Решение № 5202 от 10.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 592/2025 г.

Производство по Глава XI от АПК, вр. чл.284, чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС Образувано е по искова молба от С. С. М., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик, предявена чрез адв. Д. Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000.00 лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в Арест гр. Пловдив в период 05.12.2022г. до 02.09.2024г., и обезщетение в размер на 5 000.00 лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в Затвора гр. Пловдив за период 20.09.2024г. до 18.03.2025г., за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от нарушения на чл. 3 ЗИНЗС от затворническата администрация при Затвора град Пловдив във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че неимуществени вреди се изразяват в причинени болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Излагат се конкретни обстоятелства за: липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек/, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно медицинска и стоматологична помощ, заболелите от ХИВ не са отделяни от другите лишени от свобода, липса на подходяща храна за здравословното му състояние, липса на прозорци в помещение в което е настаняван, лошо състояние на банята - недостатъчно душове, налагало се лишените от свобода при ползване на банята да преминават през открита площ по хавлия, наличие на насекоми - дървеници, хлебарки и плъхове; натрупване на мухъл по стените, поради пране на ръка и простиране на дрехите на затворниците в килията, особено през зимния период, липса на пералня, наличието на котки н столовата, които са предпоставка за болести и зарази, невъзможност да използва правото си на престой на открито /каре/, тъй като работи, липса на предоставени работни дрехи. Твърди се, че гореизброените обстоятелства са довели до нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощника си адв. Х., който ангажира писмени и гласни доказателства. В писмено становище излага допълнителни съображения, като счита иска за доказан по основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Х., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, прави искане при присъждане на обезщетение да се изплати по сметка на процесуалния му представител на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк. Ч., оспорва предявената искова претенция като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че посочените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с условията в затвора - Пловдив, поради което искът е недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на искова молба. От фактическа страна съдът прие следното: В постъпили по делото становища и справки относно правното положение на „лишеният от свобода“ С. С. М. се установява следното: От събраните по делото доказателства се установява, че по предявените в исковата молба периоди от ищецът М. са констатирани различни разминавания с действителното му пребиваване в пенитенциарното заведение. От предоставена справка на ИСДВР Г. А. /л.38-39/ се установява, че ищецът е постъпил в затвора Пловдив на 31.01.2023 г., т. е за периода от 05.12.2022 г. до 30.01.2023 г. същият не е пребивавал на територията на затвора Пловдив. Ищецът е постъпил в затвора Пловдив на 31.01.2023 г., като е настанен в стая РЦ на приемно отделение за времето от 31.01.2023 г. до 02.02.2023 г. включително, като същата е с площ 27.04 кв.м. с два прозореца с размери 0.49 х 1.2 м и 1.0 х 1.2 м. Отделно е налично помещение представляващо санитарен възел с площ 2.66 кв.м., разполагащо с прозорец с размери 0.34 х 1.2 м. За дните 31.01.2023 г. до 01.02.2023 г. вкл. заедно с него са били 6 лица, а за 02.02.2023 г. 9 лица, т.е. констатирана е пренаселеност за един ден. За времето 03.02.2023 г. до 16.02.2023 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пети пост в стая № 57. Същата е с размери 27.11 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.97х1.17 м. и 0.45 х 1.17 м. Санитарният възел е 2.53 кв.м. с един отваряем прозорец 0.35х 1.17 м. През този период в помещението са пребивавали заедно с него са пребивавали 5 лица, т. е не е констатирана пренаселеност за периода. За времето 17.02.2023 г. до 20.02.2023 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пети пост в стая № 13 на шести пост. Същата е с размери 27.44 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.45 х 1.10 м. и 1.00 х 1.00 м. Санитарният възел е 2.60 кв.м. с един отваряем прозорец 0.36 х 1.10 м. През този период в помещението са пребивавали заедно с него са пребивавали 5 лица, т. е не е констатирана пренаселеност за периода. За времето 21.02.2023 г. до 10.04.2023 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пети пост в стая № 14 на шести пост. Същата е с размери 26.98 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.45 х 1.10 м. и 1.00 х 1.10 м. Санитарният възел е 2.44 кв.м. с един отваряем прозорец 0.35 х 1.10 м. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 4 лица, а най – много са били 6 лишени от свобода. Съответно не е констатирана пренаселеност за периода. За времето 11.04.2023 г. до 20.09.2023 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пети пост в стая № 17 на шести пост. Същата е с размери 28.75 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1.00 х 1.15 м. и 0, 40 х 1, 15 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход и е 2.94 кв.м. с един отваряем прозорец 0, 4 м. х 1, 15 м.. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 4 лица, а най – много са били 7 лишени от свобода. Съответно не е констатирана пренаселеност за периода. За времето 21.09.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пети пост в стая № 7 на шести пост. Същата е с размери 28.78 кв.м. без тези на санитарния възел, с един отваряем прозорец с размери 1.00 х 1.10 м. Санитарният възел е 3.14 кв.м. с един отдушник ф-1, 10. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 5 лица, а най – много са били 7 лишени от свобода. Съответно не е констатирана пренаселеност за периода. На 02.09.2024 г. ищецът М. е освободено от затвора Пловдив. По отношение на втория претендиран период от представените документи се установява следното: От представените доказателства се установява, че по предявения втори период от ищецът М. са констатирани разминавания с действителното му пребиваване в пенитенциарното заведение. От предоставена справка на ИСДВР В. Бухова /л.41/ се установява, че ищецът е постъпил в затвора Пловдив на 28.10.2024 г., т. е за периода от 20.09.2024 г. до 27.10.2024 г. същият не е пребивавал на територията на затвора Пловдив. Ищецът е постъпил в затвора Пловдив на 28.10.2024 г., като е настанен в стая ОП-1 на приемно отделение за времето от 28.10.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл., като същата е с площ 26.47 кв.м., без площта на санитарния възел с два прозореца с размери 0.50 х 1.18 м и 0.97 х 1.18 м. Отделно е налично помещение представляващо санитарен възел с площ 2.80 кв.м., разполагащо с прозорец с размери 0.30 х 1.18 м. За дните 28.10.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл. заедно с него са били най малко 3 лица и най –много 6 лица, т. е. не е констатирана е пренаселеност. За времето 01.11.2024 г. до 12.01.2024 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пети пост в стая № 57. Същата е с размери 27.11 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.97х1.17 м. и 0.45 х 1.17 м. Санитарният възел е 2.53 кв.м. с един отваряем прозорец 0.35х 1.17 м. През този период в помещението са пребивавали заедно с него са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 6 лица, а най – много са били 9 лишени от свобода. Съответно за периода е констатирана пренаселеност за периода от 65 дни, с изключение на дните 05.11.2024 г., 17.12-19.12.2024 г. и 30.12.2024 г. - 02.01.2025 година. За времето 13.01.2025 г. до 08.03.2025 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на шести пост в стая № 18. Същата е с размери 16.32 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1.15х1.15 м. и 1.00 х 1.00 м. Санитарният възел е 2.92 кв.м. с един отдушник ф-110мм. През този период в помещението са пребивавали заедно с него са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 6 лица, а най – много са били 9 лишени от свобода. Съответно за периода е констатирана пренаселеност за периода от 55 дни. От предоставена справка на ИСДВР В. Ч. /л.43-46/ се установява, че ищецът на 09.03.2025 г. е преведен в затвора Пазарджик, където да доизтърпи наказанието си, т. е за периода от 09.03.2025 г. до 18.03.2025 г. същият не е пребивавал на територията на затвора Пловдив. В представените от ответника и неоспорени справка и становища на ИСДВР Г. А. /л.38-39/, НС ФЛКР К.С. /л.49/ ИСДВР В. Бухова /л.41/, ИСДВР В. Ч. /л.43-46/ и специалист ТРЗ Ив. С., по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Допълнително е посочено в справките и становищата, че л. св. имат право да получават и притежават вещи съгласно списък на разрешените вещи. Затворът Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена светлина. Сочи се, че не е имало проблем с наличие на мухъл в помещенията, тъй като същите са проверяеми. В банята пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки, има обособена към нея съблекалня, така че да не се налага предвижване без дрехи до карето. Ползва се по график от всички лишени от свобода, а работещите имат право да ползват баня всеки ден. Ищецът е назначаван със заповед № Л-3026/08.12.2023 г. на работа в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник и спрян със заповед №726/22.03.2024 г., поради преназначаване като работник в затворническа кухня. През вторият му период в затвора Пловдив отново е бил назначен на работа в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник, със заповед № 2972/08.11.2024 г и спрян от работа със заповед № 243/24.01.2025 г., поради неявяване на работа. При започване на работа на лишените от свобода се правел инструктаж, раздавали им се работно облекло /тениски и престилки / и периодично им се давали ръкавици и маски срещу подпис. Няма данни да е имал оплаквания по време на работа. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито съгласно график рег.№1421/12.03.2024 г. /л.47/ за разпределение на времето на л. св. По време на провеждане на престой на открито, л. от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. В затвора имало налична пералня, която се ползва по график и изявено желание от страна на л. св. /л.30/. Простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, съгласно таблица № 6 /л. 29/, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи. Договорът за ДДД обработка сключен от ГДИН е бил действащ до м. май 2023 г. След този период ДДЦ обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Обработката се извършвала от нарочно обучен служител. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост /протоколи от извършени ДДД обработки, л. 50-74/. Приложени са протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за м.11.2022 г., м.01, м. 02, м.03, м.05, м.09, м.11, м.12 2023г..; м.02, м.04, м.06, м.07, м.08, м.10, м. 11.2024 г., м.02, м.03, м.04, 2025 година. В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля О. А. М., който излага факти от условията в Затвора Пловдив. Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля М., чиито показания съдът разглежда критично, доколкото му е и служебно известно, че същият е ищец и по други дела против ГДИН, които са със същата правна квалификация, поради което и свидетеля е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в Затвора Пловдив. Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна: Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът М. претендира вреди от посочени нарушения за период на задържането му в Затвора Пловдив. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. По същество исковата молба е частично основателна. От наличните по делото доказателства се установява, че по отношение на първия исков период, касаещ Затвора Пловдив (05.12.2022г. до 02.09.2024г. вкл.) М. е пребивавал само в периода от 31.01.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл., тъй като на 02.09.2024 г. е освободен. За втория период (20.09.2024 г. до 18.03.2025 г. вкл.) М. е пребивавал реално от 28.10.2024 г. до 08.03.2025 г. вкл., тъй като на 09.03.2025 г. е бил преместен в затвора Пазарджик), поради което в останалата част, а именно за периодите от 05.12.2022 г. до 30.01.2023 г. вкл., от 20.09.2024 г. до 27.10.2024 г. вкл. и от 09.03.2025 г. до 18.03.2025 г., искът е недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба. По отношение на исковите претенции, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че ищецът М. реално е пребивавал от 31.01.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл. и от 28.10.2024 г. до 08.03.2025 г., вкл. в Затвора Пловдив. От представените писмени доказателства за посочените периоди е констатирана пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал М. /за първия период от 31.01.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл. за 1 ден - 02.02.2023 г.; за втория период от 28.10.2024 г. до 08.03.2025 г., вкл. 120 дни, като 65 от тях за времето от 01.11.2024 г. до 12.01.2025 г. /с изключение на дните 05.11.2024г., от 17.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл., 30.12.2024 г. до 02.01.2025 г. вкл./ и 55 дни за периода от 13.01.2025 г. до 08.03.2025 г., поради което на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът приема, че също не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите оплаквания, разгледани за двата периода на престой на ищеца, се установява категорично следното: Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява, че в стаите в Затвора Пловдив са налични обособени отделни санитарни възли и е осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода. Установено е съобразяване с изискването на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Не е доказано и твърдението относно лоши условия за ползване банята в Затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график за използването й, именно с оглед съобразяване факта на ползването й от значителен брой лица. Банята е снабдена със съблекалня и противно на твърденията в ИМ, не се налага на лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Следва да се има предвид и че в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказано е оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в помещенията на лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че за периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода. Съгласно утвърдена таблица № 6 /л.29/за полагащите се перилни, миещи и дезинфекционни препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода, месечно на един лишен от свобода – мъж, се полагали и се раздавали по 200 гр. тоалетен сапун, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. прах за пране. Освен тях, ежемесечно се раздавали и други препарати за хигиенизиране на стаите. Препарати и консумативи за лична и за хигиена на стаите лишените от свобода можели да закупуват и от лавката при Затвора Пловдив, като почистването на спалните помещения било отговорност на лишените от свобода. Установява се от представените и приети писмени доказателства за периода на престой, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи. Още повече, че след изтичане на договора с специализираните фирми през ДДД обработките се извършват от обучени служители на ГДИН на два месеца и при необходимост. В тази връзка са приложени от ответника протоколи за осъществена ДДД обработка на помещенията, от които става ясно, че липсват негови бездействия, които да се квалифицират като нарушения на разпоредбите на чл. 119а, ал. 2, т.11 от ППЗИНЗС от страна на затворническата администрация. Недоказани са твърденията на ищеца, че не му е предоставена подходяща храна за здравословното му състояние, с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че от негова страна не са ангажирани каквито и да е било доказателства за влошено здравословно състояние и във връзка с това предписан от медицинско лице хранителен режим. В тази насока са и показанията на св. М., който потвърждава, че ищецът е бил в добро здраве. Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинска и стоматологична помощ. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл.128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ). Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС). За да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. Съдът не намира, че в настоящото производство се доказва наличието именно на такова нарушение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че има график за медицинско осигуряване в пенитенциарното заведение. В тази насока са и показанията на св. М., на който не му е било известно ищецът да е имал нужда от медицинска или стоматологична помощ. Недоказани остават и твърденията за голям брой л. св. заболели от ХИВ предаван чрез хомосексуални контакти, което не е потвърдено нито от показанията на св. М., нито от ангажирани други доказателства в тази насока. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора Пловдив, е работел и не е спазвано правото му на каре, е необходимо да се посочи, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (така разпоредбите на чл. 79 и чл. 175, ал. 2 от ЗИНЗС, съответно чл. 59 - 61, чл. 172 и чл. 174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода, е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. "каре". За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл. 41, ал. 3 от НК. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на "каре", съответно и на почивен ден. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС). От приложените писмени доказателства /график л. 47/ е видно, че работещите използват за престой на открито района на цеховата зона. Недоказано остава твърдението за липсата на работно облекло на работещите, тъй като становище на специалист ТРЗ С. става ясно, че на л. св. се раздават тениски, престилки, като периодично срещу подпис им се раздават маски и ръкавици. Сиреч, налице са били активни действия по въвеждане на съответна организация за осигуряване работно облекло и предпазни средства на л. св. при извършване на трудовата им дейност. Недоказани са твърденията на ищеца, че по време на провеждане на престой на открито, л. св. не могат да използват тоалетна, тъй като от становище на ИСДВР В.Ч. /л.43-46/ л. св. от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Не се установява, от представените писмени доказателства, за наличието на влага, мухъл и плесен, както се твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства. Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, ответникът е представил седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 30), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл /становища л.41 и л. 43-46/, които становища не са оспорени, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения. В тази насока е недоказано твърдението за липсата на прозорци в стая № 18 на шести пост, като от приетите писмени доказателства се установява /становище л.45/, че същата има два отваряеми прозорци, а санитарният възел има отдушник. Ищецът претендира и за лоша хигиена в столовата на затвора Пловдив, като в тази връзка липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в това помещение, вкл. и за наличието на животни /котки/. При така установените нарушения на чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора - Пловдив, искът за обезщетение за неимуществени вреди се явяват частично основателен. Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС. Неговият конкретен размер като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че то да овъзмездява причинените болки и страдания, а не да бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за това че са доказани част от оплакванията за първия период 31.01.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл. за 1 ден и за втория период от 28.10.2024 г. до 08.03.2025 г. за 120 дни, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната, то следва справедливо обезщетението да бъде определено от 8 лв/ден. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 8.00 лева за първия период и 960.00 лева за втория период, което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от М. неимуществени вреди, настъпили в резулатат на действия/бездействия от констатираните по-горе нарушения на администрация при ответника. В останалата си част за разликата до общия претендиран размер на вредите исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Спрямо уважения размер от главницата, ще следва да бъде уважена претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10.00 лева за заплатената държавна такса. В представения договор за правна защита и съдействие сключен с ищеца, е посочено осъществяване на безплатно представителство на основание чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. В тази връзка и на основание чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС, във връзка с чл. 78 ал. 1 ГПК и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска е в размер на 95, 50 лв. По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286 ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78 ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. По изложените мотиви и на основание чл. 172 ал. 2 АПК Административен съд –Пловдив -XIII състав: