Решение № 146 от 14.2.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1514/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба от „Металпласт-Д.“ ЕООД, ЕИК ••••• с АУ: гр.••••• чрез адв. Л. П. против решение №5151/19.12.2023 г. по гр.д.№14993/2021 г. на РС-Пловдив, 3 гр.с., с което е определен на основание чл.64 от ЗС суперфициарният собственик „Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК ••••• да ползва частта от поземлен имот с идентификатор •••••.•••••.33 по действащата КК и КР на гр. ••••, одобрени със Заповед № РД -18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед КД-14-2543/29.12.2010 г. на Началник на СГКК-•••, с адрес на поземления имот: град •••••, местност •••••, с площ на имота по кадастрална карта 7623 кв.м. стар номер •••••14, •••••15, парцел •••••27 - производствена и складова дейност, необходима за ползване на собствената му, построена в поземления имот, сграда с идентификатор •••••.•••••.33.1 според предназначението й и с площ на тази част 1809 кв.м., която включва прилежаща площ, означена по контурни точки № 3, 4, 5, 6, 7.8, 9, 3 около сграда с идентификатор •••••.•••••.33.1 и подходът към тази прилежаща площ, означен по контурни точки № 1, 2, 3, 9, 10, 1, които контурни точки са ситуирани на скица - приложение № 15 – вариант 10 /л. 451 от делото/ към заключението на изготвената допълнителна съдебно техническа експертиза на вещото лице и е осъден ответникът да заплати разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и връщането му на друг състав за ново разглеждане или постановяване на ново решение, с което да се отхвърли искането на ищеца. Изложени са доводи, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищеца не е собственик на процесната сграда, поради което липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.64 ЗС. Съдът не е обсъдил многобройните писмени и гласни доказателства в отговора на исковата молба, както и съдът не е обсъдил декларацията, с нотариална заверка на подписите, с която Н. Д. и М. Д. декларират, че вписват в активите и в баланса на собственото им събирателно дружество правото на строеж за построяване на масивна стопанска сграда и офис и правото на ползване върху съответната част от терена, обслужваща сградата, която декларация от 18.02.1997 г. има характера на съгласие за разпореждане, учредяване на вещно право на строеж от съсобствениците на имота, която обвързва двамата съдружници. Декларацията е издадена съгласно чл.56, ал.2 от ЗТСУ. Съдът не е обсъдил, че ищецът не е плащал данък за процесната сграда в размер на 51286, 39 лв. към датата на завеждане на делото. Неправилно съдът е оставил без уважение и възражението за придобиване по давностно владение на собствеността върху процесната сграда. Съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест като не е указал на ответника да докаже наличието на право на строеж върху процесната сграда. Съдът не е разгледал оспорването, направено с отговора на исковата молба за верността на двата нотариални акта от 2012 г. и искането за отмяна на тези нотариално актове. Неправилно съдът е определил площта за правото на преминаване по чл. 64 от ЗС с площ от 1809 кв.м. като се счита, че така се налагат големи ограничения за ползване на собствения му имот. Счита, че в най-голяма степен на изискването на закона отговаря вариант № 3 в приложение № 8 от заключението на вещото лице с определена площ за преминаване от 1007 кв.м. Претендират се разноските по делото. Подадена е и въззивна жалба от „Металпласт-Д.“ ЕООД, ЕИК ••••• против допълнителното решение №1108/12.03.2024 г. по гр.д.№14993/2021 г. на ПРС, 3 гр.с. по реда на чл.250 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението с произнасянето относно оспорването на констативен нотариален акт № •••••, том.••••, н.д. № •••••/2012 г. на Нотариус К. А. и констативен нотариален акт № ••••, том ••••, н.д. № •••••/2012 г. на Нотариус А.. Моли съдът да се произнесе първо по жалбата против решението по чл. 250 от ГПК относно отмяната на констативните нотариални актове. Моли съда да прекрати делото и да върне делото на Районен съд за да се произнесе. В тази въззивна жалба се оспорва решението като неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, незаконосъобразно и необосновано и се иска решението да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново произнасяне на съда по подадената молба за допълване на съдебното решение. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил заявеното в отговора на исковата молба че са неверни констатациите на Нотариуса относно удостовереното в двата нотариални акта. Искането е отразено в основното решение, но липсва произнасяне по него с изричен диспозитив. Счита, че неправилно съдът е изложил доводи, че дължи произнасяне за отмяна на нотариалните актове само при уважаване на възражението за придобиване на процесната сграда по давност, но не и при отхвърляне на тази претенция. Постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК ••••• /първоначалния ищец по делото/ чрез адв.Н. Т., с който се оспорва изцяло същата. Изложени са доводи, че съображенията на жалбоподателя са несъстоятелни, че ищецът не е собственик на процесната сграда. Правилно Районен съд е счел, че към момента на прехвърляне на правото на собственост като непарична вноска в капитала на „Корпорация Металпласт“ АД с вписване на устава от 20.12.2012 г. прехвърлителят Н. Д. е бил собственик на сградата, а ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху нея по реда на чл. 73 от ТЗ като непарична вноска. Неоснователни са оплакванията, че ответното дружество е придобило процесния имот въз основа на отстъпено право на строеж с декларация от 12.02.2007 г. и построяване на сградата. Правилно съдът е приел, че нито актът за въвеждане на сградата в експлоатация, нито декларацията съгласие могат да съставляват годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС и да обосноват прилагането на кратката пет годишна давност. Подробни съображения са изложени в отговора, цитира се и съдебна практика. По отношение на площта се счита, че най- целесъобразно се явява вариант № 11, съгласно скица приложение № 16 от допълнителното заключение на вещо лице Г.. Претендира за разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба по чл. 250 от ГПК от първоначалния ищец -„Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК •••••, с който се оспорва тази въззивна жалба по съображения, че искането за отмяна по чл. 537, ал. 2 от ГПК не представлява самостоятелен иск, а е правна последица от уважаване на иска относно спора. Цитира ТР № 178/1986 г. и ТР № 3/2012 г. Иска се потвърждаване на решението от 12.03.2024 г. По отношение искането за връщане на делото на РС за произнасяне, счита, че ГПК не познава хипотеза при която въззивния съд да връща с указания делото на Районен съд. ТР № 3/2012 г., съгласно което отмяната по чл.537, ал.2 ГПК винаги трябва да е последица от уважаването на иска за собственост. Настоящият жалбоподател е бил ответник в първоинстанционното производство и не е заявявал претенция за собственост. Постъпила е и насрещна въззивна жалба от първоначалния ищец и настоящ ответник - „Корпорация Металпласт“ АД с ЕИК ••••• против решението на Районен съд в частта, в която съдът е определил необходимата част за достъп и и обслужване на сградата на суперфициарния собственик. Счита, че най-целесъобразно и правилно е да се отмени решението в тази част и да се определи на основание чл. 64 от ЗС същият да ползва част от поземлен имот обозначен като вариант № 11 от приложение № 16 от допълнителното заключение на вещо лице Г. с площ от 2253 кв.м. Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното: Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по иск с правно основание чл.64 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификато𠹕••••.•••••.33.1 по КККР на гр. •••• построена в ПИ, който е придобил с НА№ ••••, т.51, д.•••••/1996 г. в режим на СИО, представляващ нива от 8000 кв.м., за която впоследствие е отреден ПИ с ид. № •••••.•••••.33.След прекратяване на брака, процесният ПИ е поставен в негов дял; в ПИ Н. Д. построил сграда, въведена в експлоатация през 2003 г. и 2005 г. която станала негова собственост на осн.чл.92 ЗС. Нивата от 8000кв.м. била разделена на два имота: ПИ с №•••••14 с площ 3, 752 дка и ПИ №•••••15 с площ от 4, 246 дка. На 03.08.2006 г. с НА №•••••, т.5, рег.№•••••, Н.Д. продал на ответника „Металпласт-Д.“ ООД само земята, върху която е построена сградата; по отношение на сградата, с решение №1257/22.10.2018 г. по гр.д.№629/2016 г. на ПОС бил отхвърлен предявеният УИ, че „Металпласт-Д.“ ООД е собственик на построената в имота сграда, за която Н. Д. се бил снабдил с констативни НА от •••••.2012 г. и на 12.11.2012 г. Ищецът „Корпорация Металпласт“ АД твърди, че е придобил собствеността върху сградата по силата на апорт, извършен от Н.Д., докато теренът под сградата бил собственост на ответника, съгласно договор за ПП от 2006 г. С отговора по чл.131 ГПК ответникът е взел становище, с което оспорва, че ищецът е собственик на сградата, тъй като се владеела само от него, оспорва придобивното основание – апорта и констативните НА с довода, че апортът няма вещнопрехвърлително действие, тъй като прехвърлителят не бил собственик на имота, защото сградата била придобита от ответника по давност в периода от 03.10.2005 г до 03.10.2010 г.; прави възражение за придобивна давност за сградата, въз основа на упражнявано от праводателя на ищеца СД“ Металпласт- Д. и Сие“ 5-годишно добросъвестно давностно владение, считано от 10.05.2006 г., което ответникът е присъединил към своето владение. От приетите по делото доказателства по наведените от страните доводи се установява следното: По отношение на собствеността върху сграда с идентификато𠹕••••.•••••.33.1: На 30.10.1996 г. с НА № ••••, т.51, д.•••••/1996 г. на нот.С. Й., Н. Д. купува по време на брака си с М. Д. нива с площ 8000 кв.м. в землището на кв.•••••, м.“•••••“; С нотариално заверена декларация от 18.02.1997 г. на съдружниците-съпрузи в СД“Металпласт-Д. и с-ие“ вписват в активите и в баланса на СД правото на строеж за построяване на масивна стопанска сграда и офис със застроена площ около 800 кв.м., която ще се построи по одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, в терен от 8000 кв.м. Тази декларация не учредява право на строеж по отношение на процесната сграда, тъй като липсва идентичност между построената през 2003 г. 2-етажна сграда от 1701 кв.м. и описаната в декларацията бъдеща сграда със застроена площ от около 800 кв.м., както и поради това, че към момента на подписване на декларацията /18.2.1997 г./ липсва и одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж за построяване на процесната сграда; не са налице и хипотезите на чл.56, ал.2, т.2 и ал.3 от ЗТСУ/отм./, в които с нотариално заверено съгласие на съсобствениците се учредява вещно право на строеж, тъй като не са налице изискванията на чл.72 и чл.73 от ТЗ, от които да е видно, че съдружниците в СД като съсобственици на терена са учредили в полза на съб.дружество право на строеж, съгласието не е дадено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общината, вписано в нотариалните книги. Бракът на Д.и е прекратен със споразумение по чл.99, ал.3СК/отм./, одобрено от съда по гр.д.№478/2001 г. с решение от 22.10.2001 г. съгласно което процесната нива е поставена в дял и изключителна собственост на Н. Д.; Процесната сграда с идентификатор •••••.•••••.33.1, представляваща 2-етажна промишлена сграда –складова база със застр.площ от 1701 кв.м., е построена със разрешение за строеж от 11.7.2002 г., въведена е в експлоатация с разрешение за ползване №455/20.6.2003 г. и по силата на приращението по чл.92 ЗС е станал собственик на постройката, построена върху неговата земя след бракоразводното споразумение. С НА №•••••, т.5, , д.№•••••/03.08.2006 г. на нотариус С. Й. Н. Д. продава на „Металпласт-Д.“ООД два ПИ, които съставляват части от нива с площ 8000 кв.м. в землището на кв.•••••, м.“•••••“, като изрично е записано, че си запазва правото на собственост върху процесната сграда. По отношение възражението, че с извършената на 20.12.2012 г. апортна вноска от Н. Д. във фирма „Корпорация Металпласт“АД, ищцовата фирма не е придобила собствеността върху сградата: ПОС намира, че е налице е учреден апорт от 20.12.2012 г. по отношение на процесната сграда със вписване на Устава на „Корпорация Металпласт“АД в Агенцията по вписване, с което ищцовото АД е придобило собствеността върху сградата, тъй като намира за неоснователно възражението, че апортът няма вещнопрехвърлително действие, тъй като прехвърлителят не бил собственик на имота, защото сградата била придобита от ответника по давност към 03.10.2010 г., поради следното: С отговора на ИМ, ответникът е направил възражение за придобиване по давност на процесната сграда с идентификатор •••••.•••••.33.1 чрез непрекъсното и необезпокоявано добросъвестно владение в 5 год.период, считано от 03.10.2005 г. до 03.10.2010г. като правоприемник на „Металпласт-Д.“ООД от 18.08.2010 г., а последното като правоприемник на СД„Металпласт-Д. и С-ие“ от 10.05.2006г. В тази връзка по делото са разпитани свидетелите: св.Й. М., св.И. С., св.Р. К. В. и Св.Р. Д.. Св. Й. М., б.р., - •••• и •••• в ДМД Пласт ООД установи, че е близка с бившата съпруга на Н. Д. и сина й, че познава фирмата на ответника; Н. Д. си представлявал фирмата до 2010 г., когато я прехвърлил на сина си Д. Д.; Н. Д. третирал сградите като собственост на фирма „Металпласт-Д.“ООД. св.И. С., б.р. установи, че от 1988 г. местото и сградите в него са собственост на „Металпласт-Д.“ООД, защото през 2000 г. те се нанесли в новия офис; до 2010 г. сградата се ползвала от „Металпласт-Д.“ООД, а след това от „Металпласт-Д.“ЕООД; до 2010 г. управител бил Н. Д., а след това той прехвърлил фирмата на Д. Д.; знае, че собственик на сградите е фирма „Металпласт-Д.“ООД, която ги е построила, а земята е собственост на бившите съпрузи. св.Р. К. В., б.р. установи, че е работила като ••••• до 2009 г. във фирмата на Н. Д. и знае, че сградите били негова собственост, че той ги считал за свои. Св.Р. Д. б.р. установи, че има впечатление и знае, че сградите в процесния парцел са на Н. Д., който винаги е казвал „моите сгради“, „моят офис“, както и че „Металпласт- Д.“ООД е била неговата първа фирма. От събраните по делото гласни доказателства не може да се направи извода, че въззивникът „Металпласт-Д.“ЕООД е придобил по давност процесната сграда чрез добросъвестно непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 5 години за периода 03.10.2005 г. до 03.10.2010г, тъй като не се установи да е владеел сградата на правно основание, годно да го направи собственик съгласно нормата на чл.70, ал.1 ЗС, както и че не може да се позове на незнание относно това, че сделката, на която основава владението си /в случая декларацията от 18.02.1997 г. не учредява право на строеж, тъй като правото на строеж се учредява с нотариален акт – чл.18 ЗЗД/, т.е. не е в предписаната от закона нотариална форма, както и че не се доказа, че е владеел спокойно, отблъсквайки владението на ищеца. С вл.в сила решение №1257/22.10.2018 г. по гр-д.№629/2016 г. на ПОС е отхвърлен предявеният от „Металпласт Д.“ЕООД установителнен иск за собственост върху процесната сграда на основание на приращение и договор за продажба от 03.08.2006 г., сключен с НА №•••••, том5, д.№•••••/2006 г. на Нотариус С. Й.; с него е прието, че Н. Д. е бил единствен управител на „Металпласт Д.“ООД до 18.8.2010 г. и не е упражнявал давностно владение от името на дружеството по отншение на сградата срещу себе си, както и че Н.Д. е придобил сградата по силата на приращението /по чл.92 ЗС/, след което е прехвърлил собствеността върху нея на „Корпорация Метелплат“АД с внасянето й като непарична вноска в търговското дружество /чл.73 от ТЗ/. От горното следва извода, че „Металпласт Д.“ЕООД не е придобило правото на собственост върху процесната сграда чрез добросъвестно владение, тъй като не е владял сградата на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. До същите изводи по отношение на собствеността върху процесната сграда е достигнал и РС, поради което решението му в тази част следва да се потвърди. По отношение на допълнителното решение с пр.осн.чл.250 ГПК: Искането на „Металпласт-Д.“ ООД за отмяна на НА, рег.№ •••••/•••••.2012 г., акт №•••••, т.39, д.•••••/2012 г. на СВ-•••• и НА № ••••, т.77, д.•••••/2012 г. на СВ •••• е направено с отговора на ИМ, а не с иск за собственост. Съгласно чл.537, ал.2 ГПК спорът за гражданско право се решава по исков ред с иск срещу лицата, които се ползват от охранителния акт и при уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя. Тъй като отмяната на констативните НА за собственост, съгласно чл.537, ал.2 ГПК не може да се предяви самостоятелно, а е следствие от уважаване на иск за собственост, което в случая не е налице, правилно РС е оставил без уважение искането за допълване на решението в тази насока. По същество на иска по чл.64 ЗС: По делото са изготвени и приети 5 заключения на съдебно техническата експертиза с вещо лице В. Г., в които са дадени 11 варианта на право на преминаване през имот ИД•••••.•••••.33 за обслуждане на сграда ИД•••••.33.1, а именно: заключение от 13.10.2022 г. с 5 бр.приложения и допълнителни заключения – доп.закл. от 06.01.2023 г. с приложения №6 и №7; доп.закл. от 20.03.2023 г. с приложения №№8, 9, 10; доп.закл. от 06.04.2023 г. с приложения №№11, 12, 13 и доп.заключение от 21.08.2023 г. с приложения №№14, 15и 16. РС е възприел в своето решение като най-целесъобразен вариянт №10 на скица - приложение № 15 от заключението на ВЛ Г. от 21.8.2023 г., при който е определена площ за преминаване и обслужване на сградата от 1809 кв.м., който се обжалва и от двете страни. ПОС намира, че при определяне на площта за преминаване през имот ИД•••••.•••••.33 за обслуждане на сграда ИД•••••.33.1 трябва да се изходи от възможността да се обслужва сградата като се даде възможност за нормална търговска дейност без да се налагат големи ограничения за ползването на собствения имот от Металпласт-Д. ЕООД. Възприетият от РС вариянт №10 на скица - приложение № 15 от заключението на ВЛ Г. от 21.8.2023 г. е неудачен, тъй като предвижда ненужно ограничаване на правото на собственика на терена с предвиждане подход към прилежащата площ с ширина 8 метра. По същата причина неудачен е вариянта, даден в приложение №5 от заключението от 13.10.2022 г., в което прилежащата площ е 2322 кв.м., тъй като достъпът е с път, широк 6 метра, което ограничава собственика на терена. Неудачен е вариянт №1 и №2 / приложение №6 и №: 7 /на л.363 и 364 от д.РС/, при които прилежащата площ е съответно 1770 кв.м. и 1997 кв.м., тъй като предвиждат създаване на вътрешни пътища при двупосочно движение, което противоречи на законодателната идея да се изготви вариант, при който да се осигури право на достъп и преминаване до сграда в чужд имот по най-краткия път и при възможно най-малка площ; по проект няма предвиден вход от южния портал и той не обслужва само процесната сграда; от там не се влизало, поради което не следва да се осигурява достъп до него. Освен това пътят към юж.вход е с голяма ширина -4, 94 м.Освен това във вариянт №1 и №2 е добавена и площта на съседен имот ИД •••••.34, което е недопустимо. Последното неудобство е корегирано със заключението от 20.03.2023 г. в изготвените от ВЛ вариянти №3, №4 и вариянт№5. Вариянт 3 предвижда предоставяне право на преминаване в незастроено дв.място от 1007 кв.м., а вариянт4 – 2059 кв.м., вариянт 5 – 2503 кв.м. ПОС намира, че това е най-удачният вариянт, тъй като е предвиден достъп до сградата с път ширина 3, 5 м., който е достатъчен за обслужването й и същевременно дава възможност за преминаване до сграда в чужд имот по най-краткия път и при възможно най-малка площ, изключена е частта от имот №34. Предложените от ВЛ вариянти №№6, 7, 8 от доп.СТЕ от 06.04.2023 г.-/л.433/ не са по- добри от Вариянт 3, тъй като предвиждат използването на по-голяма прилежата площ от чуждия имот, съответно 1474 кв.м., 1536 кв.м. и 1980кв.м. Вариянт 6 и 8 предвиждат използване на южния портал, който минава през другите сгради в имота, които не са предмет на делото, а при варииянт 7 и 8 е предвиден път за достъп с ширина 8, 13 метра, ограничаващ правата на собственика на терена. По същата причина са неудачни и предложните от ВЛ в СТЕ от21.8.2023 г. вариянти №№9, 10, 11, тъй като при варииянт 10 и 11 е предвиден път за достъп с ширина 8, 13 метра, ограничаващ правата на собственика на терена и предвиждат използването на по-голяма прилежата площ от чуждия имот, съответно 1762 кв.м., 1809 кв.м. и 2253кв.м. Горното налага извода, че предявеният иск по чл.64 ЗС е основателен и следва да се уважи като се определи терен за достъп на суперфициарния собственик „Корпорация Металпласт“ АД до собствената му сграда с идентификатор •••••.•••••.33.1, чрез предоставяне на право на преминаване от 1007 кв.м. през поземления имот собственост на въззивника, с идентификатор •••••.•••••.33, съгласно вариянт №3, приложение №8, стр.402 от д.ПРС от допълнителното заключение на ВЛ Г. от 20.03.2023 г. вместо възприетият от РС вариянт №10 на скица - приложение № 15 от заключението на ВЛ Г. от 21.8.2023 г. Като е достигнал до други правни изводи, РС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, съгласно изложените по-горе мотиви. По отношение на направените разноски: с оглед изхода на спора /уважаване на иска по чл.64 ЗС, отхвърляне на ВЖ в тази част, отхвърляне на ВЖ по чл.250 ГПК, отхвърляне на насрещната ВЖ/, страните имат право на разноски по съразмерност – 1/3 в полза на въззивника и 2/3 в полза на въззиваемия, както следва: Възззивникът е направил общо разноски за производството в размер на 6080 лв., съгласно приложените списъци на разноските, от които 3200 лв. пред РС и 2880 лв. пред ОС.По съразмерност следва да му се присъдят 2026, 66 лв. Въззиваемият е направил общо разноски за производството в размер на 5980 лв., от които 3940 лв. пред РС и 2040 лв.- пред ОС. По съразмерност следва да му се присъдят 3986, 66 лв. Водим от горното съдът