РЕШЕНИЕ

№ 361

гр. Перник, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Членове: МАРИЯ В., МИЛУШЕВА ИГНАТ, АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500544 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 120 от 26. 06. 2024г., постановено по гр. д. № 192/2024г. по описа на Радомирския районен съд:

Са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД., предявени от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника И. Н., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: •••, срещу ответницата К. С. Ж., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 990/2023 г. на Районен съд - Радомир, а именно:

• 4500 лв. (четири хиляди петстотин лева) - главница;

• 920.81 лв. (деветстотин двадесет лева и осемдесет и една стотинки) - договорна лихва за периода от 15.12.2020 г. до 15.09.2021 г.;

• 3047.51 лв. (три хиляди и четиридесет и седем лева и 51 стотинки) - обезщетение за забава за периода от 16.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

Е осъдена „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника И. Н., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39, ал. 1 от ГПК: •••, да заплати на адв.Е. П. от САК, сумата от 846.80 лв. (осемстотин четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки)- адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Недолно от решението, в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата 4500лв. главница, е останало „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, което чрез юрисконсулт И. Н. го е обжалвало в тази му част. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно и искът да бъде уважен за сумата 4500лв. главница. Моли да му бъдат присъдени направените пред настоящата съдебна инстанция разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.

Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез депозирана писмена молба от юрисконсулт И. Н.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Насрещната страна К. С. Ж., чрез адвокат Е. К., в срок не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна, чрез адвокат Е. П.. За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел, че с договор за паричен заем № •••, „Сити кеш“ ООД в качеството му кредитор, е отпуснал заем в размер на 4500лв. на кредитополучателката К. Ж.; че впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „СИТИ КЕШ“ ООД на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.09.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., за което ответницата е уведомена с исковата молба; че клаузите на чл. 8, вр. с чл. 6 от договора за кредит, касаещи допълнителни разходи, прикриват неустойка, поради което са нищожни на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. с чл. 22 от ЗПК и тези суми не се дължат, поради което е отхвърлил исковите претенции в тази им част, като решението в тази му част е влязло в сила. Съдът е отбелязал, че разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предполага връщане само на чистата стойност на кредита, но и тази искова претенция не може да бъде уважена, тъй като исковото основание за главницата е наличието на договорно правоотношение, а то е нищожно, поради което главницата следва да се претендира само на основание неоснователно обогатяване, каквото в случая не е налице. Съдът е посочил и обстоятелството, че ответницата е заплатила по нея сумата от 1170лв., което не са оспорва от ищеца. С оглед изложеното съдът е отхвърли исковата претенция за главница в размер на 4500лв., което е предмет на въззивното производство.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По отношение допустимостта на обжалваното решение /обжалвано частично/, съдът следи служебно, с оглед на което Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесната сума /както и за други суми/, е водено заповедно производство по ч. гр. д. № 990/2023г. по описа на Радомирския районен съд, със заявител „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и длъжник К. Ж.. Съдът се е произнесъл и по предявения установителен за главница в размер на 4500лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Пернишкият окръжен съд преценявайки доводите във въззивната жалба, тези на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

При правилно установена фактическа обстановка по отношение принципната дължимоста на главницата, Радомирският районен съд е направил неправилни правни изводи за нейната недължимост, в това число и по отношение на нейния размер.

Съгласно договора главницата е в размер на 4500лв.

Видно от приложените по делото 9 броя разписки /л.22 – 20 от първоинстанционното дело/, длъжницата К. Ж. е доказала, че тя е заплатила по този договор общо сумата в размер на 1170лв. Видно от извлечение за извършените и предстоящи плащание по договор за паричен заем № ••• от •••, представено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /л.50 от първоинстанционното делото/ длъжницата е погасила по договора общо сумата 2073, 42лв.

След като съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, Ж. дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а тя е заплатила общо сумата от 2073, 42лв., по кредита, то тази сума следва да бъде приспадната от сумата в размер на 4500лв., поради което кредитополучателката К. Ж. дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2426, 58лв.

Следователно въззивната жалба се явява частично основателна за тази сума. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в частта му, с която е отхвърлена исковата установителна претенция за горницата над 2073, 42лв. до 4500лв. /т.е. за сумата 2426, 58лв./ и искът следва да бъде уважен за сумата 2426, 58лв.

В останалата му обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, но по изложените по – горе мотиви за плащането на тази част от главницата.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направила разноски пред въззивната инстанция в размер на 90лв. за държавна такса.

К. Ж. е направила разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода по делото К. Ж. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството 48, 53лв., представляваща направените от нея разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска и сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение /последното дължимо на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал.1 от ГПК/.

С оглед изхода по делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Ж. сумата 138, 23лв., съвразмерно с оглед отхвърлената част от иска.

Тъй като всеки от трите обективно съединени искове е цена пад 5000лв., то решението не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът