, за който са извършени от наетия подизпълнител СМР, е „Магазин за складове на пром. стоки в [населено място]“. Съгласно писмени обяснения от РЛ „По Договор за подизпълнител е от 01.06.2023 г. всички материали са осигурени на терен и дейностите са извършени с инструменти и работна ръка осигурена от „ВИВА ТРЕЙД 2019 “ ЕООД“. В счетоводството на дружеството-жалбоподател няма извършени разплащания по процесните фактури към момента на изготвяне на експертизата. Вещото лице не е могла да извърши проверка в счетоводството на доставчика. По данни за осигуряването по булстат на дружеството /стр. 343 т. 2/ има подадена само една декларация образец 1 за месец 06.2023г за самоосигуряващо се лице.

За доставчика „Интегрия“ ЕООД е установено, че от всички фактури, има платенни в брой са само две фактури – ф.№ 87/03.04.2024г - фискален бон от 04.05.23г. и ф.№ 97/10.04.2023 - фискален бон от 05.05.2023г., като е установила разминавания в датите на издаване на фактурите и фискалните бонове, както и разлика в датите по отношение на счетоводните записвания във връзка с извършените плащания и датите на фискалните бонове. По другите фактури няма извършени плащания.

Предмет на извършените доставки от „Интерия“ ЕООД са извършени СМР за обект „Оранжерия“ с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци в [населено място]. Съгласно приложени писмени обяснения на РЛ, всички материали са доставени и са за сметка на подизпълнителя. Съгласно приложена справка по делото за актуалното състояние на трудовите договори, дружеството няма назначен персонал /стр. 559 т. 3/.

По отношение на доставчик „Фил - 2018“ ЕООД според в.л. общо издадените фактури от доставчика са на стойност - 307 353, 28лв и начислен ДДС 51 225, 38лв. Съгласно РА е отказан данъчен кредит в размер на 52766, 22лв т.е. установена е разлика в размер 1540, 64лв, която произтича от фактура № 627/17.02.2023г- Така с РА два пъти е отказано право на приспадане на данъчен кредит въпросната фактура в данъчен период месец 02.2023г. Експертизата е извършила преглед на дневник покупки, ведно със СД по ЗДДС за данъчен период месец 02.2023г и е констатирала, че няма дублиране в дневника на фактура № 627/17.02.2023г - т.е. допусната е грешка при определяне на размера на отказания данъчен кредит с РА.

При съпоставка на стойностите на издадените фактури, спрямо договорите, приемо-предавателните протоколи и актовете образец 19 не е установена разлика. Всички фактури са изцяло платени в брой.

Установена е разлика в датите по отношение на счетоводните записвания във връзка с извършените плащания и датите на фискалните бонове. Вещото лице не е могла да извърши проверка в счетоводството на доставчика. Съгласно приложена справка за актуалното състояние на трудовите договори на доставчика /стр. 737 т. 4/, като общо назначени са 34 лица по трудови правоотношения за периода от 01.05.2022г.

Издадените фактури са извършени СМР и материали за тях по два обекта на клиенти на „Агро Строй 77“ ЕООД.

По първия договор за подизпълнител от 01.05.2022 г. с предмет оранжерия с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци: в поземлен имот № 007283, с площ 5, 070 дка, [населено място]. Извършените дейности са за 101 784, 50лв без ДДС, включват: монтажни дейности и труд за подпорна стена - 62 м -93 500, 00 лв. без ДДС и доставка на материали -8 284, 50 лв. без ДДС. Фактурата за доставка на материали от доставчика е № 107/20.6.2022г. Установена е разлика в датите по отношение на счетоводните записвания във връзка с извършените плащания и датите на фискалните бонове.

Вторият договор за подизпълнител е от 01.11.2022 г. с предмет обект Оранжерия с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци: в поземлен имот № 007283, с площ 5, 070 дка, [населено място]. Извършените дейности са за 94 700, 00 лв без ДДС и включва извършването на СМР и труд за Х. К. -94 700, 00 лв. без ДДС. Фактурите за материали са следните: № 442/ 12.01.2023, № 453/20.01.2023г., № 622/ 10.02.2023г., № 627/ 17.02.2023г., № 446/ 16.01.2023г., № 453/ 20.01.2023г., № 622/ 10.02.2023г. и № 627/ 17.02.2023г.

Вещото лице не е успяла да извърши проверка в счетоводството на доставчика. Съгласно приложена справка за актуалното състояние на трудовите договори на доставчика /стр. 737 т. 4/, като общо назначени са 34 лица по трудови правоотношения за периода от 01.05.2022г.

Съгласно писмените обяснения на ревизираното лице материалите са за сметка на: По първия договор за подизпълнител е от 01.05.2022 г. голяма част за материалите за подпорна стена 62м са за сметка на РЛ, като установява, че в договора има и закупени частично материали; По втория договор за подизпълнител от 01.11.2022 г. материалите за Хладилните камери са за сметка на РЛ, като в договора няма закупени материали; По третия договор за подизпълнител от 01.01.2023 г материалите за монтажа са закупени по този договор от подизпълнителя.

При проверка на счетоводството на жалбоподателя, вещото лице установява, че за 2022г и 2023г не всички отчетени разходи за материали са водени аналитично по обекти. Част от закупените и вложени материали са заведени общо в счетоводна сметка 601 Разходи за материали, поради което и експертизата не може да ги индивидуализира по обекти. Разграничаването им се извършва дотолкова, доколкото е извършено от самото счетоводство и дава частична информация. Така например няма създадена партида за разходи за материали за „изграждането на подпорна стена“, „хладилни камери“.

По отношение на доставчика „Дизайн Строй 23“ ЕООД, вещото лице посочва, че договор, приемо-предавателен протокол и акт обр. 19 извършените СМР са на обща стойност 34786, 64лв т.е. в по малък-размер от фактурираното. Установява и разлика в датите по отношение на счетоводните записвания във връзка с извършените плащания и датите на фискалните бонове. Извършени са плащания в брой само по две от фактурите на стойност общо от 17000 лв. /ф.№136/ 01.04.2023 г. и ф.№141/08.04.2023 г. Останалите фактури са неплатени. Вещото лице не е могла да извърши проверка в счетоводството на доставчика. Съгласно справка за актуалното състояние на трудовите договори /стр. 426 т. 2/, дружеството има назначени 5 работника от месец юни 2023г. Всички издадени фактури от „Дизайн Строй 23 “ ЕООД, са във връзка с изпълнения на договор за извършване на дейности за ОБЕКТ: Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място] в ПИ47295.15.42 за тях по обект на клиент на AГРО СТРОЙ 77 ЕООД. Няма данни за чия сметка са материалите.

По отношение на последващата реализация /възложителите на жалбоподателя/, експертизата представя приходи от реализирани услуги за 2022г и 2023г по обекти, подробно описани в таблична част от заключението, като е направен извод, че не може да се извърши обвързване на извършените разходи по процесиите издадени фактури за СМР с издадените приходни такива.

По СТЕ вещото лице след запознаване с материалите по делото, извършване оглед на място в обектите, предмет на извършване на СМР, доставки на материали и тяхното влагане, както и анализ на находящата се при жалбоподателя проектно-сметна, техническа и друга документация, както и след анализ на материалите по приложената административна преписка, установява обстоятелства, които съдът кредитира като обективни, бизристрастни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства.

Установила е, че доставчикът „Фил 2018" ЕООД е издал 33 броя фактури, като те се отнасят за два обекта на жалбоподателя - Обект 1 - „Оранжерия с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци в поземлен имот № 007283, с площ 5, 070дка, [населено място], общ.Б.Д.", и Обект 2 - „Дом за стари хора в УПИ 75.41-общ.обсл.дейности /дом за стари хора/, м- в.75, местност „Кону Дере, [населено място], община Родопи".

Посочено е, че в обект 1 доставчикът извършва „СМР за подпорна стена 62м", както и доставка на материали по общ договор с „Агро Строй 77"ЕООД от 01.05.2022г. За изпълнението на СМР той издава 12 от процесните фактури, а за доставка на материали - една от процесните фактури.

Според представените актове същият доставчик извършва и „СМР за халето с хладилни камери" по друг договор с „Агро Строй 77"ЕООД от 01.11.2022г. В тази връзка са издадени 12 броя от процесните фактури.

В обект 2 доставчикът извършва СМР по част „Архитектура", включващи: „Монтаж на фасадни прозорци от PVC профили и стъклопакет с каси, монтаж на, външни еднокрили врати и монтаж на вътрешни интериорни еднокрили врати с каси", както и доставка на материали. Монтажните работи и доставката на материали са възложени на „ФИЛ 2018"ЕООД от „Агро Строй 77"ЕООД с общ договор от 01.01.2023г. За извършените СМР доставчикът е издал 4 броя от процесните фактури, за доставените материали - също 4 броя процесни фактури.

Доставчикът „Интерия"ЕООД е издал 12 броя фактури за един от обектите на жалбоподателя „Агро Строй 77"ЕООД - „Оранжерия с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци в поземлен имот № 007283, с площ 5, 070дка, [населено място], общ. Б.Д.". Изпълнението на строителните работи е възложено от „Агро Строй 77"ЕООД на доставчика с договор от 19.03.2023г. Предвидено е изпълнение на СМР - Довършителни дейности по административна сграда. Доставката на видове и количества материали е описана в самия договор за възлагане /л.1919/.

Доставчикът „ВИВ Мобайл"ЕООД е издал 12 броя фактури за обект „Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място] в ПИ 47295.15.42" и се отнасят за извършени СМР. Изпълнението на строителните работи е възложено от „Агро Строй 77"ЕООД на доставчика с договор от 04.07.2023г. Предвидено е изпълнение на СМР - Вътрешна част на вертикалната... /записът е неясен/.

Доставчикът „ВИВА Трейд 2019"ЕООД е издал 12 броя фактури за обект „Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място] в ПИ 47295.15.42 и се отнасят за извършени СМР. Изпълнението на строителните работи е възложено от „Агро Строй 77"ЕООД на доставчика с договор от 01.06.2023г. Предвидено е изпълнение на СМР - Конструкции.

Доставчикът „Дизайн Строй 23“ ЕООД е издал 5 броя фактури за обект „Магазин и складове за промишлени стоки в [населено място] в ПИ 47295.15.42 и се отнасят за извършени СМР. Изпълнението на строителните работи е възложено от „Агро Строй 77"ЕООД на доставчика с договор от 28.03.2023г. Предвидено е изпълнение на СМР - Вътрешна част на вертикалната... /записът е неясен/.

По отношение на всеки от обектите вещото лице е описало подробно какво представлява и с какво предназначения същият е изграден, като за два от тях - оранжерия с хидропонно капково отглеждане на плодове и зеленчуци в поземлен имот № 007283, с площ 5, 070дка, [населено място], общ. Б. Д. и дом за стари хора в УПИ 75.41- общ. обсл.дейности /дом за стари хора/, м-в 75, местност „Кону Дере, [населено място], община Родопи, са по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г и със средства, отпуснати от ДФ“Земеделие“.

Подробно в заключението си вещото лице е описала издадените административни актове по извършването и приключването на строежите, актовете и протоколите по „Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е констатирано, че всички те са функциониращи според предназначението си обекти. От прегледа на предоставените за запознаване строителни книжа за част от обектите и от извършените на място огледи и информация от публични източници, експертизата констатира, че процесните СМР, касаещи строителството в три обекта, за които жалбоподателят е възлагал на подизпълнители /процесните доставчици/ изпълнението на строителни работи по груб строеж и довършителни работи, реално са били изпълнени.

Вещото лице е посочила, че всички представени по делото приемо - предавателни протоколи, съставени между жалбоподателя „Агро Строй 77"ЕООД и процесните доставчици, както и документите по констатиране на фактическото състояние на строежите и удостоверенията по въвеждане в експлоатация, са описани в констативната част на експертизата, като обвързването на писмените доказателства по обекти, доставчици и процесни фактури е дадено и в табличен вид към всеки от доставчиците. Отчитането на извършените СМР от страна на процесните доставчици към „Агро Строй 77"ЕООД е оформено с приемо - предавателни протоколи от типа образец 19, с дадени подробно описание на тези протоколи в табличен вид към експертизата, където нагледно е показана връзката между всяка от процесните фактури, обекта, за който тя се отнася и подробна информация за видовете, количествата и стойностите на извършените СМР по всеки протокол образец 19.

От правна страна, въз основа на събраните доказателства, съдът намира следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

В същия е и практиката на Съдът на ЕС, според която правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

В решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Т. е. във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което, не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

В този смисъл са и решенията по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11 на СЕС, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

От тълкуването на нормите следва, че предпоставките във фактическия състав на възникване на правото на приспадане на платен ДДС по облагаема доставка са следните:

-доставката е реално извършена или предстои да бъде извършена.

-доставката е между данъчно-задължени лица.

-предметът на доставката, получен от претендиращия приспадането, се използва за целите на облагаемите му сделки.

Реалността на доставката е фактически въпрос, който следва да се преценява за всеки отделен случай конкретно. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В Решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно, данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021г., Ferimet, C-281/20, EU: C: 2021: 910, т. 38 и цитираната съдебна практика)“.

В т. 25 от мотивите на същото решение, СЕС разяснява, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. В замяна на това, качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20, EU: C: 2021: 910, т. 27). По-нататък в тези мотиви Съдът приема (т. 37), че макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква - в контекста на борбата с измамите с ДДС - да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане.

По делото не е спорен фактът, че процесните обекти са построени, Както беше посочено по-горе в настоящото решение, фактически спорът е относно това дали посочените като доставчици дружества - издатели на процесните фактури са действителните доставчици на услугите.

Основният спорен въпрос е дали посочените във фактурите доставчици реално са осъществили съответните услуги. Това се следва от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗДДС, която определя, че доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга. Поради това за реалността на доставките е необходимо да бъде изследван и въпросът дали те действително са извършени от лицата, издатели на фактурите, т. е. касае са за изследване на стопанската дейност на тези лица, която следва да бъде документирана по предвидения за това ред, така, че да може да бъде контролирана от органа по приходите. Не може да бъде абсолютизирана тезата, че материално-техническата и кадровата обезпеченост на доставчика са без значение за възникване на правото на данъчен кредит, тъй като по този начин би се стигнало такова право да бъде признато само въз основа на издадени фактури и приложени към тях приемо-предавателни протоколи, без реално доставките да са извършени от издателя на фактурите. За правомерното упражняване на правото на приспадане, следва доставчикът, посочен във фактурата, и лицето, което реално е извършило фактурираните услуги, да са едно и също данъчнозадължено лице /в тази връзка Решение на СЕС от 11 ноември 2021 г. по дело Ferimet, С-281/20, точки 26, 30, 34 и 37/. В случая от събраните по делото доказателства този факт не се установява по категоричен начин.

Доказателствата за реалното извършване доставката на услуга, и в частност – изпълнението на СМР, могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване като количествено-стойностни сметки и други. Несъмнено издадените фактури, сами по себе си, не доказват реалността на обективираните в тях доставки. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. ЗЗ от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К).

В конкретния случай, в хода на развилото се ревизионно производство, а и при съдебното обжалване на РА, при условията на пълно доказване, от страна на ревизиращото дружество не са представени убедителни доказателства, които да оборят констатациите на приходната администрация за липса на осъществени СМР от петимата доставчици. Това е така, предвид на първо място липсата на доказателства за материалите, които са вложени от доставчиците – установи се по част от фактурите, издадени от „Фил - 2018“ ЕООД по два от договорите, че се касае и за материали. От друга страна в писмените обяснения от РЛ се посочва, че всички материали, са осигурени на терен и дейностите са извършени с инструменти и работна ръка осигурена от подизпълнителите. Липсват по делото доказателства за инструменти, инвентар от страна на доставчиците по фактурите, необходими за осъществяваната дейност. При извършени служебни справки не се установяват лица, назначени на трудов или граждански договор с доставчиците, или са такива, назначени в други периоди или пък недостатъчен брой – един работник.

От данните по делото е видно, че спорните фактури документират доставки на различни видове строително-монтажни услуги. Посочените договори за СМР предвиждат същите да бъдат изпълнени от доставчиците с негови средства, материали и персонал. От това следва логичният извод, че дружествата - доставчици, в качеството си на изпълнители, следва да притежават не само съответния персонал за изпълнение на договорените дейности, но и да разполагат или да осигурят определен вид материали и техника, необходима за изпълнение на договорената услуга, респективно - да имат доказателства, че ефективно са превъзложили изпълнение на услугата на други поддоставчици. Доказателства в тази насока не са представени нито в хода на ревизионното производство, нито по делото. Следва да се посочи, че с оглед обема и вида на възложените СМР, същите неизбежно биха ангажирали материален и технически ресурс, чието използване би довело до множество съпътстващи доставките документи като първични счетоводни документи за получени и вложени материали, доказателства за проведен инструктаж във връзка с охраната на труда, от който да се установят лицата, участвали в СМР, документи за извършен превоз на стоки/материали и др. Не е ясно кои и колко физически лица са извършили СМР услугите на обектите, кой, по какъв начин и откъде е осигурил материалите за изпълнение на услугите, транспорта и т. н. Такива доказателства не са представени въпреки изисканите от приходната администрация документи. В хода на ревизията е установено, че въпросните дружества са фирми, които са дерегистрирани по ЗДДС при установени обстоятелства по реда на чл. 176 от ЗДДС.

За безспорното установяване на реално извършени СМР по процесните фактури и договори, съобразно изложението по-горе не допринасят и показанията на управителя на дружеството в процесния период. Същите са изцяло лишени от конкретика, макар и по своята същност да се отнасят за факти, които биха могли лесно да бъдат установени с писмени доказателства, при това още към момента на провеждане на ревизионното производство.

Не следва да се игнорира и фактът, че по фактурите издадени от „Вив Мобайл“ ЕООД и „Вива Трейд 2019“ ЕООД изобщо не са установени плащания, по фактурите от „Интерия“ ЕООД само по две фактури са налице плащания, като същото е установено и за Дизайн строй“ ЕООД. Единствено за „Фил-2018“ ЕООД е посочено, че са изцяло платени в брой. За всички платени фактури е установена разлика в датите по отношение на счетоводните записвания във връзка с извършените плащания и датите на фискалните бонове.

Плащането не е елемент от фактическия състав за признаване на данъчен кредит, дори само по себе си всяко от установените при ревизията обстоятелства да не е самостоятелно и достатъчно основание да се откаже правото на данъчен кредит, но в съвкупност с останалите по делото доказателства – липсата на представени доказателства от доставчиците при насрещните проверки, несъответствията и оскъдността на представените първични документи, липсата на доказателства, от които да се установи, че издателите на фактурите са разполагали с кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост, липсата на доказателства за закупуването и транспортирането на вложените материали, дерегистрацията на подизпълнителите, на основание чл. 176 от ЗДДС, ценени в съвкупност, сочат на привидност на доставките по процесните фактури, по които неправомерно се начислява и приспада ДДС, и потвърждават извода на органите по приходите, че доставките не са реално извършени от тези доставчици. Поради това съдът намира, че не може да се направи несъмнен извод, че именно посочените във фактурите доставчици са изпълнявали посочените по обем и количество СМР. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит.

Предвид изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС жалбоподателят е посочил за неправилен изводът на ревизиращите, тъй като лицето в качеството си на получател по спорните фактури не разполага с екземпляр от същите.

Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Правилно е прието от приходната администрация, че в случая не е изпълнена хипотезата на цитираната правна норма, тъй като жалбоподателят, като регистрирано за целите на ЗДДС лице в качеството си на получател по спорните фактури, не разполага с екземпляр на същите. Резонно следва въпросът как изобщо лицето е отразило тези фактури в дневниците си за покупки, след като не разполага с тях. Първото необходимо условие за ползване на данъчен кредит е получателят да притежава фактурите, по които претендира ползването на това право. Жалбата, и в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

II. По отказан данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди на 2022 г. и 2023 г. общо на 29 бр. фактури, представляващи разходи за материали, стоки, материали и услуги с багер, издадени от различни доставчици, посочени в текстовата част на РД, описани на л. 2260 – гръб, 2261 и 2261 – гръб по делото, за което е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 559, 83 лв., съдът намира, че по делото не са представени никакви ясни доказателства, обосноваващи извод, че предметът на доставките по тези 29 бр. фактури имат отношение както към икономическата дейност на „Агро Строй 77“ ЕООД, както и с изпълнение на последващи облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС.

Представените в хода на ревизията твърдени, че разходите за материали по част от фактурите са във връзка с извършени услуги на „КИП-2 ТРУП“ ЕООД по договор от 01.03.2022 г. и към ЗП М. Н. по договор от 01.03.2022 г., а друга част са свързани с офиса на „Агро Строй 77“ ЕООД, не са свързани с никакви конкретни доказателства, липсва счетоводна аналитична информация, която да обвърже конкретното предназначение на предмета по фактурите /разходи за материали, материали, стоки/ за осъществяване на СМР на конкретен строителен обект или на последващи облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, за да се приеме, че е спазено изискването на чл.69, ал.1 ЗДДС. Ето защо съдът намира, че правилно на ревизираното дружество е отказан данъчен кредит в посочения размер.

Съгласно чл.69, ал.1 ЗДДС „Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне..“ След като по процесните 29 фактури от страна на лицето не е посочено с каква цел същите са използвани и използвани ли са за нуждите на неговата независима икономическа дейност, то правилно от приходната администрация е прието, че не е доказано, че тези стоки и услуги са използвани за извършваните от РЛ облагаеми доставки, поради което правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. В съдебното производство по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка, макар тежестта за това да е на ползвателя на данъчния кредит, който следва да докаже спазването на изискванията за претендираното право, че предметът на доставките по тези 29 бр. фактури има отношение както към икономическата дейност на „АГРО СТРОЙ 77“ ЕООД, така и към изпълнение на последващи облагаеми доставки. Жалбата, и в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По начислената лихва за периода м. 03.2022 г., изменена с решението в размер на 328, 69 лв. във връзка с ф. № 543/31.03.2022 г. с данъчна основа 102 000, 00 лв. и ДДС - 20 400, 00 лв., издадена от „Тренд Биоекспорт“ ЕООД, [населено място] с предмет на доставката - 680 кг суха гъба манатарка.

Няма спор по делото, че фактурата е била издадена през м.март 2022 г. и е отразена в дневниците за м. април 2022 г., а ДКИ е издадено на 05.05.2022 г., включено в отчетните регистри за м. юни 2022 г., поради което правилно е прието от приходната администрация, че във връзка с неправомерно упражненото от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 400 лв. за периода от 15.04.2022 г. (датата, следваща крайния срок за подаване на справката-декларация по ЗДДС за м.03.2022 г.) до 11.06.2022 г. (датата, на която дружеството е подало справка-декларацията по ЗДДС с вх. № 24002575067 за периода м.05.2022 г., през който е отразено кредитното известие, следва да бъде начислена лихва на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Доказателство за това е извършената насрещна проверка на доставчика на „Тренд Биоекспорт“ ЕООД, документирана с протокол № П-16001323205553-141-001/19.12.2023 г. при ТД на НАП Пловдив, въз основа на която са събрани доказателства за това, че по спорната фактура не документира реална доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не извършено както прехвърляне на собственост върху стока (суха гъба манатарка), така и разплащане на отразената в нея сума от 122 400, 00 лв. Жалбата, и в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По установените задължения по ЗКПО.

Във връзка с увеличения на счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2022 г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, в размер на 196 484, 50 лв., представляващи стойността на получени услуги, осчетоводени по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ по 25 бр. фактури с предмет „по договор от 01.05.2022г.“ издадени от „Фил - 2018“ ЕООД. Предвид установената липса на доставка по фактурите, правилно прието от приходната администрация, че същите разходите по тях не са документално обосновани, поради което не следва да се признаят за данъчни цели.

Нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовият резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона. Жалбата, и в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна Във връзка с увеличения на счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2022 г. в размер на 30 378, 28 лв., представляващи стойността на закупени материали и стоки, осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“ по 23 бр. фактури с предмет „материали“, „разходи за материали“ и „стоки“ издадени от „Е. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД фактури (692, 35 лв., м.02., м.03. и м.04.2022 г.), „КИД ГРУП“ ООД (1 326, 00 лв., м.03.2022 г.), „ВИРАЖ ТРЕЙД“ ЕООД (1 120, 00 лв., м.04.2022 г.), „ВИ Д. ЕФ“ ЕООД (406, 91 лв., м.04.2022 г.), „МИКС“ ООД (5 509, 42 лв., м.04.2022 г.), „СОМАТО ТРЕЙД“ ООД (4 599, 23 лв., м.05.2022 г.), „МЕРИТ“ ООД (81, 39 лв., м.09.2022 г.), „ЕЛСВЕТ“ ЕООД (543, 48 лв., м.08.2022 г.), „БАЛКАН ЮГ“ ООД (340, 57 лв., м.08.2022 г.), „М.“ ООД (2 186, 58 лв., м.08.2022 г.), ЕТ „ВИЦИ - В. ПЕТРОВ“ (5 250, 00 лв., м.08. и м.09.2022 г.), „ГЕНОМАКС ТРУП“ ЕООД (2 041, 67 лв., м.07. и м.08.2022 г.), „ЛАЙТ КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД (3 569, 68 лв., м.07.2022 г.) и „РГБ И ИЗОТ СЕРВИЗ“ ООД (2 711, 00 лв., м.07.2022 г.), описани в РД на л.2238 – 2238 - гръб по делото.

При ревизията от страна на жалбоподателя не са представени документи относно влагането на материали точно с коя дейност на дружеството са свързани, не са представени данни как са получени същите, къде са вложени, в т.ч. не са представени документи, обвързващи получените доставки на материали с извършени услуги към конкретен клиент, поради което не са признати като разходи свързани с дейността на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство от жалбоподателя са представени документи във връзка с получените фактури. Излагат се само повтарящи се твърдения, че изводите на приходната администрация са неправилни, както и че са представени доказателства, без да се посочва кои са тези доказателства. Поради това съдът приема, че за закупени материали и стоки, осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“ от дружеството, не се представят доказателства за това как точно същите са използвани за дейността на дружеството. Съгласно чл.26, т.1 ЗКПО Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи, несвързани с дейността. Претендираният от дружеството разход следва да бъде доказан от ползващото се лице. След като дружеството не представя никакви конкретни доказателства и не посочва никакви конкретни основания за това, правилно от приходната администрация е отказано ползването на разхода по посочените фактури. Жалбата, и в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно начислени лихви на основание чл.89 от ЗКПО в размер на 297, 04 лв.

Няма спор по делото, че декларираните от „Агро Строй 77“ ЕООД в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. нетни приходи от продажби са в размер на 594 хил. лв., т.е. дружеството е следвало да прави тримесечни авансови вноски. Определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година (чл. 87а от ЗКПО). Установено е, че дружеството няма подадена декларация по чл. 87а от ЗКПО за 2022 г. и не са внасяни авансови вноски за корпоративен данък.

Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Авансови вноски не правят (чл. 83, ал. 2): 1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв.; 2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон. Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв. (чл. 84 от ЗКПО). Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски (чл. 85 от ЗКПО).

При това положение правилно за това, че дружеството не е декларирало и внасяло тримесечни авансови вноски, правилно е била начислена лихва за посоченото неизпълнение на закона. Жалбата, и в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Във връзка с установеното несъответствие от СТЕ и ССЕ, че ф.№ № 627/17.02.2023г. с ДДС в размер на 1540, 64лв, с РА два пъти е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура в данъчен период месец 02.2023г., както и обстоятелството, че за данъчен период месец 02.2023г. няма дублиране в дневника на тази, т.е. допусната е грешка при определяне на размера на отказания данъчен кредит с РА, поради което следва да бъде намален размерът на отказания данъчен кредит със сумата от 1540, 64лв. и съответните лихви от 234.70лв. /за периода 15.02.2023 г. до 19.04.2024 г. –датата на издаване на РА/, като се измени РА в тази част.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите - [населено място], се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 12521, 43 лв./при материален интерес от 196785, 75 лв./ на основание чл.8, ал.1 вр. с чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на ВАС/в приложимата редакция/.

На жалбоподателя съразмерно с уважената част, се следват разноски в размер на 50, 96 лв. /при направени общо разноски в размер на 5700 лв./.

При съразмерност на ответника следва да се присъди сумата от 12470, 47 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът