Решение № 72 от 9.5.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 20/2023 г.

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане /саморъчно написано/ от осъденото лице – С. М., за възобновяване на производството по ВЧНД № 239/2022 г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено определение №483/02.08.2022г., постановено по ЧНД 402/2022г. на РС – Разград. С първоинстанционния съдебен акт, районният съд е извършил групиране по отношение на влезли в сила присъди спрямо М. по НОХД№1348/21г. на РС – Русе, НОХД №508/22г. на РС – Русе и НОХД№745/21г. на РС – Разград, като е наложил най-тежкото за изтърпяване в размер на 11 месеца лишаване от свобода, увеличено по реда на чл.24 от НК до 1 година и 2 месеца. Приспаднато е времето през което осъденото лице е изтърпявало мярка, свързана със задържане, както и изтърпяната част от наказанието към момента на постановяване на определението. Проведеното въззивно производство не е установило процесуални нарушения, поради което първоинстанционното определение е било потвърдено. В искането се поддържат основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5, вр. чл.348, ал. 1 т. 1 и т.3 от НПК, поради приложението на чл.24 от НК. Твърди се, че наложените наказания не са еднородни, поради което увеличаването на общото наказание е неправомерно, наказанието несправедливо. По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, групирането преразгледано и съобразено с ТР 3/2009г. на ОСНК и ППВС №4/1965г. В съдебно заседание, служебно назначеният защитник на осъденото лице навежда доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, несъобразено с личността на осъдения, неговото семейно положение, както и несъответстващо на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Осъденото лице М., не се явява пред настоящата инстанция. Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище, за липсата на основателност на релевираните оплаквания, поради което и същите следва да бъдат оставени без уважение. Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлото в сила определение. За да се произнесе по искането констатира следното: С протоколно определение № 483 от 02.08.2022г. г. по ЧНД № 402/2022 г. на РС - Разград, са били групирани влезли в сила присъди спрямо М. по НОХД№1348/21г. на РС – Русе, НОХД №508/22г. на РС – Русе и НОХД№745/21г. на РС – Разград, като е наложено най-тежкото за изтърпяване в размер на 11 месеца лишаване от свобода, увеличено по реда на чл.24 от НК до 1 година и 2 месеца. При въззивна проверка, състав на ОС – Разград е потвърдил първоинстанционния акт. Искането е процесуално допустимо, направено от легитимна страна, имаща правен интерес и в срока по чл. 421 от НПК. Актът, чието възобновяване се иска попада в обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество обаче, същото се явява неоснователно. Поддържаните доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, изразяващи се в приложението на чл.24 от НК, не се споделят при настоящата извънредна проверка. Приложението на чл.24 от НК, намира реализация тогава когато, съобразно броя на престъпленията в съвкупността, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и деянията, става ясно, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати само чрез налагането на най-тежкото за изтърпяване наказание, а е необходимо неговото увеличаване. При кумулацията се установява действителната обществена опасност на осъдения, защото се преценяват данните за всичките осъждания и за тежестта на престъпленията, а с разпоредбата на чл. 24 от НК е дадено право на съда да увеличи определеното общо най-тежко наказание. Именно тези обстоятелства /включително предишните осъждания на М. за престъпления от общ характер, които не влияят на правната квалификация на деянията предмет на групираните присъди/, които съдът е преценявал е обосновал извода му, че е необходимо осъденият да бъде изолиран от обществото за по- продължително време, като размера на определената санкция не е завишен и явно несправедлив, а е ответен на извършеното и личността на извършителя. Свидетелството за съдимост на осъденото лице/л.9, ЧНД №402/2022г./, разкрива многобройни криминални прояви, най-вече срещу собствеността. Наложените наказанията по групираните присъди включват единствено лишаването от свобода като вид санкция. Известно е, че предпоставките за приложението на чл.24 НК изискват поне две от наложените наказания да са от един и същи вид. Според постоянната практика на съдилищата, за приложението на чл. 24 НК не е необходимо наказанията за всички престъпления да са еднородни, а е достатъчно поне едно от определените да е от вида на най-тежкото. В конкретиката, присъдите по съвкупността касаят един и същи вид наказание, поради което и твърдението на искателя, свързано с разнородност на санкциите се преценява като неоснователно. Семейното положение на М. не е било възпиращ фактор при извършването на престъпленията за което е санкциониран, нито пък е мотив за отказ от неправомерната му дейност. Ето защо, това обстоятелство не крие признаците на някаква изключителност и не обосновава извод за прекомерност на наказанието. Напротив, санкцията в този й размер се явява ответна и справедлива на извършеното и личността на М., чиито криминални навици могат да се определят като устойчиви, трайни и изискващи по строго третиране. Свидетелството за съдимост на М./л.9, ЧНД №402/2022г./ установява, че първата група съвкупности включва НОХД №2186/2020г., НОХД №911/2021г. и НОХД №1403/2021г. всички по описа на РС – Русе. Деянието по НОХД №1348/2021г. е извършено след като актът по НОХД №2186/2020г. на РС – Русе е влязъл в сила, поради което и е следвало да се търпи отделно. За сметка на това, втората съвкупност, предмет на разглеждане понастоящем включва деянията по НОХД №1348/2021г., НОХД №508/2022г. и НОХД №745/2021г., като извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо, съпоставката на възможните варианти за групиране по най-благоприятен за осъденото лице начин, констатира липса на порок, изразяващ се в нарушение на материалния закон, обосноваващо и явна несправедливост на общото наложеното наказание. Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 НПК изключва възможността за намеса спрямо актовете на редовните инстанции. Поради изложените аргументи, настоящият съдебен състав прецени, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съдът